Риболов на Каракуди

За каракуда с фидер

Пролет:
В края на Март и началото на Април със затоплянето на водата цели пасажи от каракуди се устремяват от големите реки към малки и канали. През този период наистина може да се хване трофейна риба с над 1.5 кг. Местата където трябва да се търси рибата е до препятствия, ръбове, тоест там където рибата почива. При това не е задължително в спокойни води, често рибата в големи количества се събира в бързата струя на реката. За предпочитане е да се лови без захранка за да не се събира дребната риба.
През този период рибата не е взискателна към размера на куката и дебелината на повода. Поради тази причина спокойно може да се ползва поводи от 0.18-0.20мм. Ако пък дъното е чисто и просторно може да се ползва връзване на куката директно на монтажа без повод. В този случай здрави куки №8-14 се връзват в края на основното влакно а после се прави клуп към който се поставя тежестта (Патерностер). Дължината на повода се регулира в зависимост от течението но при ловене без хранилка поводя рядко е по-къс от 40 см.. Обичайно е 60-70см. Най-често ползвам куки Gamakatsu LS-2210S. Също с успех ползвам и Drennan carbon feeder и Mustad medium feeder като универсални куки. Kamasan Animal ползвам при риболов със стръв хляб, макарони и тесто.
Owner 50001 за червей.Owner 50363 за вердевас. При избора на кука е нужно да се обърне внимание на дебелината, която трябва да е не по-малка от 0,3 мм.
Най-добрата стръв за този период от време се смята червения червей (дъждовен, торен, калифорнийски). В добавката към куката и малко бял червей може да подобри неколкократно интензивността на кълване. Както показва практиката ароматизирането на стръвта в този период не влияе на броя кълванета. По-голямо влияние оказва сока от накълцания червей.
По принцип в този период каракудата се търси на места със слабо даже без никакво течение. Това може да е неголям залив на реката, старо русло с максимална дълбочина 2-3 м. В тези места каракудата се намества за да почине, да хвърли хайвера и да събере сили за завръщане в голямата река. В този период храната не играе голяма роля но пък и без нея не бива. Затова малки количества ще донесат положителен резултат. В любителския риболов няма нужда от кой знае какви скъпи захранки. Бюджетна за риболов с фидер на големи каракуди на слабо течение или без течение може да се направи от следните компоненти
2 дози панировъчна смес
4 дози молотого подсолнечного жмыха; (не мога точно да го преведа) по принцип трябва да е осолено смляно кюспе
2 дози овесени ядки;
1 доза млени овесени ядки;
1 доза печени и млени орехи;
1 доза червен червей.
Трябва да се отбележи, че червения червей не е задължителен компонент в захранката, но дава не лоши резултати.След като си хвърли хайвера каракудата добре реагира на различните добавки в храната и на ароматите също разбира се. Като най-добре работещ аромат според мене е ванилията. За ориентир аз добавям 2-3 гр. ванилия на 1кг. храна. Към края на пролетта в топло време каракудата почва да се влияе и от плодовите аромати (например, AROMIX CARPES или BOMBIX FRAISE от Sensas).
При риболов с хранилка аз винаги ползвам симетричния монтаж . Дължината на повода зависи от активността на рибата. При липса на течение почвам с повод 55см., а по-нататък ако имам уверени кълванета скъсявам повода, ако не са уверени удължавам. При активно кълване презамятам хранилката на всеки 5 мин. Ако нямаме активно кълване по добре е да заметнем 8-10 хранилки и после да я заменим с обикновена тежест. Това е особено важно ако ще се лови на плитко.
Лято:
Прекрасен риболов се прави през целия ден но надали ще ви е приятно да ловите на 40-45 градуса по Целзий. Слънцето изгрява рано, затова почнете риболова в 5 часа сутринта, а към 10 се ориентирайте или да се приберете или да сте под сянка. В горещо време предпочитам да ловя на силно течение. Като правило там водата е по-богата на кислород, а това ще доведе съответно и до по-богат улов спрямо местата без течение. Пресинга от дребна риба в началото на лятото е особено голям. Бял червей на кука №18 надали ще пропадне до дъното. Уклея и дребната червеноперка могат да ви полудят. Именно поради тази причина се използва голяма стръв, като червен червей, сладка царевица, няколко зърна жито на куки от №16-12. Както показва опита голямата каракуда обича голямата стръв, и на размера на куката често просто не обръща внимание (разбира се в разумни граници). Лятото най-добрата дебелина на поводите е 0.14мм. При неуверено кълване може да слезете на 0.12мм и обратно при интензивно, уверено кълване качвате на 0.16мм. Има места където сте ловили предния ден на 0.16мм. а после не ще и смъквате на 0.12 всичко си идва на място. Получавате уверено кълване. Не се притеснявайте, че ще намалите дебелината на повода, ако въдицата ви е хубава и макарата то ще можете да извадите и голямата риба.
През този период от време е важно подхранката да е с правилен състав. За да се избавите от дребната риба и да хванете по крупни екземпляри то трябва в храната да има крупни частици (варено жито, варен ечемик, овесени ядки). Ето и вариант на захранка:
2 дози панировъчна смес;
2 объёма молотого жмыха;(пак не мога точно да го преведа)
1 доза смлени зърна (пшеница, грах, царевица);
1 доза смляни овесени ядки;
1 доза овесени ядки;
1 доза варено жито;
1 доза варен ечемик.
Червеният червей също е добре дошло в захранката. Много добри са добавките със сладки аромати (плодови есенции, ванилия, мед)
Есен:
През септември условията на риболов не се отличават много от летните. Може би към края и в началото на Октомври се получава едно захладняване. През този период може да се лови през целия ден без да се боим от слънцето. По правило каракудата през този период предпочита животинската стръв (червен червей, бял червей, вердевас) Това определя и състава на есенната подхранка. Тя трябва да е от малки частици, питателна но не много и да съдържа много животински компоненти. Ето една такава:
2 дози панировъчна смес;
2 дози молотого подсолнечного жмыха;(също не мога точно да го преведа)
1 доза млени овесени ядки;
1 доза млян коноп;
1 доза млени зърна;
1 доза трици;
1 доза млени орехи;
червени червеи, бял червей, дребен вердевас - колкото повече толкова по-добре.
Желателно е храната да се потъмни, може със боя били те на Сенсас, МВДЕ и още от много фирми. Ако нямате фирмени бои може да ползвате такива които се ползват за приготвянето на храна в дома. Към оцветителите за дома може да се ползва и какаото (2 супени лъжици на 1кг. захранка). За ароматизатори предпочитания имам към подправките (кориандър, кимион, копър). Понякога особено в каналите на ТЕЦ, АЕЦ работят и аромати като ванилия и шоколад. В такива случаи за потъмнител увеличете количеството на какаото (100гр какао за 2кг. захранка), хем затъмнява, хем е добър аромат.
Особенно внимание трябва да се обърне на такъмите. Поводите да са тънки макс до 0.14мм, даже и по-малко. Предпочитам да почна с 0.12мм. и ако кълванетата са много внимателни преминавам на 0.10мм. По правило използвам куки №22-18 при стръв вердевас и бял червей, а №18-16 при стръв червен червей. За някои водоеми увлажнен мек хляб е страхотна стърв. Тогава в захранката сожете и трохи от настърган през ситото хляб.
Общи препоръки:
При риболова на каракуда не се ограничавайте в една стръв, независимо, че предния път сте могли да ловите само на една. Използвайте следнаите:
- земен или торен червей, бял червей, тесто, варено жито. Добри резултати се получават и на сладка царевица. Късна есен задължиелно трябва да имате вердевас.
Въртете стръвта, комбинирайте няколко вида стръв едновременно на куката.
Ако кълванетата почнат да намаляват първото нещо което променям е стръвта. Ако това не помага, променям дължината на повода. Често рибата идва близко до хранилката, а дългия повод позволява стръвта да е далече от хранилката и рибата не я вижда или обратно, рибата избягва хранилката и дългия повод позволява да се отдалечи. Тогава може да се достигне да ползвате и поводи до 1.5м. Пробвайте да заметните хранилката вляво , вдясно от петното. Рибата може да се страхува да стои на петното. Пробвайте да хвърлите хранилката по-ниско по течението рибата може да се храни точно там. Може да има някой ръб или препятствие което да спира храната и точно там да се храни рибата

Автор: Михаил Ануфриенко
Превел: Тачко Тачев[i]

Браво Таче, супер статия
Каракудата е супер странна риба за мен, много трудно се контролира с храна , да не кажа ,че е почти не възможно

Калин Стоянов-koki написа:Браво Таче, супер статия
Каракудата е супер странна риба за мен, много трудно се контролира с храна , да не кажа ,че е почти не възможно

И аз така мисля. Един ден я накъсвам, имам излет с 2 баки по 17 литра каракуда голяма хваната в близост до шаварите. Другата седмица хванах само 2 а рибата се вижда че е там. Тъпа риба , или по точно хитра риба.

И от мен едно голямо браво .Полезно инфо .Любим ми е риболова на каракуда ,ако е примесен и с линове става още по готино ,а ако се впише и едно шаранче ,а може и повече уууу страшно

Брат, я кажи де има линове. Никога не съм хващал. Много плашлива риба и много трудно се ловяла. Само за майстори. Много искам да ловя линове и аз да се тествам

TachkoT написа: Много плашлива риба и много трудно се ловяла. Само за майстори.

Мерсии ! има ги при нас(Сухиндол) на една красива река Росица с бавно течение сещаш се .А още по хубавото е ,че изпуснаха преди две три години шарани от 2,3 до 7-8 кг от един рибарник .Има си и каракуди по 700 и горница .Линчетат са същите размери .Най - големия за който знам хванат на реката е миналата година 1,800 кг на царевица .Та нали ти казвах супер красива река


За справки и записвания .....

Аааа, Сухиндол го знам и реката я знам. Живот и здраве когато се наканя да ловя там ще пиша на лично за повече инфо

Таче , пресевните на Зимница са ти по близко

Много готина статия, каракуда много обичам да ловя, един от любимите ми риболови !

Какво обича каракудата? Някой казват, че нищо особено – проста линия без много труд. Но каракудата не е така проста , а едрата – особено. Те не са бройлерите от по 25 грама, които взимат всичко което е на куката. За тях се изисква особен подход...

По мое мнение най ефективен метод за риболов на едра каракуда е фидера. Ще се спра обаче на няколко особености на линията и тактиката на риболов. Първото, което трябва да направите, е да определите къде и как възнамерявате да използвате фидера. Работата е в това, че каракудата прекрасно се чувства навсякъде – в реки и езера, в големи водоеми и малки езерца. И условията на риболов внасят корекции в построяването на линията и тактическия план на риболовеца. Това е важен момент и не трябва да се подценява.



И така пристигналисте на водоема с много мощна пръчка. До какво може да доведе това? Много просто – до загуба на чувствителност, което е много лошо – в неголеми и плитки водоеми рибата е достатъчно предпазлива и не сгъва пръчката от стойката , както обичат да казват риболовците. Брега на водоема може да е плътно обрасъл с храсти и дървета, които да пречат на замятането. Това сериозно усложнява използването на дълга пръчка. Но не бързаите да се хващате за брадвата да сечете – като правило на такива водоеми е напълно достатъчно леко замятане с лека линия. При риболов на река нещата са съвсем други. Тук лекия фидер може да се окаженеподходящ ако не е разчетена тежеста му правилно. Претоварването на пръчката пък пречи при замятане и има опастност от счупване. На течение каракудата е по малко предпазлива, а кълването му в по голямата част от случаите уверено и почни винаги истинско. Но дори и тогава трубва добре да се преценили правилно избора си на връх – той трябва да съотвества на конкретните условия на риболов. Ако поставим твърде твърд връх то възниква проблем с правилното нагласяне на ъгъла на извиванеи рискуваме върха ни въобще да не се огъне при кълване. Ожсвен това такъв връх ще отлепя хранилката от дъното а това не трябва да се случва. Прекелено мекия връх пък течението бързо ще огъне и той ще загуби необходимите качества за отчитане на кълавнето и вие просто рискувате да ги пропуснете. Избора на хранилка е също много важен и трябва да се отнасяме внимателно към него. Макар използването на един или друг модел пръчка да ограничава тегловия диапазон на хранилките, не само това определя степента им на пригодност. Хранилките за течаща и стояща вода си имат принципни разлики – задачата на първите е да задържат приммаката , а на другите лесно да се освобождава от нея. Ще започнем с течението. В основата си тук се употребяват хранилки с еднаква конструкция независимо от вида риба, който ще ловим. Естествено има и нюанси. Най подходящи са металните хранилки от напълно затворен тип или затворени поне от едната страна. Това е свързно с факта, че при риболов на каракуда паузата между замятанията не се ограничава до 10-15 минути , както е при други случай. Каракудата е подробна и педантична риба и за нея колкото по дълго – толкова по добре. Необходимо е да уточня, че храната в хранилката се държи приблизително около 30 минутисъщо така на течение е най добре да се използват хранилки с правоъгълно или триъгълно сечение. При риболов на стоящи води положението е съвсем различно и има разнообразие. Тук основната задача е да се избавим от храната възможно най бързо. И най подходящи за целта са откритите фидери с кръгло сечение. Те по бързо от металните отдават храната си, стоят леко нестабилно, а при засичане храната изпада от нея и стръвта се оказва в центъра на хранителното петно. На сотящи води може да използвате и затворени хранилки. Най често това са контейнери, предназначени за жива стръв – най често бял червеи. Като правило такива хранилки се използват в добре познати места, към които рибата вече е дошла, но по една или друга причина не е активна. Подходящи за такива цели са меките хранилки от полиетилен. На сибно тинести водоеми може да се сбълскате с проблема хранилката ви напълно да се изгуби в тинята, а опитите ви да е освободите от захранката да приличат на подводен взрив, в който тя се губи и скоро ще потъне на дъното. В подобни случай е удачно напълно да се откажете от използването на хранилкиа вместо нея да поставите пред повода бавно потъваща бомбарда. При този метод се налага използавнето за захранване на прашка, а това за съжаление ограничава възможността за риболов на дистанции. Но ако переспективното място се намира далеч от брега и прашката е безсилна ще се наложи да монтирате модернизирана хранилка. Трябва да добавите в конструкцията и елемент, които да и дава плаваемост близка до неутралната. Най често за целта може да използвате парче стиропор прикрепено към горната част на хранилката. Най надеждния начин на закрепването му е с помоща на тънка стоманена телкато навивките се разполагат надолу от остта на хранилката без да пречат на падането на захранката. Затворените хранилки, използвани за жива стръв също може да се модернизират. В горната част може да залепите парче гъба, което придава плаваемост, а и дава възможност за напояването му с ароматизатор, което още повече може да повиши резултатността на риболова ви. На пазара има фирмени ароматизирани хранилки, но като правило те са открити, а използването на атрактант за такава хранилка според мен е излишно. Доста по просто и ефикасно според мен е да се добавят желаните компоненти и аромати в самата хранителна смес. Сега малко за използваните при монтажите принадлежности. Най простия но не и най добрия – е с зползването на дълга противоусукваща шлауха. По мое мнение използването и е оправдано само на реки с чувствително силно течение. Във всички останали случай положителните и качества свързани основно с намаления брои оплитания на линията не са оправдани с колосалната загуба на чувствителност, която има при използването на такъв тип хранилки и монтажи. Моето мнение е противоусукващи шлаухи да се използват само на реки. На водоеми със стоящи води е препоръчително да се използват т.нар асиметрични възли. Линията става още по чувствителна ако хранилката се монтира на отделен повод с дължина 15см. Но наред с достойнствата на този монтаж, той естествено си има и негативи – оплитания както и невъзможността да се използват няколко куки. Дължината на повода се подбира по опитен път. В сила е правилото – колкото е по слабо и лошо е кълването толкова по дълъг е повода и обратонто – при добро и активно кълване повода е по къс. Като материал за повода не трябва да икономисваме, а да използваме проверено влакно. Добре е да се използват специализирани влакна за поводи – при тях са отчетени изискванията към еластичност и здравина на възел. По отношение на куките важи същото – използвайте само качествени здрави и остри куки и отново най добре такива специализирани за риболов на фидер. Лично аз предпочитам тези на OWNER. Когато линията е готова остава само да захраним. Но това е по просто да се каже отколкото да се извърши. Пшенично брашно примесено с аромати съвсем не е всичко за интересуващите ни риби. Към захранването трябва да се подходи сериозно отчитайки всички нюанси касаещи това действие. Захранката – това е голяма и обширна тема с много противоречия. По нея може да се говори толкова много и дълго, както за спининговите примамки и все пак няма да имате възможност да обхавене и изясните всичко. Въпреки всичко ще се опитам да отразя накратно някой изисквания към фидер захранката за каракуда пряко зависещи от условията на риболов. Дълбоко се заблуждава този, които мисли че има захранка подходяща за всякакви случай дори и използавна само за един вид риба. Няма такава захранка купена от специализиран магазин с надпис „ Каракуда” да е подходяща за всякакви условия на риболов. Отличен пример в потвръждение на това служат сезоните предпочитания на рибите. През пролетта, когато температурата на водата е под 15 градуса, каракудите се отнасят негативно към съдържанието на ароматизатори и атрактанти в захранката. През лятото по привлекателни са ароматите с растителен произход, а през останалото време – животинските. И така в крайна сметка може да кажем, че са необходими при едни или други условия различни добавки. Сама по себе си захранващата смес е съставена от малки и по големи частици и това е добре – малките по добре се разтварят във водата, а едрите заинтересуват по сериозните риби. Но в сух вид е трудно да ги доставим до дъното. И макар в повечето специализирани готови захранки да се съдържа свързващ елемент тяхните пропорции не винаги ни устройват. Ако ловите на езеро с неголяма дълбочина и като добавка то е сериозно затинено, захранващата смес трябва да бъде лека, т.е рехава за да може след падане във водата тя без бавене и проблеми да се отделя от хранилката с леко и рязко придърпване без да потъва в тинята. Недопустимо е ако връщаме хранилката с остатъци от захранка при вадене. Нужно е тя да се разпада напълно за не повече от половин час. За риболова на каракуда това е много важно. Без да взимаме под внимание специализираните фирмени добавки, най популярните свързващи вещества са брашната – овесено, соево или царевично, както и сухото мляко. Може да добавим и пръст, но това абсолютно не значи, че преди риболова може да копнем няколко лопати и всичко е готово. Пръстта трябва да се подготви по отрано, суши се и се пресява. Освен свързващите свойства тя отлично поема и дълго задържа различни вкусови добавки. Това е особено актуално при риболов в течащи води. Вярно е обаче, че каракудата макар и да се чувства добре в речни условия, все пак страни от силните течения. Лесно е да се направи рехава смес, която бързо да се разпада, но тук възниква въпроса с доставянето на хранилката на желаното място. Дори и да предположим, че не се налага да използваме хранилката за захранване а използваме прашка, това не е просто нещо. Налага се да лепим захранващата смес и да добавяме разрехващи елементи. От най достъпните и простите може да посочим пясъка и триците. На пазара има много ефективни фирмени разрехватели наречени още „ гейзери ”, но са скъпи. Като аналог може да използвате суха квас. Попаднал в топла вода той започва да набухва, отделя мехурчета и да повдига малки частички захранка. Резултата от това е повече от ясен. Атрактантите за каракуда макар и да имат голямо значение без правилното им подбори и комбиниране със захранката са безполезни. Всички тези вещества са способни да привлекат рибите, но не и да възбудят апетита и. С други думи ако в състава на захранката няма интересуващи каракудата компоненти то резултатноста на сместа ще е по скоро отрицателна. Към негативни последствия може да доведе и използването на непропорционално голямо количество атрактанти, ето защо към използването им трябва да се подходи много внимателно. Като начало най добре нека да използваме фирмени препарати стриктно следвайки препоръките на производителя – както по отношение на пропорциите, така и характерните особености за един или друг вид риба. За разлика от атрактантите, ароматизаторите въздействат на вкусовите органи на рибите. Но и тук главното е да не се прекалява. Оптимално използвайте фирмените ароматизотори стриктно следвайки инструкциите на опаковката. Шансовете да сбъркаме при дозировката намаляват ако използваме ароматизотори които могат да се използват и кат окомпоненти на самата захранка. Съществуват фирмени захранки с аромати от вивотински произход, но според мен те сериозно отстъпват на такива в които присъстват вердевас, червеи, кълцани червеи и т.н. Цвета на захранката също има значение, независимо от това дали говорим за река или за водоеми със стояща вода. Светлото петно на дъното е в състояние да изплаши рибата, но не съвсем, като резултата може да е по добър особено ако се отнася до едри риби. Частично този проблем може да коригираме използвайки оцветители. Те може да бъдат естествени – пръст или торф или пък да прибегнем към помоща на специализирани бой. Според мен за река е актуална захранка с кафяв цвят, а за езера – тъмно-зелен. Разбира се такива препоръки са условни, въпреки че това са практични наблюдения. Понякога се случва, че готовата захранка използвана от вас да е пренаситена с атрактант или ароматизотор. За да е работеща се налага така да се каже разреди. За целта се използва т.нар баласт, в качеството на който може да се използва пясък или трици. Главното е те или тяхното количество да не нарушава качествата на захранващата ви смес. И така приготвили сме захранката и трябва да решим къде да захранваме и с каква стръв да ловим. На непознат водоем е необходимо да проведем изследване на дъното. За определяне на приблизителния релеф и дълбочина може да използваме пръчка с тежест. При достигане на тежестта до дъното – разбираме по потреперване на върха, след това правим няколко оборота с макарата нагоре и отново следим за тупване на тежестта на дъното и така обследваме желания участък с няколко хвърляния. Трябва да навиваме всеки път еднъкъв брои обората на макарата и при увеличаване на паузата до следващото потрепване на върха – достигане на дъното значи има дупка или по голяма дълбочина. След като открием переспективен участък трябва детайлно да се изучи. За целта използваме тежест с по голямо тегло и замятаме точно в интересуващата ни точка и бавно го придърпваме по дъното. Ако държите чувствителна пръчка, а макарата е с плетено влакно като осново , няма да имате голяма трудност да определите състава на дъното, наличие на подводни закачки, треви и други. На заблатени, непроточни и силно обрасли водоеми следва да търсим места с възможно най твърдо дъно. Ориентир за това може да е водната разстителност. Като правило тя расте на по малко затинени участъци. Ако извадите тежеста и той се окаже покрит с тиня издаваща неприятна миризма – такова място е по добре да подминете и да продължите с търсенето. Не трябва да зацикляте на един вид стръв. Те, а особено тези от растителен произход са в голямо разнообразие и трябва да пробвате и търсите. В последно време се появиха множество специализирани пасти и теста с различни аромати, цвят и вкусови качества. Само за каракуда аз съм видял над десет. И не мога посоча едно от тях като универсално – всяко си има място и време. Единственото, което е необходимо и действа почти винаги това е белия червеи. И то не защото е уловист – а защото е отличен фиксатор. Използвате ли за стръв макарони, царевица, хлебна кора, вердевас дори червен червей – при всеки случай е добре да фиксираме стръвтта си. Не е лишено от смъсъл използването и на атрактанти предназначени непосредствено за стръвтта – например Worm Flavour на Sensas. Такива атрактанти не трябва да се използват при риболов с вердевас. Този, а и много други моментално убиват вердеваса.





Александър Радков

КЪДЕ КЪЛВЕ

fiverov написа:

TachkoT написа: Много плашлива риба и много трудно се ловяла. Само за майстори.

Мерсии ! има ги при нас(Сухиндол) на една красива река Росица с бавно течение сещаш се .А още по хубавото е ,че изпуснаха преди две три години шарани от 2,3 до 7-8 кг от един рибарник .Има си и каракуди по 700 и горница .Линчетат са същите размери .Най - големия за който знам хванат на реката е миналата година 1,800 кг на царевица .Та нали ти казвах супер красива река


За справки и записвания .....

Напрау ме записва у списъка +1 за на пролет

TachkoT написа:Брат, я кажи де има линове. Никога не съм хващал. Много плашлива риба и много трудно се ловяла. Само за майстори. Много искам да ловя линове и аз да се тествам

тачко, това да отидеш за Лин е нещо много стойностно, мога да кажа че това е най готиния риболов от секция мирни риби, това е най добрия релакс който може да вземе човек от риболова, е ако някой съсед не го развали с вдигане на шум и т..н.


Да се върнем към темата, забелязъл съм , че караконджола се влияе много от нивото на водоема, с 10см. да спадне или вдигне нея я няма.

topsoft написа:...
Напрау ме записва у списъка +1 за на пролет

Никви грижи с огромно удоволствие . Само да минава тая зима .Един риболов на Росица и ще се ходи през седмица там ,че и всяка . не се шегувам

Помня като слон, обещал си

marian shimano написа:Да се върнем към темата, забелязъл съм , че караконджола се влияе много от нивото на водоема, с 10см. да спадне или вдигне нея я няма.

+1 за съжаление е факт неоспорим.

Влиянията за храненето на рибата са много ! Специално каракудата е ненормална риба , по наблюденията ми на ТЕЦ-2 Студеното единия ден кълве зверски и се правят количества от20 до 50кг за деня на човек , а на другия ден няма пипане , а рибата си е там ! Нивото не мърда и грам ! Водата си е с постоянна температура , храна бол и различна - поради многото колеги там , но нея пак я няма и не иска да се храни ! Нещата се променят към 23.00ч от тогава до 3 посред нощ се побърква от кълване , като не взима на мача , а само на фидера ! Това за мен е необяснимо по никакъв начин ! Какви ли не сме ги мислили , но си го обясняваме с хищник - има бол и всякакъв ! Ако не се е насъбрал хищника каракудата е номер 1 навлек по въдиците заметнати за шаран ! През 5мин дрънчат звънци на колеги и се вадят количества литрови каракуди - ловят предимно на пружина ! И за мен времето за ловене на тази идиотска риба специално на този водоем е вечер от 22 до 2-3 !

Да това за хищника наистина е много интересно. Предпочитанията незанйно защо са ориентирани към каракудите. Хищника разправят повече налитал на каракуда отколкото на малко шаранче. По същата логика е и рака. Тези които ловят раци предпочитат да сложат каракуда в рачилото отколкото бабушка не знам също защо.

topsoft написа:Помня като слон, обещал си

Ти може да помнош като слон, ама он като се прай на луд.

marian shimano написа:

topsoft написа:Помня като слон, обещал си

Ти може да помнош като слон, ама он като се прай на луд.

Точно , правилния въпрос е : А той дали помни ??

Всеки рибар знае колко загадъчна риба е каракудата. Тя живее практически почти във всички водоеми и не толкова взискателна към наличието на кислород във водоема в, който обитава. И яде буквално всичко.. И най-главното, че яде много. Но не е ли странно-много често не кълве , просто така без всякакви обяснения. И не можеш да проумеш, защото предния ден си наловил достатъчно много на брой каракуди, а на следващия ден не желае да докосне стръвта. Дълги години се опитвам да си обясня този феномен. Преди години го отдавах на атмосферно налягане и др. атмосферни фактори. Сега дори не се и опитвам. Знам, че в дадения ден каквато и захранка и примамка да и дам няма да клъвне. А водоема ми е добре познат защото от дете ловя.
Каракудата е сложно да я отнесем към чисто дънните риби като платиката, защото я ловим и на плувка. Наблюденията които ще опиша се отнасят за риболова на каракуда с фидер. Наблюденията са конкретни на два водоема -река Осъм на течение и стари корита на река Осъм-стоящи водоеми, които се пълнят само през пролетта от реката.
Тук именно каракудата нарушава всички описани досега канони на риболова с фидер. Докато за другите дънни риби се изисква по дълъг повод и е предпоставка за повече кълване, то при каракудата е точно обратното.
Краткия, дори много краткия повод, увеличава шансовете ни , че каракудата ще клъвне. Ако за другите много предпазливи риби-движението на хранилките по дъното води до отрицателен резултат и изгонва често рибите, то при каракудата нещата стоят другояче. Като движим по дъното хранилката с това движение създаваме мътилка-това явно предизвиква каракудата да се рови в мътилката и да търси храна..
Дори и самата захранка в хранилката -трябва да бъде по-бавно разпадаща се или по мои наблюдения практически неразпадаща се и с това нарушаваме всички канони на фидерния риболов -(хранилката трябва при падането на дъното да се разпадне). Особено важно е захранката да е ароматна, дори силно ароматна -особено през лятото. Затова ароматизаторите не трябва да ги жалите. Ароматите през лятото заедно със захранката трябва да имат сладък вкус.
Винаги използвам качамак приготвен от едро смляно царевично брашно, като в него прибавям печени слънчогледови семки, които са 30% от обема на захранката, като прибавям и 10% варено жито. Тази захранка я използвам и течаща и в стояща вода.
Единственото, което е важно да се отбележи, че при първоначалното захранване се приготвя и друга захранка , която бързо да се разсипе на мястото където ще ловим. Когатоловя в стояща вода с хранилка "метод" добавям в захранката неголямо количество меласа(патоки) или наситена много със захарен сироп или мед със восък. Вкусът става сладък и захранката не се разпада.. Меласата има още едно своиство-работи като консервант. Но трябва да ви обърна внимание, че в големите горещини захранката прокисва.
Стръвта на куката според различните сезони може да бъде всякаква (сладка царевица, жито, бялчервей, торен и т. н.) . Но може да пробвате и в комбинации с по-горе изброените примамки. Често използвам стиропорени топчета. Ако ловя на царевица използвам жълти. Ако ловя на жито и бял червей-бели. На торен с червени. Но пак казвам с много къс повод. Ако повода е дълъг топчето от стиропора повдига висока куката със стръвта от хранилката и каракудата може да не я приеме. Много пъти комбинациите между два вида стръв дава отлични резултати. Пробвал съм и с три вида стръв но не съм отчитал голяма разлика.
Има още отличия при риболова с фидер на каракуда. Ако класическия фидер предполага при отсъствие на кълване презамятане през 5-10 минути, то при риболова на каракуда трябва да почакате по дълго време, и от време на време трябва да навивате няколко оборота с макарата за да предвижите няколко сантиметра хранилката и да образувате мътилка. Кълването може да стане и на захраненото петно, но по-често по мои наблюдения става встрани от захраненото петно. Това важи и на река и на стояш водоем.
Моите наблюдения на старите корита на река Осъм където има достатъчно много тиня и водорасли е ,че хранилката трябва да е с минимална тежест. Или хранилка с широко основание, която не може да се забие в тинята. Каракудата при кълване често отмества хранилката встрани от брега и ако не си натегнал до край влакното и върха да е опънат максимално няма да забележите кълването. В този случай с много експерименти вече използвам цветно влакно и по него фиксирам кълването. Но това са изключения. Иначе следя върха.
Река Осъм в дадени участъци е с немного силно течение. Обичайно е далечината в този случай е не повече от 10 максимум до 15 метра. И съм забелязал , че каракудата кълве точно над малките ями, там хранилката се установява много добре. На участъците със силно течение много рядко съм хващал каракуда.
Правих експеримент с фидер с различни хранилки, дори и с пружина. Разбрах , че единственото , което е важно да се знае е много къс повод и не рохкава захранка. Монтажът с хранилки "метод" дава най добър резултат. Пробвах всички монтажи - патерностер, симетричен и несиметричен но нямах такива добри резултати колкото с горепосочения монтаж.

TachkoT написа:
4 дози молотого подсолнечного жмыха; (не мога точно да го преведа)
2 объёма молотого жмыха;(пак не мога точно да го преведа)

Означава: мляно слънчогледово кюспе /подсолнечник = слънчоглед/

коце написа:

TachkoT написа:
4 дози молотого подсолнечного жмыха; (не мога точно да го преведа)
2 объёма молотого жмыха;(пак не мога точно да го преведа)

Означава: мляно слънчогледово кюспе /подсолнечник = слънчоглед/

Браво Коце, знаеш ли колко хора съм питал да ми преведат това +1 от мене

Аз го преведох с помоща на снимки. Думата за "кюспе" се ползва и за други такива смески от мляни зърнени продукти.

То мялното кюспе си е много качествена подхранка. Може да се исползва самостолятелно и като база за риболов на шаран и каракуда.
Аз от отдавна се каня да си взема един чувал но все не попадам на пресно. А ако е старо мирише на гранясало.

dako написа:То мялното кюспе си е много качествена подхранка. Може да се исползва самостолятелно и като база за риболов на шаран и каракуда.
Аз от отдавна се каня да си взема един чувал но все не попадам на пресно. А ако е старо мирише на гранясало.

Бре качествена? ТукА го ползват, за да увеличат количеството на храната, а не качеството !

Ако кюспето е качествено убива всички останали аромати в храната.

stich написа:Ако кюспето е качествено убива всички останали аромати в храната.

+1...и то тотално!

dako написа: А ако е старо мирише на гранясало.

За да избегнеш това Дака,можеш да използваш и халва.....Да не забравяме че в повечето случаи ни продават не кюспе а шрот......

Само дето ако прекалиш с кюспето и храната не се залепя! От опит го казвам!

С кюспето и аз имам добри резултати там където се ползва от масовите риболовци, а по нашия край това е едно от основните неща (жито, кюспе, царевица, трици), но както казва Коце не прекалявам с него, а ве истината е че там където няма конкуренция с почти всичко става да се лови, зора идва като сте много на едно място и кой от кой с по качествена захранка. Така мисля аз, ама всеки знае себе си.