Магията на фидер риболова

by **Admin** Съб 3 Дек 2011 - 20:56

Привет,
Едно от най-важните неща при риболова с фидер е захранката която използваме (нейната консистенция и състав). Дори и най-скъпата храна приготвена не правилно ще бъде не ефективна. Самото овлажняване е хубаво да се направи на поне два етапа. Първоначално , което е основно и вторично добавяне на вода ако е необходимо. Винаги първото нещо което правя когато съм на даден водоем е да разбъркам първоначално храната. След първоначалното разбъркване се заемам с всичко останало (въдица, стол, живарник, кепче и т.н.). След като съм готов да започна риболова се връщам на храната. Ако е необходимо добавям нужното количество вода, ако не минавам през сито и съм готов да започна риболова. Ситото спомага за допълнителното смесване на компонентите, разбиване на бучки които затрудняват работата на храната и я прави пухкава и по-добре работеща. Добре направената храна се освобождава от кошничката за максимум 2 мин. Има разбира се и други фактори които влияят за направата на захранката, а именно дълбочината. Има две възможности за да се справите с по-голяма дълбочина. Единият е да направите храната по-влажна и лепкава. Другия е да оставите консистенцията същата , но да притискате по-силно самата храна в кошничката. Лично аз използвам втория. При стартирането на риболова замятам плавно и без голямо усилие. Опъвам линията и фиксирам влакното. На второто замятане ако всичко е както трябва имам подготвени няколко топки с големината на мандарина които изстрелвам приблизително на местото което е паднала хранилката (ориентирам се по кръга във водата на падналата хранилка). Задължително се добавя в храната и стръвта с която ловите. Ако са бели червеи една част добавям в самата захранка , освен това от време на време правя сандвич от храна, червеи и пак храна. Хубаво е във самата храна да има и по-едри частици като жито и царевица. По-едрите частици са голяма хапка за най-малките риби , което ни гарантира, че дори да съберем дребна риба която изяжда всичко много бързо ще имаме останала храна на хранителното петно. При много интензивен риболов и малка хранилка по обем от време на време е хубаво да изстрелваме по някоя топка и с прашката. Лично аз при риболов с фидер изразходвам по-малко количество храна от които и да е друг риболов на леко. В този смисъл се стремя да използвам по-качествени храни. Добре направената храна не залепва по пръстите при пълненето на хранилката. Хубаво е близко до работното място да имате малка кофичка в която ако се наложи да си измиете пръстите. Всичко това се отнася за риболов в затворени водоеми.

by **Admin** Съб 3 Дек 2011 - 20:57

shekira написа:Теория на риболова с фидер

Фидер пръчките с техния тънък и ярко оцветени върхове продължават да удивляват със своята изящност и уловистост не само начинаещите, но и опитните риболовци. Но не всички риболовци знаят, че тази деликатна линия е предназначена за риболов не само на малки, но и на едри риби. По външен вид фидерът наподобява на спинингова пръчка. Затова начинаещите риболовци нерядко правят грешка, използвайки пръчката не по предназначение, което често води до счупването й. Индикатор на кълването се явява тънкият и жилав ярко оцветен връх. Обикновено в комплект с пръчката се предлагат 2-3 различни върха с различна твърдост. Фидерите, както и спининговите пръчки, се делят на класове. Пръчки от лек клас – Light, съответстват на акция от 20-60 г и са предназначени за риболов в стоящи води. Фидери от среден клас – Medium, са с акция от 30-90 г и може да се използват както на стоящи води, така и на реки с умерено течение. Пръчките от тежък клас – Heavy, са тези, които имат акция от 60-120 г и се използват на големи реки със силно течение.

Оборудване на фидера

Класическо оборудване на фидер линията може да видите на предложената схема. Основното влакно минава през противоусукваща тръбичка, към която се закрепя специална хранилка посредством вирбел или закачалка. Долният край на основното влакно завършва с вирбел, за който монтираме куката с повода. Над него има буфер, който да предпазва възела при засичане. Поводът в зависимост от различни фактори може да е с дължина от 25 см до 1 м. В посочения случай дължината на повода има голямо значение. Когато след замятане хранилката падне на дъното, трябва след малка пауза – от 30-60 секунди, да се направи леко и не особено рязко засичане, а образуваният корем да се обере от макарата. При това върхът на фидера трябва леко да се огъне. Тъй като хранилката е подвижна, цялото й съдържание ще се окаже на дъното, а куката със стръвта ще е в захранения участък. Този метод е оправдан при риболов на водоеми без забележимо течение. На реки захранката трябва да се отделя по естествен начин – чрез размиване от течението, а дългият повод увисва, клатушкайки се над дъното с голяма амплитуда, привличайки рибата от захранката. Макарата, която се използва, е безинерционна, мощна и с равномерно навиване на влакното и прецизен аванс. Ако ловите на фидер през зимата, е добре да използвате специална смазка. Тези, които ловят на спининг през студено време, добре знаят че ако макарата е дълго време на студ в неработно състояние, движението й е по-тежко, а на по-евтините модели дори се губи контрата на задния ход поради сгъстената смазка в макарата. Да се замята линията бързо и рязко, не е необходимо. Дори когато се изисква подаване на линията над 60-80 м от брега, по-добрият вариант е да увеличите теглото на хранилката и да изберете по-твърд връх, отколкото да се опитвате да компенсирате със сила. Големият брой дребни водачи на върха на пръчката позволяват равномерно да се разпредели натоварването по време на замятане на тежка линия. В същото време трябва да следим за това влакното да не образува клуп около някои от водачите – в такъв случай често се чупи върхът. Подобни повреди на линията и оборудването може да се случат и при използването на некачествено влакно – ето защо трябва да го избирате особено внимателно. Използването на плетени влакна е оправдано, когато ловите на водоем със силно обрасло дъно. В болшинството от случаите може да се справите, използвайки монофилно влакно с диаметър от 0,20-0,25 мм. Фидерът е много чувствителна линия, гъвкавият връх на която моментално реагира и на най-лекото съприкосновение на рибата със стръвта. Важен момент за успеха ви при риболов на фидер е точното подаване на примамката в захраненото място. Използват се няколко начина, за да достигнете този резултат. Като най-популярен и предпочитан ще спомена следният. След замятане на нужната дистанция между шпулата на макарата и първия водач на фидера с помощта на маркер оцветявам участък от влакното с дължина 2-3 см. Желателно е да се използва бяло влакно или флуоресцентно, за да е добре забележима отметката. Благодарение на това рискът от замятане и съответно захранване на друго място се свежда но нула. След всяко следващо замятане вие просто обирате влакното до белега. Много риболовци използват за тази цел възел от конци или пък закачат влакното на специалния клипс на макарата. Но според мен при замятане възниква ефект на застопоряване и натоварване, което може да доведе до късане на тънко влакно. След края на риболова белегът се измива с парцалче, потопено в одеколон или спирт. Фидерът е всесезонна тактика и на водоеми, които не замръзват, като право може да се номинира като най-успешната тактика за риболов на всякакви риби. В студеното време, както всички знаят, рибите се намират на дълбоки и отдалечени от брега места. За такива условия са необходими фидери от среден или тежък клас. С помощта на пръчка с дължина 3,60-4,20 м може спокойно да извършвате замятания на дистанции от до 80 м, че и повече. Хранилката трябва да тежи от 30 до 60 г. Ако се налага да се лови при минусова температура, ви препоръчвам да не използвате карбонови върхове, които на такива температури са доста по-крехки, а да използвате стъклопластови. Стойката на пръчката е от две части – предна с широка основа, подходяща за подпиране и оставяне на пръчката и стъбло с дължина от 0,5-1 м. Стойката ни позволява да монтираме на брега фидера по такъв начин и ъгъл, че да има най-малко съпротивление върху върха и влакното особено при риболов на течащи води. Освен това фидерът трябва винаги да ни е удобен и подръка, за да реагираме своевременно на най-слабото кълване. При риболов на течение се препоръчва пръчката да се поставя под ъгъл от 45-60 градуса.

Хранилки

Начинът на подаване на захранката е също много важен, особено при риболов на течение. Само правилно подбраната хранилка ще докара рибата към вашата стръв. В стоящи води формата на хранилката няма голямо значение. Главното е да бъде отворена и да съответства по тежест на използваната пръчка. Да се натъпква захранката в хранилката, не е необходимо. Хранилките за течение имат триъгълна или правоъгълна форма, с голямо тегло – 20-70 г, и трябва да се запълват със захранка по-плътно – понякога дори е полезно да запушите едната страна. Това е особено удачно в случаите, когато рибата е малко активна, а също така и на участъци с бързо течение. Ако във вашия риболовен куфар няма хранилка с необходимото тегло за дадените условия, но има по-лека, да я утежните допълнително не е трудно – достатъчно е да монтирате допълнително утежнение на мястото на закрепване на хранилката.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Захранка

В качеството на захранка обикновено се използват стандартни сухи смески, които трябва да се овлажнят с вода по възможност от водоема, на който ще ловим. Като правило към базовата смес добавям и жива стръв в съотношение 10:1. Готовата захранка трябва да се получи по-рехава в сравнение с тази при риболов на плувка. Това е необходимо в случай, че в хранилката не бива да остава захранка след засичането. За реки със силно течение се изисква плътна захранка, слабо отмиваща се. Тя се приготвя на два етапа. В началото се взима 200-300 г смес, използвана в рибните стопанства – гранули, и попарваме с вряла вода. Водата едва-едва трябва да покрива гранулите, за да може да се получи еднородна смес след 2-3 часа. После омесваме разтворените гранули с 1 кг овлажнена захранка и омесваме добре. От сместа трябва с лекота да се правят стегнати топки, които да не се разпукват. Ако лепкавостта ни се види недостатъчна, може да добавим малко пръст. Топките трябва да са лепкави, защото ще ловим на течение. Едно такова количество е напълно достатъчно за интензивен риболов на умерено течение за 5-6 часа.<iframe width="640" height="480" src="https://www.youtube.com/embed/IzO7rNcqZGU?rel=0" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Куки

Размерът и формата на куката, използвана при фидер риболова, зависи от големината на стръвта, размера на предполагаемата риба и условията на риболов. За червеи, ручейник, бял червей най-добре е да се използват куки с дълги дръжки. За растителни видове стърви оптимални са куките с големи овали и къси дръжки. При риболов на шаран нерядко се случват т.нар. изплювания – когато рибата взима стръвта, но почувствала съпротивление, тя я изплюва. В такива случаи препоръчвам да използвате по-меки върхове на фидера, но още по-добре е да монтирате супер остри куки със странична извивка. Това ще ви осигури минимум двойно повече резултатни кълванета.
Стръв
Видовете стърви за риболов на фидер са най-разнообразни. Животински – червеи, вердевас, бял червей и други, са препоръчителни при риболов в хладки води и на течение. Растителните – жито, грах, царевица, коноп и други, е по–добре да се използват само през лятото. Най-популярна стръв през лятото за риболов на платика, например, е вареното жито. Да се приготвят, никак не е сложно, като е добре след това да се поръсят с галета, за да се запазят свежи и неизсъхнали. Подбират се по-едри и цели зърна. Хубаво е да се съхраняват в стъклен или пластмасов съд. При риболов на стандартен дънен риболов изискванията към стръвта като цяло се изчерпват с това, че тя трябва да се държи здраво на куката. Фидерът ни позволява да използваме и по-нежни видове стърви, благодарение на мекия край на линията, който прави замятането плавно. Основното преимущество при риболова на фидер се явява в това, че отпада необходимостта от допълнителни сигнализатори на кълването. Освен това неговата чувствителност и ясно подчертано усещане на всяко, дори и най-лекото кълване, го правят незаменим при деликатен и труден риболов, спестявайки ни всякакви грижи за това, дали линията е опъната, или дали има корем, особено при вятър.

by **Admin** Съб 3 Дек 2011 - 20:57

shekira написа:ПРУЖИНА VS ФИДЕР

Shearwater е едно от онези прекрасни места в Англия, където може да си починете за някой и друг час, като практикувате любимия си спорт, или да проведете състезание, опитвайки нови техники. Изпробването на различни видове техники е възможно благодарение на голямото количество шаран, платика, лин, червеноперка и костур. Шаран може да ловите на ваглер или пружина, а костур и червеноперка - по традиционния начин - с щека или ваглер. В момента платиката е отличен обект за риболов там. Средният размер на тези риби е около 1 кг, което е отличен размер за тях. Тук популацията на платика е много голяма и улови от 40 кг за ден не са рядкост.
Относно техниките, на които се лови платиката на това езеро, се наблюдава следният парадокс: шаранджиите, които гонят тук шарана на пружина, са забелязали, че платиката се лови отлично на този метод. Те не само хващали платики на пружина, но и хващали повече от колегите си, които ловят на фидер.
Днес ще ви представим едно състезание между Гери и Роб. Роб лови на този водоем платиката само на пружина, а Гери е традиционалист и лови на фидер.
Роб използва много интересен начин, за да лови на пружина. Пръчката му е мач Normark specimen, предназначен за улов на шаран. Роб твърди, че тази пръчка има всички нужни качества, необходими за тази техника: изхвърля пружината на прилично разстояние и има перфектен строй, за да се справи с всеки напън на рибата. Макарата, която той използва, е Shimano stradic с влакно Maxima. Преди всеки риболов Роб напръсква влакното със специален спрей, за да потъва по-добре. За риболова той използва стандартна подвижна пружина, която е достатъчно голяма, за да може рибата да се самозасича.
Стръвта и на двамата риболовци е боядисан червено-бял червей. Единодушни са в това, че червеят трябва да бъде плуващ, и го постигат по много специфичен начин.
Червеят се слага в кутия и се ароматизира със Sensas concentrix brasem, след което се залива с диетична кока-кола. Това прави червеите плуващи, колкото и невероятно да ви звучи. Относно подхранките Боб предпочита тези с червен цвят и Sensas му е любимата храна. В случая той използва Sensas strawberry red method feeder, като добавя и малко Colant, за да стегне сместа допълнително.
Гери използва подобна смес, но в нормален светъл цвят.
Подхранката за пружина, за разлика от тази на фидера, трябва да е лепкава и да не пада лесно от хранилката. Ако пада лесно, просто ще си стоите напразно, очаквайки удар на празната пружина. Правилната смес е направена тогава, когато при вадене на пружината все още има полепнала храна по нея.
И така - всичко е готово за състезанието. Пръчките са подготвени, подхранката - също. Роб замята пружината и стръв - три бели червея, на около 40 м от брега. Той не дохранва с допълнителни топки и дори не презаметна няколко пъти, за да образува хранително петно. Просто хвърли въдицата и зачака кълване. Не се наложи дълго да чака и първата платика с тегло 1.200 кг блесна в кепа. Сгъването на върха при кълването на платиката не е така силно изразено, както при шарана. Връхчето се огъва около 10 см и се задържа така. Не е необходимо да засичате, тъй като може да разкъсате нежната уста на платиката. Просто вдигнете пръчката и навивайте плавно влакното.
Междувременно Гери оформяше хранително петно, презамятайки с фидера на кратки интервали. В своята подхранка той добави малко царевица и пелети. Това се прави, тъй като в много водоеми, където се ловят шарани, платиката е привикнала към тази стръв.
Но нека се върнем към тактиката с пружината. Въпреки че този метод се смята за изключително шаранджийски, той действа убийствено добре и за платика. Все пак има някои разлики. Шаранджиите забиват куката със стръвта в самата пружина, а при риболова за платика тя се оставя да виси свободно. Явно платиката не атакува самата пружина, както прави шаранът.
Постепенно Гери хваща няколко риби, но не успява да стигне темпото на Роб, който се оказва с няколко риби напред. Очевидно е дошло време за промяна.
Гери решава да намали дължината на повода на 30 см, като приближи куката максимално до фидера с подхранка. Наистина този ход се оказва добър и той започва да лови платики значително по-често. Изводът е прост: късият повод и тежестта на хранилката водят до самозасичане на рибите, а това - до повече хванати риби.
В края на 4-часовото състезание победител излезе Роб с 26 платики с общо тегло 25 кг. Гери беше хванал 18 платики с тегло 15 кг. Тактиката с пружина се оказа по-добрият избор за този водоем и този вид риба.

Такъмът на Роб.
10 см къс повод, направен от плетено влакно Drenan super specialist micro braid, кука Kamasan B610 №16, която е идеална за улов на платика, но достатъчно здрава, за да изкара и шаран. Основно влакно Maxima 0.17 мм. Хранилката се стопира в долния край с 3 бр. съчми №8, а поводът и основното влакно се свързват клуп в клуп. Така, макар че пружината е подвижна, тежестта й е достатъчна, за да самозасича рибата.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Такъмът на Гери.
Гери използва пръчка Tricast Trophy 4X4, оборудвана с макара Shimano Stradic. Основното влакно, което използва, е 0.20 мм Preston direct mono, а хранилката е Nisa. Монтажът на фидера е класически патерностер. Поводът е с дължина 75 см от влакно 0.13 мм powerline и кука gamakatsu LS 2260BB.

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Admin** Съб 3 Дек 2011 - 20:58

shekira написа:Риболов на платика с фидер

Когато на един водоем, за който се знае, че има платика и че ежедневно някой лови многократно повече от другите, всички знаят, че това вече не е късмет, нали? Как става това? Журналистите от Match Angling Plus споделят някои разсъждения на тази тема.

Платиката
Платиката е непредсказуема риба. Има дни, когато можете да хванете десетки платики. Те кълват на всичко, което им подадеш във водата. Но има такива дни, в които от кълване до кълване можете да си изплетете един живарник, например. При момчетата от английския клуб “Dartford and District APS” няма такива дни. Те са измислили метод, който позволява да се удвоят уловите дори и в ранна пролет, когато платиката е особено капризна. Всичко започва преди две години, когато членовете на клуба започнали да ловят активно платика на езерото Sutton-at-Hone в Дартфорд. Макар те да достигали колосални улови от по 18-22 кг, имало е специалисти, които хващали значително повече. Недоволни от резултатите, те започнали да експериментират с различни линии за фидер. Първи в списъка са били комбинациите с подхранката. Тези езера са зарибени освен с платика и с шаран. Имайки предвид, че шаранджиите хранят с бойли и други щарански храни, момчетата от клуба решили, че платиката неминуемо дояжда остатъците от тази храна. Именно това те взели под внимание, когато правели своята смес за платики. Но най-големият им успех се дължи на новия вариант линия за фидер, разработена от Paul Cooper. Ето какво казва той по този повод: “Най-важният аспект в риболова е постоянното развитие и усъвършенстване. Аз бях сигурен, че ще измисля нещо.” Paul започнал да разработва своя собствена линия. В крайна сметка той забелязал оловото, разположено отстрани на хранилката, и го преместил на дъното. На пръв поглед това изглежда маловажно, но тази линия изменила риболова кардинално. Подобно утежняване означава не само далечно замятане на линията, но и установяване на хранилката на дъното в определено положение, така че да отлепи влакното от дъното. Така и най-лекото докосване на рибата до влакното ще предаде трептене на върха на фидера. Но Paul не спрял до тук, той чувствал, че може да лови още по-добре и продължил да експериментира. Накрая открил липсващото парче от мозайката. Той се спрял на стандартната линия “Патерностер”, но вместо характерния дълъг 35-50 см повод, той монтира къс повод, едва няколко сантиметра. Окончателният вариант на линията изглежда ужасно, но работи.
Риболов с
Charlie Walker
Макар водоемът да е едва 50 ярда широк, Чарли е седнал на място, където замята на едва 10 ярда от брега. Дълбочината там не превишава 3 м. Чарли прави основно подхранване с 6 топки тежка подхранка със следния състав: 2 пакета Sensas Bream 3000, половин пакет Van Den Eynde Crushed Hemp и четвърт пакет Van Den Eynde Crushed Hemp и малко ръжени сухари. Също така той добавя около 250 г кастери. “Тъй като днес е тих и хладен ден, имам основания да смятам, че рибата няма да е особено активна”, пояснява Чарли. Ако имам основания да смятам, че рибата ще се храни активно, започвам риболова с основно подхранване от 12 топки. В противен случай захранвам само с 8 топки храна. Както повечето риболовци от Дартфорд, Чарли ползва Fishmeal, ако в момента на езерото има доста шаранджии, тъй като те ловят шарана именно с тази подхранка. Ако те ползват други подхранки, и Чарли избягва миризливия Fishmeal. Неговата линия е от основно влакно 0.16 мм, като поводът е от същия размер влакно. Куката е № 18 Tubertini 808, а поводът е 7.5 см. Платиката, особено зимно време, може да бъде много капризна, но с този метод и най-лекото докосване огъва връхчето на фидера. “Ние даже си имаме поговорка по този повод. Ако позволяваха правилата, по време на състезания ние можехме да си съберем столовете и да си бъбрим. Все едно, дори и най-лекото докосване на стръвта щеше да се отчете по потракването на аванса”, обяснява Чарли. Както повечето риболовци, той използва за стръв само боядисан в червено бял червей. Той обаче варира с броя на червеите – два или три в зависимост от кълването. Вярно е, че в края на риболова той пробва да лови и на торен червей, царевица и кастер, но стига до извода, че на боядисан червей кълве по-успешно. Чарли дохранва с малки топки веднага щом усети, че кълването намалява. Той обяснява, че рибата не се плаши от храненето, ако топките не са по-големи от самата хранилка. “Ако рибата не кълве изобщо, може да се дохрани с 3-4 топки едновременно, за да я активизирам.”
Направете си
собствени хранилки.
Ето как Пол Купър прави своите собствени хранилки. Ще ви потрябва галванизирана мрежа около 5-6 мм, галванизирана тел и оловни тежести. Пол отрязва парче мрежа, свива го и оформя тялото на фидера. В горната част той закрепва парче дебело влакно с вирбел с карабинка накрая. На влакното се нанизва тънък шлаух, който предотвратява оплитането на такъма. Оловото се закрепва в долната част на фидера. Варирайки с размера на мрежата и оловните тежести, можете да си направите голямо разнообразие от фидери, ако сте любител на този вид риболов.
[You must be registered and logged in to see this image.]

by **boreto1** Сря 25 Дек 2013 - 22:44

Barbel Skills
I will try to explain at least a little of what it takes to be a reasonably good barbel angler. There is some "reading" of the river required before deciding on a particular swim....although this definitely only comes with years of experience....you need to KNOW WHERE to chuck it and wait......as you put it.
In a new swim that you haven't fished before.....it is always prudent to find out what the bottom of the river is like and this is done usually by casting in an empty feeder and unbaited hook and dragging your bomb/feeder along the river bottom....whilst detecting the nooks and cranny's on the bottom at the same time. Often it is greatly advantageous to find gulleys in the river bed as this is a favourite holding spot for barbel.....
I remember fishing the Swale some years ago and catching nothing more than a chub of 2 or 3lbs in the first 5 hours under the willows on the far bank.....I then detected a gulley in the middle of the river which I was casting over so I pulled back and allowed my bait to rest in the gulley...within 5 minutes my tip crashed round and I had a 10.75 barbel in the net a few minutes later.....then another and another...I finished up with 11 barbel that day and my PB at the time......all because I decided to do some detective work on the river bed.
It is vital that you use the right hooklength and rig.....but they don't have to be as complicated as some anglers like to make out, after all...at the end of the day it is just a line with a baited hook on the end....just like any other type of fishing. This hooklength needs to be supple so it looks as natural as possible in the flow of the river....I suspect that is why many anglers use braid but I don't think braid is a good hook length, I believe it is dangerous for any fish as it acts like a saw and I have seen barbels ( and carp's ) mouths in a pretty rough state after it has been caught on braid so I stay away from it.
You also need the right rod...although that can be a bit of a personal choice. Some anglers think that a barbel rod should be through action and for some pretty good reasons I might add. Through action rods alleviate the possibility of hook straightening as the supple rod bends with every lunge of the fish. However, I like rods with a bit of stiffness in the middle section, I feel more in control of the fish with a rod like that compared to the through action rods.....but as I said it can be just personal preference.
Reels are not that important in my mind...although I only ever buy top of the range reels but I really don't think it matters that much....a decent mid range reel will easily suffice.
The REAL knowledge on how to catch barbel ( and any other fish I imagine )....is in the head and simply cannot be translated into the written word.........it is just experience.
The reason why I mentioned the "not learning much on commercials in your case benny....was something you said in another post about needing a heavy float to reach the lilys...or something like that...and you was using a whip!!
You shouldn't be "casting" with a whip.......you need a longer tool mate so you can reach the lily's without a long length of line between the float and the top of your whip....your line length when you are fishing like that should only be around 24" or so. You would catch so many more fish if you invested in a longer whip or even an 11 metre pole....there are many cheap 11 metre poles on the market that would do the job for you.
Anyway...hope all that lot was clear enough for you.
Jack

П.П. Пзволих си да го постна и искам да помоля някой ако не е проблем да го преведе по-точно от гугъл -смятъм,че е полезно за някои

by **shekira** Чет 26 Дек 2013 - 10:30

Колкото по-студено, толкова по-надалеч
Времето е много студено и рибата по реката е далеч от брега. Това са два неблагоприятни фактора едновременно. Но с помощта на фидера Михаел Шльогел се справя с трудностите и в тези условия. Нашият фотограф Хайнц Ягуш запечата всичко, което се случи.

Водата е много ниска и бистра. На около 80 метра от брега има ръб. Там са рибите. На тези места и през зимата рибите намират храната си. За да заметне стръвта толкова надалеч, Михаел използва линия с фидер. Той най-често предпочита да използва хранилки от метал, тъй като те имат голямо собствено тегло в сравнение със стандартните гумени или пластмасови хранилки. Колкото по-малка и компактна е хранилката, толкова по-надалеч може да се заметне. Най-далечните и точни замятания са с хранилки от типа Speed feeder, чийто център на тежестта е разположен в предната част. Те летят точно в целта дори и при страничен или насрещен вятър. Михаел използва хранилка с тегло от 100 г. То остава да лежи на дъното независимо от минаващите по реката плавателни съдове.
Тежка и лепкава
Захранката се състои от еднокилограмов пакет Select Feeder Medium на Mosella. Много е важно храната ви да издържи на далечното замятане и да не се разпадне на повърхността на водата. Едва на дъното храната трябва да излиза от хранилката. Ето защо сместа се овлажнява още вечерта, в навечерието на риболова, като по този начин тя става по-тежка и лепкава. Доколкото рибите в бистри и плитки води се страхуват от цветовите контрасти, то захранката ви трябва да се оцвети с помощта на хранителни бои. За захранване през зимата се изисква малко количество жива храна. Шепа потъващи кастери са достатъчни, за да задържат рибите на мястото на ловене. При екстремално далечни замятания съществува опасност меката стръв да падне от куката. Затова Михаел предпочита твърди стърви. Като начало той поставя на куката изкуствен бял червей на Berkley, когото рибите не могат да смъкнат лесно. Следва го пресен, естествен кастер, който също добре се държи на куката.
Имайте предвид, че замразените кастери са подходящи само за захранване. Ако рибите кълват добре на кастерите, Михаел поставя винаги по две какавиди на куката, тъй като при замятането една от тях може да падне. Стръвта на куката завършват един или два бели червея, които се нанизват внимателно, за да не се повредят. Ако Михаел лови на червен червей, той използва изключително по-едри и жилави червеи, които по-добре издържат на замятането и се задържат на куката. Червеят се нанизва един път през средата.
Плетено влакно с монофилно
За отчитане и на най-деликатните кълванета Михаел през зимата лови с плетено основно влакно Whipplash Pro с дебелина 0,16 мм. За амортизация при вадене на едри риби той използва шок водач от монофилно влакно с дължина 10 м и дебелина 0,30 мм Maxima Chameleon. Този водач притежава достатъчна здравина на триене, което е особено важно, когато се лови на водоеми с грубо дъно, покрито с миди или камъни, например. Далечината на замятане може да се увеличи, ако използваме монофилно влакно с диаметър 0,16 мм вместо плетено влакно. В този случай обаче най-предпазливите кълванета ще станат незабележими. Твърде тънкият повод не е подходящ особено на места с миди и камъни по дъното. Затова той трябва да има дебелина поне 0,18 мм. По-тънкото влакно е склонно и към усукване. При вадене на едри риби от далечни дистанции куката също изпитва голямо натоварване, затова се използват здрави куки с големина № 14,16 и 18.
Като на прибрежен риболов
За риболов на фидер на далечни дистанции Михаел използва дълга пръчка като Xedion Heavy Feeder с дължина 4,50 м. Благодарение на специфичния си строй тя при замятане се натоварва много добре. Водачите дори и на върха са доволно големи, което улеснява изнизването на шок лидера и плетеното основно влакно. За макара той предпочита големи модели с размери 8000 или 10000, които са подходящи и за морски риболов. Те имат дълъг ход и дълбоки шпули. Освен това влакното е на равномерни витки, което намалява триенето при замятане и гарантира достигането на далечни дистанции. Шпулата трябва да е изцяло запълнена с влакно. Освен това макарата трябва да има мощна и надеждна червячна система, за да може безпроблемно и дълго да работите с тежки хранилки. Много важно е да имате и стабилна стойка за пръчката си. Тя в никакъв случай не трябва да се клатушка, защото това намалява чувствителността при индикиране на кълването. При стабилна стойка пръчката не се влияе от действието на вятър или мощно кълване. Добре е стойката да е монтирана на нивото на очите.
Контролируема мощ
Преди замятане той обира хранилката на разстояние от 80-100 см до връхния водач. Пръчката се дава назад в положение 2 часа. След това присвива дясното око с лявото, фиксира прицелната точка и се изчаква, докато хранилката не се успокои. След това Михаел мълниеносно придава ускорение на пръчката с лявата ръка. По време на полета на линията той държи пръчката в положение 10 часа в посока напред. За да предотврати рязкото приземяване на хранилката във водата и преждевременното освобождаване от храната, Михаел затормозява замятането в последните метри. За целта той дръпва пръчката около 20-30 см назад. След това отново веднага го отпуска.
През зимата линията се оставя да лежи на мястото на захранване около 10 минути, след това, ако рибата не кълве, хранилката се вади и се замята отново. При риболов в студени води през зимата се изисква много търпение, тъй като инертните и мудни зимни риби често пъти идват на захраненото място едва след час-два или дори три. При кълване засичането е с повдигане на 60-80 см нагоре. Едва след като пръчката е поела първите напъни на рибата, Михаел започва да обира влакното. Често рибата идва сама бързо в посока към брега. Тук е необходимо голямо внимание, защото хранилката на плитката вода може да се закачи за някакво препятствие или камъни. Ето защо той използва кепче, в което вкарва рибата, нагазвайки няколко метра във водата.