Особености на риболова с английска дънна въдица

Английската дънна въдица – това е разновидност на нашата линия на дъно, която обаче се различава по специалните си пръчка и макара за замятане на примамката и по-тънката линия. Специалните пръчки биват три типа: Multi picker, Picker и Feeder. Основните им разлики са по отношение на линията - едни от тях са предназначени за риболов с леки тежести и хранилки – Multi picker и Picker, а другите – Feeder, за риболов с тежка линия. По начина си на сигнализация на кълването пръчките се разделят на куивертип (използват монтиран на върха подвижен сигнализатор на кълване) и свингтип (за сигнализатор на кълването служи върхът с различна твърдост). За по-доброто наблюдение на кълването работната част на върха е оцветена в различни ярки цветове: оранжев, червен или зелен. Тези върхове отлично устояват на страничен вятър и регистрират дори и най-слабите кълванета.

Обикновено на пръчката не е указан точно неговият тип и не е отбелязано теглото на използваните тежести и хранилки. Затова в процеса на експлоатация трябва да проявите внимание. Те ще бъдат определени по пътя на опита, като главното е да не преутежните оборудването. При риболов на английска дънна въдица се използват само открити безинерционни макари. Предвид огромното разнообразие обръщайте внимание на най-важното – не по-малко от две шпули, поне два–три лагера, в това число и на водещата ролка, добър и чувствителен аванс. На риболов обикновено се взимат две-три макари с резервни шпули за всяка една. Влакното, което се използва, е от 0,16-0,25 мм в зависимост от условията и основния размер риби. Желателно е да използвате твърдо или плетено влакно при риболов на течение и меко, с по-голям коефициент на разтягане при риболов на стоящи води. За закрепване на хранилката се използва вирбел, позволяващ достатъчно бързата й смяна или тежест в зависимост от ситуацията. Вирбелът трябва да е монтиран на противоусукваща шлауха, дължината на която зависи от размера на използвания повод и хранилка. На нея има монтирана фиксирана закопчалка-закачалка, за която се монтира оловото или хранилката. На линията под противоусукващата тръбичка се монтира и малък гумен стопер, след който следва малък клуп, за който прикрепваме и повода с куката. Влакното за повода трябва да е качествено и с дебелина от 0,12-0,18 мм, което е напълно достатъчно за ваденето на прилични екземпляри. Малки куки за стърви като бял червей или вердевас се използват при риболов на малки и дребни риби. При риболов на течение е резонно размерът на куките да е по-голям. Изборът на форма и големина е в зависимост от стръвта, личните предпочитания, активността на рибата и т.н. По време на риболов пръчката се поставя на стойка. Линията се разполага паралелно на брега така, че ъгълът между влакното и пръчката за най-добро отчитане на кълването да е 100 до 80 градуса. В идеалния случай влакното е перпендикулярно на брега. Самите стойки са различни. Тези от тях, които се монтират в близост до върха на пръчката, имат форма, позволяваща да се променя положението на пръчката, когато е необходимо да се промени натегнатостта на влакното. Други са просто поставени под пръчката. Риболовът на река на английска дънна въдица си има своите особености. Изборът на тежестта или хранилката зависи от скоростта на течението. При това трябва да отчитате и структурата на захранката си. Обикновено дебелината на влакното, използвано при риболов на река, е от 0,18-0,22 мм. Но многобройните закачки, с които изобилстват дъната на реките, са реална опасност от загуба на хранилките, а използването на по-дебели влакна пък огрубява линията. Освен това, колкото е по-голям диаметърът на влакното, толкова по-силно се опъва от течението. Затова е най-добре използването на плетено влакно с малък диаметър.
След всеки риболов проверявайте и отстранявайте последните 2-3 метра влакно – то може да е повредено и със снижена здравина. В болшинството от случаите най-добри резултати има при използването на хранилки.
Захранката привлича рибата. Но има случаи, когато използването им е затруднено, на бързо течение, например. Тогава захранката не се задържа и бързо се отнася от течението, а самата хранилка играе ролята на обикновена тежест. Ето защо е удачно използването на тежести с формата на ромб, плоски, пирамида и т.н., които гарантират закрепване за дъното. В началото на пролетта течението носи много храна край брега и замятания над 5-10 м от брега са излишни. За монтаж трябва да се използва тежест и естествена стръв от червеи или вердевас. В края на пролетта и лятото водата намалява и скоростта на течението е по-слаба. Тогава може да се използват хранилки. В сместа е добре да се добавя суха глина и други свързващи компоненти. Захранката се замята на 3-5 м над мястото на стръвта. Движението на кълвящите риби се отличава с периодичност – то зависи често от изменението на течението. Първоначално е по-надолу по течението а после се изтегля. Рибите се задържат на захраненото място от 20 до 30 минути. За това време може да имате от 2-7 кълванета, след което рибата отплава и следва пауза. Във времето на паузите често пъти се наблюдава кълване на други видове риби. При риболов на река със спокойно течение може да се хвърля и на 20 и на 50 м.
Главното е да се попадне на дълбочина. Ако не може да намерите дупка, може да ловите и на място с равно дъно, в което дълбочината е сравнително еднаква.

Михаил Шарапов

Превел: Бачо Илия

Много добре казано и преведено на разбираем език Мерси за въвеждащата информация в този новооткрит прекрасен риболов !!!