Индекс
Секция ФИДЕР
Последни снимки
Регистрирайте се
ВходСтатии за риболов с фидер
+3
djidjo
Бачо Илия
Admin
7 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2 
Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:21
За дунавски шарани на фидер
Риби и Такъми (бр. 11 / 2008 г.)
Венелин Съйнов (Лино)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Един слънчев, но ветровит ден в края на август ми помогна да преоткрия това място на големия Дунав, където като дете идвахме с баща ми и неговия приятел за шарани. Тогава тук се ловяха и големи бели мрени; на друго място бяха сомовете, на трето кълвеше чига, бяла риба и щука и т.н. Преди година видях няколко хванати шарана, дори помогнах с кепа за един, но не бяха големи. От сигурен източник знаех, че за него е още рано и затова сега нямах кой знае какви очаквания, но меракът си е мерак, а и споменът топли.
Събудих се рано и на развиделяване вече вдигах прах по правия път към реката. Запалих една цигара на брега с колеги от Кнежа, които бяха заметнали от предишния ден, а инфото беше: „Слаба работа, от толкова пръчки - само един удар”. Хвърлих едно око на линиите им: класика, пружини с качамак и три-четири куки с царевица. Само че аз имах друга идея. За да стигна до мястото, трябваше да прегазя едно малко ръкавче, затънал в кал до колене, с пръчки, легени и багаж. Отдясно се показа кървавочервеният диск на слънцето, и докато подреждах макари и стойки и изчислявах траектории, изгревът стана факт. В легена забърках качествена захранка за шаран, галета и царевица. Добавих и малко концентриран Аромикс ягода. Желателно е заради течението, което помага за по-бързата ориентация на рибите към петното.
Ден първи - събота
Подготвих три шаранджийски пръта с хранилки и царевица и реших да заложа на „сигурното”. Все пак хората бяха хванали, а моето място беше къде-къде по-добро. До обяд – две каракуди и вкус на селски риболов. Прибрах въдиците за „едрите” риби обратно в калъфа и минах на вариант „Б”. Бързо сглобих фидера - малко смешна пръчка – 3.60 м на Shakespeer, плетено влакно 0.11, навито на стария Cormoran, с телена хранилка 30 г, и започнах да захранвам. Мисля, че успях да фиксирам на клипса една добра дистанция от около 60/70 м. Течението подемаше хранилката и спираше под ъгъл от около 40 градуса с брега. Така че мястото, което хранех, беше на не повече от 30 м навътре вдясно от мен. Нямам спомен да съм хващал риба над килограм с тази въдица.
За разлика от риболова с фидер на затворен водоем, тук захранката се събираше винаги на едно и също място. Бях чувал, че навътре има рени (това са стъпала от кал и глина), където обикновено стоят рибите и търсят храна, като мини-талвегчета. Именно там спираше хранилката на моя фидер. След десет замятания без кука монтирах на повод 0.20 мм бяла орловка номер 10, скрита в едно царевично зърно. Закрепих пръчката на двете стойки и плавно изпънах линията. Само след 20-тина минути пръчката се огъна и падна от стойката. В първия момент не можах да преценя с какво си имам работа, но след оня звук на аванса разбрах, че няма да е лесно с този повод. Отляво имаше доста дървета, но слава богу, рибокът пое надясно. Знаех, че трябва да го спра и да го обърна кръгом. Сменихме посоката и сега трябваше да го пазя от дърветата. Като че ли овладях ситуацията и започнах да връщам влакното на шпулата. След десетина минути го видях при първата му глътка въздух – красив дунавски шаран, над 3 килограма (изчислих веднага). С дясната ръка набарах дръжката на кепа и след минута беше вътре. Нямаше време за губене: веднага заметнах и след по-малко от десет минути пръчката отново полетя към водата. Вече знаех как и отиграх перфектно ситуацията. След още толкова време наляво, надясно, навътре и навън, хубавецът легна над кепа. Една идея по-едър.
Опитах се да запазя самообладание, краката ми трепереха, а адреналин колкото щеш. Междувременно вятърът се усилваше и аз бързах да заметна отново и отново. Малка пауза, прехвърлих още няколко пъти, но един час нищо. Е, все пак не ловим бабушки. Малко преди 5 часа – трети удар и силен старт на рибата навътре. При опита ми да го спра поводът не издържа...
Два хубави шарана за няколко часа май бяха достатъчни. И утре беше ден.
Ден втори – неделя
Подход към мястото по същото време и по същия начин; колегите шаранджии си бяха тръгнали. На Дунава важи правилото – „Има ли вятър, риба не чакай!”. Нахъсан от случката предишния ден даже не бях събрал фидера, за да не губя и грам време. Багажът: сглобеният фидер, легенът със захранката и кепът. След час подготовка и хранене на същото място дойде и първият удар. Хитрецът обаче тръгна право към мен и след това наляво към дърветата с пресни сили. Борбата беше кратка. Не успях да го опазя от подводните му укрития. Реших да рискувам и смених повода с 0.30, на сигурно. Почаках доста, прехвърлих четири, пет пъти и час по час посягах да върна предишната линия. Добре, че не го направих: втори удар и абсолютен контрол над шарана. След познатата разходка кепчосах риба, по-голяма от другите досега. Последвалата дълга пауза ме разубеди, сложих отново по-тънкия повод и сгреших. Трети удар и късане, не успях да освободя влакното от клипса навреме.
Една подробност – тъй като това задължително се прави при развиване на аванса, върху влакното с маркер отбелязвам дистанцията. По обяд на инспекция мина един мой роднина – Перо, който живееше почти целогодишно във фургон на около 300 метра по-надолу – професионален рибар. Човекът се грижеше за района си и не допускаше несправедливост и бракониерски извращения. „Как е, кръстник, имали ги?” Погледна в живарника и след подробно изнесения от мен доклад за вчера, каза:
[You must be registered and logged in to see this image.]
“Имаш късмет, че са дребни, преди една, две години тук късаше 0.70!”.
Разделихме се, а аз твърдо реших – 0.30 повод и точка. Имах още три бързи клъвванета; две откачени риби и едно избързване. Вторият шаран удари малко преди 3 следобед. Нямах притеснения за скъсване, но усещах силата на боеца доста дълго. Много държеше да стигне дърветата, но с този повод нямаше шанс. При такива по-дълги разходки винаги сме любопитни да го видим най-после – голям кеф. Беше най-красивият и най-едрият шаран от двата дни. По-късно вкъщи удари четворка на кантара.
През целия ден духаше североизточен и доста силен вятър. Дядо ми казваше: ”Вее ли долняка, рибата лежи”. Опровергах това твърдение – седем удара за пет-шест часа на едри шарани беше повече от очаквано. Излишно е да ви казвам какво удоволствие беше за мен през тези почивни дни. Е, имах и късмет. Пожелавам го на всички, които обичат риболова с фидер. Силни изживявания на красиви и тихи места, далече от чалгата и джетовете по язовирите. И не забравяйте да си сложите и фидера при снопа от дънарки, когато тръгвате за едра риба!
В Дунава все още има хубави риби, но за съжаление продължават да се изтребват по всевъзможен незаконен начин, защото най-вероятно не могат да ги ловят с въдица, или може би за това, че на никой не му пука...
Риби и Такъми (бр. 11 / 2008 г.)
Венелин Съйнов (Лино)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Един слънчев, но ветровит ден в края на август ми помогна да преоткрия това място на големия Дунав, където като дете идвахме с баща ми и неговия приятел за шарани. Тогава тук се ловяха и големи бели мрени; на друго място бяха сомовете, на трето кълвеше чига, бяла риба и щука и т.н. Преди година видях няколко хванати шарана, дори помогнах с кепа за един, но не бяха големи. От сигурен източник знаех, че за него е още рано и затова сега нямах кой знае какви очаквания, но меракът си е мерак, а и споменът топли.
Събудих се рано и на развиделяване вече вдигах прах по правия път към реката. Запалих една цигара на брега с колеги от Кнежа, които бяха заметнали от предишния ден, а инфото беше: „Слаба работа, от толкова пръчки - само един удар”. Хвърлих едно око на линиите им: класика, пружини с качамак и три-четири куки с царевица. Само че аз имах друга идея. За да стигна до мястото, трябваше да прегазя едно малко ръкавче, затънал в кал до колене, с пръчки, легени и багаж. Отдясно се показа кървавочервеният диск на слънцето, и докато подреждах макари и стойки и изчислявах траектории, изгревът стана факт. В легена забърках качествена захранка за шаран, галета и царевица. Добавих и малко концентриран Аромикс ягода. Желателно е заради течението, което помага за по-бързата ориентация на рибите към петното.
Ден първи - събота
Подготвих три шаранджийски пръта с хранилки и царевица и реших да заложа на „сигурното”. Все пак хората бяха хванали, а моето място беше къде-къде по-добро. До обяд – две каракуди и вкус на селски риболов. Прибрах въдиците за „едрите” риби обратно в калъфа и минах на вариант „Б”. Бързо сглобих фидера - малко смешна пръчка – 3.60 м на Shakespeer, плетено влакно 0.11, навито на стария Cormoran, с телена хранилка 30 г, и започнах да захранвам. Мисля, че успях да фиксирам на клипса една добра дистанция от около 60/70 м. Течението подемаше хранилката и спираше под ъгъл от около 40 градуса с брега. Така че мястото, което хранех, беше на не повече от 30 м навътре вдясно от мен. Нямам спомен да съм хващал риба над килограм с тази въдица.
За разлика от риболова с фидер на затворен водоем, тук захранката се събираше винаги на едно и също място. Бях чувал, че навътре има рени (това са стъпала от кал и глина), където обикновено стоят рибите и търсят храна, като мини-талвегчета. Именно там спираше хранилката на моя фидер. След десет замятания без кука монтирах на повод 0.20 мм бяла орловка номер 10, скрита в едно царевично зърно. Закрепих пръчката на двете стойки и плавно изпънах линията. Само след 20-тина минути пръчката се огъна и падна от стойката. В първия момент не можах да преценя с какво си имам работа, но след оня звук на аванса разбрах, че няма да е лесно с този повод. Отляво имаше доста дървета, но слава богу, рибокът пое надясно. Знаех, че трябва да го спра и да го обърна кръгом. Сменихме посоката и сега трябваше да го пазя от дърветата. Като че ли овладях ситуацията и започнах да връщам влакното на шпулата. След десетина минути го видях при първата му глътка въздух – красив дунавски шаран, над 3 килограма (изчислих веднага). С дясната ръка набарах дръжката на кепа и след минута беше вътре. Нямаше време за губене: веднага заметнах и след по-малко от десет минути пръчката отново полетя към водата. Вече знаех как и отиграх перфектно ситуацията. След още толкова време наляво, надясно, навътре и навън, хубавецът легна над кепа. Една идея по-едър.
Опитах се да запазя самообладание, краката ми трепереха, а адреналин колкото щеш. Междувременно вятърът се усилваше и аз бързах да заметна отново и отново. Малка пауза, прехвърлих още няколко пъти, но един час нищо. Е, все пак не ловим бабушки. Малко преди 5 часа – трети удар и силен старт на рибата навътре. При опита ми да го спра поводът не издържа...
Два хубави шарана за няколко часа май бяха достатъчни. И утре беше ден.
Ден втори – неделя
Подход към мястото по същото време и по същия начин; колегите шаранджии си бяха тръгнали. На Дунава важи правилото – „Има ли вятър, риба не чакай!”. Нахъсан от случката предишния ден даже не бях събрал фидера, за да не губя и грам време. Багажът: сглобеният фидер, легенът със захранката и кепът. След час подготовка и хранене на същото място дойде и първият удар. Хитрецът обаче тръгна право към мен и след това наляво към дърветата с пресни сили. Борбата беше кратка. Не успях да го опазя от подводните му укрития. Реших да рискувам и смених повода с 0.30, на сигурно. Почаках доста, прехвърлих четири, пет пъти и час по час посягах да върна предишната линия. Добре, че не го направих: втори удар и абсолютен контрол над шарана. След познатата разходка кепчосах риба, по-голяма от другите досега. Последвалата дълга пауза ме разубеди, сложих отново по-тънкия повод и сгреших. Трети удар и късане, не успях да освободя влакното от клипса навреме.
Една подробност – тъй като това задължително се прави при развиване на аванса, върху влакното с маркер отбелязвам дистанцията. По обяд на инспекция мина един мой роднина – Перо, който живееше почти целогодишно във фургон на около 300 метра по-надолу – професионален рибар. Човекът се грижеше за района си и не допускаше несправедливост и бракониерски извращения. „Как е, кръстник, имали ги?” Погледна в живарника и след подробно изнесения от мен доклад за вчера, каза:
[You must be registered and logged in to see this image.]
“Имаш късмет, че са дребни, преди една, две години тук късаше 0.70!”.
Разделихме се, а аз твърдо реших – 0.30 повод и точка. Имах още три бързи клъвванета; две откачени риби и едно избързване. Вторият шаран удари малко преди 3 следобед. Нямах притеснения за скъсване, но усещах силата на боеца доста дълго. Много държеше да стигне дърветата, но с този повод нямаше шанс. При такива по-дълги разходки винаги сме любопитни да го видим най-после – голям кеф. Беше най-красивият и най-едрият шаран от двата дни. По-късно вкъщи удари четворка на кантара.
През целия ден духаше североизточен и доста силен вятър. Дядо ми казваше: ”Вее ли долняка, рибата лежи”. Опровергах това твърдение – седем удара за пет-шест часа на едри шарани беше повече от очаквано. Излишно е да ви казвам какво удоволствие беше за мен през тези почивни дни. Е, имах и късмет. Пожелавам го на всички, които обичат риболова с фидер. Силни изживявания на красиви и тихи места, далече от чалгата и джетовете по язовирите. И не забравяйте да си сложите и фидера при снопа от дънарки, когато тръгвате за едра риба!
В Дунава все още има хубави риби, но за съжаление продължават да се изтребват по всевъзможен незаконен начин, защото най-вероятно не могат да ги ловят с въдица, или може би за това, че на никой не му пука...
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:23
За есенни бели мрени
Риби и Такъми (бр. 2 / 2010 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Нещо взеха да ми омръзват щуките.
Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли, пържоли и на десетия вземаш да си мечтаеш за бобец (със салатка от доматки, примерно, а ако има и кой да ти ги обели доматките... да се не мъчиш с люспи разни... мечта!)
Но да се върнем на темата.
В последно време наблегнах на риболова на щука. Кога успешно, кога не. Ма бая щукодили понабодох. Да са живи и здрави, догодина пак ще ги боцкам. Та дощя ми се нещо по-различно. С по-друга тръпка. И както си го мислих и го измислих!
- К'во ли става с тая река Искър, бе? Отдавна не съм я посещавал.
Сега й е времето на реката. Първите студове са накарали дребните риби да потърсят убежище в очакване на пролетта и пътят към големите риби, които иначе трудно се дореждат до стръвта, е открит. А и те са прегладнели, бързат да натрупат мазнини за предстоящата зима и апетитът им е неутолим.
Чухме се с колегата Мартин и набързо се разбрахме да направим едно разузнаване по реката.
Рано сутринта се изнесохме към нея. Не я познавам добре надолу след дефилето, та малко на сляпо тръгнахме. За отправна точка избрахме Роман. То всички там ходят, та и ние барабар с мъжете.
Гледката на реката обаче ни отчая. Чиляк до чиляк, бре. Наредили се като аптекарски шишета. Спинингистът в мен възропта срещу това кощунство и се понесохме надолу да търсим по спокойни и неосквернени местенца. Спирахме се тук-там, където пътят бе близо до реката, та да поогледаме. Доста път минахме. Накрая си харесахме един вир и се настанихме.
Забъркахме малко захранка и няколко топки се отправиха към дъното, да изострят апетита мренски.
Бързо приготвихме болонезите. Избрахме идентични монтажи. Плувка тип „буре”, под нея утежнение от наредени нагъсто и прогресивно намаляващи по размер надолу сачми, тъй наречената „италианска броеница, микровирбел, повод около 20-25 см и кука десетка. Аз лично заложих на Owner Funa. Заметнахме и зачакахме. По-скоро Мартин зачака, че пред мен дъното се оказа отвратително неравно. Невъзможно бе да направя нормално изтичане. Помъчих се половин час и реших да мина на фидер.
Метнах го в края на вира, почти в бързея под него, и се заговорих с Мартин. На третата минута фидерът ми потегли към водата. Някак си успях да го докопам и засякох. За миг усетих приятна тежест отдолу и в следващия момент линията олекна. Скъса 0.18!
Адреналинът ми вече бе на макс. С треперещи ръце завързах нов повод и заметнах пак там. Дорде се занимавах с тия ремонтни работи зад мен Мартин изруга. Обърнах се учудено. Бе му скъсало и на него.
Половин час по-късно излитането на пръчката се повтори. Засякох и поведох рибата. Поне се опитах. Откачи се. Сега вече се ядосах.
Заметнах и се застопорих до сопата. Чаках може би час преди следващото политане на въдицата. Този път бях подготвен и засякох сигурно. И в тоя момент се качих на “товарния влак”. Авансът писна и рибокът пое надолу из реката. Взе ми сигурно 30 метра преди да се спре. Започнах леко да го връщам, като се стараех да не пришпорвам ваденето, въпреки бушуващия адреналин. Основното ми бе 0.18, поводът 0.14. Малко по малко рибата се приближаваше към мен. Доведох я до себе си, а тя още не искаше да се вдига от дъното. Това й поведение ми подсказваше, че е мряна. Напънах я нагоре и най-накрая успях да зърна рибока. Наистина бе мряна! Подложих кепа, но щом го видя, рибата отново пощуря и подлуди аванса... и така три пъти. Накрая обаче се умори и ми позволи да я напъхам вътре.
Първата ми едра за годината! Заслужаваше си обиколката.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. И след още час упражнението се повтори. Отново излитане на фидера, аванси, борба и усмивка от моя страна накрая.
Мартин също направи фидер, отказвайки се от плувката. Явно рибата държеше на неподвижната стръв.
Малко по-късно му удари и на него, но след кратка борба успя да изправи куката. Май с много префинени такъми се опитвахме да ги ловим пущините.
По обяд се показа и слънцето. Това явно повлия на рибите и повече удари нямаше. Търпеливо чакахме докъм два и се изнесохме на разузнаване към други непознати гьолове. Намерихме няколко, на които май ще е добре да им обърнем внимание през някой следващ излет.
Ясно бе, че след този ми излет на река Искър и уловените мрени няма да утрая дълго и ще ги посетя отново в най-скоро време.
Е, това време настъпи! Три дни по-късно отново се отправяме натам. Малко по-рано отколкото се надявах, но това е още по-добре.
Този път проведохме излета заедно с друг колега, Борис, по известен като Сакси, заради красивите керамични саксии, които майстори.
Рано-рано по нощите още той вече настървено звънеше по телефона, заел позиция пред блока ми. Набързо пред смаяните погледи на миткащите между дискотеките студенти претоварихме багажа ми в неговата кола и отпрашихме.
Жестока мъгла бе затиснала източните краища на София и пътуването по улиците си бе истинско приключение. Добре че съвестните граждани по това време спокойно спят и сънуват праведни сънища и по улиците почти не се мяркаха коли и хора. Е, с изключение на спрялата патрулка в циганската махала и разнокалибрената и шарена в нощниците си гмеж от роми около нея. За какво бе тая гюрултия не се разбра. Не рискувахме да спрем, че можеше някое изгладняло ромче да ни отмъкне захранката. След малко вече сме на Ботевградското шосе, където спираме за дежурно кафе в ОМV-то.
Усмихнатата продавачка вля в нас добро и приповдигнато настроение, а кафето ни зареди с доза адреналин, нужна ни за борбата с едрите рибоци. Щом стигаме Яна, мъглата магически изчезна. Фаровете чертаеха дълги светлинни черти по тъмния асфалт, а вътре в колата, сгрени от уютно подухващото ново парно на Пасата, двамата с Борката крояхме планове и тактики за офанзивата по реката.
Така в оживени разговори дори не разбираме кога стигаме Роман. Безбройните светулки от фенерите и огньовете от биваци на колеги риболовци покрай култовата Чешма малко ни стреснаха. Не бяхме очаквали такова нашествие през седмицата. Със свити сърца ги подминахме забързани надолу по течението. Целта ни беше същото място отпреди ден. Скоро стигаме и след внимателно спускане по изровения път фаровете на колата огряха празната полянка. Отдъхнахме си облекчено, първи сме.
В тъмното пред нас реката се раздираше от плясъци на дребни и по-едри риби, които ни разтрепериха от възбуда. Тука бяха!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Набързо смъкнахме багажа и под светлината на челника се заехме с приготвянето на захранката. Този път се бях постарал. Даже май се бях олял, но страхът от капо е голям.
Запасил се бях с: 5 килограма "Трапер" за мряна, 2,5 кг. "Трапер" – Река, 1 кг. "Промикс" – Река, 1,5 кг Шоколадова бисквита, 2 кила едро смляна царевица, 2 кила глина за риболов, кило трошки, 5 кила накиснато кюспе, с добавено вътре половинка жито, кило изпънати бели червеи, половинка бял, консерва "Зелен грах", 200 г шарен за стръв.
Отделно и Борката носеше някакви храни.
Забъркахме една кофа манджа и в очакване на развиделяването заметнахме по фидер. Сакси остана да лови на мястото ми от предния ден, а аз мръднах трийсетина метра надолу, в дебел, мазен бързей.
Застопорих се до пръчката с втренчени във високо вдигнатия връх очи. Потрепващото му от силата на течението връхче добре се виждаше на светлината на просветляващото небе. Почаках двайсетина минути, но мисълта какви ли ги върши Борката не ми даваше мира. Изнесох се при него за информация, но още нямаше нищо. Върнах се при пръчката си точно за да я видя как се сгъва и поема към водата. С лъвски скок я докопах и борбата започна. Нарочно си мълчах и не виках Борката. Беше ме страх да се радвам предварително. Добре че бях разгънал кепа предварително, та поне за това не се безпокоях. Малко по малко рибата поддаваше и идваше към мен. Скоро в светлината на челника се показа главата на прекрасна мряна. Поиграх си още малко с нея, да я уморя, и съвсем и леко я плъзнах в кепа. Отдъхнах си. Широка усмивка озари лицето ми. Първата е налице.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. Пред мен реката бавно изплуваше от лоното на нощта и очертанията на отсрещния бряг отначало размазано, но постепенно все по-отчетливо заеха местата си. Загледан в тези сутрешни красоти едва не пропуснах следващото потегляне на пръчката. Засечка и бясно пискане на аванса... Натегнах го малко и постепенно започнах да придърпвам рибата. Не смеех да бързам. Както и миналия път основното ми влакно бе 0.18, а поводът 0.14. Но в крайна сметка след десетина минути и тази риба излезе за снимка и да прави компания на първата в живарника.
Докато се радвах на трофея, до ушите ми долетяха воплите на Борката. Изнесох се на свински тръст към него. Въдицата му бе сериозно свита, личеше си, че отсреща има сериозен противник.
Скоро успяхме да вдигнем рибата и прекрасна мряна над две кила (да не кажа три) се появи на повърхността. След перфектно кепчосване от моя страна и този рибок стана наш. Набързо поздравих майстора и побързах да се върна на моето място, където се оказа че е спокойно.
Малко по малко денят настъпваше, опита се да се покаже и слънцето изпод завивката си от пухени облаци. Реката оживяваше. Местни риболовци напъпляха отвсякъде. На отсрещния бряг се появи даже и субект, който почна спокойно да вади заложени явно от снощи парашути. На забележката от моя страна нахално отвърна:
- Абе ти и без това нищо не вадиш кат' те гледам.
- А ти защо не минеш от тоя бряг да видиш дали хващам, поканих го аз, но той не рачи да се раздели със сигурността на делящите ни трийсетина метра вода.
Постоянното мятане на захранка от моя страна явно настърви рибите и скоро пред мен започнаха все по-начесто да се обръщат едри риби. Извиках Борката и той зае просеката под мен, точно под носа на бързащ натам местен субект.
Време бе да вкараме в боя болотата. Започнахме с нескончаемите изтичания, като не забравях да хвърлям регулярно по една топка захранка на всеки десетина минути. Кълванетата не закъсняха и скоро отново се зарадвахме с риби. Това обаче не се хареса на местните и бяхме нападнати отвсякъде. Този над мен изтичаше пред мен, през захраненото петно чак до Борката, а този под Сакси замяташе дънните си нагоре по течението стремейки се да заметне пред нас. Наложи се да се карам, което малко ми развали настроението, ма си посвиха сармите.
При поредното кълване усетих по-друга съпротива от другата страна на линията. Някак си друсаше линията. Скоро разбрах защо: скобар. Едър бутач, както ги наричат подобни по Кюстендилско.
Скоро и Борката закачи един, който го измъчи дорде го докара до брега. Наведох се да го гребна с кепа от високия бряг и пръста пред мен поддаде. Сурнах се във водата барабар с половината бряг. Борката ме хвана за яката и ме задържа да не потъна. Сигурно сме били страхотна гледка, с едната ръка държи мен за яката, а в другата извитото до счупване болонезе. Някак си успя да ме измъкне горе до него, без да изтърве рибата, която уморена вече послушно чакаше съдбата си. Щом се измъкнах от водата грабнах капа и я метнах вътре. Отново излязохме победители.
Риболовът продължи с променлив успех. Водата започна да се покачва, излезе вятър, който започна да събаря листа от дърветата във водата и скоро плътен килим от листа се носеше по повърхността. Истинска мъка за риболова. Листата се трупаха по кордите и изтичането стана мъчение, тъй че отново минах на фидер. Листа се събираха и по него и изтласкваха хранилката, така че се налагаше често да презамятам.
Въпреки че ловях на фидер, продължавах да мятам топки захранка във водата. Бях строил рибите пред нас и не исках да ги изпусна. Показателно за силата на захранката е това, че освен нас никой не хвана и едно рибе даже. А мераклии не липсваха.
Скоро мятането на захранка ми се отблагодари и върха на въдицата се сви от напъните на голяма риба. Изпитах истински оргазъм от борбата с нея. Близначка на първата риба на Борката. Над две кила!
Следобед, с вдигането на нивото на водата отново се активизираха скобарите. Кълвяха регулярно, но за жалост много пипкаво, и откачих повечето риби. Знаех, че ако сменя куката с по малка (ловях с десетка на Камасан серия 561), ще закача повече, но съзнателно не я смених. Все пак бяхме дошли за мрени. Скобарите бяха само приятно допълнение. И действително надвечер мрените дойдоха отново и още няколко се озоваха в живарника.
Не усетихме кога се изниза денят и стана време за събиране. Измъкнахме живарниците за обща снимка.
После побързахме да върнем рибите обратно във водата. Е, задържахме по една да видим още ли са толкова костеливи колкото преди години.
Накрая почистихме и брега наоколо от отпадъците, изхвърлени от тези преди нас. Набързо напълнихме едно чувалче.
Обратният път към София ни се видя много кратък. През цялото време крояхме планове за нови набези по реката и не усетихме кога пред нас се показаха високите кремиковски комини и от смога бавно изплуваха светлините на големия град. Ех, ако можеше да си останем на реката при чистия въздух, успокояващия ромон на водите, нарушаван от плясъците на случайни рибоци и под голямото, обсипано със звезди небе... Такова, каквото в града няма.
Риби и Такъми (бр. 2 / 2010 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Нещо взеха да ми омръзват щуките.
Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли, пържоли и на десетия вземаш да си мечтаеш за бобец (със салатка от доматки, примерно, а ако има и кой да ти ги обели доматките... да се не мъчиш с люспи разни... мечта!)
Но да се върнем на темата.
В последно време наблегнах на риболова на щука. Кога успешно, кога не. Ма бая щукодили понабодох. Да са живи и здрави, догодина пак ще ги боцкам. Та дощя ми се нещо по-различно. С по-друга тръпка. И както си го мислих и го измислих!
- К'во ли става с тая река Искър, бе? Отдавна не съм я посещавал.
Сега й е времето на реката. Първите студове са накарали дребните риби да потърсят убежище в очакване на пролетта и пътят към големите риби, които иначе трудно се дореждат до стръвта, е открит. А и те са прегладнели, бързат да натрупат мазнини за предстоящата зима и апетитът им е неутолим.
Чухме се с колегата Мартин и набързо се разбрахме да направим едно разузнаване по реката.
Рано сутринта се изнесохме към нея. Не я познавам добре надолу след дефилето, та малко на сляпо тръгнахме. За отправна точка избрахме Роман. То всички там ходят, та и ние барабар с мъжете.
Гледката на реката обаче ни отчая. Чиляк до чиляк, бре. Наредили се като аптекарски шишета. Спинингистът в мен възропта срещу това кощунство и се понесохме надолу да търсим по спокойни и неосквернени местенца. Спирахме се тук-там, където пътят бе близо до реката, та да поогледаме. Доста път минахме. Накрая си харесахме един вир и се настанихме.
Забъркахме малко захранка и няколко топки се отправиха към дъното, да изострят апетита мренски.
Бързо приготвихме болонезите. Избрахме идентични монтажи. Плувка тип „буре”, под нея утежнение от наредени нагъсто и прогресивно намаляващи по размер надолу сачми, тъй наречената „италианска броеница, микровирбел, повод около 20-25 см и кука десетка. Аз лично заложих на Owner Funa. Заметнахме и зачакахме. По-скоро Мартин зачака, че пред мен дъното се оказа отвратително неравно. Невъзможно бе да направя нормално изтичане. Помъчих се половин час и реших да мина на фидер.
Метнах го в края на вира, почти в бързея под него, и се заговорих с Мартин. На третата минута фидерът ми потегли към водата. Някак си успях да го докопам и засякох. За миг усетих приятна тежест отдолу и в следващия момент линията олекна. Скъса 0.18!
Адреналинът ми вече бе на макс. С треперещи ръце завързах нов повод и заметнах пак там. Дорде се занимавах с тия ремонтни работи зад мен Мартин изруга. Обърнах се учудено. Бе му скъсало и на него.
Половин час по-късно излитането на пръчката се повтори. Засякох и поведох рибата. Поне се опитах. Откачи се. Сега вече се ядосах.
Заметнах и се застопорих до сопата. Чаках може би час преди следващото политане на въдицата. Този път бях подготвен и засякох сигурно. И в тоя момент се качих на “товарния влак”. Авансът писна и рибокът пое надолу из реката. Взе ми сигурно 30 метра преди да се спре. Започнах леко да го връщам, като се стараех да не пришпорвам ваденето, въпреки бушуващия адреналин. Основното ми бе 0.18, поводът 0.14. Малко по малко рибата се приближаваше към мен. Доведох я до себе си, а тя още не искаше да се вдига от дъното. Това й поведение ми подсказваше, че е мряна. Напънах я нагоре и най-накрая успях да зърна рибока. Наистина бе мряна! Подложих кепа, но щом го видя, рибата отново пощуря и подлуди аванса... и така три пъти. Накрая обаче се умори и ми позволи да я напъхам вътре.
Първата ми едра за годината! Заслужаваше си обиколката.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. И след още час упражнението се повтори. Отново излитане на фидера, аванси, борба и усмивка от моя страна накрая.
Мартин също направи фидер, отказвайки се от плувката. Явно рибата държеше на неподвижната стръв.
Малко по-късно му удари и на него, но след кратка борба успя да изправи куката. Май с много префинени такъми се опитвахме да ги ловим пущините.
По обяд се показа и слънцето. Това явно повлия на рибите и повече удари нямаше. Търпеливо чакахме докъм два и се изнесохме на разузнаване към други непознати гьолове. Намерихме няколко, на които май ще е добре да им обърнем внимание през някой следващ излет.
Ясно бе, че след този ми излет на река Искър и уловените мрени няма да утрая дълго и ще ги посетя отново в най-скоро време.
Е, това време настъпи! Три дни по-късно отново се отправяме натам. Малко по-рано отколкото се надявах, но това е още по-добре.
Този път проведохме излета заедно с друг колега, Борис, по известен като Сакси, заради красивите керамични саксии, които майстори.
Рано-рано по нощите още той вече настървено звънеше по телефона, заел позиция пред блока ми. Набързо пред смаяните погледи на миткащите между дискотеките студенти претоварихме багажа ми в неговата кола и отпрашихме.
Жестока мъгла бе затиснала източните краища на София и пътуването по улиците си бе истинско приключение. Добре че съвестните граждани по това време спокойно спят и сънуват праведни сънища и по улиците почти не се мяркаха коли и хора. Е, с изключение на спрялата патрулка в циганската махала и разнокалибрената и шарена в нощниците си гмеж от роми около нея. За какво бе тая гюрултия не се разбра. Не рискувахме да спрем, че можеше някое изгладняло ромче да ни отмъкне захранката. След малко вече сме на Ботевградското шосе, където спираме за дежурно кафе в ОМV-то.
Усмихнатата продавачка вля в нас добро и приповдигнато настроение, а кафето ни зареди с доза адреналин, нужна ни за борбата с едрите рибоци. Щом стигаме Яна, мъглата магически изчезна. Фаровете чертаеха дълги светлинни черти по тъмния асфалт, а вътре в колата, сгрени от уютно подухващото ново парно на Пасата, двамата с Борката крояхме планове и тактики за офанзивата по реката.
Така в оживени разговори дори не разбираме кога стигаме Роман. Безбройните светулки от фенерите и огньовете от биваци на колеги риболовци покрай култовата Чешма малко ни стреснаха. Не бяхме очаквали такова нашествие през седмицата. Със свити сърца ги подминахме забързани надолу по течението. Целта ни беше същото място отпреди ден. Скоро стигаме и след внимателно спускане по изровения път фаровете на колата огряха празната полянка. Отдъхнахме си облекчено, първи сме.
В тъмното пред нас реката се раздираше от плясъци на дребни и по-едри риби, които ни разтрепериха от възбуда. Тука бяха!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Набързо смъкнахме багажа и под светлината на челника се заехме с приготвянето на захранката. Този път се бях постарал. Даже май се бях олял, но страхът от капо е голям.
Запасил се бях с: 5 килограма "Трапер" за мряна, 2,5 кг. "Трапер" – Река, 1 кг. "Промикс" – Река, 1,5 кг Шоколадова бисквита, 2 кила едро смляна царевица, 2 кила глина за риболов, кило трошки, 5 кила накиснато кюспе, с добавено вътре половинка жито, кило изпънати бели червеи, половинка бял, консерва "Зелен грах", 200 г шарен за стръв.
Отделно и Борката носеше някакви храни.
Забъркахме една кофа манджа и в очакване на развиделяването заметнахме по фидер. Сакси остана да лови на мястото ми от предния ден, а аз мръднах трийсетина метра надолу, в дебел, мазен бързей.
Застопорих се до пръчката с втренчени във високо вдигнатия връх очи. Потрепващото му от силата на течението връхче добре се виждаше на светлината на просветляващото небе. Почаках двайсетина минути, но мисълта какви ли ги върши Борката не ми даваше мира. Изнесох се при него за информация, но още нямаше нищо. Върнах се при пръчката си точно за да я видя как се сгъва и поема към водата. С лъвски скок я докопах и борбата започна. Нарочно си мълчах и не виках Борката. Беше ме страх да се радвам предварително. Добре че бях разгънал кепа предварително, та поне за това не се безпокоях. Малко по малко рибата поддаваше и идваше към мен. Скоро в светлината на челника се показа главата на прекрасна мряна. Поиграх си още малко с нея, да я уморя, и съвсем и леко я плъзнах в кепа. Отдъхнах си. Широка усмивка озари лицето ми. Първата е налице.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. Пред мен реката бавно изплуваше от лоното на нощта и очертанията на отсрещния бряг отначало размазано, но постепенно все по-отчетливо заеха местата си. Загледан в тези сутрешни красоти едва не пропуснах следващото потегляне на пръчката. Засечка и бясно пискане на аванса... Натегнах го малко и постепенно започнах да придърпвам рибата. Не смеех да бързам. Както и миналия път основното ми влакно бе 0.18, а поводът 0.14. Но в крайна сметка след десетина минути и тази риба излезе за снимка и да прави компания на първата в живарника.
Докато се радвах на трофея, до ушите ми долетяха воплите на Борката. Изнесох се на свински тръст към него. Въдицата му бе сериозно свита, личеше си, че отсреща има сериозен противник.
Скоро успяхме да вдигнем рибата и прекрасна мряна над две кила (да не кажа три) се появи на повърхността. След перфектно кепчосване от моя страна и този рибок стана наш. Набързо поздравих майстора и побързах да се върна на моето място, където се оказа че е спокойно.
Малко по малко денят настъпваше, опита се да се покаже и слънцето изпод завивката си от пухени облаци. Реката оживяваше. Местни риболовци напъпляха отвсякъде. На отсрещния бряг се появи даже и субект, който почна спокойно да вади заложени явно от снощи парашути. На забележката от моя страна нахално отвърна:
- Абе ти и без това нищо не вадиш кат' те гледам.
- А ти защо не минеш от тоя бряг да видиш дали хващам, поканих го аз, но той не рачи да се раздели със сигурността на делящите ни трийсетина метра вода.
Постоянното мятане на захранка от моя страна явно настърви рибите и скоро пред мен започнаха все по-начесто да се обръщат едри риби. Извиках Борката и той зае просеката под мен, точно под носа на бързащ натам местен субект.
Време бе да вкараме в боя болотата. Започнахме с нескончаемите изтичания, като не забравях да хвърлям регулярно по една топка захранка на всеки десетина минути. Кълванетата не закъсняха и скоро отново се зарадвахме с риби. Това обаче не се хареса на местните и бяхме нападнати отвсякъде. Този над мен изтичаше пред мен, през захраненото петно чак до Борката, а този под Сакси замяташе дънните си нагоре по течението стремейки се да заметне пред нас. Наложи се да се карам, което малко ми развали настроението, ма си посвиха сармите.
При поредното кълване усетих по-друга съпротива от другата страна на линията. Някак си друсаше линията. Скоро разбрах защо: скобар. Едър бутач, както ги наричат подобни по Кюстендилско.
Скоро и Борката закачи един, който го измъчи дорде го докара до брега. Наведох се да го гребна с кепа от високия бряг и пръста пред мен поддаде. Сурнах се във водата барабар с половината бряг. Борката ме хвана за яката и ме задържа да не потъна. Сигурно сме били страхотна гледка, с едната ръка държи мен за яката, а в другата извитото до счупване болонезе. Някак си успя да ме измъкне горе до него, без да изтърве рибата, която уморена вече послушно чакаше съдбата си. Щом се измъкнах от водата грабнах капа и я метнах вътре. Отново излязохме победители.
Риболовът продължи с променлив успех. Водата започна да се покачва, излезе вятър, който започна да събаря листа от дърветата във водата и скоро плътен килим от листа се носеше по повърхността. Истинска мъка за риболова. Листата се трупаха по кордите и изтичането стана мъчение, тъй че отново минах на фидер. Листа се събираха и по него и изтласкваха хранилката, така че се налагаше често да презамятам.
Въпреки че ловях на фидер, продължавах да мятам топки захранка във водата. Бях строил рибите пред нас и не исках да ги изпусна. Показателно за силата на захранката е това, че освен нас никой не хвана и едно рибе даже. А мераклии не липсваха.
Скоро мятането на захранка ми се отблагодари и върха на въдицата се сви от напъните на голяма риба. Изпитах истински оргазъм от борбата с нея. Близначка на първата риба на Борката. Над две кила!
Следобед, с вдигането на нивото на водата отново се активизираха скобарите. Кълвяха регулярно, но за жалост много пипкаво, и откачих повечето риби. Знаех, че ако сменя куката с по малка (ловях с десетка на Камасан серия 561), ще закача повече, но съзнателно не я смених. Все пак бяхме дошли за мрени. Скобарите бяха само приятно допълнение. И действително надвечер мрените дойдоха отново и още няколко се озоваха в живарника.
Не усетихме кога се изниза денят и стана време за събиране. Измъкнахме живарниците за обща снимка.
После побързахме да върнем рибите обратно във водата. Е, задържахме по една да видим още ли са толкова костеливи колкото преди години.
Накрая почистихме и брега наоколо от отпадъците, изхвърлени от тези преди нас. Набързо напълнихме едно чувалче.
Обратният път към София ни се видя много кратък. През цялото време крояхме планове за нови набези по реката и не усетихме кога пред нас се показаха високите кремиковски комини и от смога бавно изплуваха светлините на големия град. Ех, ако можеше да си останем на реката при чистия въздух, успокояващия ромон на водите, нарушаван от плясъците на случайни рибоци и под голямото, обсипано със звезди небе... Такова, каквото в града няма.
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:24
Софийски кефали
Риби и Такъми (бр. 3 / 2010 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Дълги години наред посещавам софийските баластриери. Преди години тези водоеми бяха обитавани от повече риба, в днешни дни от по- малко, но винаги риболовът е бил специфичен. Съществуват редица особености, характерни за баластриерите, с които ако не се съобразяваме, можем да сме сигурни, че излетът ще е провал. Големи дълбочини, стръмни брегове, нестандартен релеф на дъното- това са само част от условията, при които трябва да ловим; ако прибавим и купчините отпадъци от всякакъв характер, ситуацията става невъзможна. Много хора биха се отказали да риболовстват, но при повече упорство могат да се постигнат неочаквани резултати!
От Георги Генов
Поради местожителството си често посещавам баластриерата, известна като „Петте могили”. Водоемът е обитаван от различни видове риба - уклей, бабушка, каракуда, кефал, щука. Възрастни риболовци твърдят, че във водите й живеят сом и шаран, но аз не бих се надявал на такава слука. След наводненията преди години този водоем обедини десетки по-малки естествени езера. В момента „Петте могили” има огромна водна площ и притежава дълбочини над 20 м. В тези условия, разбира се, огромно преимущество имат риболовците, които познаваха добре релефа на местността преди „разширението”. За мое щастие съм един от тях и в следващите редове бих искал да ви направя съпричастни към един от риболовните ми излети там, който винаги ще си спомням.
Излета
Беше началото на март. Един от онези първи пролетни дни, в които не можеш да си намериш място, заврян в панелката.
Взех пакет захранка, много бял червей, фидера и се качих на колелото в посока „Петте могили”. След около 15 минути вече оглеждах местата. Двете места, които предварително си бях набелязал, бяха свободни. Реших да заема изпитаното място, на което предишната пролет лових бабушки-мутанти - това бе и целта на риболова.
Мястото,
което заех, представлява малко полуостровче, което се врязва във водната шир. На около двайсетина метра продължението на полуострова образува падина и малко след това площадка. Дълбочината на площадката е около 5-6 метра, което е сравнително малко на фона на огромните дълбочини в останалата част на водоема.
Срещу полуострова, който заех, на около стотина метра има остров, в близост до който в началото на лятото се лови едра каракуда.
Такъми
Използвах фидер 3.90 м, основно влакно 0.20 мм и малка хранилка 15 г. Когато започнах да строя линията си, останах, меко казано, разочарован, че най-тънкото влакно за повод, което бях взел, беше 0.12. Искаше ми се да експериментирам с 0.10 мм, а дори 0.08 мм, но какво да се прави - вързах кука №16 на повода, с който разполагах. Монтажът, който използвам е т.нар. „патерностер”. Това е монтажа, с който навлязох във фидер риболова, сравнително лесен е за направа, а в същото време дава невероятни резултати.
Патерностерът се изготвя по следния начин. От твърдо влакно с диаметър 0.30 мм изготвям клуп с дължина около 50 см. След това разрязвам клупа в съотношение 1:3, така че да се получат два отделни края. Към по късия връзвам хранилката, а към другия повода посредством вирбел. Получилия се монтаж връзвам към основното влакно, отново чрез вирбел. Вирбелите са от изключително значение, тъй като този вид монтаж предразполага към усукване на линията. Полученото разстояние между хранилката и куката е около половин метър. Монтажът е изключително опростен, сравнително фин и може да бъде използван при риболов както на дребни, така и на едри риби. Разбира се, можем да правим различни импровизации върху този монтаж, като например да променяме дължината на повода. Използвал съм различни варианти в практиката си с фидер риболова, някои от тях с по-голям успех, други с по-малък. Единственият монтаж, който не използвам е този, при който се използва т.нар. „противооплитаща тръбичка”. Използването на въпросната тръбичка прави линията някак си по-груба и това ме кара да не прибягвам до употребата й.
В зависимост от активността на хранене на рибите, прилагам различна техника - при по-слаба активност на рибите минута след замятането придърпвам рязко, с цел куката със стръвта да попадне точно върху хранителното петно, така рибите взимат по-уверено, макар и с известно закъснение.
В днешния риболов нямаше да „придърпвам”, напротив - реших да заложа на съвсем „неподвижна хранилка”, тъй като очаквах наистина предпазливи риби.
Тактика
Мислех да търся площадката, на която предишната година лових успешно. Обикновено започвам фидер риболова си с десетина замятания на желаното място с цел образуване на хранително петно. Този път реших, че не захранката ще е определяща. С прашката стрелнах глина с шарен червей. Сложих един бял и един червен червей и хвърлих.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Първото кълване
не закъсня. За мое разочарование се оказа костурче. „Гъсти костури” бе вторият нежелан вариант след капото. Малко по-късно обаче излезе и първата бабушка. Размерите й бяха внушителни, но не и за този водоем, тук може да се очаква всичко! В следващия час улових още няколко бабушки и вече бях щастлив. Бях сам на водоема, отново избрах успешното място и тактика, а и времето беше чудесно. Точно в този момент дойде и най-неочакваното. Фидерът ми падна във водата. Реших, че съм го бутнал аз, защото в този момент търсех нещо в раницата. Взех го в ръце, но... от другата страна нещо дърпаше! Засякох много рязко, и това бе грешката ми... Скъсване! Така и не разбрах какво е, но реших, че е някоя подранила каракуда. Вързах нов повод и продължих. За мое съжаление бабушките спряха да кълват. Като че ли бяха изчезнали.
Около половин час след късането връхчето на фидера се сгъна и последва мощен удар, след който въдицата ми отново падна във водата! Хванах пръчката в ръце и почти без засичане започнах борбата. Рибата беше изключително силна. Използвайки аванса на макарата и търпението си излязох победител в борбата с кефал над килограм! В този ден други удари нямах, но бях наясно, че вече бабушките няма да са основен обект на вниманието ми на този водоем.
В следващите дни имах излети с променлив успех, като за период около две седмици улових повече от десет кефала с трофейни размери. С настъпване на същинската пролет и раздвижването на всякакви мирни риби кефалите станаха апатични към предлаганата от мен стръв и започнаха да се ловят най-вече на изкуствени примамки, но далеч не бяха със същите размери.
Точното тегло на уловените от мен риби не знам, защото ги пусках обратно. Невероятно красиво, а и удовлетворяващо е да видиш такава голяма риба, която си преборил, да отплува на свобода, дарена й от теб самия.
Изводите, които си направих след тези две изпълнени с емоции седмици бяха няколко. Важно е да познаваш водоема, да научиш навиците на рибите в него и да си упорит - всичко е от значение!
Тук е мястото да се спра на статута на баластриерата „Петте могили”. От известно време хора, не легитимиращи се по какъвто и да е начин, събират такси за риболов. Но не винаги?! Водоемът не е обозначен като обект за платен спортен риболов. Очевидно не всичко е наред, но на многобройните мои сигнали от ИАРА отговарят с типичната за тях пасивност. За съжаление, още един чудесен водоем с богато рибно разнообразие ще поеме по пътя на обезрибяването. Жалко, но факт! Но Вие не се отказвайте, обикаляйте софийските баластриери и експериментирайте, ще останете изненадани!
Риби и Такъми (бр. 3 / 2010 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Дълги години наред посещавам софийските баластриери. Преди години тези водоеми бяха обитавани от повече риба, в днешни дни от по- малко, но винаги риболовът е бил специфичен. Съществуват редица особености, характерни за баластриерите, с които ако не се съобразяваме, можем да сме сигурни, че излетът ще е провал. Големи дълбочини, стръмни брегове, нестандартен релеф на дъното- това са само част от условията, при които трябва да ловим; ако прибавим и купчините отпадъци от всякакъв характер, ситуацията става невъзможна. Много хора биха се отказали да риболовстват, но при повече упорство могат да се постигнат неочаквани резултати!
От Георги Генов
Поради местожителството си често посещавам баластриерата, известна като „Петте могили”. Водоемът е обитаван от различни видове риба - уклей, бабушка, каракуда, кефал, щука. Възрастни риболовци твърдят, че във водите й живеят сом и шаран, но аз не бих се надявал на такава слука. След наводненията преди години този водоем обедини десетки по-малки естествени езера. В момента „Петте могили” има огромна водна площ и притежава дълбочини над 20 м. В тези условия, разбира се, огромно преимущество имат риболовците, които познаваха добре релефа на местността преди „разширението”. За мое щастие съм един от тях и в следващите редове бих искал да ви направя съпричастни към един от риболовните ми излети там, който винаги ще си спомням.
Излета
Беше началото на март. Един от онези първи пролетни дни, в които не можеш да си намериш място, заврян в панелката.
Взех пакет захранка, много бял червей, фидера и се качих на колелото в посока „Петте могили”. След около 15 минути вече оглеждах местата. Двете места, които предварително си бях набелязал, бяха свободни. Реших да заема изпитаното място, на което предишната пролет лових бабушки-мутанти - това бе и целта на риболова.
Мястото,
което заех, представлява малко полуостровче, което се врязва във водната шир. На около двайсетина метра продължението на полуострова образува падина и малко след това площадка. Дълбочината на площадката е около 5-6 метра, което е сравнително малко на фона на огромните дълбочини в останалата част на водоема.
Срещу полуострова, който заех, на около стотина метра има остров, в близост до който в началото на лятото се лови едра каракуда.
Такъми
Използвах фидер 3.90 м, основно влакно 0.20 мм и малка хранилка 15 г. Когато започнах да строя линията си, останах, меко казано, разочарован, че най-тънкото влакно за повод, което бях взел, беше 0.12. Искаше ми се да експериментирам с 0.10 мм, а дори 0.08 мм, но какво да се прави - вързах кука №16 на повода, с който разполагах. Монтажът, който използвам е т.нар. „патерностер”. Това е монтажа, с който навлязох във фидер риболова, сравнително лесен е за направа, а в същото време дава невероятни резултати.
Патерностерът се изготвя по следния начин. От твърдо влакно с диаметър 0.30 мм изготвям клуп с дължина около 50 см. След това разрязвам клупа в съотношение 1:3, така че да се получат два отделни края. Към по късия връзвам хранилката, а към другия повода посредством вирбел. Получилия се монтаж връзвам към основното влакно, отново чрез вирбел. Вирбелите са от изключително значение, тъй като този вид монтаж предразполага към усукване на линията. Полученото разстояние между хранилката и куката е около половин метър. Монтажът е изключително опростен, сравнително фин и може да бъде използван при риболов както на дребни, така и на едри риби. Разбира се, можем да правим различни импровизации върху този монтаж, като например да променяме дължината на повода. Използвал съм различни варианти в практиката си с фидер риболова, някои от тях с по-голям успех, други с по-малък. Единственият монтаж, който не използвам е този, при който се използва т.нар. „противооплитаща тръбичка”. Използването на въпросната тръбичка прави линията някак си по-груба и това ме кара да не прибягвам до употребата й.
В зависимост от активността на хранене на рибите, прилагам различна техника - при по-слаба активност на рибите минута след замятането придърпвам рязко, с цел куката със стръвта да попадне точно върху хранителното петно, така рибите взимат по-уверено, макар и с известно закъснение.
В днешния риболов нямаше да „придърпвам”, напротив - реших да заложа на съвсем „неподвижна хранилка”, тъй като очаквах наистина предпазливи риби.
Тактика
Мислех да търся площадката, на която предишната година лових успешно. Обикновено започвам фидер риболова си с десетина замятания на желаното място с цел образуване на хранително петно. Този път реших, че не захранката ще е определяща. С прашката стрелнах глина с шарен червей. Сложих един бял и един червен червей и хвърлих.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Първото кълване
не закъсня. За мое разочарование се оказа костурче. „Гъсти костури” бе вторият нежелан вариант след капото. Малко по-късно обаче излезе и първата бабушка. Размерите й бяха внушителни, но не и за този водоем, тук може да се очаква всичко! В следващия час улових още няколко бабушки и вече бях щастлив. Бях сам на водоема, отново избрах успешното място и тактика, а и времето беше чудесно. Точно в този момент дойде и най-неочакваното. Фидерът ми падна във водата. Реших, че съм го бутнал аз, защото в този момент търсех нещо в раницата. Взех го в ръце, но... от другата страна нещо дърпаше! Засякох много рязко, и това бе грешката ми... Скъсване! Така и не разбрах какво е, но реших, че е някоя подранила каракуда. Вързах нов повод и продължих. За мое съжаление бабушките спряха да кълват. Като че ли бяха изчезнали.
Около половин час след късането връхчето на фидера се сгъна и последва мощен удар, след който въдицата ми отново падна във водата! Хванах пръчката в ръце и почти без засичане започнах борбата. Рибата беше изключително силна. Използвайки аванса на макарата и търпението си излязох победител в борбата с кефал над килограм! В този ден други удари нямах, но бях наясно, че вече бабушките няма да са основен обект на вниманието ми на този водоем.
В следващите дни имах излети с променлив успех, като за период около две седмици улових повече от десет кефала с трофейни размери. С настъпване на същинската пролет и раздвижването на всякакви мирни риби кефалите станаха апатични към предлаганата от мен стръв и започнаха да се ловят най-вече на изкуствени примамки, но далеч не бяха със същите размери.
Точното тегло на уловените от мен риби не знам, защото ги пусках обратно. Невероятно красиво, а и удовлетворяващо е да видиш такава голяма риба, която си преборил, да отплува на свобода, дарена й от теб самия.
Изводите, които си направих след тези две изпълнени с емоции седмици бяха няколко. Важно е да познаваш водоема, да научиш навиците на рибите в него и да си упорит - всичко е от значение!
Тук е мястото да се спра на статута на баластриерата „Петте могили”. От известно време хора, не легитимиращи се по какъвто и да е начин, събират такси за риболов. Но не винаги?! Водоемът не е обозначен като обект за платен спортен риболов. Очевидно не всичко е наред, но на многобройните мои сигнали от ИАРА отговарят с типичната за тях пасивност. За съжаление, още един чудесен водоем с богато рибно разнообразие ще поеме по пътя на обезрибяването. Жалко, но факт! Но Вие не се отказвайте, обикаляйте софийските баластриери и експериментирайте, ще останете изненадани!
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:26
Времето на големите платики
Риби и Такъми (бр. 5 / 2010 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
В последните десетина години рибните запаси от платика в яз. “Искър” се увеличиха значително и логично риболова на този вид риба стана масово практикуван. Позатопли ли се времето, мало и голямо се нарежда по бреговете на най-големият ни язовир с надеждата да улови платика. Разбира се, по- опитните ловят повече и по-едри платики, други ловят предимно дребни, а трети гледат завистливо и цъкат с езици, отдавайки чуждия успех единствено на късмета. А това определено не може да бъде оправдание...
От Георги Генов
Язовир “Искър” заема първо място по големина сред язовирите в България, но въпреки това всеки столичен (а и не само) риболовец ще ви каже, че да си намериш място в дните, когато платиката дава, е трудна задача, граничеща с невъзможното. Периодът, за който говоря, започва седмица-две преди забраната. Само един слух, дочут в софийски риболовен магазин, или пък тема, пусната в някой от интернет форумите за това, че „платиката е тръгнала на “Искъра”, и масовата истерия е налице! Без значение дали денят е работен или не, за да разчиташ на сносен риболовен излет трябва да тръгнеш от вкъщи в първите часове на деня или най- добре да преспиш на язовира.
Местата, за които пиша са всеизвестни, но все пак ще ги изброя: Устието, „Римския мост”, „Багера”, „Филмовата къща” и Шипочанския залив. Разбира се, трябва да направя уточнението, че платика се лови и на други места, просто споменатите от мен са тези, около които се групират пасажите чак до настъпване на летните жеги, когато рибите преминават към по-дълбоките и респективно по-хладни участъци.
Предпочитаните от мен места са в района на устието и Филмовата къща, където се развива и действието на излетите, за които искам да ви разкажа.
Пролетната забрана за риболов настъпваше в понеделник и ето, че в ранната съботна сутрин заедно с брат ми бяхме на брега на любимия ни язовир “Искър”. По принцип не обичам да ходя на риба в почивните дни поради голямото струпване на хора с различни интереси, започващи от странно разбиране за риболова, преминаващи през различни видове водни спортове и завършващи със силно слушане на сръбска музика сред природата. За съжаление брат ми не можа да се освободи от работа и се наложи да направим закриването на сезона в събота. Пристигнахме на “Филмовата къща” още по тъмно, но повечето места вече бяха заети, най-вероятно от предишната вечер. Тъй като и двамата сме възпитани в духа на „старата риболовна школа”, решихме да не се бутаме с колегите и заехме места по-отстрани. На около десетина метра от нас имаше по-възрастен колега, когото поздравихме, а в отговор той начумерено ни изгледа. Това не можа да помрачи доброто ни настроение и само минути, след като първите слънчеви лъчи озариха залива, ние бяхме готови да започнем с риболова. Бяхме се въоръжили с по един директен телескоп и по един фидер. За съжаление, дълбочината пред нас не позволяваше да ловим на плувка на близка дистанция, затова опънахме само фидерите. Впоследствие се оказа, че просто нямаше да смогнем да ловим с две въдици едновременно.
Храната
Бяхме решили да заложим на изпитана рецепта - такава, която ни е носила успех в предишни години в дните преди забраната.
Храната, която забъркахме, се състоеше от:
• два пакета VDE Gold Pro Bream
• 1 кг Шоколадова бисквита
• 200 кг млян коноп
• кастери
• кълцани торни червеи
Получава се много ароматна смес с тъмен цвят. Създадох хранително петно с диаметър 4-5 метра, като захраних с мачовата прашка на дистанцията, на която щяхме да хвърляме с фидерите. Според някои теории това може да е грешно, но така пестим време, а и да си го кажем - досадно е да правиш 10-15 хвърляния през минута, за да получиш почти същия резултат.
Поради това, че не бяхме заели най-перспективните места, бяхме настроени леко песимистично. Първият час оправда настроението ни - имахме по едно кълване, като брат ми го пропусна, а аз отразих моето, но рибата беше бабушка. Вярно, едра, но не е еланата платика.
Гордиевият възел обаче бе разсечен, когато сменихме стръвта.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Стръвта
До този момент ловяхме на различни комбинации от бял червей, оцветен в червено бял червей и хирономус. Още с първото хвърляне, след като брат ми премина на торен червей, имаше силно взимане и в живарника ни вече плуваше хубава платика. Аз заложих на комбинацията от торен и бял червей, като резултатът при мен бе идентичен. Риболовът се разви перфектно. Платиките, като че ли се бяха строили в редичка и само чакаха да им подадем стръв. Брат ми ловеше гол след гол, докато при мен рибите бяха по-малко, но със значително по-големи размери.
Дойде момента да се върнем на навъсения чичко, на когото бе трудно дори да ни поздрави сутринта. Оказа се, че за да стане разговорлив, му бяха необходими повече от 4 часа - часове, в които се нагледа на уловени платики с всякакви размери, но не и на неговите въдици. След като видя, че няма да стане само с хвърляне на сантиметри от нашите въдици, човечецът се престраши и дойде при нас. Първо нахално, без да пита, вдигна капака на кофата ни, за да види „с к’во ги раним”. След това надигна и живарника. Най- накрая му хрумна, че може причината да е в монтажа, който използваме
Монтажът
Монтажите, които ползвам при риболов на платика са два. Първият е многофункционалният „патерностер”, като оставям малко по-дълъг от нормалното повод. В този вид разстоянието между хранилката и куката може да достигне и повече от метър.
Другият монтаж, който използвам, представлява клуп, в който се движи вирбела на хранилката. Този монтаж е по-чувствителен и прецизен при плахи взимания от страна на рибата. Традиционно в началото на риболова с брат ми избираме различни монтажи. В последствие един от двама ни преправя монтажа си с по-подходящия за деня. В дадения ден рибите кълвяха уверено и на двата монтажа. Използвахме поводи с дебелина 0.12 и куки №14 В560 на Kamasan.
Недружелюбният чичко дълго умува над монтажите ни, като накрая реши, че просто имаме късмет, и продължи да упорства с неговите „пружини”.
За пореден път се убедих в предимствата на фидера!
Продължението...
След като забраната свърши, нямах търпение отново да посетя язовира, за да се срещна отново с платиките. Този път, заедно с баща ми, се насочихме към местата в района на Устието. Заехме живописно място с приятна дълбочина пред нас, подходяща за риболов на плувка. Поради наличието на слабо течение решихме да ловим с директните телескопи, с които бихме могли да контролираме линиите си по- добре.
Захранката този път бе със светъл цвят, като целта ни бе да отсеем едрите платики.
Сместа се състоеше от:
• 2.5кг Milo Special Bream
• пакет галета
• кастери
• консерва сладка царевица.
Дълбочината, на която щяхме да ловим беше около 2.5м, и решихме да започнем с по- голямо количество храна в началото, а след това да дохранваме с малки стиски на кратки интервали от време. Захранихме с десетина големи стегнати топки.
Опънахме директните 7-метрови Tica Adventure. Заложих на плувка 2 г, основно влакно 0.14 и повод 0.12. Относно дебелината на повода изхождам от една руска теория, че трябва да започнем с по-дебел повод и при липса на кълване да „изтъняваме”. Ако кълве с повод 0.12 – ОК!, ако ли не, щях да го сменя с по-тънък. „Лежахме” на дъното с целият повод, което според мен се оказа и печелившата тактика, тъй като близо до нас колеги останаха капо, опитвайки се да ловят на метод наподобяващ „возене”, като само „стържеха” по дъното. Стръвта ни отново, както и захранката, беше предназначена за едри платики – торен + бял червей, жито, сладка царевица + бял червей.
За наша изненада риболовът започна ритмично и така продължи до самия край. Това е един от излетите, след който се чувствах като след многочасова и тежка тренировка във фитнес зала, но определено много по-щастлив! Уловихме голям брой едри платики, сред тях и личния ми рекорд – екземпляр с дължина 50 см и тегло 1.9 кг! Общото тегло на улова не сме го мерили, но запълни изцяло 25 л кофа. За съжаление някои от рибите бяха умрели и се наложи да ги задържим, но болшинството от улова заплува отново свободно в язовира.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Така днес отново чакам с трепет първият за годината риболов на искърски платики. Знам и съм сигурен, че много от вас също чакат с нетърпение този момент. Пожелавам Ви наслука, много положителни емоции и повече едри платики!
Риби и Такъми (бр. 5 / 2010 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
В последните десетина години рибните запаси от платика в яз. “Искър” се увеличиха значително и логично риболова на този вид риба стана масово практикуван. Позатопли ли се времето, мало и голямо се нарежда по бреговете на най-големият ни язовир с надеждата да улови платика. Разбира се, по- опитните ловят повече и по-едри платики, други ловят предимно дребни, а трети гледат завистливо и цъкат с езици, отдавайки чуждия успех единствено на късмета. А това определено не може да бъде оправдание...
От Георги Генов
Язовир “Искър” заема първо място по големина сред язовирите в България, но въпреки това всеки столичен (а и не само) риболовец ще ви каже, че да си намериш място в дните, когато платиката дава, е трудна задача, граничеща с невъзможното. Периодът, за който говоря, започва седмица-две преди забраната. Само един слух, дочут в софийски риболовен магазин, или пък тема, пусната в някой от интернет форумите за това, че „платиката е тръгнала на “Искъра”, и масовата истерия е налице! Без значение дали денят е работен или не, за да разчиташ на сносен риболовен излет трябва да тръгнеш от вкъщи в първите часове на деня или най- добре да преспиш на язовира.
Местата, за които пиша са всеизвестни, но все пак ще ги изброя: Устието, „Римския мост”, „Багера”, „Филмовата къща” и Шипочанския залив. Разбира се, трябва да направя уточнението, че платика се лови и на други места, просто споменатите от мен са тези, около които се групират пасажите чак до настъпване на летните жеги, когато рибите преминават към по-дълбоките и респективно по-хладни участъци.
Предпочитаните от мен места са в района на устието и Филмовата къща, където се развива и действието на излетите, за които искам да ви разкажа.
Пролетната забрана за риболов настъпваше в понеделник и ето, че в ранната съботна сутрин заедно с брат ми бяхме на брега на любимия ни язовир “Искър”. По принцип не обичам да ходя на риба в почивните дни поради голямото струпване на хора с различни интереси, започващи от странно разбиране за риболова, преминаващи през различни видове водни спортове и завършващи със силно слушане на сръбска музика сред природата. За съжаление брат ми не можа да се освободи от работа и се наложи да направим закриването на сезона в събота. Пристигнахме на “Филмовата къща” още по тъмно, но повечето места вече бяха заети, най-вероятно от предишната вечер. Тъй като и двамата сме възпитани в духа на „старата риболовна школа”, решихме да не се бутаме с колегите и заехме места по-отстрани. На около десетина метра от нас имаше по-възрастен колега, когото поздравихме, а в отговор той начумерено ни изгледа. Това не можа да помрачи доброто ни настроение и само минути, след като първите слънчеви лъчи озариха залива, ние бяхме готови да започнем с риболова. Бяхме се въоръжили с по един директен телескоп и по един фидер. За съжаление, дълбочината пред нас не позволяваше да ловим на плувка на близка дистанция, затова опънахме само фидерите. Впоследствие се оказа, че просто нямаше да смогнем да ловим с две въдици едновременно.
Храната
Бяхме решили да заложим на изпитана рецепта - такава, която ни е носила успех в предишни години в дните преди забраната.
Храната, която забъркахме, се състоеше от:
• два пакета VDE Gold Pro Bream
• 1 кг Шоколадова бисквита
• 200 кг млян коноп
• кастери
• кълцани торни червеи
Получава се много ароматна смес с тъмен цвят. Създадох хранително петно с диаметър 4-5 метра, като захраних с мачовата прашка на дистанцията, на която щяхме да хвърляме с фидерите. Според някои теории това може да е грешно, но така пестим време, а и да си го кажем - досадно е да правиш 10-15 хвърляния през минута, за да получиш почти същия резултат.
Поради това, че не бяхме заели най-перспективните места, бяхме настроени леко песимистично. Първият час оправда настроението ни - имахме по едно кълване, като брат ми го пропусна, а аз отразих моето, но рибата беше бабушка. Вярно, едра, но не е еланата платика.
Гордиевият възел обаче бе разсечен, когато сменихме стръвта.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Стръвта
До този момент ловяхме на различни комбинации от бял червей, оцветен в червено бял червей и хирономус. Още с първото хвърляне, след като брат ми премина на торен червей, имаше силно взимане и в живарника ни вече плуваше хубава платика. Аз заложих на комбинацията от торен и бял червей, като резултатът при мен бе идентичен. Риболовът се разви перфектно. Платиките, като че ли се бяха строили в редичка и само чакаха да им подадем стръв. Брат ми ловеше гол след гол, докато при мен рибите бяха по-малко, но със значително по-големи размери.
Дойде момента да се върнем на навъсения чичко, на когото бе трудно дори да ни поздрави сутринта. Оказа се, че за да стане разговорлив, му бяха необходими повече от 4 часа - часове, в които се нагледа на уловени платики с всякакви размери, но не и на неговите въдици. След като видя, че няма да стане само с хвърляне на сантиметри от нашите въдици, човечецът се престраши и дойде при нас. Първо нахално, без да пита, вдигна капака на кофата ни, за да види „с к’во ги раним”. След това надигна и живарника. Най- накрая му хрумна, че може причината да е в монтажа, който използваме
Монтажът
Монтажите, които ползвам при риболов на платика са два. Първият е многофункционалният „патерностер”, като оставям малко по-дълъг от нормалното повод. В този вид разстоянието между хранилката и куката може да достигне и повече от метър.
Другият монтаж, който използвам, представлява клуп, в който се движи вирбела на хранилката. Този монтаж е по-чувствителен и прецизен при плахи взимания от страна на рибата. Традиционно в началото на риболова с брат ми избираме различни монтажи. В последствие един от двама ни преправя монтажа си с по-подходящия за деня. В дадения ден рибите кълвяха уверено и на двата монтажа. Използвахме поводи с дебелина 0.12 и куки №14 В560 на Kamasan.
Недружелюбният чичко дълго умува над монтажите ни, като накрая реши, че просто имаме късмет, и продължи да упорства с неговите „пружини”.
За пореден път се убедих в предимствата на фидера!
Продължението...
След като забраната свърши, нямах търпение отново да посетя язовира, за да се срещна отново с платиките. Този път, заедно с баща ми, се насочихме към местата в района на Устието. Заехме живописно място с приятна дълбочина пред нас, подходяща за риболов на плувка. Поради наличието на слабо течение решихме да ловим с директните телескопи, с които бихме могли да контролираме линиите си по- добре.
Захранката този път бе със светъл цвят, като целта ни бе да отсеем едрите платики.
Сместа се състоеше от:
• 2.5кг Milo Special Bream
• пакет галета
• кастери
• консерва сладка царевица.
Дълбочината, на която щяхме да ловим беше около 2.5м, и решихме да започнем с по- голямо количество храна в началото, а след това да дохранваме с малки стиски на кратки интервали от време. Захранихме с десетина големи стегнати топки.
Опънахме директните 7-метрови Tica Adventure. Заложих на плувка 2 г, основно влакно 0.14 и повод 0.12. Относно дебелината на повода изхождам от една руска теория, че трябва да започнем с по-дебел повод и при липса на кълване да „изтъняваме”. Ако кълве с повод 0.12 – ОК!, ако ли не, щях да го сменя с по-тънък. „Лежахме” на дъното с целият повод, което според мен се оказа и печелившата тактика, тъй като близо до нас колеги останаха капо, опитвайки се да ловят на метод наподобяващ „возене”, като само „стържеха” по дъното. Стръвта ни отново, както и захранката, беше предназначена за едри платики – торен + бял червей, жито, сладка царевица + бял червей.
За наша изненада риболовът започна ритмично и така продължи до самия край. Това е един от излетите, след който се чувствах като след многочасова и тежка тренировка във фитнес зала, но определено много по-щастлив! Уловихме голям брой едри платики, сред тях и личния ми рекорд – екземпляр с дължина 50 см и тегло 1.9 кг! Общото тегло на улова не сме го мерили, но запълни изцяло 25 л кофа. За съжаление някои от рибите бяха умрели и се наложи да ги задържим, но болшинството от улова заплува отново свободно в язовира.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Така днес отново чакам с трепет първият за годината риболов на искърски платики. Знам и съм сигурен, че много от вас също чакат с нетърпение този момент. Пожелавам Ви наслука, много положителни емоции и повече едри платики!
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:31
Зимни бабушки от яз. “Цонево”
Риби и Такъми (бр. 3 / 2011 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Зимата е сезон, когато традиционно се практикува риболов по реките или замръзналите водоеми. През тази година се наблюдава топла или може би закъсняла зима, като температури от 15 градуса през декември и януари не бяха рядкост. При такива условия риболов на плувка може да продължи да се практикува и по големите ни водоеми, където водата не е замръзнала. През зимата рибата се групира в по-дълбоките води, където да презимува.
От Красимир Костадинов
Мои познати ме поканиха на излет на яз. “Цонево”. Това е водоем, който съм посещавал няколко пъти и определено мога да кажа, че риболовът там си заслужава. Язовирът държи разнообразна риба, като бабушка, уклей, платика, костур, сом, бяла риба и ред други. Информацията бе за риболов на бабушки на мач. Речено – сторено!
В една ранна януарска утрин моят познат Яни ме взе и отпътувахме към мястото. При пристигането ни вече имаше 4-ма познати риболовци, а се очакваха и още. Настанихме се на западния бряг на водоема през 10-на метра, за да не си пречим. Някои бяха сглобили мачовете и вече се мереха дълбочини.
Районът се характеризира с това, че рибите се ловяха добре на местата, които вече бяха заети, и се подхранват ежедневно от риболовци.
Ние застанахме встрани, където не беше хранено, и тепърва щяхме да разберем дали ще дойде риба. Поради ред причини избрах да пробвам риболов на фидер. За захранка разбърках 1 кг микс, който се състоеше от VDE Super Black, VDE Super Champion и Jaxon Feeder. След овлажняването на тази смес добавих и глина за увеличаване на количеството храна, а същевременно намаляване хранителността на сместа. Добавих и 100-на грама блокиран бял червей. Своевременно дойдоха и другите колеги и станахме общо 15-на риболовци.
При мачовете ситуацията беше следната: всички ловяха на около 20-25 метра дистанция, където дълбочината беше от 9 до 11-12 метра. Като особеност на това място може да се отбележи, че и при най-лекия вятър излиза течение и може да ви „отнесе“, ако не сте с подходящия такъм. Всички заложиха на слайдери, носещи 10-12 грама. Само така можеше да се задържа при евентуално странично течение. В този ден почти нямаше такова заради нулевия вятър, и успех имаха и тези, които ловиха с ваглери, носещи 6-8 грама.
Монтажът бе следният: ваглер/слайдер, който се стопира от микровирбел, 70-80 см влакно с основното утежнение на него, а на 15 см от него (посока кука) 2 дропера, следвани от втори микровирбел и повод 20-30 см. За ориентир на дистанцията за риболов се фиксираше или със специален маркер за влакно, или чрез стопиране на влакното в клипса на макарата. За посока на замятане е най-лесно и подходящо да си изберете ориентир на отсрещния бряг. Така ще сте сигурни, че винаги ловите на вашето хранително петно.
Всички захранихме сравнително по едно и също време. При мен с фидера захраних с 12 прашки стиски. От останалите някои заложиха на големи портокалови топки, а някои захраниха с прашка. Както споменах, имаше колеги, които си бяха „в рибите“ и започнаха да ловят почти веднага с добро темпо. Най-честите риби бяха бабушки, някои от които достигаха до 300-400 грама. Ловяха се най-добре на пинки с един бял. При мен и колегите ситуацията беше съвсем друга. Трябваше да почакам половин, един час до първата риба. През това време, естествено, поддържах петното, като периодично презамятах. Първият удар бе на хубава бабушка, която пуснах. На следващото хвърляне улових костур, който беше проявил интерес към поднесения грозд червеи. веднага заредих хранилката с малко храна, по средата поставих жив бял червей и още храна. След това веднага реализирах трето кълване и трета риба – отново хубава бабушка. Така за около 15 минути извадих 4 костура и 5 много едри бабушки. Странно, но около мен положението на колегите беше абсолютно капо.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Както ми кълвеше обаче изведнъж спря, просто рибата се премести от мястото. А може би я изтървах, тъй като не хранех достатъчно... В същото време при колегите, които ловяха вляво от мен започна много добър и интензивен риболов за януари. Бабушките си кълвяха без проблем. Ловяха се най-добре на пинки и бял червей, като само на бял се правеха „фитки“. Тактиката им бе с постоянно хранене да задържат рибата. За целия излет използваха по около 3 кг храна и глина. На пръв поглед това е фрапиращо количество захранка за зимата, но когато рибата е активна и се храни – трябва да я задържим. И обратното - ако я изтървем, както направих аз, може и въобще да не се върне.
Разходих се наоколо да закуся и да видя кой как лови. Около мен ситуацията беше идентична – абсолютно капо от 5 човека, с изключение на една платичка. Така и така бях там, а нямах много захранка за още захранване, се преместих до колегата, който ловеше добре и хранеше. Разчитах да половя встрани на неговото хранително петно, като същевременно не му преча. За половин час имах няколко бабушки, но неговата захранка свърши и спряхме да храним за момент. Докато разбъркаме нова рибите се преместиха в ляво от нас, където ловиха други колеги. Примерът ми с преместването беше последван от няколко други колеги и се събрахме на гъсто, където се ловяха рибите. През това време някой извади вино и мезе, а риболовът продължи в сладкодумие. В резултат от това, почти всеки беше доволен от излета.
Въпреки опитите да раздвижим рибата тя почти не мръдна отмястото, на което се захранваше ежедневно. Това показва в колко голяма степен влияе този фактор. При разстояние от 50 м по бреговата ивица хората бяха само с по
РЕЦЕПТАТА НА КРАСИ
• VDE Super Black
• VDE Super Champion
• Jaxon Feeder
• Глина
• 100 г блокиран бял червей
няколко риби. Моят познат Милен (на снимката) завърши с 57 бабушки, което за януари си е постижение.
[You must be registered and logged in to see this image.]
РЕЦЕПТАТА НА КРАСИ
• VDE Super Black
• VDE Super Champion
• Jaxon Feeder
• Глина
• 100 г блокиран бял червей
Всички негови риби бяха върнати обратно, докато някои колеги не направиха това. Въпрос на избор. През следващите дни мястото бе отново посетено, а когато риболовците са били по-малко картинката е била съвсем друга. Имало е случаи, в които са се ловили по 70-80 бабушки на човек, но когато риболовците са малко на брой и рибата не се разконцентрира от храната. Изключително съм доволен от прекараният ден сред красива природа и колеги риболовци.
Риби и Такъми (бр. 3 / 2011 г.)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Зимата е сезон, когато традиционно се практикува риболов по реките или замръзналите водоеми. През тази година се наблюдава топла или може би закъсняла зима, като температури от 15 градуса през декември и януари не бяха рядкост. При такива условия риболов на плувка може да продължи да се практикува и по големите ни водоеми, където водата не е замръзнала. През зимата рибата се групира в по-дълбоките води, където да презимува.
От Красимир Костадинов
Мои познати ме поканиха на излет на яз. “Цонево”. Това е водоем, който съм посещавал няколко пъти и определено мога да кажа, че риболовът там си заслужава. Язовирът държи разнообразна риба, като бабушка, уклей, платика, костур, сом, бяла риба и ред други. Информацията бе за риболов на бабушки на мач. Речено – сторено!
В една ранна януарска утрин моят познат Яни ме взе и отпътувахме към мястото. При пристигането ни вече имаше 4-ма познати риболовци, а се очакваха и още. Настанихме се на западния бряг на водоема през 10-на метра, за да не си пречим. Някои бяха сглобили мачовете и вече се мереха дълбочини.
Районът се характеризира с това, че рибите се ловяха добре на местата, които вече бяха заети, и се подхранват ежедневно от риболовци.
Ние застанахме встрани, където не беше хранено, и тепърва щяхме да разберем дали ще дойде риба. Поради ред причини избрах да пробвам риболов на фидер. За захранка разбърках 1 кг микс, който се състоеше от VDE Super Black, VDE Super Champion и Jaxon Feeder. След овлажняването на тази смес добавих и глина за увеличаване на количеството храна, а същевременно намаляване хранителността на сместа. Добавих и 100-на грама блокиран бял червей. Своевременно дойдоха и другите колеги и станахме общо 15-на риболовци.
При мачовете ситуацията беше следната: всички ловяха на около 20-25 метра дистанция, където дълбочината беше от 9 до 11-12 метра. Като особеност на това място може да се отбележи, че и при най-лекия вятър излиза течение и може да ви „отнесе“, ако не сте с подходящия такъм. Всички заложиха на слайдери, носещи 10-12 грама. Само така можеше да се задържа при евентуално странично течение. В този ден почти нямаше такова заради нулевия вятър, и успех имаха и тези, които ловиха с ваглери, носещи 6-8 грама.
Монтажът бе следният: ваглер/слайдер, който се стопира от микровирбел, 70-80 см влакно с основното утежнение на него, а на 15 см от него (посока кука) 2 дропера, следвани от втори микровирбел и повод 20-30 см. За ориентир на дистанцията за риболов се фиксираше или със специален маркер за влакно, или чрез стопиране на влакното в клипса на макарата. За посока на замятане е най-лесно и подходящо да си изберете ориентир на отсрещния бряг. Така ще сте сигурни, че винаги ловите на вашето хранително петно.
Всички захранихме сравнително по едно и също време. При мен с фидера захраних с 12 прашки стиски. От останалите някои заложиха на големи портокалови топки, а някои захраниха с прашка. Както споменах, имаше колеги, които си бяха „в рибите“ и започнаха да ловят почти веднага с добро темпо. Най-честите риби бяха бабушки, някои от които достигаха до 300-400 грама. Ловяха се най-добре на пинки с един бял. При мен и колегите ситуацията беше съвсем друга. Трябваше да почакам половин, един час до първата риба. През това време, естествено, поддържах петното, като периодично презамятах. Първият удар бе на хубава бабушка, която пуснах. На следващото хвърляне улових костур, който беше проявил интерес към поднесения грозд червеи. веднага заредих хранилката с малко храна, по средата поставих жив бял червей и още храна. След това веднага реализирах трето кълване и трета риба – отново хубава бабушка. Така за около 15 минути извадих 4 костура и 5 много едри бабушки. Странно, но около мен положението на колегите беше абсолютно капо.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Както ми кълвеше обаче изведнъж спря, просто рибата се премести от мястото. А може би я изтървах, тъй като не хранех достатъчно... В същото време при колегите, които ловяха вляво от мен започна много добър и интензивен риболов за януари. Бабушките си кълвяха без проблем. Ловяха се най-добре на пинки и бял червей, като само на бял се правеха „фитки“. Тактиката им бе с постоянно хранене да задържат рибата. За целия излет използваха по около 3 кг храна и глина. На пръв поглед това е фрапиращо количество захранка за зимата, но когато рибата е активна и се храни – трябва да я задържим. И обратното - ако я изтървем, както направих аз, може и въобще да не се върне.
Разходих се наоколо да закуся и да видя кой как лови. Около мен ситуацията беше идентична – абсолютно капо от 5 човека, с изключение на една платичка. Така и така бях там, а нямах много захранка за още захранване, се преместих до колегата, който ловеше добре и хранеше. Разчитах да половя встрани на неговото хранително петно, като същевременно не му преча. За половин час имах няколко бабушки, но неговата захранка свърши и спряхме да храним за момент. Докато разбъркаме нова рибите се преместиха в ляво от нас, където ловиха други колеги. Примерът ми с преместването беше последван от няколко други колеги и се събрахме на гъсто, където се ловяха рибите. През това време някой извади вино и мезе, а риболовът продължи в сладкодумие. В резултат от това, почти всеки беше доволен от излета.
Въпреки опитите да раздвижим рибата тя почти не мръдна отмястото, на което се захранваше ежедневно. Това показва в колко голяма степен влияе този фактор. При разстояние от 50 м по бреговата ивица хората бяха само с по
РЕЦЕПТАТА НА КРАСИ
• VDE Super Black
• VDE Super Champion
• Jaxon Feeder
• Глина
• 100 г блокиран бял червей
няколко риби. Моят познат Милен (на снимката) завърши с 57 бабушки, което за януари си е постижение.
[You must be registered and logged in to see this image.]
РЕЦЕПТАТА НА КРАСИ
• VDE Super Black
• VDE Super Champion
• Jaxon Feeder
• Глина
• 100 г блокиран бял червей
Всички негови риби бяха върнати обратно, докато някои колеги не направиха това. Въпрос на избор. През следващите дни мястото бе отново посетено, а когато риболовците са били по-малко картинката е била съвсем друга. Имало е случаи, в които са се ловили по 70-80 бабушки на човек, но когато риболовците са малко на брой и рибата не се разконцентрира от храната. Изключително съм доволен от прекараният ден сред красива природа и колеги риболовци.
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:33
Умения за метод фидер
Риби и Такъми (бр. 7 / 2011 г.)
От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн
специално за сп. “Риби и Такъми”
[You must be registered and logged in to see this image.]
В тази статия бих искал да ви покажа тънкостите в риболова с метод фидер. Този риболов определено не е само хвърляне и чакане, нито пък е стил, запазен само за риболовците на трофейни риби. Нищо общо! Спортните риболовци изпипаха този метод през последното десетилетие и той се превърна в перфектен инструмент за улов на огромни количества шарани и платики на всеки затворен водоем.
Първият път, когато се сблъсках с този метод беше на състезанието DFDS Challenge в Дания, което се проведе през 1980 г. на езерото Horsens. Тогава малко познат отбор на име Dorking спечели състезанието с риболов на платики на дистанция почти 90 м, използвайки “Ermstat” тип метод-хранилки. Моят отбор Barnsley Blacks се класира втори и точно метод-фидера беше този, който ни измъкна!
Така Метод-фидерът се роди като състезателна тактика, еволюира от първоначалната си форма и стана доминиращ в Британския отворен шампионат. Метод-фидерът е най-добър в улова на платика и шаран и за да демонстрирам ключовите моменти в тази тактика, ще посетя Lindholme Lakes, в близост до Донкастър, ще ловя на голямото Loco Lake, което е дом на огромна популация с шарани.
Въдици и макари
Правилният избор на въдица е много важен, особено на големи, открити водоеми, какъвто е Loco Lake, в който има потопен остров на около 70 м в близост до средата на езерото. Моите намерения са да заметна метод-хранилката в най-дълбоката част на водоема, точно преди острова, където дълбочината е около 2,5 м.
Въдицата, която съм избрал е Shimano Aerocast 3,6 м Medium Feeder, който е перфектен за замятане на подобно разстояние, а също така има по-мека акция при вадене на платика и шаран.
Ако трябваше да замятам на само около 40 м, тогава бих избрал Aerocast на 3,6 м, Light Feeder, а за голяма дистанция ще мина на 3,9 м от същия модел.
Изборът ми на макара? През последните няколко години използвам мини Shimano Baitrunner 4000 XT за всичкия ми фидер риболов. Те направиха революция в риболова ми, особено за шаран, защото мога да включа механизма за свободна шпула, когато се занимавам с нещо друго в момента, като поставянето на стръв на резервните поводи например.
Почти е невъзможно да имате късане при кълване на шаран, когато е включен байтрънъра. Baitrunner XT имат и отлични клипсове за влакно, които е жизненоважно, когато се лови на голямо разстояние или срещу острови.
Връзване на метод-хранилката
Има два типа метод-хранилки. Единият е с ластик, който преминава през средата на тялото (обикновено това е някакъв тип кух ластик) и инлайн-хранилки, които използвам почти през цялото време.
Хранилките с ластик са забранени на всички водоеми наоколо, защото те са фиксирани и това не е безопасно за рибите -, в случай на късане на влакното по-нагоре по линията рибата ще остане свързана с хранилката, а това не е хубаво! По тази причина предпочитам да използвам инлайн-варианта.
Връзването е много лесно. Аз използвам влакно Shimano Technium, което е много издръжливо влакно и също така потъва много добре. Нанизвам голямата инлайн-хранилка на Prestoх Innovation и я избутвам нагоре по линията за момента. След това нанизвам и мънисто на Korum, което също избутвам нагоре. Накрая нанизвам втората част - конектора от мънистото и правя възел 20 см по-нагоре. Връзвам 10 см повод с кука и монтажът е завършен.
Понеже ще замятам на голямо разстояние, двойната линия няма да се отслаби от множеството замятания и няма да загубя хранилката при хвърлянето.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Пелети и захранки
Пелетите се превърнаха в стръв номер едно за риболов с метод фидер през зимните месеци, но щом дойде пролетта, захранката взема превес. Все пак добавянето на щипка микро пелети към захранката може да има много добър резултат при риболова както на шаран, така и на платика.
Първо ще подготвя микро пелетите, правилното им приготвяне е жизнено важно за успеха! Поставете един килограм микро пелети в голяма купа за стръв и ги покрийте с вода. В този момент се добавят и ароматизаторите, ако ще поставяте такива. В случая прибавих четири капачки Vand den Eynde Scopex, само колкото да дам на пелетите малко по-добър старт. След две минути, през които пелетите ще поемат достатъчно вода, изливам останалата част от течността и ги оставам за още 15 минути. След това поставям пелетите в по-голям съд и добавям 150 мл рибна храна Fishmeal Special G Gold, плюс 100 мл Horlicks на прах. Разбърквам добре, за да получа перфектни, лепкави пелети.
Захранката е 1 кг пресята, кафява галета на VDE, към която добавям остатъка от пакета Special G. Към това добавям 100 мл Horlicks, за да подобря лепливостта. Щом веднъж подготвите пелетите и захранката, вече сте готови да започнете.
Следвайте стъпките на снимките, за да заредите хранилката, но се убедете, че захранката или пелетите са добре стегнати върху метода, те трябва да са на място, когато фидера стигне дъното или няма да получите и кълване. Не мога да ви опиша колко важен е този момент!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Замятане и ловене
На Lindholme замятам на около 70 м, точно в дълбоката вода преди потопения остров. Избрал съм си маркер на отсрещния бряг и съм закачил влакното на клипса на желаната дистанция. По време на замятането следвам хранилката, като почти докосвам повърхността с върха на пръчката. Това помага за точността, така че го опитайте при следващия излет.
Докато хранилката лети във въздуха, връщам въдицата назад веднага щом тя стигне водата. Това ми дава малко влакно, с което да разполагам щом хранилката стигне дъното.
Потапям върха под повърхността, след което изпъвам линията внимателно. Не бива да местите хранилката щом веднъж е стигнала дъното, ако го направите, трябва да извадите и да започнете отново!
Ако изпитвате затруднения с потапянето на линията, тогава я напръскайте с разтвор на препарат за миене на съдове и вода. Това ще ви помогне да я обезмаслите и ще я накара да потъва по-лесно. Щом влакното вече е под повърхността, поставям въдицата на двете стойки пред мен.
Аз не държа въдицата в ръка докато чакам кълване, тъй като изкушението да засечеш по-рано е прекалено голямо, предпочитам да стоя и да следя внимателно фалшивите кълванета. Обикновено кълванетата са наистина сигурни, тъй като рибата се самозасича от тежестта на метод хранилката. Едно нещо, което трябва да спомена е, че не трябва да сгъвате върха на фидера, тъй като всяко по-силно удряне на риба във влакното ще премести хранилката и ако това се случи, вероятно отново ще е време за презамятане!
Тук също се усеща предимството от употребата на байтрънър макара. Включването на байтрънър механизма ви позволява да отпуснете малко влакно и да махнете напрежението от линията и върха, особено когато има течение във водата. Също така, ако в този момент подготвяте допълнителни поводи с различна стръв, няма да имате късане при кълване, ако сте включили свободната шпула.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Как премина излета
В това пролетно време не знаех как точно ще протече риболова и трябва да си призная, че да ми клъвне на първото замятане не беше точно това, което очаквах! Започнах с вече стандартния зимен метод с пелети и 6 мм пелета, поставена на микро пръстен на Drennan, закачен на косъм. Винаги връзвам пръстена на около 2 мм под извивката на куката и съм открил, че това работи най-добре и куката рядко се откача.
Хванах шест или седем шарана много бързо, след което по-малките F1 (хибриди между шаран и каракуда) се настаниха на петното и когато го направиха, се наложи да сменя стръвта. Поставих малко, жълто протеиново топче, което също закачих на косъм, но предварително пробих с бургия за стръв и фиксирах със стопер.
Това подейства фантастично и от следващите десет риби, осем бяха по-добри огледални шарани. Експериментирайки с различни видове стръв, всички закачени на повод 0,14 мм Shimano Antares Silkshock, хващах много добре през трите часа, като най-големия шаран тежеше около 6 кг. Имах фантастичен ден!
Сега след като вече имаме нова дисциплина по риболов с фидер на световното първенство, колко време мислите ще отнеме на метод фидера да го спечели? Ще следим внимателно! Този начин на риболов не е само за шаран, той работи много добре и за платика, така че следвайте тези прости стъпки и опитайте. Късмет!
Риби и Такъми (бр. 7 / 2011 г.)
От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн
специално за сп. “Риби и Такъми”
[You must be registered and logged in to see this image.]
В тази статия бих искал да ви покажа тънкостите в риболова с метод фидер. Този риболов определено не е само хвърляне и чакане, нито пък е стил, запазен само за риболовците на трофейни риби. Нищо общо! Спортните риболовци изпипаха този метод през последното десетилетие и той се превърна в перфектен инструмент за улов на огромни количества шарани и платики на всеки затворен водоем.
Първият път, когато се сблъсках с този метод беше на състезанието DFDS Challenge в Дания, което се проведе през 1980 г. на езерото Horsens. Тогава малко познат отбор на име Dorking спечели състезанието с риболов на платики на дистанция почти 90 м, използвайки “Ermstat” тип метод-хранилки. Моят отбор Barnsley Blacks се класира втори и точно метод-фидера беше този, който ни измъкна!
Така Метод-фидерът се роди като състезателна тактика, еволюира от първоначалната си форма и стана доминиращ в Британския отворен шампионат. Метод-фидерът е най-добър в улова на платика и шаран и за да демонстрирам ключовите моменти в тази тактика, ще посетя Lindholme Lakes, в близост до Донкастър, ще ловя на голямото Loco Lake, което е дом на огромна популация с шарани.
Въдици и макари
Правилният избор на въдица е много важен, особено на големи, открити водоеми, какъвто е Loco Lake, в който има потопен остров на около 70 м в близост до средата на езерото. Моите намерения са да заметна метод-хранилката в най-дълбоката част на водоема, точно преди острова, където дълбочината е около 2,5 м.
Въдицата, която съм избрал е Shimano Aerocast 3,6 м Medium Feeder, който е перфектен за замятане на подобно разстояние, а също така има по-мека акция при вадене на платика и шаран.
Ако трябваше да замятам на само около 40 м, тогава бих избрал Aerocast на 3,6 м, Light Feeder, а за голяма дистанция ще мина на 3,9 м от същия модел.
Изборът ми на макара? През последните няколко години използвам мини Shimano Baitrunner 4000 XT за всичкия ми фидер риболов. Те направиха революция в риболова ми, особено за шаран, защото мога да включа механизма за свободна шпула, когато се занимавам с нещо друго в момента, като поставянето на стръв на резервните поводи например.
Почти е невъзможно да имате късане при кълване на шаран, когато е включен байтрънъра. Baitrunner XT имат и отлични клипсове за влакно, които е жизненоважно, когато се лови на голямо разстояние или срещу острови.
Връзване на метод-хранилката
Има два типа метод-хранилки. Единият е с ластик, който преминава през средата на тялото (обикновено това е някакъв тип кух ластик) и инлайн-хранилки, които използвам почти през цялото време.
Хранилките с ластик са забранени на всички водоеми наоколо, защото те са фиксирани и това не е безопасно за рибите -, в случай на късане на влакното по-нагоре по линията рибата ще остане свързана с хранилката, а това не е хубаво! По тази причина предпочитам да използвам инлайн-варианта.
Връзването е много лесно. Аз използвам влакно Shimano Technium, което е много издръжливо влакно и също така потъва много добре. Нанизвам голямата инлайн-хранилка на Prestoх Innovation и я избутвам нагоре по линията за момента. След това нанизвам и мънисто на Korum, което също избутвам нагоре. Накрая нанизвам втората част - конектора от мънистото и правя възел 20 см по-нагоре. Връзвам 10 см повод с кука и монтажът е завършен.
Понеже ще замятам на голямо разстояние, двойната линия няма да се отслаби от множеството замятания и няма да загубя хранилката при хвърлянето.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Пелети и захранки
Пелетите се превърнаха в стръв номер едно за риболов с метод фидер през зимните месеци, но щом дойде пролетта, захранката взема превес. Все пак добавянето на щипка микро пелети към захранката може да има много добър резултат при риболова както на шаран, така и на платика.
Първо ще подготвя микро пелетите, правилното им приготвяне е жизнено важно за успеха! Поставете един килограм микро пелети в голяма купа за стръв и ги покрийте с вода. В този момент се добавят и ароматизаторите, ако ще поставяте такива. В случая прибавих четири капачки Vand den Eynde Scopex, само колкото да дам на пелетите малко по-добър старт. След две минути, през които пелетите ще поемат достатъчно вода, изливам останалата част от течността и ги оставам за още 15 минути. След това поставям пелетите в по-голям съд и добавям 150 мл рибна храна Fishmeal Special G Gold, плюс 100 мл Horlicks на прах. Разбърквам добре, за да получа перфектни, лепкави пелети.
Захранката е 1 кг пресята, кафява галета на VDE, към която добавям остатъка от пакета Special G. Към това добавям 100 мл Horlicks, за да подобря лепливостта. Щом веднъж подготвите пелетите и захранката, вече сте готови да започнете.
Следвайте стъпките на снимките, за да заредите хранилката, но се убедете, че захранката или пелетите са добре стегнати върху метода, те трябва да са на място, когато фидера стигне дъното или няма да получите и кълване. Не мога да ви опиша колко важен е този момент!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Замятане и ловене
На Lindholme замятам на около 70 м, точно в дълбоката вода преди потопения остров. Избрал съм си маркер на отсрещния бряг и съм закачил влакното на клипса на желаната дистанция. По време на замятането следвам хранилката, като почти докосвам повърхността с върха на пръчката. Това помага за точността, така че го опитайте при следващия излет.
Докато хранилката лети във въздуха, връщам въдицата назад веднага щом тя стигне водата. Това ми дава малко влакно, с което да разполагам щом хранилката стигне дъното.
Потапям върха под повърхността, след което изпъвам линията внимателно. Не бива да местите хранилката щом веднъж е стигнала дъното, ако го направите, трябва да извадите и да започнете отново!
Ако изпитвате затруднения с потапянето на линията, тогава я напръскайте с разтвор на препарат за миене на съдове и вода. Това ще ви помогне да я обезмаслите и ще я накара да потъва по-лесно. Щом влакното вече е под повърхността, поставям въдицата на двете стойки пред мен.
Аз не държа въдицата в ръка докато чакам кълване, тъй като изкушението да засечеш по-рано е прекалено голямо, предпочитам да стоя и да следя внимателно фалшивите кълванета. Обикновено кълванетата са наистина сигурни, тъй като рибата се самозасича от тежестта на метод хранилката. Едно нещо, което трябва да спомена е, че не трябва да сгъвате върха на фидера, тъй като всяко по-силно удряне на риба във влакното ще премести хранилката и ако това се случи, вероятно отново ще е време за презамятане!
Тук също се усеща предимството от употребата на байтрънър макара. Включването на байтрънър механизма ви позволява да отпуснете малко влакно и да махнете напрежението от линията и върха, особено когато има течение във водата. Също така, ако в този момент подготвяте допълнителни поводи с различна стръв, няма да имате късане при кълване, ако сте включили свободната шпула.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Как премина излета
В това пролетно време не знаех как точно ще протече риболова и трябва да си призная, че да ми клъвне на първото замятане не беше точно това, което очаквах! Започнах с вече стандартния зимен метод с пелети и 6 мм пелета, поставена на микро пръстен на Drennan, закачен на косъм. Винаги връзвам пръстена на около 2 мм под извивката на куката и съм открил, че това работи най-добре и куката рядко се откача.
Хванах шест или седем шарана много бързо, след което по-малките F1 (хибриди между шаран и каракуда) се настаниха на петното и когато го направиха, се наложи да сменя стръвта. Поставих малко, жълто протеиново топче, което също закачих на косъм, но предварително пробих с бургия за стръв и фиксирах със стопер.
Това подейства фантастично и от следващите десет риби, осем бяха по-добри огледални шарани. Експериментирайки с различни видове стръв, всички закачени на повод 0,14 мм Shimano Antares Silkshock, хващах много добре през трите часа, като най-големия шаран тежеше около 6 кг. Имах фантастичен ден!
Сега след като вече имаме нова дисциплина по риболов с фидер на световното първенство, колко време мислите ще отнеме на метод фидера да го спечели? Ще следим внимателно! Този начин на риболов не е само за шаран, той работи много добре и за платика, така че следвайте тези прости стъпки и опитайте. Късмет!
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:36
На фидер по големите реки
Риби и Такъми (бр. 10 / 2011 г.)
От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн
специално за сп. “Риби и Такъми”
[You must be registered and logged in to see this image.]
Наляга ме тъга като си спомня как започнах риболовната си кариера на реки като мощната Трент, където ставаше фантастичен риболов и където се роди суимфидерът (swimfeeder) като метод за риболов на тези риби, които се намираха извън обхвата на плувката.
Но тези изобилни дни останаха назад в миналото. Оттогава река Трент някак си се променила. Горното й течение не е толкова продуктивно, но в долното й течение, където реката става приливна и бавна и все още променя цвета си от време на време, рибната популация се развива добре, особено платиката и мряната. Именно за тези два вида ще стане въпрос в настоящата статия.
Все още се провеждат някакви състезания на тази река и особено ако се уцели правилно прилива, се ловят по над 25 кг риба.
В Европа има доста подобни реки, където бих могъл успешно да ловя с моята тактика на фидер, и в тази статия ще разкрия един от любимите си монтажи, който мие спечелил много състезания, когато ловях редовно по реките.
Този монтаж се роди по време на риболов на платики на река Трент, които бяха изключително трудни за ловене. Налагаше се употреба на тънко влакно 0,10 мм и кука №22, така че риболовът с хранилка водеше до много риби и късания. Патерностерът имаше същият резултат с много откачени риби.
Беше необходимо хранилката да се постави по нов начин. Опитах какво ли не и най-накрая стигнах до този монтаж, който сега използвам изключително в течаща вода. Това е самозасичащ се монтаж - рибата сама се закача, така че ако ви се налага да използвате тънки поводи, трябва само да вдигнете въдицата и да извадите рибата. Не е необходимо да се тревожите, че ще откачите рибата при засичане, освен това монтажът е брилянтен и за големи риби, но нека да вървим по ред.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Въдици и макари
Изборът на въдица е важен, тъй като тя трябва да е с точно определена дължина и акция, както и да има карбонов връх поне 85 г. За риболов на дистанции до 60 м използвам фидер Shimano Aerocast 3,6 м със средна акция, като избирам връх 3 (T3), който има вграден 85 г връх, което е задължително за риболов в течаща вода, защото е карбонов и индикира отлично кълванетата. Стъклопластовият връх просто не става за този стил на риболов!
Дългият 3,6 м фидер, насочен към небето, е достатъчен да се извади колкото се може повече влакно над водата, намалявайки така натиска на течението върху него, което същевременно ви позволява да използвате минимално количество тежест, за да задържите хранилката на дъното. За риболов с този фидер използвам хранилки с максимално тегло до 115 г. Малко повече и монтажът ще започне да се "мъчи"! За по-големи хранилки и дистанции използвам фидер Aerocast 4,2 м с твърда акция, който осигурява допълнителна мощ и дължина, а върховете са до 140 г за бързо течащи реки.
Макарите много са се усъвършенствали. Аз никъде не ходя без моите байт-рънери XT4000FA BAIT RUNNER, тъй като ми позволяват да отпускам свободно влакно, като включвам байт-рънер системата, за да се образува корем, който да помогне хранилката да се задържи на място. Колкото е по-опънато влакното към хранилката, толкова по-тежка трябва да е тя, така че образуването на корем ви позволява да използвате доста по-малко тежест.
Това, към което винаги се стремя, е да използвам колкото се може по-малка тежест, и тъй като използвам самозасичащ се монтаж, коремът на влакното не създава никакви проблеми. Другият плюс на тази макара е, че веднъж щом хранилката застане на място и се образува правилния корем, може да оставите байт-рънера и да нагласите аванса така, че влакното да не се изниже от шпулата. Ако получите яростно кълване от мряна, въдицата ви няма да падне от стойката, защото байт-рънерът ще влезе в действие.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Позициониране на въдицата
Въдицата винаги трябва да се поставя насочена по посока на течението, примерно на около 11.00 часа, ако реката тече наляво. Платформата ви трябва да гледа към реката. Винаги замятам директно пред себе си. Насочването на въдицата по течението намалява натиска върху влакното. За да държа върха на въдицата колкото се може по-високо нагоре, я поставям на дълга стойка със стабилен държач отгоре пред платформата си. Това дава допълнителна височина и стабилност на фидера. Добре застопорявам и дръжката на фидера отстрани на платформата, застраховайки се от яростния опит на някоя мряна да вкара въдицата във водата.
След като заметна хранилката към точката на риболов, маркирам влакното с маркер и включвам байт-рънера. Когато течението започне да опъва влакното, отпускам от шпулата още 2-3 метра, за да помогна на хранилката да остане на място. В този случай са достатъчни 50 г, за да се задържи на място, но ако задържа влакното опънато, хранилката ще трябва да е доста по-тежка, за да остане на място. След това оставям байт-рънера включен, като нагласявам шпулата така, че течението да не издърпва повече влакно, но да влезне в действие при кълването на някоя агресивна мряна.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Избор на хранилка
Започнах сесията с новата хранилка на Динсморс, утежнена с две 10-грамови гумен тежести, залепени за основата. Тежестите лесно се поставят и отстраняват благодарение на лепилото. Хранилката тежеше 65 г и започнах да я пълня с бели червеи, кастери, коноп на VDE и кълцани червеи, но бързо въведох промяна, тъй като кълцаните червеи привлякоха дребни костури. Вместо тях започнах да добавям сладка царевица. След час смених хранилката с мрежеста 50 г с плоско дъно, което даде добри резултати и първата платика скоро се озова в живарника.
Единствената друга хранилка, която бих използвал, би била затворената хранилка, ако се наложи да махна захранката, когато всичко друго се провали. Това по принцип е много добра тактика - по някаква причина винаги се лови по-добре, след като първоначално е захранено със захранка с отворена хранилка и след това се превключва на затворена хранилка с бели червеи или коноп и кастери.
Като разширите отворите на затворената хранилка, ще позволите на част от храната в нея да започне да излиза още щом влезе във водата и по този начин ще може да ловите на пропадане, но част от храната все пак остава в хранилката, създавайки хранителен килим и на дъното.
Захранка за река
Тя е елементарна - миксът ми се състои от кафяви трохи VDE и VDE Lake, като към него добавям 1 кг натрошени рибни пелети за привличане на белите мрени.
Захранката не е лепкава и ще се освобождава лесно от хранилката.
Реката все още беше сравнително чиста и обикновено бих добавил и малко черна боя, за да оцветя микса в тъмно кафяво, но в този случай не носех боя, така че оставих захранката като си беше.
Никога не добавям зърна или личинки към захранката, защото предпочитам да ги поставя в средата на хранилката, като запушвам хранилката от двете страни със захранка. Така поставям максимално количество частици в хранилката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Моят фидер монтаж
Монтажът е много лесен за направа. Първо закачам клипс за бърза замяна към хранилката, а за него закачам вирбел №16 с диамантено око (ромбоидна форма). Вирбелът трябва да е с диамантено око, за да може монтажът да работи правилно – благодарение на това той ще се “спъва” във възела на монтажа. След това поставям хранилката на основното влакно, което трябва да е с диаметър 0,23 мм – в случая това е Shimano Aero Supermatch 6 lb (2,72 кг). Винаги използвам това влакно при риболов с фидер.
След като поставя хранилката на влакното, нанизвам и едно мънисто с вирбел и сдвоявам края на влакното, т.е. прегъвам 30 см от края на влакното. Хващам удвоения отрязък и усуквам двете влакна заедно, като ги връзвам с обикновен двоен възел на 6 см над мънистото. Плъзвам хранилката обратно надолу върху усуканото влакно, така че тя да застане до мънистото. Накрая към вирбела с мънистото закачам повода и монтажът е готов.
Чудесен ден на любимата река
Когато пристигнах на реката, проверих течението и се оказа, че водата тече равномерно в едно направление. Утежних хранилката така, че да полегне стабилно на дъното и течението да оказва равномерен натиск върху нея. И преди бях ловил на това място по време на състезание и знаех, че тук се навъртат бели мрени, както и доста едри платики, често с тегло около 3 кг. Заради това поставих повод 0,22 мм Shimano Antares SilkShock, в случай, че ми клъвне бяла мряна.
Започнах с повод, дълъг 1 м, за да държа куката със стръвта далеч от хранилката, защото водата беше чиста. С толкова малко дъждове рибите вероятно щяха да са доста предпазливи и да се плашат от хранилката.
Първата солидна, плътна хранилка заметнах към отсрещния бряг, където основното течение облизваше крайбрежната растителност. През първия час не бързах да ловя риби, а предпочитах да замятам хранилката на всеки две минути, за да изградя хранителен килим, който да ги привлече. Аз дори мразя да хващам риби твърде рано, тъй като рибите още не са се установили в точката на риболов. Предпочитам да започна чакам кълването едва след като изградя хранителното петно.
Смених хранилката с мрежеста, което ми позволи да намаля теглото й до 50 г, и започнах да чакам кълване. Вече знаех, че съм захранил подобаващо на дъното, а мрежестата хранилка щеше да започне да освобождава храна още по пътя си към дъното и така щеше да привлече рибите по-близо до стръвта. Това оказа желания ефект – закачих една платика още на първото замятане, но за съжаление тя се откачи, което ме принуди да сменя куката от №16 на №14 Drennan с широка извивка, на която закачих три мъртви, оцветени в червено бели червеи. На следващото замятане улових 1,5 кг платика, и след нея още една,... и след това всичко затихна.
Точно започнах да си мисля, че така ще откарам целия ден, когато нещо тежко удари... и след 10 минути първата мряна, тежка почти 4 кг влезе в кепа след енергична борба! Бях щастлив, че реших да използвам 0,22 мм повод!
Последваха 5 великолепни часа риболов с 6 платики и 5 бели мрени, които налетяха на най-различни видове стръв. Загубих една мряна, която отиде към скалите на другия бряг, и още една, която се откачи след продължителна яростна 10-минутна битка. По едно време се появи и едни сив тюлен и избяга, като, според мен, изплаши рибите (както и мен самия!), когато изскочи над повърхността.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Следващия път, когато отидете на реката да ловите на фидер, опитайте моя монтаж и съм сигурен, че и на вас ще донесе успех, както носи и на мен!
Риби и Такъми (бр. 10 / 2011 г.)
От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн
специално за сп. “Риби и Такъми”
[You must be registered and logged in to see this image.]
Наляга ме тъга като си спомня как започнах риболовната си кариера на реки като мощната Трент, където ставаше фантастичен риболов и където се роди суимфидерът (swimfeeder) като метод за риболов на тези риби, които се намираха извън обхвата на плувката.
Но тези изобилни дни останаха назад в миналото. Оттогава река Трент някак си се променила. Горното й течение не е толкова продуктивно, но в долното й течение, където реката става приливна и бавна и все още променя цвета си от време на време, рибната популация се развива добре, особено платиката и мряната. Именно за тези два вида ще стане въпрос в настоящата статия.
Все още се провеждат някакви състезания на тази река и особено ако се уцели правилно прилива, се ловят по над 25 кг риба.
В Европа има доста подобни реки, където бих могъл успешно да ловя с моята тактика на фидер, и в тази статия ще разкрия един от любимите си монтажи, който мие спечелил много състезания, когато ловях редовно по реките.
Този монтаж се роди по време на риболов на платики на река Трент, които бяха изключително трудни за ловене. Налагаше се употреба на тънко влакно 0,10 мм и кука №22, така че риболовът с хранилка водеше до много риби и късания. Патерностерът имаше същият резултат с много откачени риби.
Беше необходимо хранилката да се постави по нов начин. Опитах какво ли не и най-накрая стигнах до този монтаж, който сега използвам изключително в течаща вода. Това е самозасичащ се монтаж - рибата сама се закача, така че ако ви се налага да използвате тънки поводи, трябва само да вдигнете въдицата и да извадите рибата. Не е необходимо да се тревожите, че ще откачите рибата при засичане, освен това монтажът е брилянтен и за големи риби, но нека да вървим по ред.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Въдици и макари
Изборът на въдица е важен, тъй като тя трябва да е с точно определена дължина и акция, както и да има карбонов връх поне 85 г. За риболов на дистанции до 60 м използвам фидер Shimano Aerocast 3,6 м със средна акция, като избирам връх 3 (T3), който има вграден 85 г връх, което е задължително за риболов в течаща вода, защото е карбонов и индикира отлично кълванетата. Стъклопластовият връх просто не става за този стил на риболов!
Дългият 3,6 м фидер, насочен към небето, е достатъчен да се извади колкото се може повече влакно над водата, намалявайки така натиска на течението върху него, което същевременно ви позволява да използвате минимално количество тежест, за да задържите хранилката на дъното. За риболов с този фидер използвам хранилки с максимално тегло до 115 г. Малко повече и монтажът ще започне да се "мъчи"! За по-големи хранилки и дистанции използвам фидер Aerocast 4,2 м с твърда акция, който осигурява допълнителна мощ и дължина, а върховете са до 140 г за бързо течащи реки.
Макарите много са се усъвършенствали. Аз никъде не ходя без моите байт-рънери XT4000FA BAIT RUNNER, тъй като ми позволяват да отпускам свободно влакно, като включвам байт-рънер системата, за да се образува корем, който да помогне хранилката да се задържи на място. Колкото е по-опънато влакното към хранилката, толкова по-тежка трябва да е тя, така че образуването на корем ви позволява да използвате доста по-малко тежест.
Това, към което винаги се стремя, е да използвам колкото се може по-малка тежест, и тъй като използвам самозасичащ се монтаж, коремът на влакното не създава никакви проблеми. Другият плюс на тази макара е, че веднъж щом хранилката застане на място и се образува правилния корем, може да оставите байт-рънера и да нагласите аванса така, че влакното да не се изниже от шпулата. Ако получите яростно кълване от мряна, въдицата ви няма да падне от стойката, защото байт-рънерът ще влезе в действие.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Позициониране на въдицата
Въдицата винаги трябва да се поставя насочена по посока на течението, примерно на около 11.00 часа, ако реката тече наляво. Платформата ви трябва да гледа към реката. Винаги замятам директно пред себе си. Насочването на въдицата по течението намалява натиска върху влакното. За да държа върха на въдицата колкото се може по-високо нагоре, я поставям на дълга стойка със стабилен държач отгоре пред платформата си. Това дава допълнителна височина и стабилност на фидера. Добре застопорявам и дръжката на фидера отстрани на платформата, застраховайки се от яростния опит на някоя мряна да вкара въдицата във водата.
След като заметна хранилката към точката на риболов, маркирам влакното с маркер и включвам байт-рънера. Когато течението започне да опъва влакното, отпускам от шпулата още 2-3 метра, за да помогна на хранилката да остане на място. В този случай са достатъчни 50 г, за да се задържи на място, но ако задържа влакното опънато, хранилката ще трябва да е доста по-тежка, за да остане на място. След това оставям байт-рънера включен, като нагласявам шпулата така, че течението да не издърпва повече влакно, но да влезне в действие при кълването на някоя агресивна мряна.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Избор на хранилка
Започнах сесията с новата хранилка на Динсморс, утежнена с две 10-грамови гумен тежести, залепени за основата. Тежестите лесно се поставят и отстраняват благодарение на лепилото. Хранилката тежеше 65 г и започнах да я пълня с бели червеи, кастери, коноп на VDE и кълцани червеи, но бързо въведох промяна, тъй като кълцаните червеи привлякоха дребни костури. Вместо тях започнах да добавям сладка царевица. След час смених хранилката с мрежеста 50 г с плоско дъно, което даде добри резултати и първата платика скоро се озова в живарника.
Единствената друга хранилка, която бих използвал, би била затворената хранилка, ако се наложи да махна захранката, когато всичко друго се провали. Това по принцип е много добра тактика - по някаква причина винаги се лови по-добре, след като първоначално е захранено със захранка с отворена хранилка и след това се превключва на затворена хранилка с бели червеи или коноп и кастери.
Като разширите отворите на затворената хранилка, ще позволите на част от храната в нея да започне да излиза още щом влезе във водата и по този начин ще може да ловите на пропадане, но част от храната все пак остава в хранилката, създавайки хранителен килим и на дъното.
Захранка за река
Тя е елементарна - миксът ми се състои от кафяви трохи VDE и VDE Lake, като към него добавям 1 кг натрошени рибни пелети за привличане на белите мрени.
Захранката не е лепкава и ще се освобождава лесно от хранилката.
Реката все още беше сравнително чиста и обикновено бих добавил и малко черна боя, за да оцветя микса в тъмно кафяво, но в този случай не носех боя, така че оставих захранката като си беше.
Никога не добавям зърна или личинки към захранката, защото предпочитам да ги поставя в средата на хранилката, като запушвам хранилката от двете страни със захранка. Така поставям максимално количество частици в хранилката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Моят фидер монтаж
Монтажът е много лесен за направа. Първо закачам клипс за бърза замяна към хранилката, а за него закачам вирбел №16 с диамантено око (ромбоидна форма). Вирбелът трябва да е с диамантено око, за да може монтажът да работи правилно – благодарение на това той ще се “спъва” във възела на монтажа. След това поставям хранилката на основното влакно, което трябва да е с диаметър 0,23 мм – в случая това е Shimano Aero Supermatch 6 lb (2,72 кг). Винаги използвам това влакно при риболов с фидер.
След като поставя хранилката на влакното, нанизвам и едно мънисто с вирбел и сдвоявам края на влакното, т.е. прегъвам 30 см от края на влакното. Хващам удвоения отрязък и усуквам двете влакна заедно, като ги връзвам с обикновен двоен възел на 6 см над мънистото. Плъзвам хранилката обратно надолу върху усуканото влакно, така че тя да застане до мънистото. Накрая към вирбела с мънистото закачам повода и монтажът е готов.
Чудесен ден на любимата река
Когато пристигнах на реката, проверих течението и се оказа, че водата тече равномерно в едно направление. Утежних хранилката така, че да полегне стабилно на дъното и течението да оказва равномерен натиск върху нея. И преди бях ловил на това място по време на състезание и знаех, че тук се навъртат бели мрени, както и доста едри платики, често с тегло около 3 кг. Заради това поставих повод 0,22 мм Shimano Antares SilkShock, в случай, че ми клъвне бяла мряна.
Започнах с повод, дълъг 1 м, за да държа куката със стръвта далеч от хранилката, защото водата беше чиста. С толкова малко дъждове рибите вероятно щяха да са доста предпазливи и да се плашат от хранилката.
Първата солидна, плътна хранилка заметнах към отсрещния бряг, където основното течение облизваше крайбрежната растителност. През първия час не бързах да ловя риби, а предпочитах да замятам хранилката на всеки две минути, за да изградя хранителен килим, който да ги привлече. Аз дори мразя да хващам риби твърде рано, тъй като рибите още не са се установили в точката на риболов. Предпочитам да започна чакам кълването едва след като изградя хранителното петно.
Смених хранилката с мрежеста, което ми позволи да намаля теглото й до 50 г, и започнах да чакам кълване. Вече знаех, че съм захранил подобаващо на дъното, а мрежестата хранилка щеше да започне да освобождава храна още по пътя си към дъното и така щеше да привлече рибите по-близо до стръвта. Това оказа желания ефект – закачих една платика още на първото замятане, но за съжаление тя се откачи, което ме принуди да сменя куката от №16 на №14 Drennan с широка извивка, на която закачих три мъртви, оцветени в червено бели червеи. На следващото замятане улових 1,5 кг платика, и след нея още една,... и след това всичко затихна.
Точно започнах да си мисля, че така ще откарам целия ден, когато нещо тежко удари... и след 10 минути първата мряна, тежка почти 4 кг влезе в кепа след енергична борба! Бях щастлив, че реших да използвам 0,22 мм повод!
Последваха 5 великолепни часа риболов с 6 платики и 5 бели мрени, които налетяха на най-различни видове стръв. Загубих една мряна, която отиде към скалите на другия бряг, и още една, която се откачи след продължителна яростна 10-минутна битка. По едно време се появи и едни сив тюлен и избяга, като, според мен, изплаши рибите (както и мен самия!), когато изскочи над повърхността.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Следващия път, когато отидете на реката да ловите на фидер, опитайте моя монтаж и съм сигурен, че и на вас ще донесе успех, както носи и на мен!
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 17:47
Платики на фидер
Риби и Такъми (бр. 9 / 2010 г.)
От Красимир Костадинов
[You must be registered and logged in to see this image.]
В последните дни на юни се разбрахме с мой познат да проведем риболов на яз. “Цонево”. Тъй като това е непознат за мен водоем, разчитах изцяло на предварителна информация от Владо, с който направихме излета. Целта ни бяха платики, като разчитахме и на бабушки в началото. Мястото, на което пристигнахме още в 05.00 часа, бе типично платикарско: скали, песъчливо дъно и големи дълбочини на дистанция. Решихме да ловим по 2 различни начина за да разберем първо дали има риби и къде са те. Владо реши да лови на щека, като на 11.5 м дълбочината му бе малко над 3 метра. Аз от своя страна избрах да ловя на фидер, като за целта си харесах място на около 30 м от брега, където дълбочината беше около 6 м.
Владо къпира 10-12 топки тежка храна, в която имаше изпънат бял, жито и царевица. Разчиташе главно на бабушки и все пак да се завърти някоя платика. Аз от своя страна, след като си избрах дистанцията за ловене, фиксирах влакното на клипса на шпулата, след което захраних с 10-на хранилки. Сместа, която разбърках, бе следната:
[You must be registered and logged in to see this image.]
• ½ x VDE Catch
• ½ x Supercup
• съвсем малко шоколадена галета.
Овлажних сместа до нужното, след което я пресях, за да няма едри частици. Добре е да се отбележи, че захранката за фидер трябва да е една идея по-суха от тази за плувка, например. Все пак това е много относително, тъй като тук влияят много фактори – дълбочина, течение и т.н. Захранката в кошничката трябва да се разпадне напълно до минута-две. Принудително освобождавах кошничката от захранката при първоначалното захранване чрез рязко засичане (издърпване) на около 20-тата секунда, след попадането й на дъното.
Такъмът, с който лових, се състоеше от основно влакно 0.16 мм, кошничка тип сфера 15 г, микровирбел и повод 0.11 мм, дълъг 35 см с кука №18.
Последва и чакането на първото кълване. Заложих на комбинация от бял червей и пинка. След приблизително 5 минути последва съмнително плавно потегляне, но изпуснах засечката. Следващото кълване обаче бе реализирано и излее първата малка платичка, която бе около 250 г. Владо през това имаше няколко слънчевки, уловени на дъното.
И така, сякаш рибата се събра доста бързо на моето петно. За около половин час имах уловени около 8 платики, без нито една бабушка. Естествено това за мен бе идеалният вариант, тъй като дребна риба би ми създала доста главоболия. Редувах всякакви комбинации за стръв между торен, бял и пинки. Най-резултатна си остана торен + бял червей, разбира се. Едрите платики реагират отлично на това „лакомство”. При Владо нещата бяха коренно различни. Слънчевките си бяха там и поемаха всякаква стръв, попаднала във водата. Ето че той улови и няколко бабушки, но мисълта за платиките го блазнеше. Същевременно улових още няколко платики, което го насочи към мисълта към промяна. След съвместни съвети решихме, че платиките може би няма да дойдат на дистанция за щека и е по-добре да извади един мач и да ловим на едно петно.
В същото време платиките все така си бяха на моето петно, но странно защо, се вдигнаха да се хранят на няколко метра над дъното. В продължение на няколко хвърляния, червеят беше поеман още по средата на потъването си. В такива случаи е добре да видите „работата” на захранката си, като хвърлите стиска пред вас. Това и направих и привидно всичко беше наред. Въпреки това доовлажних малко сместа си, тъй като вече бяха минали 2 часа от излета, а частиците и особено галетата поемат доста влага.
След малки корекции Владо се премести до мен и монтира на мача си слайдер с носимост 8 грама. Течението на тази дистанция не бе слабо, а и дълбочината – 7 метра.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Дозахранихме с нова захранка, която бе коренно различна – доста по-светла от моята, със ароматизатор. След 6-8 стиски сякаш платиките се подплашиха леко. Около 15мин нямахме и двамата кълване на моето петно. След няколко поредни замятания ето, че и предната платика беше в живарника, която се оказа прилична – около 600-700 г. Ако успеехме да съберем и ловим само такива, то това би било най-успешният вариант. При Владо нещата бяха малко по-различни. В следващият половин час имаше уловени няколко бабушки и 1 или 2 платики.
Решихме, че рибите може да са се вдигнали отново над дъното. Обловихме различните слоеве вода, но уви – платиките при него не взимаха. Явно точно в този момент печелившият метод се оказа фидерът, тъй като стръвта на дъното е абсолютно неподвижна и изглежда по максимално естествен начин. Колкото и добре да е утежнен слайдера или ваглера, понякога и най-малкото помръдване отказва платиките от кълване. Ловихме близо още час, като през това време спряхме да храним и може би изтървахме рибите.
Вече бе 12.00 ч. Почти се бях наловил, а и бях много изморен от нощна смяна на работа. Предложих на колегата да се прибираме, но решихме преди това да проверим и други съседни места за около час.
Преместването ни отне само няколко минути. Отидохме на местата срещу скалите, на които на 4 м от брега дълбочината е 6 м. Тук Владо направи такъм на директен телескоп 6 м, а аз реших само да гледам. Подхранихме мястото, за да видим дали тук ще има риба. Още в първите няколко минути Владо улови няколко бабушки. Изключително странно за мен, тъй като не бях попадал на място с такава отвесна дълбочина. В продължение на час колегата улови 20-на бабушки и няколко платички. Явно риба имаше и там, просто искаше захранка.
Решихме да тръгваме, тъй като ни чакаше път към Варна. Всичката риба бе пусната обратно след излета. Яз. “Цонево” остави красиви и приятни спомени в мен. Определено ще го посетя отново през лятото за онези „тави”, които не успяхме да намерим в този ден.
Риби и Такъми (бр. 9 / 2010 г.)
От Красимир Костадинов
[You must be registered and logged in to see this image.]
В последните дни на юни се разбрахме с мой познат да проведем риболов на яз. “Цонево”. Тъй като това е непознат за мен водоем, разчитах изцяло на предварителна информация от Владо, с който направихме излета. Целта ни бяха платики, като разчитахме и на бабушки в началото. Мястото, на което пристигнахме още в 05.00 часа, бе типично платикарско: скали, песъчливо дъно и големи дълбочини на дистанция. Решихме да ловим по 2 различни начина за да разберем първо дали има риби и къде са те. Владо реши да лови на щека, като на 11.5 м дълбочината му бе малко над 3 метра. Аз от своя страна избрах да ловя на фидер, като за целта си харесах място на около 30 м от брега, където дълбочината беше около 6 м.
Владо къпира 10-12 топки тежка храна, в която имаше изпънат бял, жито и царевица. Разчиташе главно на бабушки и все пак да се завърти някоя платика. Аз от своя страна, след като си избрах дистанцията за ловене, фиксирах влакното на клипса на шпулата, след което захраних с 10-на хранилки. Сместа, която разбърках, бе следната:
[You must be registered and logged in to see this image.]
• ½ x VDE Catch
• ½ x Supercup
• съвсем малко шоколадена галета.
Овлажних сместа до нужното, след което я пресях, за да няма едри частици. Добре е да се отбележи, че захранката за фидер трябва да е една идея по-суха от тази за плувка, например. Все пак това е много относително, тъй като тук влияят много фактори – дълбочина, течение и т.н. Захранката в кошничката трябва да се разпадне напълно до минута-две. Принудително освобождавах кошничката от захранката при първоначалното захранване чрез рязко засичане (издърпване) на около 20-тата секунда, след попадането й на дъното.
Такъмът, с който лових, се състоеше от основно влакно 0.16 мм, кошничка тип сфера 15 г, микровирбел и повод 0.11 мм, дълъг 35 см с кука №18.
Последва и чакането на първото кълване. Заложих на комбинация от бял червей и пинка. След приблизително 5 минути последва съмнително плавно потегляне, но изпуснах засечката. Следващото кълване обаче бе реализирано и излее първата малка платичка, която бе около 250 г. Владо през това имаше няколко слънчевки, уловени на дъното.
И така, сякаш рибата се събра доста бързо на моето петно. За около половин час имах уловени около 8 платики, без нито една бабушка. Естествено това за мен бе идеалният вариант, тъй като дребна риба би ми създала доста главоболия. Редувах всякакви комбинации за стръв между торен, бял и пинки. Най-резултатна си остана торен + бял червей, разбира се. Едрите платики реагират отлично на това „лакомство”. При Владо нещата бяха коренно различни. Слънчевките си бяха там и поемаха всякаква стръв, попаднала във водата. Ето че той улови и няколко бабушки, но мисълта за платиките го блазнеше. Същевременно улових още няколко платики, което го насочи към мисълта към промяна. След съвместни съвети решихме, че платиките може би няма да дойдат на дистанция за щека и е по-добре да извади един мач и да ловим на едно петно.
В същото време платиките все така си бяха на моето петно, но странно защо, се вдигнаха да се хранят на няколко метра над дъното. В продължение на няколко хвърляния, червеят беше поеман още по средата на потъването си. В такива случаи е добре да видите „работата” на захранката си, като хвърлите стиска пред вас. Това и направих и привидно всичко беше наред. Въпреки това доовлажних малко сместа си, тъй като вече бяха минали 2 часа от излета, а частиците и особено галетата поемат доста влага.
След малки корекции Владо се премести до мен и монтира на мача си слайдер с носимост 8 грама. Течението на тази дистанция не бе слабо, а и дълбочината – 7 метра.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Дозахранихме с нова захранка, която бе коренно различна – доста по-светла от моята, със ароматизатор. След 6-8 стиски сякаш платиките се подплашиха леко. Около 15мин нямахме и двамата кълване на моето петно. След няколко поредни замятания ето, че и предната платика беше в живарника, която се оказа прилична – около 600-700 г. Ако успеехме да съберем и ловим само такива, то това би било най-успешният вариант. При Владо нещата бяха малко по-различни. В следващият половин час имаше уловени няколко бабушки и 1 или 2 платики.
Решихме, че рибите може да са се вдигнали отново над дъното. Обловихме различните слоеве вода, но уви – платиките при него не взимаха. Явно точно в този момент печелившият метод се оказа фидерът, тъй като стръвта на дъното е абсолютно неподвижна и изглежда по максимално естествен начин. Колкото и добре да е утежнен слайдера или ваглера, понякога и най-малкото помръдване отказва платиките от кълване. Ловихме близо още час, като през това време спряхме да храним и може би изтървахме рибите.
Вече бе 12.00 ч. Почти се бях наловил, а и бях много изморен от нощна смяна на работа. Предложих на колегата да се прибираме, но решихме преди това да проверим и други съседни места за около час.
Преместването ни отне само няколко минути. Отидохме на местата срещу скалите, на които на 4 м от брега дълбочината е 6 м. Тук Владо направи такъм на директен телескоп 6 м, а аз реших само да гледам. Подхранихме мястото, за да видим дали тук ще има риба. Още в първите няколко минути Владо улови няколко бабушки. Изключително странно за мен, тъй като не бях попадал на място с такава отвесна дълбочина. В продължение на час колегата улови 20-на бабушки и няколко платички. Явно риба имаше и там, просто искаше захранка.
Решихме да тръгваме, тъй като ни чакаше път към Варна. Всичката риба бе пусната обратно след излета. Яз. “Цонево” остави красиви и приятни спомени в мен. Определено ще го посетя отново през лятото за онези „тави”, които не успяхме да намерим в този ден.
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:09
Колкото по-студено, толкова по-надалеч
Времето е много студено и рибата по реката е далеч от брега. Това са два неблагоприятни фактора едновременно. Но с помощта на фидера Михаел Шльогел се справя с трудностите и в тези условия. Нашият фотограф Хайнц Ягуш запечата всичко, което се случи.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Водата е много ниска и бистра. На около 80 метра от брега има ръб. Там са рибите. На тези места и през зимата рибите намират храната си. За да заметне стръвта толкова надалеч, Михаел използва линия с фидер. Той най-често предпочита да използва хранилки от метал, тъй като те имат голямо собствено тегло в сравнение със стандартните гумени или пластмасови хранилки. Колкото по-малка и компактна е хранилката, толкова по-надалеч може да се заметне. Най-далечните и точни замятания са с хранилки от типа Speed feeder, чийто център на тежестта е разположен в предната част. Те летят точно в целта дори и при страничен или насрещен вятър. Михаел използва хранилка с тегло от 100 г. То остава да лежи на дъното независимо от минаващите по реката плавателни съдове.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Тежка и лепкава
Захранката се състои от еднокилограмов пакет Select Feeder Medium на Mosella. Много е важно храната ви да издържи на далечното замятане и да не се разпадне на повърхността на водата. Едва на дъното храната трябва да излиза от хранилката. Ето защо сместа се овлажнява още вечерта, в навечерието на риболова, като по този начин тя става по-тежка и лепкава. Доколкото рибите в бистри и плитки води се страхуват от цветовите контрасти, то захранката ви трябва да се оцвети с помощта на хранителни бои. За захранване през зимата се изисква малко количество жива храна. Шепа потъващи кастери са достатъчни, за да задържат рибите на мястото на ловене. При екстремално далечни замятания съществува опасност меката стръв да падне от куката. Затова Михаел предпочита твърди стърви. Като начало той поставя на куката изкуствен бял червей на Berkley, когото рибите не могат да смъкнат лесно. Следва го пресен, естествен кастер, който също добре се държи на куката.
Имайте предвид, че замразените кастери са подходящи само за захранване. Ако рибите кълват добре на кастерите, Михаел поставя винаги по две какавиди на куката, тъй като при замятането една от тях може да падне. Стръвта на куката завършват един или два бели червея, които се нанизват внимателно, за да не се повредят. Ако Михаел лови на червен червей, той използва изключително по-едри и жилави червеи, които по-добре издържат на замятането и се задържат на куката. Червеят се нанизва един път през средата.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Плетено влакно с монофилно
За отчитане и на най-деликатните кълванета Михаел през зимата лови с плетено основно влакно Whipplash Pro с дебелина 0,16 мм. За амортизация при вадене на едри риби той използва шок водач от монофилно влакно с дължина 10 м и дебелина 0,30 мм Maxima Chameleon. Този водач притежава достатъчна здравина на триене, което е особено важно, когато се лови на водоеми с грубо дъно, покрито с миди или камъни, например. Далечината на замятане може да се увеличи, ако използваме монофилно влакно с диаметър 0,16 мм вместо плетено влакно. В този случай обаче най-предпазливите кълванета ще станат незабележими. Твърде тънкият повод не е подходящ особено на места с миди и камъни по дъното. Затова той трябва да има дебелина поне 0,18 мм. По-тънкото влакно е склонно и към усукване. При вадене на едри риби от далечни дистанции куката също изпитва голямо натоварване, затова се използват здрави куки с големина № 14,16 и 18.
Като на прибрежен риболов
За риболов на фидер на далечни дистанции Михаел използва дълга пръчка като Xedion Heavy Feeder с дължина 4,50 м. Благодарение на специфичния си строй тя при замятане се натоварва много добре. Водачите дори и на върха са доволно големи, което улеснява изнизването на шок лидера и плетеното основно влакно. За макара той предпочита големи модели с размери 8000 или 10000, които са подходящи и за морски риболов. Те имат дълъг ход и дълбоки шпули. Освен това влакното е на равномерни витки, което намалява триенето при замятане и гарантира достигането на далечни дистанции. Шпулата трябва да е изцяло запълнена с влакно. Освен това макарата трябва да има мощна и надеждна червячна система, за да може безпроблемно и дълго да работите с тежки хранилки. Много важно е да имате и стабилна стойка за пръчката си. Тя в никакъв случай не трябва да се клатушка, защото това намалява чувствителността при индикиране на кълването. При стабилна стойка пръчката не се влияе от действието на вятър или мощно кълване. Добре е стойката да е монтирана на нивото на очите.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Контролируема мощ
Преди замятане той обира хранилката на разстояние от 80-100 см до връхния водач. Пръчката се дава назад в положение 2 часа. След това присвива дясното око с лявото, фиксира прицелната точка и се изчаква, докато хранилката не се успокои. След това Михаел мълниеносно придава ускорение на пръчката с лявата ръка. По време на полета на линията той държи пръчката в положение 10 часа в посока напред. За да предотврати рязкото приземяване на хранилката във водата и преждевременното освобождаване от храната, Михаел затормозява замятането в последните метри. За целта той дръпва пръчката около 20-30 см назад. След това отново веднага го отпуска.
[You must be registered and logged in to see this image.]
През зимата линията се оставя да лежи на мястото на захранване около 10 минути, след това, ако рибата не кълве, хранилката се вади и се замята отново. При риболов в студени води през зимата се изисква много търпение, тъй като инертните и мудни зимни риби често пъти идват на захраненото място едва след час-два или дори три. При кълване засичането е с повдигане на 60-80 см нагоре. Едва след като пръчката е поела първите напъни на рибата, Михаел започва да обира влакното. Често рибата идва сама бързо в посока към брега. Тук е необходимо голямо внимание, защото хранилката на плитката вода може да се закачи за някакво препятствие или камъни. Ето защо той използва кепче, в което вкарва рибата, нагазвайки няколко метра във водата.
Източник на информацията matchfishing.bg
Времето е много студено и рибата по реката е далеч от брега. Това са два неблагоприятни фактора едновременно. Но с помощта на фидера Михаел Шльогел се справя с трудностите и в тези условия. Нашият фотограф Хайнц Ягуш запечата всичко, което се случи.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Водата е много ниска и бистра. На около 80 метра от брега има ръб. Там са рибите. На тези места и през зимата рибите намират храната си. За да заметне стръвта толкова надалеч, Михаел използва линия с фидер. Той най-често предпочита да използва хранилки от метал, тъй като те имат голямо собствено тегло в сравнение със стандартните гумени или пластмасови хранилки. Колкото по-малка и компактна е хранилката, толкова по-надалеч може да се заметне. Най-далечните и точни замятания са с хранилки от типа Speed feeder, чийто център на тежестта е разположен в предната част. Те летят точно в целта дори и при страничен или насрещен вятър. Михаел използва хранилка с тегло от 100 г. То остава да лежи на дъното независимо от минаващите по реката плавателни съдове.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Тежка и лепкава
Захранката се състои от еднокилограмов пакет Select Feeder Medium на Mosella. Много е важно храната ви да издържи на далечното замятане и да не се разпадне на повърхността на водата. Едва на дъното храната трябва да излиза от хранилката. Ето защо сместа се овлажнява още вечерта, в навечерието на риболова, като по този начин тя става по-тежка и лепкава. Доколкото рибите в бистри и плитки води се страхуват от цветовите контрасти, то захранката ви трябва да се оцвети с помощта на хранителни бои. За захранване през зимата се изисква малко количество жива храна. Шепа потъващи кастери са достатъчни, за да задържат рибите на мястото на ловене. При екстремално далечни замятания съществува опасност меката стръв да падне от куката. Затова Михаел предпочита твърди стърви. Като начало той поставя на куката изкуствен бял червей на Berkley, когото рибите не могат да смъкнат лесно. Следва го пресен, естествен кастер, който също добре се държи на куката.
Имайте предвид, че замразените кастери са подходящи само за захранване. Ако рибите кълват добре на кастерите, Михаел поставя винаги по две какавиди на куката, тъй като при замятането една от тях може да падне. Стръвта на куката завършват един или два бели червея, които се нанизват внимателно, за да не се повредят. Ако Михаел лови на червен червей, той използва изключително по-едри и жилави червеи, които по-добре издържат на замятането и се задържат на куката. Червеят се нанизва един път през средата.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Плетено влакно с монофилно
За отчитане и на най-деликатните кълванета Михаел през зимата лови с плетено основно влакно Whipplash Pro с дебелина 0,16 мм. За амортизация при вадене на едри риби той използва шок водач от монофилно влакно с дължина 10 м и дебелина 0,30 мм Maxima Chameleon. Този водач притежава достатъчна здравина на триене, което е особено важно, когато се лови на водоеми с грубо дъно, покрито с миди или камъни, например. Далечината на замятане може да се увеличи, ако използваме монофилно влакно с диаметър 0,16 мм вместо плетено влакно. В този случай обаче най-предпазливите кълванета ще станат незабележими. Твърде тънкият повод не е подходящ особено на места с миди и камъни по дъното. Затова той трябва да има дебелина поне 0,18 мм. По-тънкото влакно е склонно и към усукване. При вадене на едри риби от далечни дистанции куката също изпитва голямо натоварване, затова се използват здрави куки с големина № 14,16 и 18.
Като на прибрежен риболов
За риболов на фидер на далечни дистанции Михаел използва дълга пръчка като Xedion Heavy Feeder с дължина 4,50 м. Благодарение на специфичния си строй тя при замятане се натоварва много добре. Водачите дори и на върха са доволно големи, което улеснява изнизването на шок лидера и плетеното основно влакно. За макара той предпочита големи модели с размери 8000 или 10000, които са подходящи и за морски риболов. Те имат дълъг ход и дълбоки шпули. Освен това влакното е на равномерни витки, което намалява триенето при замятане и гарантира достигането на далечни дистанции. Шпулата трябва да е изцяло запълнена с влакно. Освен това макарата трябва да има мощна и надеждна червячна система, за да може безпроблемно и дълго да работите с тежки хранилки. Много важно е да имате и стабилна стойка за пръчката си. Тя в никакъв случай не трябва да се клатушка, защото това намалява чувствителността при индикиране на кълването. При стабилна стойка пръчката не се влияе от действието на вятър или мощно кълване. Добре е стойката да е монтирана на нивото на очите.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Контролируема мощ
Преди замятане той обира хранилката на разстояние от 80-100 см до връхния водач. Пръчката се дава назад в положение 2 часа. След това присвива дясното око с лявото, фиксира прицелната точка и се изчаква, докато хранилката не се успокои. След това Михаел мълниеносно придава ускорение на пръчката с лявата ръка. По време на полета на линията той държи пръчката в положение 10 часа в посока напред. За да предотврати рязкото приземяване на хранилката във водата и преждевременното освобождаване от храната, Михаел затормозява замятането в последните метри. За целта той дръпва пръчката около 20-30 см назад. След това отново веднага го отпуска.
[You must be registered and logged in to see this image.]
През зимата линията се оставя да лежи на мястото на захранване около 10 минути, след това, ако рибата не кълве, хранилката се вади и се замята отново. При риболов в студени води през зимата се изисква много търпение, тъй като инертните и мудни зимни риби често пъти идват на захраненото място едва след час-два или дори три. При кълване засичането е с повдигане на 60-80 см нагоре. Едва след като пръчката е поела първите напъни на рибата, Михаел започва да обира влакното. Често рибата идва сама бързо в посока към брега. Тук е необходимо голямо внимание, защото хранилката на плитката вода може да се закачи за някакво препятствие или камъни. Ето защо той използва кепче, в което вкарва рибата, нагазвайки няколко метра във водата.
Източник на информацията matchfishing.bg
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:12
Фидер VS пружина
[You must be registered and logged in to see this image.]
Shearwater е едно от онези прекрасни места в Англия, където може да си починете за някой и друг час, като практикувате любимия си спорт, или да проведете състезание, опитвайки нови техники. Изпробването на различни видове техники е възможно благодарение на голямото количество шаран, платика, лин, червеноперка и костур.
Шаран може да ловите на ваглер или пружина, а костур и червеноперка – по традиционния начин – с щека или ваглер. В момента платиката е отличен обект за риболов там. Средният размер на тези риби е около 1 кг, което е отличен размер за тях. Тук популацията на платика е много голяма и улови от 40 кг за ден не са рядкост.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Относно техниките, на които се лови платиката на това езеро, се наблюдава следният парадокс: шаранджиите, които гонят тук шарана на пружина, са забелязали, че платиката се лови отлично на този метод. Те не само хващали платики на пружина, но и хващали повече от колегите си, които ловят на фидер.
Днес ще ви представим едно състезание между Гери и Роб. Роб лови на този водоем платиката само на пружина, а Гери е традиционалист и лови на фидер.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Роб използва много интересен начин, за да лови на пружина. Пръчката му е мач Normark specimen, предназначен за улов на шаран. Роб твърди, че тази пръчка има всички нужни качества, необходими за тази техника: изхвърля пружината на прилично разстояние и има перфектен строй, за да се справи с всеки напън на рибата. Макарата, която той използва, е Shimano stradic с влакно Maxima. Преди всеки риболов Роб напръсква влакното със специален спрей, за да потъва по-добре. За риболова той използва стандартна подвижна пружина, която е достатъчно голяма, за да може рибата да се самозасича.
Стръвта и на двамата риболовци е боядисан червено-бял червей. Единодушни са в това, че червеят трябва да бъде плуващ, и го постигат по много специфичен начин.
Червеят се слага в кутия и се ароматизира със Sensas concentrix brasem, след което се залива с диетична кока-кола. Това прави червеите плуващи, колкото и невероятно да ви звучи. Относно подхранките Боб предпочита тези с червен цвят и Sensas му е любимата храна. В случая той използва Sensas strawberry red method feeder, като добавя и малко Colant, за да стегне сместа допълнително.
Гери използва подобна смес, но в нормален светъл цвят. Подхранката за пружина, за разлика от тази на фидера, трябва да е лепкава и да не пада лесно от хранилката. Ако пада лесно, просто ще си стоите напразно, очаквайки удар на празната пружина. Правилната смес е направена тогава, когато при вадене на пружината все още има полепнала храна по нея. И така – всичко е готово за състезанието. Пръчките са подготвени, подхранката – също. Роб замята пружината и стръв – три бели червея, на около 40 м от брега. Той не дохранва с допълнителни топки и дори не презаметна няколко пъти, за да образува хранително петно. Просто хвърли въдицата и зачака кълване. Не се наложи дълго да чака и първата платика с тегло 1.200 кг блесна в кепа. Сгъването на върха при кълването на платиката не е така силно изразено, както при шарана. Връхчето се огъва около 10 см и се задържа така. Не е необходимо да засичате, тъй като може да разкъсате нежната уста на платиката. Просто вдигнете пръчката и навивайте плавно влакното.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Междувременно Гери оформяше хранително петно, презамятайки с фидера на кратки интервали. В своята подхранка той добави малко царевица и пелети. Това се прави, тъй като в много водоеми, където се ловят шарани, платиката е привикнала към тази стръв.
Но нека се върнем към тактиката с пружината. Въпреки че този метод се смята за изключително шаранджийски, той действа убийствено добре и за платика. Все пак има някои разлики. Шаранджиите забиват куката със стръвта в самата пружина, а при риболова за платика тя се оставя да виси свободно. Явно платиката не атакува самата пружина, както прави шаранът.
Постепенно Гери хваща няколко риби, но не успява да стигне темпото на Роб, който се оказва с няколко риби напред. Очевидно е дошло време за промяна.
Гери решава да намали дължината на повода на 30 см, като приближи куката максимално до фидера с подхранка. Наистина този ход се оказва добър и той започва да лови платики значително по-често. Изводът е прост: късият повод и тежестта на хранилката водят до самозасичане на рибите, а това – до повече хванати риби. В края на 4-часовото състезание победител излезе Роб с 26 платики с общо тегло 25 кг. Гери беше хванал 18 платики с тегло 15 кг. Тактиката с пружина се оказа по-добрият избор за този водоем и този вид риба.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Такъмът на Роб.
10 см къс повод, направен от плетено влакно Drenan super specialist micro braid, кука Kamasan B610 №16, която е идеална за улов на платика, но достатъчно здрава, за да изкара и шаран. Основно влакно Maxima 0.17 мм. Хранилката се стопира в долния край с 3 бр. съчми №8, а поводът и основното влакно се свързват клуп в клуп. Така, макар че пружината е подвижна, тежестта й е достатъчна, за да самозасича рибата.
Такъмът на Гери.
Гери използва пръчка Tricast Trophy 4X4, оборудвана с макара Shimano Stradic. Основното влакно, което използва, е 0.20 мм Preston direct mono, а хранилката е Nisa. Монтажът на фидера е класически патерностер. Поводът е с дължина 75 см от влакно 0.13 мм powerline и кука gamakatsu LS 2260BB.
Източник на информацията matchfishing.bg
[You must be registered and logged in to see this image.]
Shearwater е едно от онези прекрасни места в Англия, където може да си починете за някой и друг час, като практикувате любимия си спорт, или да проведете състезание, опитвайки нови техники. Изпробването на различни видове техники е възможно благодарение на голямото количество шаран, платика, лин, червеноперка и костур.
Шаран може да ловите на ваглер или пружина, а костур и червеноперка – по традиционния начин – с щека или ваглер. В момента платиката е отличен обект за риболов там. Средният размер на тези риби е около 1 кг, което е отличен размер за тях. Тук популацията на платика е много голяма и улови от 40 кг за ден не са рядкост.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Относно техниките, на които се лови платиката на това езеро, се наблюдава следният парадокс: шаранджиите, които гонят тук шарана на пружина, са забелязали, че платиката се лови отлично на този метод. Те не само хващали платики на пружина, но и хващали повече от колегите си, които ловят на фидер.
Днес ще ви представим едно състезание между Гери и Роб. Роб лови на този водоем платиката само на пружина, а Гери е традиционалист и лови на фидер.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Роб използва много интересен начин, за да лови на пружина. Пръчката му е мач Normark specimen, предназначен за улов на шаран. Роб твърди, че тази пръчка има всички нужни качества, необходими за тази техника: изхвърля пружината на прилично разстояние и има перфектен строй, за да се справи с всеки напън на рибата. Макарата, която той използва, е Shimano stradic с влакно Maxima. Преди всеки риболов Роб напръсква влакното със специален спрей, за да потъва по-добре. За риболова той използва стандартна подвижна пружина, която е достатъчно голяма, за да може рибата да се самозасича.
Стръвта и на двамата риболовци е боядисан червено-бял червей. Единодушни са в това, че червеят трябва да бъде плуващ, и го постигат по много специфичен начин.
Червеят се слага в кутия и се ароматизира със Sensas concentrix brasem, след което се залива с диетична кока-кола. Това прави червеите плуващи, колкото и невероятно да ви звучи. Относно подхранките Боб предпочита тези с червен цвят и Sensas му е любимата храна. В случая той използва Sensas strawberry red method feeder, като добавя и малко Colant, за да стегне сместа допълнително.
Гери използва подобна смес, но в нормален светъл цвят. Подхранката за пружина, за разлика от тази на фидера, трябва да е лепкава и да не пада лесно от хранилката. Ако пада лесно, просто ще си стоите напразно, очаквайки удар на празната пружина. Правилната смес е направена тогава, когато при вадене на пружината все още има полепнала храна по нея. И така – всичко е готово за състезанието. Пръчките са подготвени, подхранката – също. Роб замята пружината и стръв – три бели червея, на около 40 м от брега. Той не дохранва с допълнителни топки и дори не презаметна няколко пъти, за да образува хранително петно. Просто хвърли въдицата и зачака кълване. Не се наложи дълго да чака и първата платика с тегло 1.200 кг блесна в кепа. Сгъването на върха при кълването на платиката не е така силно изразено, както при шарана. Връхчето се огъва около 10 см и се задържа така. Не е необходимо да засичате, тъй като може да разкъсате нежната уста на платиката. Просто вдигнете пръчката и навивайте плавно влакното.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Междувременно Гери оформяше хранително петно, презамятайки с фидера на кратки интервали. В своята подхранка той добави малко царевица и пелети. Това се прави, тъй като в много водоеми, където се ловят шарани, платиката е привикнала към тази стръв.
Но нека се върнем към тактиката с пружината. Въпреки че този метод се смята за изключително шаранджийски, той действа убийствено добре и за платика. Все пак има някои разлики. Шаранджиите забиват куката със стръвта в самата пружина, а при риболова за платика тя се оставя да виси свободно. Явно платиката не атакува самата пружина, както прави шаранът.
Постепенно Гери хваща няколко риби, но не успява да стигне темпото на Роб, който се оказва с няколко риби напред. Очевидно е дошло време за промяна.
Гери решава да намали дължината на повода на 30 см, като приближи куката максимално до фидера с подхранка. Наистина този ход се оказва добър и той започва да лови платики значително по-често. Изводът е прост: късият повод и тежестта на хранилката водят до самозасичане на рибите, а това – до повече хванати риби. В края на 4-часовото състезание победител излезе Роб с 26 платики с общо тегло 25 кг. Гери беше хванал 18 платики с тегло 15 кг. Тактиката с пружина се оказа по-добрият избор за този водоем и този вид риба.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Такъмът на Роб.
10 см къс повод, направен от плетено влакно Drenan super specialist micro braid, кука Kamasan B610 №16, която е идеална за улов на платика, но достатъчно здрава, за да изкара и шаран. Основно влакно Maxima 0.17 мм. Хранилката се стопира в долния край с 3 бр. съчми №8, а поводът и основното влакно се свързват клуп в клуп. Така, макар че пружината е подвижна, тежестта й е достатъчна, за да самозасича рибата.
Такъмът на Гери.
Гери използва пръчка Tricast Trophy 4X4, оборудвана с макара Shimano Stradic. Основното влакно, което използва, е 0.20 мм Preston direct mono, а хранилката е Nisa. Монтажът на фидера е класически патерностер. Поводът е с дължина 75 см от влакно 0.13 мм powerline и кука gamakatsu LS 2260BB.
Източник на информацията matchfishing.bg
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:15
Теория на риболова с фидер
[You must be registered and logged in to see this image.]
Фидер пръчките с техния тънък и ярко оцветени върхове продължават да удивляват със своята изящност и уловистост не само начинаещите, но и опитните риболовци. Но не всички риболовци знаят, че тази деликатна линия е предназначена за риболов не само на малки, но и на едри риби. По външен вид фидерът наподобява на спинингова пръчка. Затова начинаещите риболовци нерядко правят грешка, използвайки пръчката не по предназначение, което често води до счупването й. Индикатор на кълването се явява тънкият и жилав ярко оцветен връх. Обикновено в комплект с пръчката се предлагат 2-3 различни върха с различна твърдост. Фидерите, както и спининговите пръчки, се делят на класове. Пръчки от лек клас – Light, съответстват на акция от 20-60 г и са предназначени за риболов в стоящи води. Фидери от среден клас – Medium, са с акция от 30-90 г и може да се използват както на стоящи води, така и на реки с умерено течение. Пръчките от тежък клас – Heavy, са тези, които имат акция от 60-120 г и се използват на големи реки със силно течение.
Оборудване на фидера
Класическо оборудване на фидер линията може да видите на предложената схема. Основното влакно минава през противоусукваща тръбичка, към която се закрепя специална хранилка посредством вирбел или закачалка. Долният край на основното влакно завършва с вирбел, за който монтираме куката с повода. Над него има буфер, който да предпазва възела при засичане. Поводът в зависимост от различни фактори може да е с дължина от 25 см до 1 м. В посочения случай дължината на повода има голямо значение. Когато след замятане хранилката падне на дъното, трябва след малка пауза – от 30-60 секунди, да се направи леко и не особено рязко засичане, а образуваният корем да се обере от макарата. При това върхът на фидера трябва леко да се огъне. Тъй като хранилката е подвижна, цялото й съдържание ще се окаже на дъното, а куката със стръвта ще е в захранения участък. Този метод е оправдан при риболов на водоеми без забележимо течение. На реки захранката трябва да се отделя по естествен начин – чрез размиване от течението, а дългият повод увисва, клатушкайки се над дъното с голяма амплитуда, привличайки рибата от захранката. Макарата, която се използва, е безинерционна, мощна и с равномерно навиване на влакното и прецизен аванс. Ако ловите на фидер през зимата, е добре да използвате специална смазка. Тези, които ловят на спининг през студено време, добре знаят че ако макарата е дълго време на студ в неработно състояние, движението й е по-тежко, а на по-евтините модели дори се губи контрата на задния ход поради сгъстената смазка в макарата. Да се замята линията бързо и рязко, не е необходимо. Дори когато се изисква подаване на линията над 60-80 м от брега, по-добрият вариант е да увеличите теглото на хранилката и да изберете по-твърд връх, отколкото да се опитвате да компенсирате със сила. Големият брой дребни водачи на върха на пръчката позволяват равномерно да се разпредели натоварването по време на замятане на тежка линия.
[You must be registered and logged in to see this image.]
В същото време трябва да следим за това влакното да не образува клуп около някои от водачите – в такъв случай често се чупи върхът. Подобни повреди на линията и оборудването може да се случат и при използването на некачествено влакно – ето защо трябва да го избирате особено внимателно. Използването на плетени влакна е оправдано, когато ловите на водоем със силно обрасло дъно. В болшинството от случаите може да се справите, използвайки монофилно влакно с диаметър от 0,20-0,25 мм. Фидерът е много чувствителна линия, гъвкавият връх на която моментално реагира и на най-лекото съприкосновение на рибата със стръвта. Важен момент за успеха ви при риболов на фидер е точното подаване на примамката в захраненото място. Използват се няколко начина, за да достигнете този резултат. Като най-популярен и предпочитан ще спомена следният. След замятане на нужната дистанция между шпулата на макарата и първия водач на фидера с помощта на маркер оцветявам участък от влакното с дължина 2-3 см. Желателно е да се използва бяло влакно или флуоресцентно, за да е добре забележима отметката. Благодарение на това рискът от замятане и съответно захранване на друго място се свежда но нула. След всяко следващо замятане вие просто обирате влакното до белега. Много риболовци използват за тази цел възел от конци или пък закачат влакното на специалния клипс на макарата. Но според мен при замятане възниква ефект на застопоряване и натоварване, което може да доведе до късане на тънко влакно. След края на риболова белегът се измива с парцалче, потопено в одеколон или спирт. Фидерът е всесезонна тактика и на водоеми, които не замръзват, като право може да се номинира като най-успешната тактика за риболов на всякакви риби. В студеното време, както всички знаят, рибите се намират на дълбоки и отдалечени от брега места. За такива условия са необходими фидери от среден или тежък клас. С помощта на пръчка с дължина 3,60-4,20 м може спокойно да извършвате замятания на дистанции от до 80 м, че и повече. Хранилката трябва да тежи от 30 до 60 г. Ако се налага да се лови при минусова температура, ви препоръчвам да не използвате карбонови върхове, които на такива температури са доста по-крехки, а да използвате стъклопластови. Стойката на пръчката е от две части – предна с широка основа, подходяща за подпиране и оставяне на пръчката и стъбло с дължина от 0,5-1 м. Стойката ни позволява да монтираме на брега фидера по такъв начин и ъгъл, че да има най-малко съпротивление върху върха и влакното особено при риболов на течащи води. Освен това фидерът трябва винаги да ни е удобен и подръка, за да реагираме своевременно на най-слабото кълване. При риболов на течение се препоръчва пръчката да се поставя под ъгъл от 45-60 градуса.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Хранилки
Начинът на подаване на захранката е също много важен, особено при риболов на течение. Само правилно подбраната хранилка ще докара рибата към вашата стръв. В стоящи води формата на хранилката няма голямо значение. Главното е да бъде отворена и да съответства по тежест на използваната пръчка. Да се натъпква захранката в хранилката, не е необходимо. Хранилките за течение имат триъгълна или правоъгълна форма, с голямо тегло – 20-70 г, и трябва да се запълват със захранка по-плътно – понякога дори е полезно да запушите едната страна. Това е особено удачно в случаите, когато рибата е малко активна, а също така и на участъци с бързо течение. Ако във вашия риболовен куфар няма хранилка с необходимото тегло за дадените условия, но има по-лека, да я утежните допълнително не е трудно – достатъчно е да монтирате допълнително утежнение на мястото на закрепване на хранилката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Захранка
В качеството на захранка обикновено се използват стандартни сухи смески, които трябва да се овлажнят с вода по възможност от водоема, на който ще ловим. Като правило към базовата смес добавям и жива стръв в съотношение 10:1. Готовата захранка трябва да се получи по-рехава в сравнение с тази при риболов на плувка. Това е необходимо в случай, че в хранилката не бива да остава захранка след засичането. За реки със силно течение се изисква плътна захранка, слабо отмиваща се. Тя се приготвя на два етапа. В началото се взима 200-300 г смес, използвана в рибните стопанства – гранули, и попарваме с вряла вода. Водата едва-едва трябва да покрива гранулите, за да може да се получи еднородна смес след 2-3 часа. После омесваме разтворените гранули с 1 кг овлажнена захранка и омесваме добре. От сместа трябва с лекота да се правят стегнати топки, които да не се разпукват. Ако лепкавостта ни се види недостатъчна, може да добавим малко пръст. Топките трябва да са лепкави, защото ще ловим на течение. Едно такова количество е напълно достатъчно за интензивен риболов на умерено течение за 5-6 часа.
Куки
Размерът и формата на куката, използвана при фидер риболова, зависи от големината на стръвта, размера на предполагаемата риба и условията на риболов. За червеи, ручейник, бял червей най-добре е да се използват куки с дълги дръжки. За растителни видове стърви оптимални са куките с големи овали и къси дръжки. При риболов на шаран нерядко се случват т.нар. изплювания – когато рибата взима стръвта, но почувствала съпротивление, тя я изплюва. В такива случаи препоръчвам да използвате по-меки върхове на фидера, но още по-добре е да монтирате супер остри куки със странична извивка. Това ще ви осигури минимум двойно повече резултатни кълванета.
Стръв
Видовете стърви за риболов на фидер са най-разнообразни. Животински – червеи, вердевас, бял червей и други, са препоръчителни при риболов в хладки води и на течение. Растителните – жито, грах, царевица, коноп и други, е по–добре да се използват само през лятото. Най-популярна стръв през лятото за риболов на платика, например, е вареното жито. Да се приготвят, никак не е сложно, като е добре след това да се поръсят с галета, за да се запазят свежи и неизсъхнали. Подбират се по-едри и цели зърна. Хубаво е да се съхраняват в стъклен или пластмасов съд. При риболов на стандартен дънен риболов изискванията към стръвта като цяло се изчерпват с това, че тя трябва да се държи здраво на куката. Фидерът ни позволява да използваме и по-нежни видове стърви, благодарение на мекия край на линията, който прави замятането плавно. Основното преимущество при риболова на фидер се явява в това, че отпада необходимостта от допълнителни сигнализатори на кълването. Освен това неговата чувствителност и ясно подчертано усещане на всяко, дори и най-лекото кълване, го правят незаменим при деликатен и труден риболов, спестявайки ни всякакви грижи за това, дали линията е опъната, или дали има корем, особено при вятър.
Източник на информацията matchfishing.bg
[You must be registered and logged in to see this image.]
Фидер пръчките с техния тънък и ярко оцветени върхове продължават да удивляват със своята изящност и уловистост не само начинаещите, но и опитните риболовци. Но не всички риболовци знаят, че тази деликатна линия е предназначена за риболов не само на малки, но и на едри риби. По външен вид фидерът наподобява на спинингова пръчка. Затова начинаещите риболовци нерядко правят грешка, използвайки пръчката не по предназначение, което често води до счупването й. Индикатор на кълването се явява тънкият и жилав ярко оцветен връх. Обикновено в комплект с пръчката се предлагат 2-3 различни върха с различна твърдост. Фидерите, както и спининговите пръчки, се делят на класове. Пръчки от лек клас – Light, съответстват на акция от 20-60 г и са предназначени за риболов в стоящи води. Фидери от среден клас – Medium, са с акция от 30-90 г и може да се използват както на стоящи води, така и на реки с умерено течение. Пръчките от тежък клас – Heavy, са тези, които имат акция от 60-120 г и се използват на големи реки със силно течение.
Оборудване на фидера
Класическо оборудване на фидер линията може да видите на предложената схема. Основното влакно минава през противоусукваща тръбичка, към която се закрепя специална хранилка посредством вирбел или закачалка. Долният край на основното влакно завършва с вирбел, за който монтираме куката с повода. Над него има буфер, който да предпазва възела при засичане. Поводът в зависимост от различни фактори може да е с дължина от 25 см до 1 м. В посочения случай дължината на повода има голямо значение. Когато след замятане хранилката падне на дъното, трябва след малка пауза – от 30-60 секунди, да се направи леко и не особено рязко засичане, а образуваният корем да се обере от макарата. При това върхът на фидера трябва леко да се огъне. Тъй като хранилката е подвижна, цялото й съдържание ще се окаже на дъното, а куката със стръвта ще е в захранения участък. Този метод е оправдан при риболов на водоеми без забележимо течение. На реки захранката трябва да се отделя по естествен начин – чрез размиване от течението, а дългият повод увисва, клатушкайки се над дъното с голяма амплитуда, привличайки рибата от захранката. Макарата, която се използва, е безинерционна, мощна и с равномерно навиване на влакното и прецизен аванс. Ако ловите на фидер през зимата, е добре да използвате специална смазка. Тези, които ловят на спининг през студено време, добре знаят че ако макарата е дълго време на студ в неработно състояние, движението й е по-тежко, а на по-евтините модели дори се губи контрата на задния ход поради сгъстената смазка в макарата. Да се замята линията бързо и рязко, не е необходимо. Дори когато се изисква подаване на линията над 60-80 м от брега, по-добрият вариант е да увеличите теглото на хранилката и да изберете по-твърд връх, отколкото да се опитвате да компенсирате със сила. Големият брой дребни водачи на върха на пръчката позволяват равномерно да се разпредели натоварването по време на замятане на тежка линия.
[You must be registered and logged in to see this image.]
В същото време трябва да следим за това влакното да не образува клуп около някои от водачите – в такъв случай често се чупи върхът. Подобни повреди на линията и оборудването може да се случат и при използването на некачествено влакно – ето защо трябва да го избирате особено внимателно. Използването на плетени влакна е оправдано, когато ловите на водоем със силно обрасло дъно. В болшинството от случаите може да се справите, използвайки монофилно влакно с диаметър от 0,20-0,25 мм. Фидерът е много чувствителна линия, гъвкавият връх на която моментално реагира и на най-лекото съприкосновение на рибата със стръвта. Важен момент за успеха ви при риболов на фидер е точното подаване на примамката в захраненото място. Използват се няколко начина, за да достигнете този резултат. Като най-популярен и предпочитан ще спомена следният. След замятане на нужната дистанция между шпулата на макарата и първия водач на фидера с помощта на маркер оцветявам участък от влакното с дължина 2-3 см. Желателно е да се използва бяло влакно или флуоресцентно, за да е добре забележима отметката. Благодарение на това рискът от замятане и съответно захранване на друго място се свежда но нула. След всяко следващо замятане вие просто обирате влакното до белега. Много риболовци използват за тази цел възел от конци или пък закачат влакното на специалния клипс на макарата. Но според мен при замятане възниква ефект на застопоряване и натоварване, което може да доведе до късане на тънко влакно. След края на риболова белегът се измива с парцалче, потопено в одеколон или спирт. Фидерът е всесезонна тактика и на водоеми, които не замръзват, като право може да се номинира като най-успешната тактика за риболов на всякакви риби. В студеното време, както всички знаят, рибите се намират на дълбоки и отдалечени от брега места. За такива условия са необходими фидери от среден или тежък клас. С помощта на пръчка с дължина 3,60-4,20 м може спокойно да извършвате замятания на дистанции от до 80 м, че и повече. Хранилката трябва да тежи от 30 до 60 г. Ако се налага да се лови при минусова температура, ви препоръчвам да не използвате карбонови върхове, които на такива температури са доста по-крехки, а да използвате стъклопластови. Стойката на пръчката е от две части – предна с широка основа, подходяща за подпиране и оставяне на пръчката и стъбло с дължина от 0,5-1 м. Стойката ни позволява да монтираме на брега фидера по такъв начин и ъгъл, че да има най-малко съпротивление върху върха и влакното особено при риболов на течащи води. Освен това фидерът трябва винаги да ни е удобен и подръка, за да реагираме своевременно на най-слабото кълване. При риболов на течение се препоръчва пръчката да се поставя под ъгъл от 45-60 градуса.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Хранилки
Начинът на подаване на захранката е също много важен, особено при риболов на течение. Само правилно подбраната хранилка ще докара рибата към вашата стръв. В стоящи води формата на хранилката няма голямо значение. Главното е да бъде отворена и да съответства по тежест на използваната пръчка. Да се натъпква захранката в хранилката, не е необходимо. Хранилките за течение имат триъгълна или правоъгълна форма, с голямо тегло – 20-70 г, и трябва да се запълват със захранка по-плътно – понякога дори е полезно да запушите едната страна. Това е особено удачно в случаите, когато рибата е малко активна, а също така и на участъци с бързо течение. Ако във вашия риболовен куфар няма хранилка с необходимото тегло за дадените условия, но има по-лека, да я утежните допълнително не е трудно – достатъчно е да монтирате допълнително утежнение на мястото на закрепване на хранилката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Захранка
В качеството на захранка обикновено се използват стандартни сухи смески, които трябва да се овлажнят с вода по възможност от водоема, на който ще ловим. Като правило към базовата смес добавям и жива стръв в съотношение 10:1. Готовата захранка трябва да се получи по-рехава в сравнение с тази при риболов на плувка. Това е необходимо в случай, че в хранилката не бива да остава захранка след засичането. За реки със силно течение се изисква плътна захранка, слабо отмиваща се. Тя се приготвя на два етапа. В началото се взима 200-300 г смес, използвана в рибните стопанства – гранули, и попарваме с вряла вода. Водата едва-едва трябва да покрива гранулите, за да може да се получи еднородна смес след 2-3 часа. После омесваме разтворените гранули с 1 кг овлажнена захранка и омесваме добре. От сместа трябва с лекота да се правят стегнати топки, които да не се разпукват. Ако лепкавостта ни се види недостатъчна, може да добавим малко пръст. Топките трябва да са лепкави, защото ще ловим на течение. Едно такова количество е напълно достатъчно за интензивен риболов на умерено течение за 5-6 часа.
Куки
Размерът и формата на куката, използвана при фидер риболова, зависи от големината на стръвта, размера на предполагаемата риба и условията на риболов. За червеи, ручейник, бял червей най-добре е да се използват куки с дълги дръжки. За растителни видове стърви оптимални са куките с големи овали и къси дръжки. При риболов на шаран нерядко се случват т.нар. изплювания – когато рибата взима стръвта, но почувствала съпротивление, тя я изплюва. В такива случаи препоръчвам да използвате по-меки върхове на фидера, но още по-добре е да монтирате супер остри куки със странична извивка. Това ще ви осигури минимум двойно повече резултатни кълванета.
Стръв
Видовете стърви за риболов на фидер са най-разнообразни. Животински – червеи, вердевас, бял червей и други, са препоръчителни при риболов в хладки води и на течение. Растителните – жито, грах, царевица, коноп и други, е по–добре да се използват само през лятото. Най-популярна стръв през лятото за риболов на платика, например, е вареното жито. Да се приготвят, никак не е сложно, като е добре след това да се поръсят с галета, за да се запазят свежи и неизсъхнали. Подбират се по-едри и цели зърна. Хубаво е да се съхраняват в стъклен или пластмасов съд. При риболов на стандартен дънен риболов изискванията към стръвта като цяло се изчерпват с това, че тя трябва да се държи здраво на куката. Фидерът ни позволява да използваме и по-нежни видове стърви, благодарение на мекия край на линията, който прави замятането плавно. Основното преимущество при риболова на фидер се явява в това, че отпада необходимостта от допълнителни сигнализатори на кълването. Освен това неговата чувствителност и ясно подчертано усещане на всяко, дори и най-лекото кълване, го правят незаменим при деликатен и труден риболов, спестявайки ни всякакви грижи за това, дали линията е опъната, или дали има корем, особено при вятър.
Източник на информацията matchfishing.bg
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:18
Риболов с фидер на яз. Овчарица
[You must be registered and logged in to see this image.]
Идеята за риболов при -10 градуса се стори абсурдна на мнозина мои приятели, но аз толкова се бях настървил за риболов на язовир, че реших да рискувам. Студеното време предразполагаше за риболов именно на яз. "Овчарица" - като езеро, в което се вливат два канала с топла вода. Имах предварителна информация, че водата е 16-18 градуса, а този факт означава, че рибата би трябвало да бъде активна.
Пристигнахме на водоема четирима приятели от Пловдив. Първоначално се отбихме до Пожарната. Мястото е много добро и се лови доста риба. Обикновено обаче, когато рибата кълве, това място е винаги заето. Нямаше нито един човек. Това ме изненада. Още повече ме изненада фактът, че за 10-15 минути, през които правихме обстоен оглед, не скочи нито една риба.
Както и да е, решихме да ходим на стената. Бетонната стена, която разделя студеното от топлото езеро, е много удобна за риболов. Там вече имаше няколко души, които ловяха на дънни въдици. Огледах водоема и видях, че тук също не играе риба. В този момент, за мое успокоение, съседите отляво извадиха две каракуди.
Започнах подготовка. Застанах горе-долу по средата на стената, тъй като там е най-дълбоката част. Пипнах водата в езерото и установих, че е студена. Това значеше, че ТЕЦ-ът не работи, което и определи начинът ми на риболов. При това положение най-удачно бе да се лови възможно по-навътре, тъй като рибата се държи близо до садките.
Намерението ми бе да ловя платика и затова започнах да подготвям подхранката.
Смесих 1 кг VAN DEN EYNDE - GOLD PRO BREAM, 1 кг GOLANT, два пакета FilStar ванилия с коноп и 2 кг пръст на TRABUCCO. Подхранката трябваше да бъде тежка и бедна на хранителни вещества (затова се добавя пръстта), като същевременно е лепкава и се разпада едва когато падне на дъното (затова се добавя GOLANT). Докато подхранката поема водата, започнах да си подготвям такъма.
Ще ловя с 4.50 FilStar Master Match, като същевременно ще я тествам, тъй като е нова придобивка. Но днес на езерото има отвратително силно течение наляво и това обезсмисля риболова на ваглер. Най-добре е да се лови на слайдер (плувка на две точки). Аз обаче имам много успешни излети със самоделните плувки на монтанци и монтирам една. Плувката е 8-10 грама, фиксирана на две точки. Ще ловя на около 35 метра от брега. Там дълбочината е 8-9 метра. Монтирам този грамаж плувка, тъй като при по-лека течението ще я отнася настрани още преди тежестта да достигне дъното. Правя два възела от корда, които обаче още при третото замятане се разпадат, тъй като времето е адски студено и водачите замръзват. Топя върха на пръчката при всяко хвърляне. За да нямам отново проблеми, правя два възела от обикновен конец и това ми решава въпроса. Най-после успях да премеря дълбочината. Оловото е групирано на едно място, точно над вирбела на повода.
Замятам и продължавам да дооправям подхранката, която вече е поела водата и е изпръхнала. Пресявам я през сито и я доовлажнявам, като добавям около 500 грама измрял бял червей, който обаче не е какавидирал. Преди това промивам червея, за да се премахне миризмата на амоняк.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Оформям около 15 топки с големината на яйце, за да се стрелят лесно с прашката, и захранвам един участък от около 3-4 квадратни метра. Замятам. Течението е доста силно, стръвта и оливетката лежат на дъното, а течението изправя плувката ми, така че да отчита и най-лекото потрепване. За съжаление обаче риба няма. Приятелите, които са с мен, също не хващат нищо. Съседите отляво продължават да вадят епизодично по някоя каракуда. Странното е, че няма и корморани, което ме навежда на мисълта, че тук няма риба. Краси Върхара от Нова Загора решава все пак да направи проверка на Пожарната и се мести от стената. Става обяд, а съм извадил само една слънчева рибка и една заблудена червеноперка. Сменям стръвта от бял червей, торен червей, пинки, царевица. Слагам кука № 18, повод 0.9 мм. Резултат няма. Спирам се зад съседите и започвам да ги наблюдавам. Ловят с дебели влакна и големи куки. Същевременно каракудите им атакуват стръвта смело. Едва тогава забелязвам, че те хвърлят на около 50-60 м от брега. Разменяме по няколко думи и разбирам, че са от предния ден. Правя си сметка, че рибата вероятно се държи на тази дистанция. И тъй като водата е студена и тя не се движи, аз едва ли ще я привлека с подхранката. Махам слайдера и монтирам един фидер. Тъй като основното ми влакно е 0.16 мм, фидерът без проблеми лети на 50-60 м от брега. Още с първото замятане хващам една каракуда около 250 грама.
Междувременно Върхара се е завърнал. На пожарната няма пипане.
Започвам да ловя на пинки, като поставям във фидера храна и бял червей. Резултатите стават все по-добри. Каракудите излизат една след друга. Странното обаче е, че пипат много фино. Върхът на фидера едва-едва потрепва. Има случаи даже, когато рибата се е хванала почти от само себе си.
Другите от компанията също монтират фидери и започват да ловят.
Приключвам риболова с около 10 кг каракуди по 250-300 грама и едва няколко малки платички.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
Идеята за риболов при -10 градуса се стори абсурдна на мнозина мои приятели, но аз толкова се бях настървил за риболов на язовир, че реших да рискувам. Студеното време предразполагаше за риболов именно на яз. "Овчарица" - като езеро, в което се вливат два канала с топла вода. Имах предварителна информация, че водата е 16-18 градуса, а този факт означава, че рибата би трябвало да бъде активна.
Пристигнахме на водоема четирима приятели от Пловдив. Първоначално се отбихме до Пожарната. Мястото е много добро и се лови доста риба. Обикновено обаче, когато рибата кълве, това място е винаги заето. Нямаше нито един човек. Това ме изненада. Още повече ме изненада фактът, че за 10-15 минути, през които правихме обстоен оглед, не скочи нито една риба.
Както и да е, решихме да ходим на стената. Бетонната стена, която разделя студеното от топлото езеро, е много удобна за риболов. Там вече имаше няколко души, които ловяха на дънни въдици. Огледах водоема и видях, че тук също не играе риба. В този момент, за мое успокоение, съседите отляво извадиха две каракуди.
Започнах подготовка. Застанах горе-долу по средата на стената, тъй като там е най-дълбоката част. Пипнах водата в езерото и установих, че е студена. Това значеше, че ТЕЦ-ът не работи, което и определи начинът ми на риболов. При това положение най-удачно бе да се лови възможно по-навътре, тъй като рибата се държи близо до садките.
Намерението ми бе да ловя платика и затова започнах да подготвям подхранката.
Смесих 1 кг VAN DEN EYNDE - GOLD PRO BREAM, 1 кг GOLANT, два пакета FilStar ванилия с коноп и 2 кг пръст на TRABUCCO. Подхранката трябваше да бъде тежка и бедна на хранителни вещества (затова се добавя пръстта), като същевременно е лепкава и се разпада едва когато падне на дъното (затова се добавя GOLANT). Докато подхранката поема водата, започнах да си подготвям такъма.
Ще ловя с 4.50 FilStar Master Match, като същевременно ще я тествам, тъй като е нова придобивка. Но днес на езерото има отвратително силно течение наляво и това обезсмисля риболова на ваглер. Най-добре е да се лови на слайдер (плувка на две точки). Аз обаче имам много успешни излети със самоделните плувки на монтанци и монтирам една. Плувката е 8-10 грама, фиксирана на две точки. Ще ловя на около 35 метра от брега. Там дълбочината е 8-9 метра. Монтирам този грамаж плувка, тъй като при по-лека течението ще я отнася настрани още преди тежестта да достигне дъното. Правя два възела от корда, които обаче още при третото замятане се разпадат, тъй като времето е адски студено и водачите замръзват. Топя върха на пръчката при всяко хвърляне. За да нямам отново проблеми, правя два възела от обикновен конец и това ми решава въпроса. Най-после успях да премеря дълбочината. Оловото е групирано на едно място, точно над вирбела на повода.
Замятам и продължавам да дооправям подхранката, която вече е поела водата и е изпръхнала. Пресявам я през сито и я доовлажнявам, като добавям около 500 грама измрял бял червей, който обаче не е какавидирал. Преди това промивам червея, за да се премахне миризмата на амоняк.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Оформям около 15 топки с големината на яйце, за да се стрелят лесно с прашката, и захранвам един участък от около 3-4 квадратни метра. Замятам. Течението е доста силно, стръвта и оливетката лежат на дъното, а течението изправя плувката ми, така че да отчита и най-лекото потрепване. За съжаление обаче риба няма. Приятелите, които са с мен, също не хващат нищо. Съседите отляво продължават да вадят епизодично по някоя каракуда. Странното е, че няма и корморани, което ме навежда на мисълта, че тук няма риба. Краси Върхара от Нова Загора решава все пак да направи проверка на Пожарната и се мести от стената. Става обяд, а съм извадил само една слънчева рибка и една заблудена червеноперка. Сменям стръвта от бял червей, торен червей, пинки, царевица. Слагам кука № 18, повод 0.9 мм. Резултат няма. Спирам се зад съседите и започвам да ги наблюдавам. Ловят с дебели влакна и големи куки. Същевременно каракудите им атакуват стръвта смело. Едва тогава забелязвам, че те хвърлят на около 50-60 м от брега. Разменяме по няколко думи и разбирам, че са от предния ден. Правя си сметка, че рибата вероятно се държи на тази дистанция. И тъй като водата е студена и тя не се движи, аз едва ли ще я привлека с подхранката. Махам слайдера и монтирам един фидер. Тъй като основното ми влакно е 0.16 мм, фидерът без проблеми лети на 50-60 м от брега. Още с първото замятане хващам една каракуда около 250 грама.
Междувременно Върхара се е завърнал. На пожарната няма пипане.
Започвам да ловя на пинки, като поставям във фидера храна и бял червей. Резултатите стават все по-добри. Каракудите излизат една след друга. Странното обаче е, че пипат много фино. Върхът на фидера едва-едва потрепва. Има случаи даже, когато рибата се е хванала почти от само себе си.
Другите от компанията също монтират фидери и започват да ловят.
Приключвам риболова с около 10 кг каракуди по 250-300 грама и едва няколко малки платички.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:25
Рик Тил: Игра на нерви – изкуството да чакаме
[You must be registered and logged in to see this image.]
Според един от най-изявените английски състезатели Рик Тил ключът към хващането на едри платики се състои в методичното усвояване на мястото за риболов. Нека му позволим да обясни:
Линия за платика
Първият и възможно най-важен аспект при риболова на платика е вашата линия. Ако имате сериозно намерение на напълните живарника си с едри платики, то обикновено това е възможно единствено ако ловите на фидер. Затова се погрижете на първо място да ви е комфортно. Убедете се, че куфарът ви е балансиран добре, подхранката и прашките, като и кепчето трябва да си ви под ръка. При риболов на фидер аз предпочитам да имам две поставки за пръчката си – една в основата и една близо до върха. По този начин при кълване потрепва само връхчето на фидера ми и се регистрират дори и най-слабите пипания. За да бъде успешен риболовът на фидер, се изисква сериозно “опипване” на дъното. Когато откриете вдлъбнатина, маркирайте влакното си, за да замятате винаги на едно и също място. Ако дъното е равно, просто си изберете ориентир и разстояние, на което ще ловите. Помнете, че условията през деня могат да се влошат, затова не ловете на максимална дистанция. При избора на подхранка мнозина от риболовците правят груби грешки. Моята смес е Van Den Eynde Brown Crumb (кафява галета) и Fishmeal powde (рибно брашно). Ето това е, забелязвате ли, че повечето от риболовците на платика използват еднородни смеси на основата на рибно брашно. Стръвта е стандартна, но аз задължително имам бели и торни червеи както за стръв, така и за кълцане, а освен това кастери и пинки.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Щека или фидер
И тук възниква основният проблем – с какво да ловим, с щека или фидер? Голяма част от риболовците се разкъсват между тези два избора и това обикновено завършва зле, тъй като не успяват да усвоят мястото за риболов. Ако имате някакви, макар и малки колебания, подхранете на върха на щеката, а след 30 минути – и на голямата дистанция на фидера. Пробвайте на щеката не повече от 10 минути.
През това време ще успеете да прецените кой способ е по-удачен. Наблюдавайте също така как ловят колегите ви и къде имат повече кълване. И вече идва време за крайния избор. Потиснете желанието си да сменяте такъмите. Ловете там, където дава по-добре, независимо дали този тип риболов ви е повече, или по-малко приятен.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Линията на Рик Тил при риболов на платика с фидер
Винаги при риболова на платика използвам обикновен патерностер – той е надежден и рядко се оплита. За да го направя, аз връзвам голям клуп на линията. След това разрязвам едната страна на клупа по средата – остава къс отрязък, към който прикрепвам хранилката, а към дългата част прикрепвам 90-сантиметров повод. Важно е хранилката да бъде закрепена за късата част, за да се опира в основното влакно, а не в по-тънкия повод.
Кука PR 26 Preston Innivations
Хранилка Preston Innovations Open-End feeders
Основно влакно Direct Mono – с повишена издръжливост към протъркване
Повод Grand Match – прозрачен и твърд.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Усвоете мястото за риболов
Преди началото на типичния риболов ще вкарам шест хранилки, за да подхраня зоната за риболов. След замятане дайте на хранилката да потъне и тогава с рязко придърпване освободете храната на дъното. По време на самото подхранване поводът не трябва да е привързан за линията, за да не се усуква излишно. След храненето монтирам повода и идва същественият момент при риболова на платика – точното замятане.
Сега вие си мислите: “Да, знам, избирам си ориентир на отсрещния бряг, използвам потъващо влакно – всичко това съм го чувал и преди”. Действително това е важно, но аз имам предвид два други съществени момента, които ще увеличат вашата точност още повече. Когато хранилката ви падне във водата, се старайте да задържите влакното с пръст (с практиката това ще става все по-лесно). Ако спрете полета на хранилката още във въздуха, силата на замятането ще я дръпне назад поне на два метра от хранителното ви петно. Хранилката ви трябва да пада всеки път в периметъра, където сте хранили. Когато вече сте заметнали, потопете върха на фидера във водата, за да потопите влакното, това ще ви предпази от получаване на “корем”. Тук, за разлика от английския риболов, няма нужда да придърпвате пръчката, за да потопите влакното. Освен това по този начин има опасност да изсипете храната преждевременно и да се изместите от петното.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Никакво плетено влакно?
При риболов на дистанция 45 метра регистрирането на кълването не създава никакви проблеми. Понякога платиките могат да бъдат много внимателни, но когато фидерът ви е на стойката, ще регистрирате и най-леките кълванета. На макарата аз използвам влакно Preston Innovations Direct Mono, което представлява нещо средно между монофилно и плетено влакно. Тази корда има по-малка разтегливост от нормалната и е изключително здрава. Плетеното влакно наистина е добро при риболов на голяма дистанция основно заради тънкия си диаметър, но колко често всъщност ви се налага да ловите на дистанция повече от 45 м?
Дохранването става по специфичен начин. Аз слагам по малко храна, кастери, кълцани червеи и бял червей, като постепенно напълвам хранилката си. Всеки път, когато дохранвам, процедирам по този начин, за да съм сигурен, че във всяка хранилка има от всички компоненти. Ако ги смеся, рискувам в някоя от хранилките да има само храна, а в друга – само от добавките.
Колко ще дохранвам, зависи от активността на рибата. Колкото е по-активна, толкова повече дохранвам.
Това е моят справочник как да наблъскате живарника си с едри платики. Това не е трудно, вие само трябва да влезете в ритъм.
Източник на информацията matchfishing.bg
[You must be registered and logged in to see this image.]
Според един от най-изявените английски състезатели Рик Тил ключът към хващането на едри платики се състои в методичното усвояване на мястото за риболов. Нека му позволим да обясни:
Линия за платика
Първият и възможно най-важен аспект при риболова на платика е вашата линия. Ако имате сериозно намерение на напълните живарника си с едри платики, то обикновено това е възможно единствено ако ловите на фидер. Затова се погрижете на първо място да ви е комфортно. Убедете се, че куфарът ви е балансиран добре, подхранката и прашките, като и кепчето трябва да си ви под ръка. При риболов на фидер аз предпочитам да имам две поставки за пръчката си – една в основата и една близо до върха. По този начин при кълване потрепва само връхчето на фидера ми и се регистрират дори и най-слабите пипания. За да бъде успешен риболовът на фидер, се изисква сериозно “опипване” на дъното. Когато откриете вдлъбнатина, маркирайте влакното си, за да замятате винаги на едно и също място. Ако дъното е равно, просто си изберете ориентир и разстояние, на което ще ловите. Помнете, че условията през деня могат да се влошат, затова не ловете на максимална дистанция. При избора на подхранка мнозина от риболовците правят груби грешки. Моята смес е Van Den Eynde Brown Crumb (кафява галета) и Fishmeal powde (рибно брашно). Ето това е, забелязвате ли, че повечето от риболовците на платика използват еднородни смеси на основата на рибно брашно. Стръвта е стандартна, но аз задължително имам бели и торни червеи както за стръв, така и за кълцане, а освен това кастери и пинки.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Щека или фидер
И тук възниква основният проблем – с какво да ловим, с щека или фидер? Голяма част от риболовците се разкъсват между тези два избора и това обикновено завършва зле, тъй като не успяват да усвоят мястото за риболов. Ако имате някакви, макар и малки колебания, подхранете на върха на щеката, а след 30 минути – и на голямата дистанция на фидера. Пробвайте на щеката не повече от 10 минути.
През това време ще успеете да прецените кой способ е по-удачен. Наблюдавайте също така как ловят колегите ви и къде имат повече кълване. И вече идва време за крайния избор. Потиснете желанието си да сменяте такъмите. Ловете там, където дава по-добре, независимо дали този тип риболов ви е повече, или по-малко приятен.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Линията на Рик Тил при риболов на платика с фидер
Винаги при риболова на платика използвам обикновен патерностер – той е надежден и рядко се оплита. За да го направя, аз връзвам голям клуп на линията. След това разрязвам едната страна на клупа по средата – остава къс отрязък, към който прикрепвам хранилката, а към дългата част прикрепвам 90-сантиметров повод. Важно е хранилката да бъде закрепена за късата част, за да се опира в основното влакно, а не в по-тънкия повод.
Кука PR 26 Preston Innivations
Хранилка Preston Innovations Open-End feeders
Основно влакно Direct Mono – с повишена издръжливост към протъркване
Повод Grand Match – прозрачен и твърд.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Усвоете мястото за риболов
Преди началото на типичния риболов ще вкарам шест хранилки, за да подхраня зоната за риболов. След замятане дайте на хранилката да потъне и тогава с рязко придърпване освободете храната на дъното. По време на самото подхранване поводът не трябва да е привързан за линията, за да не се усуква излишно. След храненето монтирам повода и идва същественият момент при риболова на платика – точното замятане.
Сега вие си мислите: “Да, знам, избирам си ориентир на отсрещния бряг, използвам потъващо влакно – всичко това съм го чувал и преди”. Действително това е важно, но аз имам предвид два други съществени момента, които ще увеличат вашата точност още повече. Когато хранилката ви падне във водата, се старайте да задържите влакното с пръст (с практиката това ще става все по-лесно). Ако спрете полета на хранилката още във въздуха, силата на замятането ще я дръпне назад поне на два метра от хранителното ви петно. Хранилката ви трябва да пада всеки път в периметъра, където сте хранили. Когато вече сте заметнали, потопете върха на фидера във водата, за да потопите влакното, това ще ви предпази от получаване на “корем”. Тук, за разлика от английския риболов, няма нужда да придърпвате пръчката, за да потопите влакното. Освен това по този начин има опасност да изсипете храната преждевременно и да се изместите от петното.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Никакво плетено влакно?
При риболов на дистанция 45 метра регистрирането на кълването не създава никакви проблеми. Понякога платиките могат да бъдат много внимателни, но когато фидерът ви е на стойката, ще регистрирате и най-леките кълванета. На макарата аз използвам влакно Preston Innovations Direct Mono, което представлява нещо средно между монофилно и плетено влакно. Тази корда има по-малка разтегливост от нормалната и е изключително здрава. Плетеното влакно наистина е добро при риболов на голяма дистанция основно заради тънкия си диаметър, но колко често всъщност ви се налага да ловите на дистанция повече от 45 м?
Дохранването става по специфичен начин. Аз слагам по малко храна, кастери, кълцани червеи и бял червей, като постепенно напълвам хранилката си. Всеки път, когато дохранвам, процедирам по този начин, за да съм сигурен, че във всяка хранилка има от всички компоненти. Ако ги смеся, рискувам в някоя от хранилките да има само храна, а в друга – само от добавките.
Колко ще дохранвам, зависи от активността на рибата. Колкото е по-активна, толкова повече дохранвам.
Това е моят справочник как да наблъскате живарника си с едри платики. Това не е трудно, вие само трябва да влезете в ритъм.
Източник на информацията matchfishing.bg
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:28
Риболов на фидер на река – стъпка по стъпка
Фидер риболовът е тема, която без никакво съмнение предизвиква широк интерес сред риболовците. Във връзка с това ще ви представим един конкретен риболов на дънна система на фидер на река.
Захранка
Естествено е да започнем със захранката за речния риболов. Това е първата работа, която трябва да свършите вечерта, преди самия риболов. Когато седящите на брега на водоема риболовци може да се преброят на пръстите на едната ръка, използвайте бюджетна захранка, собствено производство. Ето ви една рецепта: взимате 0,500 г просо и го варите на слаб огън, докато семената не станат полусварени. След това изсипвате около 1 кг пшенично брашно, като добавяте малко нерафинирано подсолено масло и стандартен пакет винилия и захар. Към получената каша добавяме две части яйчен жълтък и също толкова царевично брашно.
Понякога на самия водоем е полезно да се добави една или две части от някаква готова захранка на известен производител, предназначена за риболов на река или за едра риба. Цялата смес щателно се разбърква.
В заключение се получава тежка и бавно разтваряща се смес Сега мога смело да твърдя, че намиращата се в близост до вашия фидер едра риба няма да остане безразлична към предложеното й лакомство. Лепкавостта на сварената каша напълно стига за течение със средна сила. Ако обаче очаквате по-силно течение, залейте сместа с една част лепило за захранка, което аз старателно смесвам. Освен това, не е лошо и на сутринта да добавите още лепило, непосредствено преди риболова. Предложихме ви една от многото рецепти. Желателно е да подбирате захранката си така, че тя да е адаптирана към конкретните условия на риболов.
Линия и избор на място
В реки със средна скорост на течението препоръчваме за риболов на дистанция от 30-50 м от брега фидер пръчки от среден клас с акция до 80 г. Първоначално на влакното вместо фидер монтирате оловна тежест с тегло от 40 г. С помощта на степенчато водене на този своеобразен дълбокомер определям примерната дълбочина в точката на ловене. Намирате дупки и плитчини, където вероятността да се крие едра риба е голяма.
Още на следващия риболов може да установите, че в подводния релеф на реката са настъпили изменения. Ако по-рано руслото на реката е било на около 30 м от брега, то сега на това място имаме пясъчен нанос. Ето защо трябва внимателно да изследвате дъното и да прецените правилното място и дистанция на риболов. Уверили сте се, че това е търсеното от вас място. Тогава следва да пристъпите към захранване. Това се осъществява с десетина замятания с пълна хранилка, предварително фиксирайки дистанцията след първото замятане с помощта на клипса на макарата. Старайте се да правите замятанията винаги в една посока, като в качеството си на ориентир приемете някакъв недвижим обект на другия бряг на реката. В качеството си на основно влакно използвайте плетено влакно с диаметър от 0,10 мм. Типът на монтажа е патер ностер. Отчитайте, ако в близост до брега има обрасли с водорасли места. Рибите, особено едрите, понякога скоростно се вмъкват в тях при вадене. Поводът, който използвате за линията, е от монофилно влакно с дебелина от 0,16 мм. За стръв се използва неголям земен червей, едър бял и вердевас, зърно царевица. Добра комбинация е нанизан червен червей, който е ограничен от един бял червей. След замятане оставяме фидера на стойката, докато течението не отмие захранката. Понякога не минава дори и минута и следва уверено кълване. В ръцете ни е, защо не? – двукилограмова платика. Отлично начало! При риболов на течение линията се вади от водата и прехвърля първоначално на всеки 5-6 минути, а когато кълванетата на едри риби станат регулярни – на всеки 8-10 минути. Постъпвайки по този начин, се старайте да поддържате на дъното едно достатъчно количество захранка. Ако направим аналогия с риболова на плувка, то презамятането на захранката с фидера напомня на дохранването с топки захранка. В течение на час улавяте още половин килограмова платика и още няколко дребни рибета – кефлета и червеноперки. След още половин час - и може да очаквате ново кълване, но на по-едра риба. Върхът на пръчката рязко трепва и се огъва в дъга! Няма съмнение – това е едра риба. Подобни кълванета се запомнят задълго. Леко засичане и на линията е закачена едра и силна риба. Ваденето трябва да е бавно и внимателно, за да не се оплете в крайбрежната растителност. С няколко отработени при вадене на едри риби движения и ето - рибата е в кепа. Това може да е килограмова каракуда или борбен шаран, или амур. След ваденето на едрата риба кълването се преустановява като че ли, но след около 10-15 минути може да очаквате ново. И то отново на хубава риба. Поначало рибата дълго опитва стръвта ви, преди да я поеме. Ето защо е добре да изчакате няколко секунди, преди да засечете. Кълването може с течение на времето да затихне напълно. Време е за смяна на стръвта. По пътя на опита установявате желаната стръв и риболовът продължава. До обяд може да имате десетки прекрасни риби, и то всяка да е над половин килограм. Прекрасен риболов, нали?
Димитър Салапин
Превод: Бачо Илия
Фидер риболовът е тема, която без никакво съмнение предизвиква широк интерес сред риболовците. Във връзка с това ще ви представим един конкретен риболов на дънна система на фидер на река.
Захранка
Естествено е да започнем със захранката за речния риболов. Това е първата работа, която трябва да свършите вечерта, преди самия риболов. Когато седящите на брега на водоема риболовци може да се преброят на пръстите на едната ръка, използвайте бюджетна захранка, собствено производство. Ето ви една рецепта: взимате 0,500 г просо и го варите на слаб огън, докато семената не станат полусварени. След това изсипвате около 1 кг пшенично брашно, като добавяте малко нерафинирано подсолено масло и стандартен пакет винилия и захар. Към получената каша добавяме две части яйчен жълтък и също толкова царевично брашно.
Понякога на самия водоем е полезно да се добави една или две части от някаква готова захранка на известен производител, предназначена за риболов на река или за едра риба. Цялата смес щателно се разбърква.
В заключение се получава тежка и бавно разтваряща се смес Сега мога смело да твърдя, че намиращата се в близост до вашия фидер едра риба няма да остане безразлична към предложеното й лакомство. Лепкавостта на сварената каша напълно стига за течение със средна сила. Ако обаче очаквате по-силно течение, залейте сместа с една част лепило за захранка, което аз старателно смесвам. Освен това, не е лошо и на сутринта да добавите още лепило, непосредствено преди риболова. Предложихме ви една от многото рецепти. Желателно е да подбирате захранката си така, че тя да е адаптирана към конкретните условия на риболов.
Линия и избор на място
В реки със средна скорост на течението препоръчваме за риболов на дистанция от 30-50 м от брега фидер пръчки от среден клас с акция до 80 г. Първоначално на влакното вместо фидер монтирате оловна тежест с тегло от 40 г. С помощта на степенчато водене на този своеобразен дълбокомер определям примерната дълбочина в точката на ловене. Намирате дупки и плитчини, където вероятността да се крие едра риба е голяма.
Още на следващия риболов може да установите, че в подводния релеф на реката са настъпили изменения. Ако по-рано руслото на реката е било на около 30 м от брега, то сега на това място имаме пясъчен нанос. Ето защо трябва внимателно да изследвате дъното и да прецените правилното място и дистанция на риболов. Уверили сте се, че това е търсеното от вас място. Тогава следва да пристъпите към захранване. Това се осъществява с десетина замятания с пълна хранилка, предварително фиксирайки дистанцията след първото замятане с помощта на клипса на макарата. Старайте се да правите замятанията винаги в една посока, като в качеството си на ориентир приемете някакъв недвижим обект на другия бряг на реката. В качеството си на основно влакно използвайте плетено влакно с диаметър от 0,10 мм. Типът на монтажа е патер ностер. Отчитайте, ако в близост до брега има обрасли с водорасли места. Рибите, особено едрите, понякога скоростно се вмъкват в тях при вадене. Поводът, който използвате за линията, е от монофилно влакно с дебелина от 0,16 мм. За стръв се използва неголям земен червей, едър бял и вердевас, зърно царевица. Добра комбинация е нанизан червен червей, който е ограничен от един бял червей. След замятане оставяме фидера на стойката, докато течението не отмие захранката. Понякога не минава дори и минута и следва уверено кълване. В ръцете ни е, защо не? – двукилограмова платика. Отлично начало! При риболов на течение линията се вади от водата и прехвърля първоначално на всеки 5-6 минути, а когато кълванетата на едри риби станат регулярни – на всеки 8-10 минути. Постъпвайки по този начин, се старайте да поддържате на дъното едно достатъчно количество захранка. Ако направим аналогия с риболова на плувка, то презамятането на захранката с фидера напомня на дохранването с топки захранка. В течение на час улавяте още половин килограмова платика и още няколко дребни рибета – кефлета и червеноперки. След още половин час - и може да очаквате ново кълване, но на по-едра риба. Върхът на пръчката рязко трепва и се огъва в дъга! Няма съмнение – това е едра риба. Подобни кълванета се запомнят задълго. Леко засичане и на линията е закачена едра и силна риба. Ваденето трябва да е бавно и внимателно, за да не се оплете в крайбрежната растителност. С няколко отработени при вадене на едри риби движения и ето - рибата е в кепа. Това може да е килограмова каракуда или борбен шаран, или амур. След ваденето на едрата риба кълването се преустановява като че ли, но след около 10-15 минути може да очаквате ново. И то отново на хубава риба. Поначало рибата дълго опитва стръвта ви, преди да я поеме. Ето защо е добре да изчакате няколко секунди, преди да засечете. Кълването може с течение на времето да затихне напълно. Време е за смяна на стръвта. По пътя на опита установявате желаната стръв и риболовът продължава. До обяд може да имате десетки прекрасни риби, и то всяка да е над половин килограм. Прекрасен риболов, нали?
Димитър Салапин
Превод: Бачо Илия
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:29
Особености на риболова с английска дънна въдица
Английската дънна въдица – това е разновидност на нашата линия на дъно, която обаче се различава по специалните си пръчка и макара за замятане на примамката и по-тънката линия. Специалните пръчки биват три типа: Multi picker, Picker и Feeder. Основните им разлики са по отношение на линията - едни от тях са предназначени за риболов с леки тежести и хранилки – Multi picker и Picker, а другите – Feeder, за риболов с тежка линия. По начина си на сигнализация на кълването пръчките се разделят на куивертип (използват монтиран на върха подвижен сигнализатор на кълване) и свингтип (за сигнализатор на кълването служи върхът с различна твърдост). За по-доброто наблюдение на кълването работната част на върха е оцветена в различни ярки цветове: оранжев, червен или зелен. Тези върхове отлично устояват на страничен вятър и регистрират дори и най-слабите кълванета.
Обикновено на пръчката не е указан точно неговият тип и не е отбелязано теглото на използваните тежести и хранилки. Затова в процеса на експлоатация трябва да проявите внимание. Те ще бъдат определени по пътя на опита, като главното е да не преутежните оборудването. При риболов на английска дънна въдица се използват само открити безинерционни макари. Предвид огромното разнообразие обръщайте внимание на най-важното – не по-малко от две шпули, поне два–три лагера, в това число и на водещата ролка, добър и чувствителен аванс. На риболов обикновено се взимат две-три макари с резервни шпули за всяка една. Влакното, което се използва, е от 0,16-0,25 мм в зависимост от условията и основния размер риби. Желателно е да използвате твърдо или плетено влакно при риболов на течение и меко, с по-голям коефициент на разтягане при риболов на стоящи води. За закрепване на хранилката се използва вирбел, позволяващ достатъчно бързата й смяна или тежест в зависимост от ситуацията. Вирбелът трябва да е монтиран на противоусукваща шлауха, дължината на която зависи от размера на използвания повод и хранилка. На нея има монтирана фиксирана закопчалка-закачалка, за която се монтира оловото или хранилката. На линията под противоусукващата тръбичка се монтира и малък гумен стопер, след който следва малък клуп, за който прикрепваме и повода с куката. Влакното за повода трябва да е качествено и с дебелина от 0,12-0,18 мм, което е напълно достатъчно за ваденето на прилични екземпляри. Малки куки за стърви като бял червей или вердевас се използват при риболов на малки и дребни риби. При риболов на течение е резонно размерът на куките да е по-голям. Изборът на форма и големина е в зависимост от стръвта, личните предпочитания, активността на рибата и т.н. По време на риболов пръчката се поставя на стойка. Линията се разполага паралелно на брега така, че ъгълът между влакното и пръчката за най-добро отчитане на кълването да е 100 до 80 градуса. В идеалния случай влакното е перпендикулярно на брега. Самите стойки са различни. Тези от тях, които се монтират в близост до върха на пръчката, имат форма, позволяваща да се променя положението на пръчката, когато е необходимо да се промени натегнатостта на влакното. Други са просто поставени под пръчката. Риболовът на река на английска дънна въдица си има своите особености. Изборът на тежестта или хранилката зависи от скоростта на течението. При това трябва да отчитате и структурата на захранката си. Обикновено дебелината на влакното, използвано при риболов на река, е от 0,18-0,22 мм. Но многобройните закачки, с които изобилстват дъната на реките, са реална опасност от загуба на хранилките, а използването на по-дебели влакна пък огрубява линията. Освен това, колкото е по-голям диаметърът на влакното, толкова по-силно се опъва от течението. Затова е най-добре използването на плетено влакно с малък диаметър.
След всеки риболов проверявайте и отстранявайте последните 2-3 метра влакно – то може да е повредено и със снижена здравина. В болшинството от случаите най-добри резултати има при използването на хранилки.
Захранката привлича рибата. Но има случаи, когато използването им е затруднено, на бързо течение, например. Тогава захранката не се задържа и бързо се отнася от течението, а самата хранилка играе ролята на обикновена тежест. Ето защо е удачно използването на тежести с формата на ромб, плоски, пирамида и т.н., които гарантират закрепване за дъното. В началото на пролетта течението носи много храна край брега и замятания над 5-10 м от брега са излишни. За монтаж трябва да се използва тежест и естествена стръв от червеи или вердевас. В края на пролетта и лятото водата намалява и скоростта на течението е по-слаба. Тогава може да се използват хранилки. В сместа е добре да се добавя суха глина и други свързващи компоненти. Захранката се замята на 3-5 м над мястото на стръвта. Движението на кълвящите риби се отличава с периодичност – то зависи често от изменението на течението. Първоначално е по-надолу по течението а после се изтегля. Рибите се задържат на захраненото място от 20 до 30 минути. За това време може да имате от 2-7 кълванета, след което рибата отплава и следва пауза. Във времето на паузите често пъти се наблюдава кълване на други видове риби. При риболов на река със спокойно течение може да се хвърля и на 20 и на 50 м.
Главното е да се попадне на дълбочина. Ако не може да намерите дупка, може да ловите и на място с равно дъно, в което дълбочината е сравнително еднаква.
Михаил Шарапов
Превел: Бачо Илия
Английската дънна въдица – това е разновидност на нашата линия на дъно, която обаче се различава по специалните си пръчка и макара за замятане на примамката и по-тънката линия. Специалните пръчки биват три типа: Multi picker, Picker и Feeder. Основните им разлики са по отношение на линията - едни от тях са предназначени за риболов с леки тежести и хранилки – Multi picker и Picker, а другите – Feeder, за риболов с тежка линия. По начина си на сигнализация на кълването пръчките се разделят на куивертип (използват монтиран на върха подвижен сигнализатор на кълване) и свингтип (за сигнализатор на кълването служи върхът с различна твърдост). За по-доброто наблюдение на кълването работната част на върха е оцветена в различни ярки цветове: оранжев, червен или зелен. Тези върхове отлично устояват на страничен вятър и регистрират дори и най-слабите кълванета.
Обикновено на пръчката не е указан точно неговият тип и не е отбелязано теглото на използваните тежести и хранилки. Затова в процеса на експлоатация трябва да проявите внимание. Те ще бъдат определени по пътя на опита, като главното е да не преутежните оборудването. При риболов на английска дънна въдица се използват само открити безинерционни макари. Предвид огромното разнообразие обръщайте внимание на най-важното – не по-малко от две шпули, поне два–три лагера, в това число и на водещата ролка, добър и чувствителен аванс. На риболов обикновено се взимат две-три макари с резервни шпули за всяка една. Влакното, което се използва, е от 0,16-0,25 мм в зависимост от условията и основния размер риби. Желателно е да използвате твърдо или плетено влакно при риболов на течение и меко, с по-голям коефициент на разтягане при риболов на стоящи води. За закрепване на хранилката се използва вирбел, позволяващ достатъчно бързата й смяна или тежест в зависимост от ситуацията. Вирбелът трябва да е монтиран на противоусукваща шлауха, дължината на която зависи от размера на използвания повод и хранилка. На нея има монтирана фиксирана закопчалка-закачалка, за която се монтира оловото или хранилката. На линията под противоусукващата тръбичка се монтира и малък гумен стопер, след който следва малък клуп, за който прикрепваме и повода с куката. Влакното за повода трябва да е качествено и с дебелина от 0,12-0,18 мм, което е напълно достатъчно за ваденето на прилични екземпляри. Малки куки за стърви като бял червей или вердевас се използват при риболов на малки и дребни риби. При риболов на течение е резонно размерът на куките да е по-голям. Изборът на форма и големина е в зависимост от стръвта, личните предпочитания, активността на рибата и т.н. По време на риболов пръчката се поставя на стойка. Линията се разполага паралелно на брега така, че ъгълът между влакното и пръчката за най-добро отчитане на кълването да е 100 до 80 градуса. В идеалния случай влакното е перпендикулярно на брега. Самите стойки са различни. Тези от тях, които се монтират в близост до върха на пръчката, имат форма, позволяваща да се променя положението на пръчката, когато е необходимо да се промени натегнатостта на влакното. Други са просто поставени под пръчката. Риболовът на река на английска дънна въдица си има своите особености. Изборът на тежестта или хранилката зависи от скоростта на течението. При това трябва да отчитате и структурата на захранката си. Обикновено дебелината на влакното, използвано при риболов на река, е от 0,18-0,22 мм. Но многобройните закачки, с които изобилстват дъната на реките, са реална опасност от загуба на хранилките, а използването на по-дебели влакна пък огрубява линията. Освен това, колкото е по-голям диаметърът на влакното, толкова по-силно се опъва от течението. Затова е най-добре използването на плетено влакно с малък диаметър.
След всеки риболов проверявайте и отстранявайте последните 2-3 метра влакно – то може да е повредено и със снижена здравина. В болшинството от случаите най-добри резултати има при използването на хранилки.
Захранката привлича рибата. Но има случаи, когато използването им е затруднено, на бързо течение, например. Тогава захранката не се задържа и бързо се отнася от течението, а самата хранилка играе ролята на обикновена тежест. Ето защо е удачно използването на тежести с формата на ромб, плоски, пирамида и т.н., които гарантират закрепване за дъното. В началото на пролетта течението носи много храна край брега и замятания над 5-10 м от брега са излишни. За монтаж трябва да се използва тежест и естествена стръв от червеи или вердевас. В края на пролетта и лятото водата намалява и скоростта на течението е по-слаба. Тогава може да се използват хранилки. В сместа е добре да се добавя суха глина и други свързващи компоненти. Захранката се замята на 3-5 м над мястото на стръвта. Движението на кълвящите риби се отличава с периодичност – то зависи често от изменението на течението. Първоначално е по-надолу по течението а после се изтегля. Рибите се задържат на захраненото място от 20 до 30 минути. За това време може да имате от 2-7 кълванета, след което рибата отплава и следва пауза. Във времето на паузите често пъти се наблюдава кълване на други видове риби. При риболов на река със спокойно течение може да се хвърля и на 20 и на 50 м.
Главното е да се попадне на дълбочина. Ако не може да намерите дупка, може да ловите и на място с равно дъно, в което дълбочината е сравнително еднаква.
Михаил Шарапов
Превел: Бачо Илия
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:32
ФИДЕР РИБОЛОВ - Анди Финдлей
[You must be registered and logged in to see this image.]
Фидер риболовът не е само мързеливо замятане на хранилката и чакане нещо да се случи, както си мислят повечето риболовци. Един от най-добрите фидер майстори е Анди Финдлей, а всичко което той прави си има рациoнално обяснение. Тук Анди споделя своите идеи. Фидер риболовът е много успешен метод, с който се хваща много риба, а м позволява да се облавят участъци, недостижими за другите похвати. Както и при всеки друг вид риболов, да знаете кога да ловите на него е ключът към успеха. Няма смисъл да се опитвате да ловите на фидер когато условията са такива, че не ви позволяват да хванете на него повече, отколкото с друг вид риболов, затова изборът на момента е решаващ.
ТОЧНОСТ
Точността е най-важното нещо, което трябва да постигнете при риболова на фидер. Да сте прецизни в само някои от замятанията не е достатъчно за успеха. Трябва да бъдете точни през цялото време и да мятате фидера в малък радиус дори и на голяма дистанция. Анди Финдлей споделя, че абсолютно винаги застопорява влакното на клипса на шпулата на макарата, независимо къде и какво лови. Причината за това е проста – така се хваща повече риба, защото за- мятанията се концентрират на малка площ и рибата знае къде да чака за следващата порция храна. За да определите на каква точно дистанция да застопорите влакното, сложете една оловна тежест, с тегло като на фидера, на края на линията и така установете желаната дистанция. Друга полезна хитринка е да вържете стопер на основното влакно точно зад клипса на шпулата. Така, ако по някаква причина ви се наложи за освободите влакното от клипса, ще знаете винаги къде да го застопорите отново без да губите време в безсмислено търсене на предишната дистанция.
КАКЪВ ФИДЕР?
Изборът на хранилката зависи от това къде и какво ще ловите, а за размера – колкото е по-голяма рибата, толкова по-голям е и фидера. Телената хранилка е добра за по-плитки водоеми, защото конструкцията й предполага, че захранката ще излезе от нея почти веднага след удара с повърхността на водата. Обратно, фидерите с пластмасово тяло и отворени краища са по-подходящи за по-дълбоки водоеми, понеже липсата на дупки задържа захранката докато хранилката не падне на дъното и не разпилее съдържанието на голяма площ – нещо, което никога не е удачно. Хубаво е и да имате една много голяма хранилка, с която да направите легло от захранка на избраното място преди да започнете същинския риболов.
МОНТАЖЪТ
Анди Финдлей твърди, че използването на фикисран фидер винаги е за предпочитане, защото така се постига самозасичане на рибата и категорична индикация по върха на пръчката. Също така е добре в началото на повода да се прави усукан клуп с дължина 5 см, който освен че действа като рамо и предотвратява заплитания, действа и като амортисьор, предпазващ възела от късане. Самата линия се прави много просто:
- Връзвате вирбел с карабинка на края на основното влакно и за вирбела закачате хранилката и повода с куката. Важното тук е да сложите първо повода и едва след това да закачите хранилката, но с „гръб“ към повода, за да не се трие в него. Когато стане дума за размера на куката, особено при монтаж „на косъм“, той трябва да е малък. Малката кука е по-лека и по-лесно влиза в устата на рибата, а и малките куки винаги са по-остри. На косъм можете да закачате не само царевица, но и тесто и подхранка, стига да използвате верния подход. Вземете малка телена спирала, дълга около 1 – 1.5 см и я вържете за извивката на кукичката, така че да виси на около 0.5 см от куката. Вземете малко тесто или лепкава подхранка, сплескайте го и го увийте около спиралката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
А) прегънете влакното и направете малък клуп в края с двоен възел;
Б) на полученото клупче no-късно ще привържете повода;
В) усучете двете успоредни влакна – основното и останалия от повода край, въртейки двата края в различни посоки;
Г) когато усучете 10-15 см направете нов двоен възел.
ПОЗИЦИЯ НА ПРЪЧКАТА
[You must be registered and logged in to see this image.]
Не винаги е необходимо прътът да сключва прав ъгъл с влакното, защото понякога това не е лесно да се постигне – поради обрасли или каменисти брегове, където поставянето на стойката не е лесно. Доста по-остър ъгъл е достатъчен да регистрирате кълването, а и така не се налага да се въртите настрани, за да следите върха. Можете почти да насочите пръта към мястото, където ловите. Така няма да местите върха когато ловите фиксирано за шпулата влакно, защото веднъж паднал във водата фидерът трябва да остане на място. Най-важна обаче си остава практиката – това е единственият начин да станете добри във фидер риболова. Приложете тези правила следващия път и ще видите, че ще хванете повече риба!
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
Фидер риболовът не е само мързеливо замятане на хранилката и чакане нещо да се случи, както си мислят повечето риболовци. Един от най-добрите фидер майстори е Анди Финдлей, а всичко което той прави си има рациoнално обяснение. Тук Анди споделя своите идеи. Фидер риболовът е много успешен метод, с който се хваща много риба, а м позволява да се облавят участъци, недостижими за другите похвати. Както и при всеки друг вид риболов, да знаете кога да ловите на него е ключът към успеха. Няма смисъл да се опитвате да ловите на фидер когато условията са такива, че не ви позволяват да хванете на него повече, отколкото с друг вид риболов, затова изборът на момента е решаващ.
ТОЧНОСТ
Точността е най-важното нещо, което трябва да постигнете при риболова на фидер. Да сте прецизни в само някои от замятанията не е достатъчно за успеха. Трябва да бъдете точни през цялото време и да мятате фидера в малък радиус дори и на голяма дистанция. Анди Финдлей споделя, че абсолютно винаги застопорява влакното на клипса на шпулата на макарата, независимо къде и какво лови. Причината за това е проста – така се хваща повече риба, защото за- мятанията се концентрират на малка площ и рибата знае къде да чака за следващата порция храна. За да определите на каква точно дистанция да застопорите влакното, сложете една оловна тежест, с тегло като на фидера, на края на линията и така установете желаната дистанция. Друга полезна хитринка е да вържете стопер на основното влакно точно зад клипса на шпулата. Така, ако по някаква причина ви се наложи за освободите влакното от клипса, ще знаете винаги къде да го застопорите отново без да губите време в безсмислено търсене на предишната дистанция.
КАКЪВ ФИДЕР?
Изборът на хранилката зависи от това къде и какво ще ловите, а за размера – колкото е по-голяма рибата, толкова по-голям е и фидера. Телената хранилка е добра за по-плитки водоеми, защото конструкцията й предполага, че захранката ще излезе от нея почти веднага след удара с повърхността на водата. Обратно, фидерите с пластмасово тяло и отворени краища са по-подходящи за по-дълбоки водоеми, понеже липсата на дупки задържа захранката докато хранилката не падне на дъното и не разпилее съдържанието на голяма площ – нещо, което никога не е удачно. Хубаво е и да имате една много голяма хранилка, с която да направите легло от захранка на избраното място преди да започнете същинския риболов.
МОНТАЖЪТ
Анди Финдлей твърди, че използването на фикисран фидер винаги е за предпочитане, защото така се постига самозасичане на рибата и категорична индикация по върха на пръчката. Също така е добре в началото на повода да се прави усукан клуп с дължина 5 см, който освен че действа като рамо и предотвратява заплитания, действа и като амортисьор, предпазващ възела от късане. Самата линия се прави много просто:
- Връзвате вирбел с карабинка на края на основното влакно и за вирбела закачате хранилката и повода с куката. Важното тук е да сложите първо повода и едва след това да закачите хранилката, но с „гръб“ към повода, за да не се трие в него. Когато стане дума за размера на куката, особено при монтаж „на косъм“, той трябва да е малък. Малката кука е по-лека и по-лесно влиза в устата на рибата, а и малките куки винаги са по-остри. На косъм можете да закачате не само царевица, но и тесто и подхранка, стига да използвате верния подход. Вземете малка телена спирала, дълга около 1 – 1.5 см и я вържете за извивката на кукичката, така че да виси на около 0.5 см от куката. Вземете малко тесто или лепкава подхранка, сплескайте го и го увийте около спиралката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
А) прегънете влакното и направете малък клуп в края с двоен възел;
Б) на полученото клупче no-късно ще привържете повода;
В) усучете двете успоредни влакна – основното и останалия от повода край, въртейки двата края в различни посоки;
Г) когато усучете 10-15 см направете нов двоен възел.
ПОЗИЦИЯ НА ПРЪЧКАТА
[You must be registered and logged in to see this image.]
Не винаги е необходимо прътът да сключва прав ъгъл с влакното, защото понякога това не е лесно да се постигне – поради обрасли или каменисти брегове, където поставянето на стойката не е лесно. Доста по-остър ъгъл е достатъчен да регистрирате кълването, а и така не се налага да се въртите настрани, за да следите върха. Можете почти да насочите пръта към мястото, където ловите. Така няма да местите върха когато ловите фиксирано за шпулата влакно, защото веднъж паднал във водата фидерът трябва да остане на място. Най-важна обаче си остава практиката – това е единственият начин да станете добри във фидер риболова. Приложете тези правила следващия път и ще видите, че ще хванете повече риба!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:48
Риболов на платика с фидер
[You must be registered and logged in to see this image.]
Когато на един водоем, за който се знае, че има платика и че ежедневно някой лови многократно повече от другите, всички знаят, че това вече не е късмет, нали? Как става това? Журналистите от Match Angling Plus споделят някои разсъждения на тази тема.
Платиката
Платиката е непредсказуема риба. Има дни, когато можете да хванете десетки платики. Те кълват на всичко, което им подадеш във водата. Но има такива дни, в които от кълване до кълване можете да си изплетете един живарник, например. При момчетата от английския клуб “Dartford and District APS” няма такива дни. Те са измислили метод, който позволява да се удвоят уловите дори и в ранна пролет, когато платиката е особено капризна. Всичко започва преди две години, когато членовете на клуба започнали да ловят активно платика на езерото Sutton-at-Hone в Дартфорд. Макар те да достигали колосални улови от по 18-22 кг, имало е специалисти, които хващали значително повече. Недоволни от резултатите, те започнали да експериментират с различни линии за фидер. Първи в списъка са били комбинациите с подхранката. Тези езера са зарибени освен с платика и с шаран.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Имайки предвид, че шаранджиите хранят с бойли и други щарански храни, момчетата от клуба решили, че платиката неминуемо дояжда остатъците от тази храна. Именно това те взели под внимание, когато правели своята смес за платики. Но най-големият им успех се дължи на новия вариант линия за фидер, разработена от Paul Cooper. Ето какво казва той по този повод: “Най-важният аспект в риболова е постоянното развитие и усъвършенстване. Аз бях сигурен, че ще измисля нещо.” Paul започнал да разработва своя собствена линия. В крайна сметка той забелязал оловото, разположено отстрани на хранилката, и го преместил на дъното. На пръв поглед това изглежда маловажно, но тази линия изменила риболова кардинално. Подобно утежняване означава не само далечно замятане на линията, но и установяване на хранилката на дъното в определено положение, така че да отлепи влакното от дъното. Така и най-лекото докосване на рибата до влакното ще предаде трептене на върха на фидера. Но Paul не спрял до тук, той чувствал, че може да лови още по-добре и продължил да експериментира. Накрая открил липсващото парче от мозайката. Той се спрял на стандартната линия “Патерностер”, но вместо характерния дълъг 35-50 см повод, той монтира къс повод, едва няколко сантиметра. Окончателният вариант на линията изглежда ужасно, но работи.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Риболов с
Charlie Walker
Макар водоемът да е едва 50 ярда широк, Чарли е седнал на място, където замята на едва 10 ярда от брега. Дълбочината там не превишава 3 м. Чарли прави основно подхранване с 6 топки тежка подхранка със следния състав: 2 пакета Sensas Bream 3000, половин пакет Van Den Eynde Crushed Hemp и четвърт пакет Van Den Eynde Crushed Hemp и малко ръжени сухари. Също така той добавя около 250 г кастери. “Тъй като днес е тих и хладен ден, имам основания да смятам, че рибата няма да е особено активна”, пояснява Чарли. Ако имам основания да смятам, че рибата ще се храни активно, започвам риболова с основно подхранване от 12 топки. В противен случай захранвам само с 8 топки храна. Както повечето риболовци от Дартфорд, Чарли ползва Fishmeal, ако в момента на езерото има доста шаранджии, тъй като те ловят шарана именно с тази подхранка. Ако те ползват други подхранки, и Чарли избягва миризливия Fishmeal. Неговата линия е от основно влакно 0.16 мм, като поводът е от същия размер влакно. Куката е № 18 Tubertini 808, а поводът е 7.5 см. Платиката, особено зимно време, може да бъде много капризна, но с този метод и най-лекото докосване огъва връхчето на фидера. “Ние даже си имаме поговорка по този повод. Ако позволяваха правилата, по време на състезания ние можехме да си съберем столовете и да си бъбрим. Все едно, дори и най-лекото докосване на стръвта щеше да се отчете по потракването на аванса”, обяснява Чарли. Както повечето риболовци, той използва за стръв само боядисан в червено бял червей. Той обаче варира с броя на червеите – два или три в зависимост от кълването. Вярно е, че в края на риболова той пробва да лови и на торен червей, царевица и кастер, но стига до извода, че на боядисан червей кълве по-успешно. Чарли дохранва с малки топки веднага щом усети, че кълването намалява. Той обяснява, че рибата не се плаши от храненето, ако топките не са по-големи от самата хранилка. “Ако рибата не кълве изобщо, може да се дохрани с 3-4 топки едновременно, за да я активизирам.”
[You must be registered and logged in to see this image.]
Направете си
собствени хранилки.
Ето как Пол Купър прави своите собствени хранилки. Ще ви потрябва галванизирана мрежа около 5-6 мм, галванизирана тел и оловни тежести. Пол отрязва парче мрежа, свива го и оформя тялото на фидера. В горната част той закрепва парче дебело влакно с вирбел с карабинка накрая. На влакното се нанизва тънък шлаух, който предотвратява оплитането на такъма. Оловото се закрепва в долната част на фидера. Варирайки с размера на мрежата и оловните тежести, можете да си направите голямо разнообразие от фидери, ако сте любител на този вид риболов.
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
Когато на един водоем, за който се знае, че има платика и че ежедневно някой лови многократно повече от другите, всички знаят, че това вече не е късмет, нали? Как става това? Журналистите от Match Angling Plus споделят някои разсъждения на тази тема.
Платиката
Платиката е непредсказуема риба. Има дни, когато можете да хванете десетки платики. Те кълват на всичко, което им подадеш във водата. Но има такива дни, в които от кълване до кълване можете да си изплетете един живарник, например. При момчетата от английския клуб “Dartford and District APS” няма такива дни. Те са измислили метод, който позволява да се удвоят уловите дори и в ранна пролет, когато платиката е особено капризна. Всичко започва преди две години, когато членовете на клуба започнали да ловят активно платика на езерото Sutton-at-Hone в Дартфорд. Макар те да достигали колосални улови от по 18-22 кг, имало е специалисти, които хващали значително повече. Недоволни от резултатите, те започнали да експериментират с различни линии за фидер. Първи в списъка са били комбинациите с подхранката. Тези езера са зарибени освен с платика и с шаран.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Имайки предвид, че шаранджиите хранят с бойли и други щарански храни, момчетата от клуба решили, че платиката неминуемо дояжда остатъците от тази храна. Именно това те взели под внимание, когато правели своята смес за платики. Но най-големият им успех се дължи на новия вариант линия за фидер, разработена от Paul Cooper. Ето какво казва той по този повод: “Най-важният аспект в риболова е постоянното развитие и усъвършенстване. Аз бях сигурен, че ще измисля нещо.” Paul започнал да разработва своя собствена линия. В крайна сметка той забелязал оловото, разположено отстрани на хранилката, и го преместил на дъното. На пръв поглед това изглежда маловажно, но тази линия изменила риболова кардинално. Подобно утежняване означава не само далечно замятане на линията, но и установяване на хранилката на дъното в определено положение, така че да отлепи влакното от дъното. Така и най-лекото докосване на рибата до влакното ще предаде трептене на върха на фидера. Но Paul не спрял до тук, той чувствал, че може да лови още по-добре и продължил да експериментира. Накрая открил липсващото парче от мозайката. Той се спрял на стандартната линия “Патерностер”, но вместо характерния дълъг 35-50 см повод, той монтира къс повод, едва няколко сантиметра. Окончателният вариант на линията изглежда ужасно, но работи.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Риболов с
Charlie Walker
Макар водоемът да е едва 50 ярда широк, Чарли е седнал на място, където замята на едва 10 ярда от брега. Дълбочината там не превишава 3 м. Чарли прави основно подхранване с 6 топки тежка подхранка със следния състав: 2 пакета Sensas Bream 3000, половин пакет Van Den Eynde Crushed Hemp и четвърт пакет Van Den Eynde Crushed Hemp и малко ръжени сухари. Също така той добавя около 250 г кастери. “Тъй като днес е тих и хладен ден, имам основания да смятам, че рибата няма да е особено активна”, пояснява Чарли. Ако имам основания да смятам, че рибата ще се храни активно, започвам риболова с основно подхранване от 12 топки. В противен случай захранвам само с 8 топки храна. Както повечето риболовци от Дартфорд, Чарли ползва Fishmeal, ако в момента на езерото има доста шаранджии, тъй като те ловят шарана именно с тази подхранка. Ако те ползват други подхранки, и Чарли избягва миризливия Fishmeal. Неговата линия е от основно влакно 0.16 мм, като поводът е от същия размер влакно. Куката е № 18 Tubertini 808, а поводът е 7.5 см. Платиката, особено зимно време, може да бъде много капризна, но с този метод и най-лекото докосване огъва връхчето на фидера. “Ние даже си имаме поговорка по този повод. Ако позволяваха правилата, по време на състезания ние можехме да си съберем столовете и да си бъбрим. Все едно, дори и най-лекото докосване на стръвта щеше да се отчете по потракването на аванса”, обяснява Чарли. Както повечето риболовци, той използва за стръв само боядисан в червено бял червей. Той обаче варира с броя на червеите – два или три в зависимост от кълването. Вярно е, че в края на риболова той пробва да лови и на торен червей, царевица и кастер, но стига до извода, че на боядисан червей кълве по-успешно. Чарли дохранва с малки топки веднага щом усети, че кълването намалява. Той обяснява, че рибата не се плаши от храненето, ако топките не са по-големи от самата хранилка. “Ако рибата не кълве изобщо, може да се дохрани с 3-4 топки едновременно, за да я активизирам.”
[You must be registered and logged in to see this image.]
Направете си
собствени хранилки.
Ето как Пол Купър прави своите собствени хранилки. Ще ви потрябва галванизирана мрежа около 5-6 мм, галванизирана тел и оловни тежести. Пол отрязва парче мрежа, свива го и оформя тялото на фидера. В горната част той закрепва парче дебело влакно с вирбел с карабинка накрая. На влакното се нанизва тънък шлаух, който предотвратява оплитането на такъма. Оловото се закрепва в долната част на фидера. Варирайки с размера на мрежата и оловните тежести, можете да си направите голямо разнообразие от фидери, ако сте любител на този вид риболов.
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:50
[You must be registered and logged in to see this image.]
Фидер кошничка пълна с хлeбни трохи за „Платика”
Ситно смлян бял хляб за тостер и троха за стръв. Това изобщо не е подходяща стръв за хищни риби ,но… Едва ли една „Бабушка”, „Каракуда” , „Платика” или дори „Шаран” биха могли да устоят на съблазнителните плуващи трохи. Риболовът е най-вече с финни ваглери и плувки , тъй като трохата която се закача на куката е много крехка и може да падне още преди да е регистрирано кълване. Въпреки това е възможен и риболов с фидер , но за това е нужна правилна подготовка на хляба . Правилно приготвения хляб може да се поднася с фидер хранилка и рибите да бъдат уловени и надхитрени.
Jayson Greatorex от champions-team.de ще ни покаже как да направим това. Той ще използва за стръв пресован хляб оформен с замба. След като е отстранил всички кори от хляба (около 1 см.) и е минал хляба през блендер , хляба е ситно нарязан . Вътрешността на хляба е много мека и финна подходяща храна за риболов на дребни риби , Кората от своя страна е с по-едра структура и е за по-големи риби, докато всички дребни рибки обират ситните трохи, ще останат и апетитни хапки за по-големите.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Стръвта
Хлебни трохи от хляб за тостер с отстранени кори.
Хлебната троха е много трудна за закрепяне на куката и лесна за осмукване , още повече при фидер риболов. За да направи своята стръв устойчива Jayson Greatorex изрязва корите на две филии хляб и ги слага за 15 секунди в микровънова печка на мощност 750 вата . Сложен в микровълновата фурна , хляба ще се затопли, след това още докато е топъл се валира с точилка . След обработката му се прибира в найлонов плик с вакумно затваряне, въздуха се изсмуква със сламка за да не изсъхва. Така третирания хляб е много добра стръв която трудно би паднала от куката. Когато куката е във водата хляба ще се надуе около нея и ще стане много апетитна пухкава хапка за всяка риба.
Хлебна захранка от финно смлени трохи.
Пристигаме на водоема , следва оглед на мястото за риболов и избор на пръчката . Решава да използва 2,60 пикер , ,много лек и фин . Тънките върхове на пикера ще му позволят да забележи дори най-деликатните кълванета , от друга страна самия строи на акция на въдицата ще му позволят да работи с финна линия . Основаната линия за риболов е монофилно влaкно 0,14, ще бъдат използвани много малки кошнички, както по обем ,така и като грамаж . Максималното тегло на една хранилка пълна с хляб ще е около 20 грама, която ще бъде монтирана в симетричен монтаж. Ще използваме само финни трохи от вътрешността на хляба , замятаме 3 кошнички с хлебни трохи на 25 метра, петното за риболов е готово
[You must be registered and logged in to see this image.]
Кошничка и монтаж
Монтажа е симетричен, след него има повод около 60 см. , повода е от влакно 0,12 . Куката е малка 18-ка . Самата кука е много финна, при по-груба и дебела кука кълването ще е много рядко. При засмукването на хлебната троха рибата ще осети ,че има нещо не редно и ще имаме по-малко уловени риби.Тънка линия и финна кука съчетана с малка хранилка. Заради тези особености риболова и замятането трябва да се проведат с много чувство и рутина.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Риболова
Регистрираме първите кълванета!
Първата риба е Платика с тегло около 500 до 800 грама. Въпреки че кошничките с храна са много малки , съществува риск, водата е много студена и рибите все още са много мудни и могат да бъдат лесно прехранени. Джейсън Greatorex заменя хранилката пълна с хлебни трохи с 15 грамово олово . На всяко 4 то хвърляне отново поставя кошничката с храна за да поддържа хранителното си петно и интереса на рибите. За да мята всеки път на едно и също място е фиксирал влакното на клипса , дистанцията на риболов е 25 м. Замята се внимателно и плавно, стремим се всеки път да достигаме клипса , при приводняването на кошничката омекотяваме с въдицата. Това действие спира хранилкта и изстрелва повода с куката пред нея, оплитанията ни са сведени до минимум.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Хлебната троха.
Стръвта е хляб оформен с замба .
След два часа на риболов, кълването не е толкова смело и уверено, така че е време да подправим малко стръвта. Валирания хляб е идеален за дипване , така че Джейсън Greatorex изпробва различни дипове за подобряване на атрактивността и ефикасността на неговата стръв . С тази промяна той успява да улови още няколко Платики.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Уловът
В края на излета има доволно количество риби в живарника , риболова, храната , стръвта и тактиката са функционирали добре!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Риболов с хлебни трохи изисква малко подготовка, но със сигурност е много евтин и много успешен. Как да си подготвите хлебните трохи и стръвта можете да видите в клиповете.
п.п. Статията съм я превеждал аз, така ,че сигурно има разни не точности
Фидер кошничка пълна с хлeбни трохи за „Платика”
Ситно смлян бял хляб за тостер и троха за стръв. Това изобщо не е подходяща стръв за хищни риби ,но… Едва ли една „Бабушка”, „Каракуда” , „Платика” или дори „Шаран” биха могли да устоят на съблазнителните плуващи трохи. Риболовът е най-вече с финни ваглери и плувки , тъй като трохата която се закача на куката е много крехка и може да падне още преди да е регистрирано кълване. Въпреки това е възможен и риболов с фидер , но за това е нужна правилна подготовка на хляба . Правилно приготвения хляб може да се поднася с фидер хранилка и рибите да бъдат уловени и надхитрени.
Jayson Greatorex от champions-team.de ще ни покаже как да направим това. Той ще използва за стръв пресован хляб оформен с замба. След като е отстранил всички кори от хляба (около 1 см.) и е минал хляба през блендер , хляба е ситно нарязан . Вътрешността на хляба е много мека и финна подходяща храна за риболов на дребни риби , Кората от своя страна е с по-едра структура и е за по-големи риби, докато всички дребни рибки обират ситните трохи, ще останат и апетитни хапки за по-големите.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Стръвта
Хлебни трохи от хляб за тостер с отстранени кори.
Хлебната троха е много трудна за закрепяне на куката и лесна за осмукване , още повече при фидер риболов. За да направи своята стръв устойчива Jayson Greatorex изрязва корите на две филии хляб и ги слага за 15 секунди в микровънова печка на мощност 750 вата . Сложен в микровълновата фурна , хляба ще се затопли, след това още докато е топъл се валира с точилка . След обработката му се прибира в найлонов плик с вакумно затваряне, въздуха се изсмуква със сламка за да не изсъхва. Така третирания хляб е много добра стръв която трудно би паднала от куката. Когато куката е във водата хляба ще се надуе около нея и ще стане много апетитна пухкава хапка за всяка риба.
Хлебна захранка от финно смлени трохи.
Пристигаме на водоема , следва оглед на мястото за риболов и избор на пръчката . Решава да използва 2,60 пикер , ,много лек и фин . Тънките върхове на пикера ще му позволят да забележи дори най-деликатните кълванета , от друга страна самия строи на акция на въдицата ще му позволят да работи с финна линия . Основаната линия за риболов е монофилно влaкно 0,14, ще бъдат използвани много малки кошнички, както по обем ,така и като грамаж . Максималното тегло на една хранилка пълна с хляб ще е около 20 грама, която ще бъде монтирана в симетричен монтаж. Ще използваме само финни трохи от вътрешността на хляба , замятаме 3 кошнички с хлебни трохи на 25 метра, петното за риболов е готово
[You must be registered and logged in to see this image.]
Кошничка и монтаж
Монтажа е симетричен, след него има повод около 60 см. , повода е от влакно 0,12 . Куката е малка 18-ка . Самата кука е много финна, при по-груба и дебела кука кълването ще е много рядко. При засмукването на хлебната троха рибата ще осети ,че има нещо не редно и ще имаме по-малко уловени риби.Тънка линия и финна кука съчетана с малка хранилка. Заради тези особености риболова и замятането трябва да се проведат с много чувство и рутина.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Риболова
Регистрираме първите кълванета!
Първата риба е Платика с тегло около 500 до 800 грама. Въпреки че кошничките с храна са много малки , съществува риск, водата е много студена и рибите все още са много мудни и могат да бъдат лесно прехранени. Джейсън Greatorex заменя хранилката пълна с хлебни трохи с 15 грамово олово . На всяко 4 то хвърляне отново поставя кошничката с храна за да поддържа хранителното си петно и интереса на рибите. За да мята всеки път на едно и също място е фиксирал влакното на клипса , дистанцията на риболов е 25 м. Замята се внимателно и плавно, стремим се всеки път да достигаме клипса , при приводняването на кошничката омекотяваме с въдицата. Това действие спира хранилкта и изстрелва повода с куката пред нея, оплитанията ни са сведени до минимум.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Хлебната троха.
Стръвта е хляб оформен с замба .
След два часа на риболов, кълването не е толкова смело и уверено, така че е време да подправим малко стръвта. Валирания хляб е идеален за дипване , така че Джейсън Greatorex изпробва различни дипове за подобряване на атрактивността и ефикасността на неговата стръв . С тази промяна той успява да улови още няколко Платики.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Уловът
В края на излета има доволно количество риби в живарника , риболова, храната , стръвта и тактиката са функционирали добре!
[You must be registered and logged in to see this image.]
Риболов с хлебни трохи изисква малко подготовка, но със сигурност е много евтин и много успешен. Как да си подготвите хлебните трохи и стръвта можете да видите в клиповете.
п.п. Статията съм я превеждал аз, така ,че сигурно има разни не точности
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 18:51
Много интересни статии на руски език....
Ловля пикером и фидером на крупных судоходных каналах.
Фидерный ликбез для начинающих. Часть 1.
Фидерный ликбез для начинающих. Часть 2.
Бюджетная кормушка для фидера
Секреты фидера
Леска для фидера: плетенка или монофил?
Теория фидерных оснасток.
Ловля пикером и фидером на крупных судоходных каналах.
Фидерный ликбез для начинающих. Часть 1.
Фидерный ликбез для начинающих. Часть 2.
Бюджетная кормушка для фидера
Секреты фидера
Леска для фидера: плетенка или монофил?
Теория фидерных оснасток.
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 19:20
Риболов на хищници с ... фидер
Най-после дочакахме! Сега можем да накараме и хищниците да треперят. Ще отидем на риболов с хранилка за бяла риба водени от Ралф Науен.
През последните години едва ли има някой метод на риболов по-превъзнасян от този с фидер. Но забележете – единствено на нехищни риби. Удивително е защо този ефективен метод поне до този момент не е използван успешно и при риболова на хищници. Както и в миналото на много водоеми доминира риболова на дъно с оловна тежест. А нима с хранилка не се хваща повече отколкото на дъно само с олово и то не само червеноперки и платики? Успешено се ловят и змиорки и бяла риба. С какво обаче да напълним хранилката? Как да направим монтажа и къде да замятаме? Ще се опитам да отговорим на тези ваши въпроси.
Какъв вид хранилка да използвам? Предлагат се различни модели и то в такова изобилие че може да се объркате лесно.А са ви необходими едва два основни типа: първия – т.нар затворен фидер, при който захранката е затворена и от двете страни и е подходящ за течаща вода, и втъри – т.нар отворен фидер, при който захранката е открита и от двете страни и се използва най-вече в стоящи води.
Фидера трябва да е с такъв размер че в него да се събере 15см-ва нарязана на ситно червеноперка без главата и опашката. Теглото на фидера има значение тогава когато ловим на силно течение. На стоящи води можем да ловим на неутежнен фидер.Ако се налага да ловите на големи дистанций използвайте затворени фидери за да не се разпръсне храната. За пълнеж на фидера използвам обикновенно 10-15см червеноперки или уклей – други риби рядко взимам. Рибките свежи или размразени нарязвам с нож. Когато ловите със закрит фидер парченцата трябва да бъдат доста по-малки отколкото при открити хранилки. Напълвам фидера с парчетата и затварям капака. Главата и опашката не се ползват. Във водата съдържанието на фидера изпуска примамлив за хищниците аромат. Белите риби който притежават по-остро обоняние отколкото зрение се привличат от аромата и атакува предложената от нас стръв тъй като съдържанието на фидера е сравнително трудно достъпно за нея.Ако желаете примамката ви във фидера да е възможно най-неустойма то добавете специални аромати за хшщнш ршби придлагани в риболовните магазини. Когато ловите с открит фидер то разрязвате рибата на по-големи парчета като ползвате и главата и опашката за по-добро укрепване на парчетата риба във фидера. Доколкото при всяко хвърляне при риболов с открит фидер се налага да го зареждате наново, то за един риболов достатъчно дълъг вие ще направите истински подранено хранително петно с активно деиствие.
През зимата обаче не бива да прекалявате с захранването и захранката трябва да се икономисва. При риболов на хищници аз препоръчвам употребата на здрави и мощни фидер пръчки. Закрепването на фидера става посредством вирбел на повод с дължина от 60см прикрепен на основното влакно. Употребата на такъв дълъг повод е наложителна за да не усети съпротивление бялата риба при кълване. Като най-добра стръв за кука може да ползвате червеноперка, нанизвайки я на тънък стоманен повод. Такава линия може спокойно да бъде атакувана от щука и тогава може да изтървете доста атрактивна риба, още повече че повода не би бил чак кой знае каква пречка и неудобство при риболова на бяла риба.
Внимателно кълване
В стръвта аз още монтирам малко дървено клинче, което повдига стръвтта ни. Това допълнително възбужда лубопитството на хищника и освен това е прави по-недосъпна за раците, който често пъти оглозгват цялата стръв преди още да сте се усетили. А това е доста сепиозен проблем. Ако някой му е известно как да защитим стръвтта от раци моля нека се обади! Кълването на бялата риба е нерешително.Върха на фидера се огъва не повече отколкото при риболова на червеноперки. Такова деликатно кълване риболовец с линия само с олово едва ли би усетил.Как да постъпим? Засичането трябва да е мигновенно както при риболова на червеноперка.
Рибата се закача в центъра на зъбите. Не забравяйте че малките сулки трябва да се пускат. Удачен избор в комбинация с нарязани рибки е използването на дъждовния червей за стръв. За да надхитрите бялата риба с такъв метод може да ловите и на места където ловят риболовци с силиконови рибки и червей. Обикновенно бяла риба се лови на места с бавно течение и завирени. Змиорката пък предпочита места с по-силно течение и каменисто твърдо дъно. На такива места тлябва да ловите с утежнен фидер, който да не се мести от течението. За риболов на бяла риба и змиорка са подходящи вечерните часове. На мястото трябва да пристигате и да се настанявате още по светло за да не се суетите с приготвянето на линията. За бяла риба най-подходящо е времето около 22 часа а за риболов на змиорки – около полунощ. Ако до този момент не ви се е отдало да уловите едър хищник на фидер то единствената причина за това е може би че не сте се пробвали. Положително мисля че ако опитате слуката си с фидер за хищни риби то едрите екземпляри се ваши. Не забравяйте че при този тип риболов отпада фактора съпротивление на плувката който често пъти плаши едрите и внимателни риби. Първото което рибата ще почуства при риболова с фидер е засичането и забиващата се кука а тогава признайте вече ще е доста късно да бяга...
Анатомия на фидера
Трудно е да се открие кой пръв е изобретил хранилката и в коя страна, но специализираните пръчки за хранилки, и то в техния съвременен вид водят началото си от Англия. Названието фидер е резултат от степенчатото съкращаване и опростяване в резултат на практичността на настоящите години. Днес с тази дума се означава както хранилката, така и вида пръчка, подходящ за този вид риболов.
Конструкция
Какво представлява всъщност съвременният фидер? Това е пръчка на две или три колена с водачи, чийто върхове обикновено са с различна акция и чувствителност. Върхът служи като сигнализатор на кълването, подобно на кивока при риболов на мормишка на подледен риболов. Той не е предназначен за хвърляне на хранилката, нито за изваждане на рибата. Ето защо неговата гъвкавост не трябва да ви въвежда в заблуда относно мощта на пръчката. В същото време преходът от активната връхна част към основната пръчка трябва да е колкото се може по-плавен. По тази причина идеални са моделите, които са с вградени активни части, които в най-голяма степен се съчетават с върха. От друга страна, различните ситуации изискват активни части с различна гъвкавост и чувствителност. Да се има за всяка отделна ситуация подходяща пръчка, е крайно неудобно, а и скъпо. Пръчка с вграден връх е по-скоро удачен вариант за точно определен водоем и условия, докато за тези, които обикалят по различните водоеми, интересни са по-универсалните модели фидери. При класическите модели ръкохватката е коркова. Но производителите, икономисвайки го все повече и повече, използват синтетика. Първоначално само отдолу, а после и до макародържача, за да се превърне цялата дръжка в синтетика. Макародържачът на почти всички модели е винтов. Единствено на някои стари леки модели фидери може да се срещне закрепване с помощта на пръстени. За големи макари и мощни хвърляния този тип закрепване не е подходящ. На по-скъпите модели може да видите подвижен винтов държач, който се явява като добър компромис между стандартните винтови и подвижните пръстени.
Материал
Ранните фидери са били изработени от стъкловлакна. Такива са били пръчките в началото на 80-те години. Съвременните модели са от висококачествен карбон. Виждайки стъклопластов модел в магазините днес, по-добре го подминете – това е пародия на фидер, който ще ви осигури само неприятности, ако имате неблагоразумието да го закупите. Най-важното качество на фидера е неговата здравина. В същото време теглото му не играе особена роля. При търсене избирайте пръчки с по-дебели стени. Ако купувате корейски или китайски фидери, обърнете внимание на дебелината на стените. Да се поддават под натиска на пръстите ви, те не са длъжни, особено ако искате да ги ползвате по-дълго. Нерядко подобни модели при указана акция до 100 г, например, успешно се чупят едва при работа с 50-грамови фидери.
Мощност и дължина
Това са две характеристики, тясно свързани една с друга. Колкото е по-мощна дадена пръчка, толкова по-дълга е тя по правило. Защо? Големи, тежки фидери се изискват обикновено при риболов на река. Там именно се проявяват и предимствата на дългата пръчка, позволяваща да се вдигне над водата повече влакно, извеждайки го от въздействието на течението. Традиционната класификация на фидерите ги дели на три класа – лек, среден и тежък. Леките фидери са двуколенни пръчки с дължина 3,30-3,60 м с акция до 40-45 г. В днешно време такива фидери почти не се произвеждат. Тенденцията е към уголемяване и утежняването на линиите го изместиха от асортимента на повечето фирми. Средните фидери имат в болшинството си дължини от 3,60 - 3,90 м. Състоят се от 2-3 колена и са проектирани за работа с фидери от 50-60 г. Все още се предлагат в магазините. Тенденцията е да се предлагат по-тежки модели и с дължина до 4,2 м. Някои модели стоят в ръката като дърво. Те могат да хвърлят фидери от по 90-100 г. Все още обаче те се срещат сравнително рядко.
Като цяло трябва да се каже, че тежките фидери предполагат самозасичане на рибите, а и практически при най-тежките фидери активна част не се изисква. Често пъти се използват за най-тежките фидери мощни шарански пръчки.
В последните години започнаха да се предлагат фидери с различна дължина, например от 3,90 до 4,20 м с помощта на допълнително коляно. Дългият вариант е подходящ за далечни дистанции, а късият за риболов до брега. Риболовци, които не са се специализирали във фидер риболова, посещаващи различни водоеми и желаещи да имат подръка фидер, приветстват интересните универсални модели, предлагащи набор от колена, с помощта на които подобно на конструктор моделират пръчка с различна дължина и акция в зависимост от риболовната ситуация. Такива мултифункционални пръчки представляват определен компромис, защото отстъпват по отношение на качествата си на специализираните модели. Да се моделира, е безспорно по-евтино, но и качеството е значително по-малко. Ето защо трябва да се помисли какво е по-добре да се купи – модел за всякакви ситуации, който най-вероятно не ще ви удовлетвори напълно, или да се предпочете специализираната, но по-съвършена пръчка и по-нататък при желание да се оборудвате с втора, а защо не и с трета.
Проблемът с плетените влакна
Особеност на фидерите, особено на тежките, се заключава в това, че те са конструирани за замятане на големи тежести, а в същото време с тях се ловят не особено големи риби - основно платика и дребен шаран. Ето защо при вадене тези модели, особено по-евтините, се държат доста посредствено и с доста голяма доза издръжливост. По същата причина плетените влакна, така добре показващи кълванетата, не се съчетават много добре с фидерите – нито вдървената пръчка, нито неразтегливото плетено влакно са в състояние да амортизират напъните на рибата. Ето защо и при използването на плетени влакна има множество откачания на риби. Убеждавайки се в това, днес повечето риболовци предпочитат да използват монофилни влакна. Дори и самите производители обърнаха внимание на този неприятен факт и пуснаха серии фидери специално с по-мек строй и по-твърди водачи за работа с плетени влакна. Сложният строй на най-скъпите и съвършени модели осигурява максимум амортизация при необходима за хвърляне на хранилката гъвкавост. Цените на добрите модели са от порядъка на над 100 лева, като добре трябва да гледате какво купувате. Преди всичко то трябва да е съобразено с вашите нужди и начин на риболов. В заключение трябва да се каже, че това е един много успешен вид риболов и през последните години това е доста предпочитан и резултатен метод в западните школи. Може да се каже, че фидерите са истински бестселър за риболовците и те набират все повече привърженици и у нас
Изберете правилния фидер
На пазара има много видове хранилки за риболов но избора на правилния е доста труден въпрос за доста риболовци. Вида на използвания фидер по правило зависи от вида на водоема където ще ловите но наистина има толкова много видове и размери че наистина е много лесно да се объркате. Ето защо ще ви представим три придпочитани модела фидери както и защо и при какви условия трабва да ги използвате.
Отворени фидери – Това са стандартни отворени фиери които са добри както за реки така и за стоящи води. Те са с утежнено пластмасово тяло и особеноподходящи за дълбоки езера и бързо течащи реки. Основното им предимство при такива условия е че захранката не пада от фидера докато не е паднала на дъното. Предлагат се в различни големини и грамажи които се подбират от конкретните условия.
Мрежест фидер – Това е фидер от метална или пластмасова мрежеста основа особено подходящ за плитки езера и типични арендаторски водоеми развъдници за шаран. Основното му предимство при такива води е активното действие още с първия си досег с водата – от него благодарение на по-широките отвори захранката се отделя още с пропадането на фидера преди да е на дъното. Това е и отличния начин да хахраните обилно мястото си с много захранка за кратко време.
Метод фидер – това е класическа хранилка или фидер който позволява да се лови с найстина къс повод. Но трябва да знаете че използването на подобен модел фидери е по-успешно ако са монтирани подвижно на влакното или фиксирани чрез патерностер. Този метод е ефективен както за реки така и за стоящи води, като не трябва да забравяте обаче че използваната захранка трябва да е по-лепкава и стегната особено при риболов на река. Захранката се държи на ребрата на фидера на които е закрепена и допълнителната тежест. Доста голямо разнооблазие от мдели и форми.
Какво обича каракудата или как да е ловим на фидер
Какво обича каракудата? Някой казват, че нищо особено – проста линия без много труд. Но каракудата не е така проста , а едрата – особено. Те не са бройлерите от по 25 грама, които взимат всичко което е на куката. За тях се изисква особен подход...
По мое мнение най ефективен метод за риболов на едра каракуда е фидера. Ще се спра обаче на няколко особености на линията и тактиката на риболов. Първото, което трябва да направите, е да определите къде и как възнамерявате да използвате фидера. Работата е в това, че каракудата прекрасно се чувства навсякъде – в реки и езера, в големи водоеми и малки езерца. И условията на риболов внасят корекции в построяването на линията и тактическия план на риболовеца. Това е важен момент и не трябва да се подценява. И така пристигналисте на водоема с много мощна пръчка. До какво може да доведе това? Много просто – до загуба на чувствителност, което е много лошо – в неголеми и плитки водоеми рибата е достатъчно предпазлива и не сгъва пръчката от стойката , както обичат да казват риболовците. Брега на водоема може да е плътно обрасъл с храсти и дървета, които да пречат на замятането. Това сериозно усложнява
използването на дълга пръчка. Но не бързаите да се хващате за брадвата да сечете – като правило на такива водоеми е напълно достатъчно леко замятане с лека линия. При риболов на река нещата са съвсем други. Тук лекия фидер може да се окаженеподходящ ако не е разчетена тежеста му правилно. Претоварването на пръчката пък пречи при замятане и има опастност от счупване. На течение каракудата е по малко предпазлива, а кълването му в по голямата част от случаите уверено и почни винаги истинско. Но дори и тогава трубва добре да се преценили правилно избора си на връх – той трябва да съотвества на конкретните условия на риболов. Ако поставим твърде твърд връх то възниква проблем с правилното нагласяне на ъгъла на извиванеи рискуваме върха ни въобще да не се огъне при кълване. Ожсвен това такъв връх ще отлепя хранилката от дъното а това не трябва да се случва. Прекелено мекия връх пък течението бързо ще огъне и той ще загуби необходимите качества за отчитане на кълавнето и вие просто рискувате да ги пропуснете. Избора на хранилка е също много важен и трябва да се отнасяме внимателно към него. Макар използването на един или друг модел пръчка да ограничава тегловия диапазон на хранилките, не само това определя степента им на пригодност. Хранилките за течаща и стояща вода си имат принципни разлики – задачата на първите е да задържат приммаката , а на другите лесно да се освобождава от нея. Ще започнем с течението. В основата си тук се употребяват хранилки с еднаква конструкция независимо от вида риба, който ще ловим. Естествено има и нюанси. Най подходящи са металните хранилки от напълно затворен тип или затворени поне от едната страна. Това е свързно с факта, че при риболов на каракуда паузата между замятанията не се ограничава до 10-15 минути , както е при други случай. Каракудата е подробна и педантична риба и за нея колкото по дълго – толкова по добре. Необходимо е да уточня, че храната в хранилката се държи приблизително около 30 минутисъщо така на течение е най добре да се използват хранилки с правоъгълно или триъгълно сечение. При риболов на стоящи води положението е съвсем различно и има разнообразие. Тук основната задача е да се избавим от храната възможно най бързо. И най подходящи за целта са откритите фидери с кръгло сечение. Те по-бързо от металните отдават храната си, стоят леко нестабилно, а при засичане храната изпада от нея и стръвта се оказва в центъра на хранителното петно. На сотящи води може да използвате и затворени хранилки. Най често това са контейнери, предназначени за жива стръв – най често бял червеи. Като правило такива хранилки се използват в добре познати места, към които рибата вече е дошла, но по една или друга причина не е активна. Подходящи за такива цели са меките хранилки от полиетилен. На сибно тинести водоеми може да се сбълскате с проблема хранилката ви напълно да се изгуби в тинята, а опитите ви да е освободите от захранката да приличат на подводен взрив, в който тя се губи и скоро ще потъне на дъното. В подобни случай е удачно напълно да се откажете от използването на хранилкиа вместо нея да поставите пред повода бавно
потъваща бомбарда. При този метод се налага използавнето за захранване на прашка, а това за съжаление ограничава възможността за риболов на дистанции. Но ако переспективното място се намира далеч от брега и прашката е безсилна ще се наложи да монтирате модернизирана хранилка. Трябва да добавите в конструкцията и елемент, които да и дава плаваемост близка до неутралната. Най често за целта може да използвате парче стиропор прикрепено към горната част на хранилката. Най надеждния начин на закрепването му е с помоща на тънка стоманена телкато навивките се разполагат надолу от остта на хранилката без да пречат на падането на захранката. Затворените хранилки, използвани за жива стръв също може да се модернизират. В горната част може да залепите парче гъба, което придава плаваемост, а и дава възможност за напояването му с ароматизатор, което още повече може да повиши резултатността на риболова ви. На пазара има фирмени ароматизирани хранилки, но като правило те са открити, а използването на атрактант за такава хранилка според мен е излишно. Доста по просто и ефикасно според мен е да се добавят желаните компоненти и аромати в самата хранителна смес. Сега малко за използваните при монтажите принадлежности. Най простия но не и най добрия – е с зползването на дълга противоусукваща шлауха. По мое мнение използването и е оправдано само на реки с чувствително силно течение. Във всички останали случай положителните и качества свързани основно с намаления брои оплитания на линията не са оправдани с колосалната загуба на чувствителност, която има при използването на такъв тип хранилки и монтажи. Моето мнение е противоусукващи шлаухи да се използват само на реки. На водоеми със стоящи води е препоръчително да се използват т.нар асиметрични възли. Линията става още по чувствителна ако хранилката се монтира на отделен повод с дължина 15см. Но наред с достойнствата на този монтаж, той естествено си има и негативи – оплитания както и невъзможността да се използват няколко куки. Дължината на повода се подбира по опитен път. В сила е правилото – колкото е по слабо и лошо е кълването толкова по дълъг е повода и обратонто – при добро и активно кълване повода е по къс. Като материал за повода не трябва да икономисваме, а да използваме проверено влакно. Добре е да се използват специализирани влакна за поводи – при тях са отчетени изискванията към еластичност и здравина на възел. По отношение на куките важи същото – използвайте само качествени здрави и остри куки и отново най добре такива специализирани за риболов на фидер. Лично аз предпочитам тези на OWNER. Когато линията е готова остава само да захраним. Но това е по просто да се каже отколкото да се извърши. Пшенично брашно примесено с аромати съвсем не е всичко за интересуващите ни риби. Към захранването трябва да се подходи сериозно отчитайки всички нюанси касаещи това действие. Захранката – това е голяма и обширна тема с много противоречия. По нея може да се говори толкова много и дълго, както за спининговите примамки и все пак няма да имате възможност да обхавене и изясните всичко. Въпреки всичко ще се опитам да отразя накратно някой изисквания към фидер захранката за каракуда пряко зависещи от условията на риболов. Дълбоко се заблуждава този, които мисли че има захранка подходяща за всякакви случай дори и използавна само за един вид риба. Няма такава захранка купена от специализиран магазин с надпис „ Каракуда” да е подходяща за всякакви условия на риболов. Отличен пример в потвръждение на това служат сезоните предпочитания на рибите. През пролетта, когато температурата на водата е под 15 градуса, каракудите се отнасят негативно към съдържанието на ароматизатори и атрактанти в захранката. През лятото по привлекателни са ароматите с растителен произход, а през останалото време – животинските. И така в крайна сметка може да кажем, че са необходими при едни или други условия различни добавки. Сама по себе си захранващата смес е съставена от малки и по големи частици и това е добре – малките по добре се разтварят във водата, а едрите заинтересуват по сериозните риби. Но в сух вид е трудно да ги доставим до дъното. И макар в повечето специализирани готови захранки да се съдържа свързващ елемент тяхните пропорции не винаги ни устройват. Ако ловите на езеро с неголяма дълбочина и като добавка то е сериозно затинено, захранващата смес трябва да бъде лека, т.е рехава за да може след падане във водата тя без бавене и проблеми да се отделя от хранилката с леко и рязко придърпване без да потъва в тинята. Недопустимо е ако връщаме хранилката с остатъци от захранка при вадене. Нужно е тя да се разпада напълно за не повече от половин час. За риболова на каракуда това е много важно. Без да взимаме под внимание специализираните фирмени добавки, най популярните свързващи вещества са брашната – овесено, соево или царевично, както и сухото мляко. Може да добавим и пръст, но това абсолютно не значи, че преди риболова може да копнем няколко лопати и всичко е готово. Пръстта трябва да се подготви по отрано, суши се и се пресява. Освен свързващите свойства тя отлично поема и дълго задържа различни вкусови добавки. Това е особено актуално при риболов в течащи води. Вярно е обаче, че каракудата макар и да се чувства добре в речни условия, все пак страни от силните течения. Лесно е да се направи рехава смес, която бързо да се разпада, но тук възниква въпроса с доставянето на хранилката на желаното място. Дори и да предположим, че не се налага да използваме хранилката за захранване а използваме прашка, това не е просто нещо. Налага се да лепим захранващата смес и да добавяме разрехващи елементи. От най достъпните и простите може да посочим пясъка и триците. На пазара има много ефективни фирмени разрехватели наречени още „ гейзери ”, но са скъпи. Като аналог може да използвате суха квас. Попаднал в топла вода той започва да набухва, отделя мехурчета и да повдига малки частички захранка. Резултата от това е повече от ясен. Атрактантите за каракуда макар и да имат
голямо значение без правилното им подбори и комбиниране със захранката са безполезни. Всички тези вещества са способни да привлекат рибите, но не и да възбудят апетита и. С други думи ако в състава на захранката няма интересуващи каракудата компоненти то резултатноста на сместа ще е по скоро отрицателна. Към негативни последствия може да доведе и използването на непропорционално голямо количество атрактанти, ето защо към използването им трябва да се подходи много внимателно. Като начало най добре нека да използваме фирмени препарати стриктно следвайки препоръките на производителя – както по отношение на пропорциите, така и характерните особености за един или друг вид риба. За разлика от атрактантите, ароматизаторите въздействат на вкусовите органи на рибите. Но и тук главното е да не се прекалява. Оптимално използвайте фирмените ароматизотори стриктно следвайки инструкциите на опаковката. Шансовете да сбъркаме при дозировката намаляват ако използваме ароматизотори които могат да се използват и кат окомпоненти на самата захранка. Съществуват фирмени захранки с аромати от вивотински произход, но според мен те сериозно отстъпват на такива в които присъстват вердевас, червеи, кълцани червеи и т.н. Цвета на захранката също има значение, независимо от това дали говорим за река или за водоеми със стояща вода. Светлото петно на дъното е в състояние да изплаши рибата, но не съвсем, като резултата може да е по добър особено ако се отнася до едри риби. Частично този проблем може да коригираме използвайки оцветители. Те може да бъдат естествени – пръст или торф или пък да прибегнем към помоща на специализирани бой. Според мен за река е актуална захранка с кафяв цвят, а за езера – тъмно-зелен. Разбира се такива препоръки са условни, въпре
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
Най-после дочакахме! Сега можем да накараме и хищниците да треперят. Ще отидем на риболов с хранилка за бяла риба водени от Ралф Науен.
През последните години едва ли има някой метод на риболов по-превъзнасян от този с фидер. Но забележете – единствено на нехищни риби. Удивително е защо този ефективен метод поне до този момент не е използван успешно и при риболова на хищници. Както и в миналото на много водоеми доминира риболова на дъно с оловна тежест. А нима с хранилка не се хваща повече отколкото на дъно само с олово и то не само червеноперки и платики? Успешено се ловят и змиорки и бяла риба. С какво обаче да напълним хранилката? Как да направим монтажа и къде да замятаме? Ще се опитам да отговорим на тези ваши въпроси.
Какъв вид хранилка да използвам? Предлагат се различни модели и то в такова изобилие че може да се объркате лесно.А са ви необходими едва два основни типа: първия – т.нар затворен фидер, при който захранката е затворена и от двете страни и е подходящ за течаща вода, и втъри – т.нар отворен фидер, при който захранката е открита и от двете страни и се използва най-вече в стоящи води.
Фидера трябва да е с такъв размер че в него да се събере 15см-ва нарязана на ситно червеноперка без главата и опашката. Теглото на фидера има значение тогава когато ловим на силно течение. На стоящи води можем да ловим на неутежнен фидер.Ако се налага да ловите на големи дистанций използвайте затворени фидери за да не се разпръсне храната. За пълнеж на фидера използвам обикновенно 10-15см червеноперки или уклей – други риби рядко взимам. Рибките свежи или размразени нарязвам с нож. Когато ловите със закрит фидер парченцата трябва да бъдат доста по-малки отколкото при открити хранилки. Напълвам фидера с парчетата и затварям капака. Главата и опашката не се ползват. Във водата съдържанието на фидера изпуска примамлив за хищниците аромат. Белите риби който притежават по-остро обоняние отколкото зрение се привличат от аромата и атакува предложената от нас стръв тъй като съдържанието на фидера е сравнително трудно достъпно за нея.Ако желаете примамката ви във фидера да е възможно най-неустойма то добавете специални аромати за хшщнш ршби придлагани в риболовните магазини. Когато ловите с открит фидер то разрязвате рибата на по-големи парчета като ползвате и главата и опашката за по-добро укрепване на парчетата риба във фидера. Доколкото при всяко хвърляне при риболов с открит фидер се налага да го зареждате наново, то за един риболов достатъчно дълъг вие ще направите истински подранено хранително петно с активно деиствие.
През зимата обаче не бива да прекалявате с захранването и захранката трябва да се икономисва. При риболов на хищници аз препоръчвам употребата на здрави и мощни фидер пръчки. Закрепването на фидера става посредством вирбел на повод с дължина от 60см прикрепен на основното влакно. Употребата на такъв дълъг повод е наложителна за да не усети съпротивление бялата риба при кълване. Като най-добра стръв за кука може да ползвате червеноперка, нанизвайки я на тънък стоманен повод. Такава линия може спокойно да бъде атакувана от щука и тогава може да изтървете доста атрактивна риба, още повече че повода не би бил чак кой знае каква пречка и неудобство при риболова на бяла риба.
Внимателно кълване
В стръвта аз още монтирам малко дървено клинче, което повдига стръвтта ни. Това допълнително възбужда лубопитството на хищника и освен това е прави по-недосъпна за раците, който често пъти оглозгват цялата стръв преди още да сте се усетили. А това е доста сепиозен проблем. Ако някой му е известно как да защитим стръвтта от раци моля нека се обади! Кълването на бялата риба е нерешително.Върха на фидера се огъва не повече отколкото при риболова на червеноперки. Такова деликатно кълване риболовец с линия само с олово едва ли би усетил.Как да постъпим? Засичането трябва да е мигновенно както при риболова на червеноперка.
Рибата се закача в центъра на зъбите. Не забравяйте че малките сулки трябва да се пускат. Удачен избор в комбинация с нарязани рибки е използването на дъждовния червей за стръв. За да надхитрите бялата риба с такъв метод може да ловите и на места където ловят риболовци с силиконови рибки и червей. Обикновенно бяла риба се лови на места с бавно течение и завирени. Змиорката пък предпочита места с по-силно течение и каменисто твърдо дъно. На такива места тлябва да ловите с утежнен фидер, който да не се мести от течението. За риболов на бяла риба и змиорка са подходящи вечерните часове. На мястото трябва да пристигате и да се настанявате още по светло за да не се суетите с приготвянето на линията. За бяла риба най-подходящо е времето около 22 часа а за риболов на змиорки – около полунощ. Ако до този момент не ви се е отдало да уловите едър хищник на фидер то единствената причина за това е може би че не сте се пробвали. Положително мисля че ако опитате слуката си с фидер за хищни риби то едрите екземпляри се ваши. Не забравяйте че при този тип риболов отпада фактора съпротивление на плувката който често пъти плаши едрите и внимателни риби. Първото което рибата ще почуства при риболова с фидер е засичането и забиващата се кука а тогава признайте вече ще е доста късно да бяга...
Анатомия на фидера
Трудно е да се открие кой пръв е изобретил хранилката и в коя страна, но специализираните пръчки за хранилки, и то в техния съвременен вид водят началото си от Англия. Названието фидер е резултат от степенчатото съкращаване и опростяване в резултат на практичността на настоящите години. Днес с тази дума се означава както хранилката, така и вида пръчка, подходящ за този вид риболов.
Конструкция
Какво представлява всъщност съвременният фидер? Това е пръчка на две или три колена с водачи, чийто върхове обикновено са с различна акция и чувствителност. Върхът служи като сигнализатор на кълването, подобно на кивока при риболов на мормишка на подледен риболов. Той не е предназначен за хвърляне на хранилката, нито за изваждане на рибата. Ето защо неговата гъвкавост не трябва да ви въвежда в заблуда относно мощта на пръчката. В същото време преходът от активната връхна част към основната пръчка трябва да е колкото се може по-плавен. По тази причина идеални са моделите, които са с вградени активни части, които в най-голяма степен се съчетават с върха. От друга страна, различните ситуации изискват активни части с различна гъвкавост и чувствителност. Да се има за всяка отделна ситуация подходяща пръчка, е крайно неудобно, а и скъпо. Пръчка с вграден връх е по-скоро удачен вариант за точно определен водоем и условия, докато за тези, които обикалят по различните водоеми, интересни са по-универсалните модели фидери. При класическите модели ръкохватката е коркова. Но производителите, икономисвайки го все повече и повече, използват синтетика. Първоначално само отдолу, а после и до макародържача, за да се превърне цялата дръжка в синтетика. Макародържачът на почти всички модели е винтов. Единствено на някои стари леки модели фидери може да се срещне закрепване с помощта на пръстени. За големи макари и мощни хвърляния този тип закрепване не е подходящ. На по-скъпите модели може да видите подвижен винтов държач, който се явява като добър компромис между стандартните винтови и подвижните пръстени.
Материал
Ранните фидери са били изработени от стъкловлакна. Такива са били пръчките в началото на 80-те години. Съвременните модели са от висококачествен карбон. Виждайки стъклопластов модел в магазините днес, по-добре го подминете – това е пародия на фидер, който ще ви осигури само неприятности, ако имате неблагоразумието да го закупите. Най-важното качество на фидера е неговата здравина. В същото време теглото му не играе особена роля. При търсене избирайте пръчки с по-дебели стени. Ако купувате корейски или китайски фидери, обърнете внимание на дебелината на стените. Да се поддават под натиска на пръстите ви, те не са длъжни, особено ако искате да ги ползвате по-дълго. Нерядко подобни модели при указана акция до 100 г, например, успешно се чупят едва при работа с 50-грамови фидери.
Мощност и дължина
Това са две характеристики, тясно свързани една с друга. Колкото е по-мощна дадена пръчка, толкова по-дълга е тя по правило. Защо? Големи, тежки фидери се изискват обикновено при риболов на река. Там именно се проявяват и предимствата на дългата пръчка, позволяваща да се вдигне над водата повече влакно, извеждайки го от въздействието на течението. Традиционната класификация на фидерите ги дели на три класа – лек, среден и тежък. Леките фидери са двуколенни пръчки с дължина 3,30-3,60 м с акция до 40-45 г. В днешно време такива фидери почти не се произвеждат. Тенденцията е към уголемяване и утежняването на линиите го изместиха от асортимента на повечето фирми. Средните фидери имат в болшинството си дължини от 3,60 - 3,90 м. Състоят се от 2-3 колена и са проектирани за работа с фидери от 50-60 г. Все още се предлагат в магазините. Тенденцията е да се предлагат по-тежки модели и с дължина до 4,2 м. Някои модели стоят в ръката като дърво. Те могат да хвърлят фидери от по 90-100 г. Все още обаче те се срещат сравнително рядко.
Като цяло трябва да се каже, че тежките фидери предполагат самозасичане на рибите, а и практически при най-тежките фидери активна част не се изисква. Често пъти се използват за най-тежките фидери мощни шарански пръчки.
В последните години започнаха да се предлагат фидери с различна дължина, например от 3,90 до 4,20 м с помощта на допълнително коляно. Дългият вариант е подходящ за далечни дистанции, а късият за риболов до брега. Риболовци, които не са се специализирали във фидер риболова, посещаващи различни водоеми и желаещи да имат подръка фидер, приветстват интересните универсални модели, предлагащи набор от колена, с помощта на които подобно на конструктор моделират пръчка с различна дължина и акция в зависимост от риболовната ситуация. Такива мултифункционални пръчки представляват определен компромис, защото отстъпват по отношение на качествата си на специализираните модели. Да се моделира, е безспорно по-евтино, но и качеството е значително по-малко. Ето защо трябва да се помисли какво е по-добре да се купи – модел за всякакви ситуации, който най-вероятно не ще ви удовлетвори напълно, или да се предпочете специализираната, но по-съвършена пръчка и по-нататък при желание да се оборудвате с втора, а защо не и с трета.
Проблемът с плетените влакна
Особеност на фидерите, особено на тежките, се заключава в това, че те са конструирани за замятане на големи тежести, а в същото време с тях се ловят не особено големи риби - основно платика и дребен шаран. Ето защо при вадене тези модели, особено по-евтините, се държат доста посредствено и с доста голяма доза издръжливост. По същата причина плетените влакна, така добре показващи кълванетата, не се съчетават много добре с фидерите – нито вдървената пръчка, нито неразтегливото плетено влакно са в състояние да амортизират напъните на рибата. Ето защо и при използването на плетени влакна има множество откачания на риби. Убеждавайки се в това, днес повечето риболовци предпочитат да използват монофилни влакна. Дори и самите производители обърнаха внимание на този неприятен факт и пуснаха серии фидери специално с по-мек строй и по-твърди водачи за работа с плетени влакна. Сложният строй на най-скъпите и съвършени модели осигурява максимум амортизация при необходима за хвърляне на хранилката гъвкавост. Цените на добрите модели са от порядъка на над 100 лева, като добре трябва да гледате какво купувате. Преди всичко то трябва да е съобразено с вашите нужди и начин на риболов. В заключение трябва да се каже, че това е един много успешен вид риболов и през последните години това е доста предпочитан и резултатен метод в западните школи. Може да се каже, че фидерите са истински бестселър за риболовците и те набират все повече привърженици и у нас
Изберете правилния фидер
На пазара има много видове хранилки за риболов но избора на правилния е доста труден въпрос за доста риболовци. Вида на използвания фидер по правило зависи от вида на водоема където ще ловите но наистина има толкова много видове и размери че наистина е много лесно да се объркате. Ето защо ще ви представим три придпочитани модела фидери както и защо и при какви условия трабва да ги използвате.
Отворени фидери – Това са стандартни отворени фиери които са добри както за реки така и за стоящи води. Те са с утежнено пластмасово тяло и особеноподходящи за дълбоки езера и бързо течащи реки. Основното им предимство при такива условия е че захранката не пада от фидера докато не е паднала на дъното. Предлагат се в различни големини и грамажи които се подбират от конкретните условия.
Мрежест фидер – Това е фидер от метална или пластмасова мрежеста основа особено подходящ за плитки езера и типични арендаторски водоеми развъдници за шаран. Основното му предимство при такива води е активното действие още с първия си досег с водата – от него благодарение на по-широките отвори захранката се отделя още с пропадането на фидера преди да е на дъното. Това е и отличния начин да хахраните обилно мястото си с много захранка за кратко време.
Метод фидер – това е класическа хранилка или фидер който позволява да се лови с найстина къс повод. Но трябва да знаете че използването на подобен модел фидери е по-успешно ако са монтирани подвижно на влакното или фиксирани чрез патерностер. Този метод е ефективен както за реки така и за стоящи води, като не трябва да забравяте обаче че използваната захранка трябва да е по-лепкава и стегната особено при риболов на река. Захранката се държи на ребрата на фидера на които е закрепена и допълнителната тежест. Доста голямо разнооблазие от мдели и форми.
Какво обича каракудата или как да е ловим на фидер
Какво обича каракудата? Някой казват, че нищо особено – проста линия без много труд. Но каракудата не е така проста , а едрата – особено. Те не са бройлерите от по 25 грама, които взимат всичко което е на куката. За тях се изисква особен подход...
По мое мнение най ефективен метод за риболов на едра каракуда е фидера. Ще се спра обаче на няколко особености на линията и тактиката на риболов. Първото, което трябва да направите, е да определите къде и как възнамерявате да използвате фидера. Работата е в това, че каракудата прекрасно се чувства навсякъде – в реки и езера, в големи водоеми и малки езерца. И условията на риболов внасят корекции в построяването на линията и тактическия план на риболовеца. Това е важен момент и не трябва да се подценява. И така пристигналисте на водоема с много мощна пръчка. До какво може да доведе това? Много просто – до загуба на чувствителност, което е много лошо – в неголеми и плитки водоеми рибата е достатъчно предпазлива и не сгъва пръчката от стойката , както обичат да казват риболовците. Брега на водоема може да е плътно обрасъл с храсти и дървета, които да пречат на замятането. Това сериозно усложнява
използването на дълга пръчка. Но не бързаите да се хващате за брадвата да сечете – като правило на такива водоеми е напълно достатъчно леко замятане с лека линия. При риболов на река нещата са съвсем други. Тук лекия фидер може да се окаженеподходящ ако не е разчетена тежеста му правилно. Претоварването на пръчката пък пречи при замятане и има опастност от счупване. На течение каракудата е по малко предпазлива, а кълването му в по голямата част от случаите уверено и почни винаги истинско. Но дори и тогава трубва добре да се преценили правилно избора си на връх – той трябва да съотвества на конкретните условия на риболов. Ако поставим твърде твърд връх то възниква проблем с правилното нагласяне на ъгъла на извиванеи рискуваме върха ни въобще да не се огъне при кълване. Ожсвен това такъв връх ще отлепя хранилката от дъното а това не трябва да се случва. Прекелено мекия връх пък течението бързо ще огъне и той ще загуби необходимите качества за отчитане на кълавнето и вие просто рискувате да ги пропуснете. Избора на хранилка е също много важен и трябва да се отнасяме внимателно към него. Макар използването на един или друг модел пръчка да ограничава тегловия диапазон на хранилките, не само това определя степента им на пригодност. Хранилките за течаща и стояща вода си имат принципни разлики – задачата на първите е да задържат приммаката , а на другите лесно да се освобождава от нея. Ще започнем с течението. В основата си тук се употребяват хранилки с еднаква конструкция независимо от вида риба, който ще ловим. Естествено има и нюанси. Най подходящи са металните хранилки от напълно затворен тип или затворени поне от едната страна. Това е свързно с факта, че при риболов на каракуда паузата между замятанията не се ограничава до 10-15 минути , както е при други случай. Каракудата е подробна и педантична риба и за нея колкото по дълго – толкова по добре. Необходимо е да уточня, че храната в хранилката се държи приблизително около 30 минутисъщо така на течение е най добре да се използват хранилки с правоъгълно или триъгълно сечение. При риболов на стоящи води положението е съвсем различно и има разнообразие. Тук основната задача е да се избавим от храната възможно най бързо. И най подходящи за целта са откритите фидери с кръгло сечение. Те по-бързо от металните отдават храната си, стоят леко нестабилно, а при засичане храната изпада от нея и стръвта се оказва в центъра на хранителното петно. На сотящи води може да използвате и затворени хранилки. Най често това са контейнери, предназначени за жива стръв – най често бял червеи. Като правило такива хранилки се използват в добре познати места, към които рибата вече е дошла, но по една или друга причина не е активна. Подходящи за такива цели са меките хранилки от полиетилен. На сибно тинести водоеми може да се сбълскате с проблема хранилката ви напълно да се изгуби в тинята, а опитите ви да е освободите от захранката да приличат на подводен взрив, в който тя се губи и скоро ще потъне на дъното. В подобни случай е удачно напълно да се откажете от използването на хранилкиа вместо нея да поставите пред повода бавно
потъваща бомбарда. При този метод се налага използавнето за захранване на прашка, а това за съжаление ограничава възможността за риболов на дистанции. Но ако переспективното място се намира далеч от брега и прашката е безсилна ще се наложи да монтирате модернизирана хранилка. Трябва да добавите в конструкцията и елемент, които да и дава плаваемост близка до неутралната. Най често за целта може да използвате парче стиропор прикрепено към горната част на хранилката. Най надеждния начин на закрепването му е с помоща на тънка стоманена телкато навивките се разполагат надолу от остта на хранилката без да пречат на падането на захранката. Затворените хранилки, използвани за жива стръв също може да се модернизират. В горната част може да залепите парче гъба, което придава плаваемост, а и дава възможност за напояването му с ароматизатор, което още повече може да повиши резултатността на риболова ви. На пазара има фирмени ароматизирани хранилки, но като правило те са открити, а използването на атрактант за такава хранилка според мен е излишно. Доста по просто и ефикасно според мен е да се добавят желаните компоненти и аромати в самата хранителна смес. Сега малко за използваните при монтажите принадлежности. Най простия но не и най добрия – е с зползването на дълга противоусукваща шлауха. По мое мнение използването и е оправдано само на реки с чувствително силно течение. Във всички останали случай положителните и качества свързани основно с намаления брои оплитания на линията не са оправдани с колосалната загуба на чувствителност, която има при използването на такъв тип хранилки и монтажи. Моето мнение е противоусукващи шлаухи да се използват само на реки. На водоеми със стоящи води е препоръчително да се използват т.нар асиметрични възли. Линията става още по чувствителна ако хранилката се монтира на отделен повод с дължина 15см. Но наред с достойнствата на този монтаж, той естествено си има и негативи – оплитания както и невъзможността да се използват няколко куки. Дължината на повода се подбира по опитен път. В сила е правилото – колкото е по слабо и лошо е кълването толкова по дълъг е повода и обратонто – при добро и активно кълване повода е по къс. Като материал за повода не трябва да икономисваме, а да използваме проверено влакно. Добре е да се използват специализирани влакна за поводи – при тях са отчетени изискванията към еластичност и здравина на възел. По отношение на куките важи същото – използвайте само качествени здрави и остри куки и отново най добре такива специализирани за риболов на фидер. Лично аз предпочитам тези на OWNER. Когато линията е готова остава само да захраним. Но това е по просто да се каже отколкото да се извърши. Пшенично брашно примесено с аромати съвсем не е всичко за интересуващите ни риби. Към захранването трябва да се подходи сериозно отчитайки всички нюанси касаещи това действие. Захранката – това е голяма и обширна тема с много противоречия. По нея може да се говори толкова много и дълго, както за спининговите примамки и все пак няма да имате възможност да обхавене и изясните всичко. Въпреки всичко ще се опитам да отразя накратно някой изисквания към фидер захранката за каракуда пряко зависещи от условията на риболов. Дълбоко се заблуждава този, които мисли че има захранка подходяща за всякакви случай дори и използавна само за един вид риба. Няма такава захранка купена от специализиран магазин с надпис „ Каракуда” да е подходяща за всякакви условия на риболов. Отличен пример в потвръждение на това служат сезоните предпочитания на рибите. През пролетта, когато температурата на водата е под 15 градуса, каракудите се отнасят негативно към съдържанието на ароматизатори и атрактанти в захранката. През лятото по привлекателни са ароматите с растителен произход, а през останалото време – животинските. И така в крайна сметка може да кажем, че са необходими при едни или други условия различни добавки. Сама по себе си захранващата смес е съставена от малки и по големи частици и това е добре – малките по добре се разтварят във водата, а едрите заинтересуват по сериозните риби. Но в сух вид е трудно да ги доставим до дъното. И макар в повечето специализирани готови захранки да се съдържа свързващ елемент тяхните пропорции не винаги ни устройват. Ако ловите на езеро с неголяма дълбочина и като добавка то е сериозно затинено, захранващата смес трябва да бъде лека, т.е рехава за да може след падане във водата тя без бавене и проблеми да се отделя от хранилката с леко и рязко придърпване без да потъва в тинята. Недопустимо е ако връщаме хранилката с остатъци от захранка при вадене. Нужно е тя да се разпада напълно за не повече от половин час. За риболова на каракуда това е много важно. Без да взимаме под внимание специализираните фирмени добавки, най популярните свързващи вещества са брашната – овесено, соево или царевично, както и сухото мляко. Може да добавим и пръст, но това абсолютно не значи, че преди риболова може да копнем няколко лопати и всичко е готово. Пръстта трябва да се подготви по отрано, суши се и се пресява. Освен свързващите свойства тя отлично поема и дълго задържа различни вкусови добавки. Това е особено актуално при риболов в течащи води. Вярно е обаче, че каракудата макар и да се чувства добре в речни условия, все пак страни от силните течения. Лесно е да се направи рехава смес, която бързо да се разпада, но тук възниква въпроса с доставянето на хранилката на желаното място. Дори и да предположим, че не се налага да използваме хранилката за захранване а използваме прашка, това не е просто нещо. Налага се да лепим захранващата смес и да добавяме разрехващи елементи. От най достъпните и простите може да посочим пясъка и триците. На пазара има много ефективни фирмени разрехватели наречени още „ гейзери ”, но са скъпи. Като аналог може да използвате суха квас. Попаднал в топла вода той започва да набухва, отделя мехурчета и да повдига малки частички захранка. Резултата от това е повече от ясен. Атрактантите за каракуда макар и да имат
голямо значение без правилното им подбори и комбиниране със захранката са безполезни. Всички тези вещества са способни да привлекат рибите, но не и да възбудят апетита и. С други думи ако в състава на захранката няма интересуващи каракудата компоненти то резултатноста на сместа ще е по скоро отрицателна. Към негативни последствия може да доведе и използването на непропорционално голямо количество атрактанти, ето защо към използването им трябва да се подходи много внимателно. Като начало най добре нека да използваме фирмени препарати стриктно следвайки препоръките на производителя – както по отношение на пропорциите, така и характерните особености за един или друг вид риба. За разлика от атрактантите, ароматизаторите въздействат на вкусовите органи на рибите. Но и тук главното е да не се прекалява. Оптимално използвайте фирмените ароматизотори стриктно следвайки инструкциите на опаковката. Шансовете да сбъркаме при дозировката намаляват ако използваме ароматизотори които могат да се използват и кат окомпоненти на самата захранка. Съществуват фирмени захранки с аромати от вивотински произход, но според мен те сериозно отстъпват на такива в които присъстват вердевас, червеи, кълцани червеи и т.н. Цвета на захранката също има значение, независимо от това дали говорим за река или за водоеми със стояща вода. Светлото петно на дъното е в състояние да изплаши рибата, но не съвсем, като резултата може да е по добър особено ако се отнася до едри риби. Частично този проблем може да коригираме използвайки оцветители. Те може да бъдат естествени – пръст или торф или пък да прибегнем към помоща на специализирани бой. Според мен за река е актуална захранка с кафяв цвят, а за езера – тъмно-зелен. Разбира се такива препоръки са условни, въпре
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 27 Дек 2011 - 21:33
Цялото внимание към върха
Духа силен вятър над водоема. Това не е най-добрият ден за риболов с щека. Но с фидер пръчка риболовецът може да лови независимо от неблагоприятните условия.
Експертът по риболов на фидер Франк Фаухабер държи на устойчива стойка своя фидер под ъгъл 60-70 градуса. Неговите очи наблюдават цветния връх на пръчката, който може всеки момент да сигнализира за кълване. И ето върхът на фидера потрепва. Мигновено Франк отговаря със засичане. Пръчката силно се огъва и той уверено води към кепчето си платика от около 2 кг. Прекрасен екземпляр. Той е резултат от правилния избор на линия. Преди да пристъпите към оборудването на своя фидер, трябва да помислите къде ще ловите с него, колко са тежки хранилките, с които ще ловите, и какви видове риби искате да гоните. За да ловите успешно на големи реки с фидер, ще ви трябва пръчка от типа Heavy Feeder, която ще ви позволи да правите далечни замятания и с тежка хранилка. Той трябва да издържа голямо натоварване, защото хранилката, пълна със захранка, може да тежи и повече от 120 г. За големи реки със силно течение е необходима пръчка с акция и до 180 г, притежаваща достатъчно мощ за ваденето на такива силни и едри риби като мрени и шарани.
Ярки цветове
Препоръчваме ви да вземете със себе си на брега няколко върха с различна дебелина и цвят. Мощността на върховете се измерва в унции. Една унция съответства на 28 г. За риболов на големи реки се използват върхове с 3-4 унции. На по-скъпите и качествени фидер пръчки данните в унции са написани на всеки връх. Различната им окраска позволява да различаваме тяхната нееднаква здравина. Бъдете внимателни – има и еднакви по мощност върхове с различни цветове. За тежък риболов на едри риби в големи реки някои експерти използват много дълги пръчки. Ако поставите подобна пръчка с дължина от 4,50-5 м на стойката под някакъв ъгъл спрямо брега, основното влакно избягва досега с препятствия в прибрежната зона. Освен това, колкото по-остър е ъгълът между основното влакно и брега, толкова течението ще оказва по-малко влияние на влакното и линията. За водоеми със слабо течение, такива като канали, старици или малки реки, макар и да е необходима здрава линия и оборудване, все пак е безсмислено използването на подобни тежки пръчки, както при риболова на бързи и големи реки. Акцията на фидер за подобни условия трябва да е от 60-100 г и тя е напълно достатъчна, за да издържи. Това позволява да се използва тежка хранилка, която да задържа линията на едно място дори и ако водата придобие по-забързано движение. Дължината на пръчката от среден клас и акция трябва да е както при риболов на река. Но все пак по-добре е да се използва по-дълга фидер пръчка, за да предотвратите закачането на влакната около прибрежната зона.
Може малко по-къса
За риболов на стоящи води – езера и язовири, фидер пръчката трябва да е с дължина от 3,60-3,90 м. Акцията им може да бъде по-малка, защото в стоящи води не е необходимо да се борим с течение. И по-леките хранилки остават на дъното неподвижни. Препоръчваната акция е от 30-60 г. Строят на пръчката не бива да е много твърд, макар фидерите да са предназначени за замятане на тежки хранилки. Ако пръчката не амортизира напъните на рибата при вадене, това може да доведе до късане на повода или изправяне на куката. Фидер пръчките в болшинството от случаите са на коленна сглобка, като броят на колената зависи от тяхната дължина. За фидер с дължина 3,90 м идеално е деленето на три колена без някакво видимо нарушаване на строя. Върховете на фидерите се изработват от фибро стъкло или карбон. Материалът, от който са направени, може да установите, като погледнете тънкия им край - стъклопластовите са светли, а карбоновите са тъмни. Стъклопластовите върхове са изключително гъвкави и чувствителни, като реагират и на най-слабия допир със стръвта. Ето защо те са и най-подходящи при риболов в стоящи води или безветрено време. По-твърдите карбонови върхове са предназначени за риболов при силен вятър или на силно течение. За да може винаги да реагирате на променящата се обстановка по водоемите, е необходимо да имате със себе си подходящ набор от различни върхове, които трябва да се съхраняват и транспортират в здрав пластмасов калъф.
Свен Хайнингер
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
Духа силен вятър над водоема. Това не е най-добрият ден за риболов с щека. Но с фидер пръчка риболовецът може да лови независимо от неблагоприятните условия.
Експертът по риболов на фидер Франк Фаухабер държи на устойчива стойка своя фидер под ъгъл 60-70 градуса. Неговите очи наблюдават цветния връх на пръчката, който може всеки момент да сигнализира за кълване. И ето върхът на фидера потрепва. Мигновено Франк отговаря със засичане. Пръчката силно се огъва и той уверено води към кепчето си платика от около 2 кг. Прекрасен екземпляр. Той е резултат от правилния избор на линия. Преди да пристъпите към оборудването на своя фидер, трябва да помислите къде ще ловите с него, колко са тежки хранилките, с които ще ловите, и какви видове риби искате да гоните. За да ловите успешно на големи реки с фидер, ще ви трябва пръчка от типа Heavy Feeder, която ще ви позволи да правите далечни замятания и с тежка хранилка. Той трябва да издържа голямо натоварване, защото хранилката, пълна със захранка, може да тежи и повече от 120 г. За големи реки със силно течение е необходима пръчка с акция и до 180 г, притежаваща достатъчно мощ за ваденето на такива силни и едри риби като мрени и шарани.
Ярки цветове
Препоръчваме ви да вземете със себе си на брега няколко върха с различна дебелина и цвят. Мощността на върховете се измерва в унции. Една унция съответства на 28 г. За риболов на големи реки се използват върхове с 3-4 унции. На по-скъпите и качествени фидер пръчки данните в унции са написани на всеки връх. Различната им окраска позволява да различаваме тяхната нееднаква здравина. Бъдете внимателни – има и еднакви по мощност върхове с различни цветове. За тежък риболов на едри риби в големи реки някои експерти използват много дълги пръчки. Ако поставите подобна пръчка с дължина от 4,50-5 м на стойката под някакъв ъгъл спрямо брега, основното влакно избягва досега с препятствия в прибрежната зона. Освен това, колкото по-остър е ъгълът между основното влакно и брега, толкова течението ще оказва по-малко влияние на влакното и линията. За водоеми със слабо течение, такива като канали, старици или малки реки, макар и да е необходима здрава линия и оборудване, все пак е безсмислено използването на подобни тежки пръчки, както при риболова на бързи и големи реки. Акцията на фидер за подобни условия трябва да е от 60-100 г и тя е напълно достатъчна, за да издържи. Това позволява да се използва тежка хранилка, която да задържа линията на едно място дори и ако водата придобие по-забързано движение. Дължината на пръчката от среден клас и акция трябва да е както при риболов на река. Но все пак по-добре е да се използва по-дълга фидер пръчка, за да предотвратите закачането на влакната около прибрежната зона.
Може малко по-къса
За риболов на стоящи води – езера и язовири, фидер пръчката трябва да е с дължина от 3,60-3,90 м. Акцията им може да бъде по-малка, защото в стоящи води не е необходимо да се борим с течение. И по-леките хранилки остават на дъното неподвижни. Препоръчваната акция е от 30-60 г. Строят на пръчката не бива да е много твърд, макар фидерите да са предназначени за замятане на тежки хранилки. Ако пръчката не амортизира напъните на рибата при вадене, това може да доведе до късане на повода или изправяне на куката. Фидер пръчките в болшинството от случаите са на коленна сглобка, като броят на колената зависи от тяхната дължина. За фидер с дължина 3,90 м идеално е деленето на три колена без някакво видимо нарушаване на строя. Върховете на фидерите се изработват от фибро стъкло или карбон. Материалът, от който са направени, може да установите, като погледнете тънкия им край - стъклопластовите са светли, а карбоновите са тъмни. Стъклопластовите върхове са изключително гъвкави и чувствителни, като реагират и на най-слабия допир със стръвта. Ето защо те са и най-подходящи при риболов в стоящи води или безветрено време. По-твърдите карбонови върхове са предназначени за риболов при силен вятър или на силно течение. За да може винаги да реагирате на променящата се обстановка по водоемите, е необходимо да имате със себе си подходящ набор от различни върхове, които трябва да се съхраняват и транспортират в здрав пластмасов калъф.
Свен Хайнингер
Източник на информацията [You must be registered and logged in to see this link.]
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Риболов на големи Мярени и Платики
by Admin Чет 12 Яну 2012 - 21:32
Риболов на големи риби с фидер тим „Сенсас-Jagsttal”
Тимът „Сенсас- Jagsttal” си направи среща в неделя сутрин , началото на месец юли е , река Рейн. Мястото е точно там където реката разделя областта на две. Риболова ще е на фидер , въдиците са специално подбрани за ситуацията , риболов на река с течение и големи риби. По-специално обект на риболова ще са борбените Мрени също така големите и тежки Платики, фидерите ще са натоварят до краен предел, това ще е един голям тест за техните качества и материала от които са изработени. Подготовката и правилното провеждане на риболова са от изключително значение. Не трябва да се използват по-големи от необходимите кошнички, всички елементи от риболова трябва да са настроени точно и прецизно . Времето също е фактор , то трябва да изиграе своята роля за приятно прекарания ден , неделната сутрин не беше от най-спокойните … надявахме се ,че рибите няма да бъдат много притеснени. Рано сутринта все още имаше силни пориви на вятъра от отминаващата буря , бурята като че ли беше вдъхнала живот на реката , още с пристигането ни видяхме активност на рибата по цялата водна площ. Това беше едно добро начало на деня.
Нека започнем от самото начало, съставянето и подготовката на храната за риболов .
В този ден решихме да тествахме две различни рецепти , по-светъл и по-тъмен вариант.
Светлата храна се състоеше от :
1 kg Brassen Explosiv
1 kg Gigantix
1 kg Feeder Explosiv
200 грама варен коноп
50 грама натрошени пелети
[You must be registered and logged in to see this image.]
Едно истинско пиршество за Платика и Мряна
По-тъмна храна се състои от:
1 kg Gros Gardons
1 kg Gigantix
½ kg Gardons Rouge
200 грама жълти трохи
150 грама варен коноп
[You must be registered and logged in to see this image.]
Gros Gardons
[You must be registered and logged in to see this image.]
Gigantix
[You must be registered and logged in to see this image.]
Gardons Rouge
Голямата Червеноперка e с много семена и е харесвана от Мрените , съставките /частиците/ на Gigantix правят храната атрактивна за големите риби ,а Gardons Rouge е задължителна за мътна вода.
Храната трябва да бъде така избрана ,че да отговаря на рибите които ще се ловят. Богата на хранителни вещества и семена които се смесват с много частици … такава структура и сътав пасва точно на една 3 килограмова Мряна която мощно пори водите на Рейн. В допълнение към тази питателна храна по-късно може да се добавя и жива стръв, особено бели червеи, кастери и ако се появят Платики кълцани торни червеи. Може да се добави и някой подобрител или активатор към храната , който да подобри нашите шансове за улов . Малко мед
(30 гр. на 3 кг. храна ), или аромат на пармезан (кашкавал) . Накрая добавяме и малко адатив ванилия ½ пакетче за 3 кг. храна.
Нашите храни са приготвени още от предната вечер , искахме пасивна храна, за да не стимулираме апетита на многобройните дребни риби и второ, частиците да са поели вода, да са тежки и да са на нашето хранително петно , рибите които минават да се задържат на петното.
Въдици и монтаж:
Големите риби изискват , силови въдици и груби монтажи, можи би, но всичко е относително, използването на такива такъми може да остави не приятни споени от риболова у някои колеги, при търсенето на тези големи риби. Има начин прилаган от други фидер риболовци с много по фина линия да се ловят големи риби, с повод 0,10 и кука десетка съчетана с плетено влакно 0,08 да се ловят бели мрени по 5 кг. Правилната компилация от въдица и монтаж трябва да е съобразена с всички фактори и особености на риболова , за да може повечето риби да бъдат извадени от водата , а не на половината да кажем сбогом и да оберем линията си с наведена глава.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Монтаж с ластик./ монтаж с тиранти/
Нека започнем с монтажа: Първо усукваме/ преплитаме/ едно парче от влакното от около 5-10 см , предварително сме завързали малък вирбел които трябва да стане нашата свръзка за повода. Заготовката трябва така да е направена ,че от долната страна да останат около 30-40 см. влакно. На стърчащото влакно нанизваме вирбел с карабинка на които ще монтираме в последствие хранилката , след това правим клуп с размер около 25-30 см. Предварително усуканото влакно ще стърчи на страни и по този начин ще предпазим монтажа от оплитане. Характерна особеност при риболова на река с плетено основно влакно е използването на ластици за риболов с щека / латексови ластици/ , на вирбела с повода се монтира малък гумен буфер/амортисьор/. Ластика трябва да се свърже към монтажа, това става по следния начин.Прекарва се единия край на ластика през вирбела и се пресуква , накрая се прави възел като преди това сме поставили малък ринг към които ще прикрепяме повода. Не е препоръчително използването на тънки ластици, те са прекалено разтегливи и контрола върху рибата се губи , почти не можем да въздействаме с въдицата на рибата. Ние препоръчваме използването на ластици с сечение от 1.0 - 2.0 мм. Използваните фидер пръчки трябва да имат достатъчно жилавост и мощ за укротяването на силните риби, използват фидери „Team Feeder 450 –Sensas” хеви вариант и и „Tri-Cast 5000 Legend” фидер , които са достатъчно здрави и жилави за да укротят големите риби и същевременно имат и дори резерви за още по-големи риби. Основната линия е 0,10 „Pezon & Michel” , има и монтиран шок лидер с сечение от 0,14 мм. на цялата тази комбинация ще добавим и гумения буфер за да можем да преборим големите и борбени риби. Предпочетохме плетените влакна защото дъното на реката е много каменисто и има много закачки, плетеното влакно е доста по-здраво и шанса да спасим късането е много по-голям. Имахме на разположение и по-тънка основна линия 0,08 и шок лидер 0,10 .Куките които използвахме при риболова бяха „Sensas Feeling 3311” . При тези условия на риболова бяха достатъчни кошнички с тегло от от 60 - 80 грама. За разстояние до 50 метра ползвахме стандартни кошници, а за над 50 м. метра тип далекобойни с долно утежнение.
Започваме риболова !
След като се настанихме по риболовните места на известно разстояние един от друг е време да започнем с изграждането на хранителните петна.Разстоянията на които решихме да ловим бяха 40, 55 и 68 м. Коритото на реката започва от 40 тия метър, на 55 метра сме в средата на коритото , а на 60 метра е ръба на коритото. Изследването на дъното е задължително , тези които искат да ловят риби го правят , а хората които го пренебрегват в повечето случаи повече си почиват от колкото да ловят. За целта кошничката се хвърля на 10 тина метра над избраната дистанция за риболов, използва се празна кошничка за по-добро усещане , като същевременно в празната кошничка може се закачат разни малки парченца от дъното които да ни дадат допълнителна информация. При необходими 80 грама за да се задържи кошницата на дъното , половина 40 гр. са подходящи за едно хубаво изследване на дъното и мястото на хранителното петно.
В крайна сметка сме проучили дъното и сме готви да започнем с изграждането на хранителното петно. Обикновено започваме с десетина кошници с малко добавена жива стръв, в началото на риболова трябва да сме предпазливи и да следим как ще реагират рибите.Има дни в които рибите не реагират добре на много храна и жива стръв , и да стигнем до извода ,че понякога по-пестеливото подаване на храна е по-добро. След първите подадени 10 кошници, сме готови за риболова и монтираме повода с куката. Тъй като се търсят големите „Платики” и „Мрени” на кука 10 – ка слагаме седем червея.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Така се прави!
Още с първото хвърляне с кука и стръв , не след дълго ни кълве на почти всички , въдиците заемат формата на полукръг, дадено е едно много добро начало!
[You must be registered and logged in to see this image.]
След като разбрахме, че рибата вече е на хранителното петно и реагира добре на захранката увеличаваме количеството на червеите и кастрите във храната. Започваме да ловим риба след риба , понякога рибите са толкова големи ,че се налага да станем от удобните си места за да можем да контролираме по-добре мощните пориви на тези бойци. Понякога борбените Мрени са заменени от Платики и Червеноперки, но общо взето тяхното присъствие днес е малко. Рибите реагират много добре на храната и стръвта , най-вероятно ще сме много доволни в края на риболова. В допълнение към големите Мрени около 3 кг , и Платики около 2 кг. Имаме и добри Червеноперки с тегло от около 1 кг., при тези риби наистина можем да говорим за трофейни размери / големи риби/ . Дори имаше и няколко Шарана които тестваха до краен предел възможностите на фидер въдиците.
Резултата от 4 часовия риболов.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Този ден показа , че с перфектната подготовка, хубаво време и добрата активност на рибата може да доведе до един не забравим риболов, риболов за които да си спомняме и след 25 години. Днес беше един от такъв ден.
Източник на информацията champions-team.de
За мен е в тази статия е интересен монтажа с ластик и изследването на дъното с половината от необходимата тежест...
Такива риби ,че нямаме е ясно на всички
Тимът „Сенсас- Jagsttal” си направи среща в неделя сутрин , началото на месец юли е , река Рейн. Мястото е точно там където реката разделя областта на две. Риболова ще е на фидер , въдиците са специално подбрани за ситуацията , риболов на река с течение и големи риби. По-специално обект на риболова ще са борбените Мрени също така големите и тежки Платики, фидерите ще са натоварят до краен предел, това ще е един голям тест за техните качества и материала от които са изработени. Подготовката и правилното провеждане на риболова са от изключително значение. Не трябва да се използват по-големи от необходимите кошнички, всички елементи от риболова трябва да са настроени точно и прецизно . Времето също е фактор , то трябва да изиграе своята роля за приятно прекарания ден , неделната сутрин не беше от най-спокойните … надявахме се ,че рибите няма да бъдат много притеснени. Рано сутринта все още имаше силни пориви на вятъра от отминаващата буря , бурята като че ли беше вдъхнала живот на реката , още с пристигането ни видяхме активност на рибата по цялата водна площ. Това беше едно добро начало на деня.
Нека започнем от самото начало, съставянето и подготовката на храната за риболов .
В този ден решихме да тествахме две различни рецепти , по-светъл и по-тъмен вариант.
Светлата храна се състоеше от :
1 kg Brassen Explosiv
1 kg Gigantix
1 kg Feeder Explosiv
200 грама варен коноп
50 грама натрошени пелети
[You must be registered and logged in to see this image.]
Едно истинско пиршество за Платика и Мряна
По-тъмна храна се състои от:
1 kg Gros Gardons
1 kg Gigantix
½ kg Gardons Rouge
200 грама жълти трохи
150 грама варен коноп
[You must be registered and logged in to see this image.]
Gros Gardons
[You must be registered and logged in to see this image.]
Gigantix
[You must be registered and logged in to see this image.]
Gardons Rouge
Голямата Червеноперка e с много семена и е харесвана от Мрените , съставките /частиците/ на Gigantix правят храната атрактивна за големите риби ,а Gardons Rouge е задължителна за мътна вода.
Храната трябва да бъде така избрана ,че да отговаря на рибите които ще се ловят. Богата на хранителни вещества и семена които се смесват с много частици … такава структура и сътав пасва точно на една 3 килограмова Мряна която мощно пори водите на Рейн. В допълнение към тази питателна храна по-късно може да се добавя и жива стръв, особено бели червеи, кастери и ако се появят Платики кълцани торни червеи. Може да се добави и някой подобрител или активатор към храната , който да подобри нашите шансове за улов . Малко мед
(30 гр. на 3 кг. храна ), или аромат на пармезан (кашкавал) . Накрая добавяме и малко адатив ванилия ½ пакетче за 3 кг. храна.
Нашите храни са приготвени още от предната вечер , искахме пасивна храна, за да не стимулираме апетита на многобройните дребни риби и второ, частиците да са поели вода, да са тежки и да са на нашето хранително петно , рибите които минават да се задържат на петното.
Въдици и монтаж:
Големите риби изискват , силови въдици и груби монтажи, можи би, но всичко е относително, използването на такива такъми може да остави не приятни споени от риболова у някои колеги, при търсенето на тези големи риби. Има начин прилаган от други фидер риболовци с много по фина линия да се ловят големи риби, с повод 0,10 и кука десетка съчетана с плетено влакно 0,08 да се ловят бели мрени по 5 кг. Правилната компилация от въдица и монтаж трябва да е съобразена с всички фактори и особености на риболова , за да може повечето риби да бъдат извадени от водата , а не на половината да кажем сбогом и да оберем линията си с наведена глава.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Монтаж с ластик./ монтаж с тиранти/
Нека започнем с монтажа: Първо усукваме/ преплитаме/ едно парче от влакното от около 5-10 см , предварително сме завързали малък вирбел които трябва да стане нашата свръзка за повода. Заготовката трябва така да е направена ,че от долната страна да останат около 30-40 см. влакно. На стърчащото влакно нанизваме вирбел с карабинка на които ще монтираме в последствие хранилката , след това правим клуп с размер около 25-30 см. Предварително усуканото влакно ще стърчи на страни и по този начин ще предпазим монтажа от оплитане. Характерна особеност при риболова на река с плетено основно влакно е използването на ластици за риболов с щека / латексови ластици/ , на вирбела с повода се монтира малък гумен буфер/амортисьор/. Ластика трябва да се свърже към монтажа, това става по следния начин.Прекарва се единия край на ластика през вирбела и се пресуква , накрая се прави възел като преди това сме поставили малък ринг към които ще прикрепяме повода. Не е препоръчително използването на тънки ластици, те са прекалено разтегливи и контрола върху рибата се губи , почти не можем да въздействаме с въдицата на рибата. Ние препоръчваме използването на ластици с сечение от 1.0 - 2.0 мм. Използваните фидер пръчки трябва да имат достатъчно жилавост и мощ за укротяването на силните риби, използват фидери „Team Feeder 450 –Sensas” хеви вариант и и „Tri-Cast 5000 Legend” фидер , които са достатъчно здрави и жилави за да укротят големите риби и същевременно имат и дори резерви за още по-големи риби. Основната линия е 0,10 „Pezon & Michel” , има и монтиран шок лидер с сечение от 0,14 мм. на цялата тази комбинация ще добавим и гумения буфер за да можем да преборим големите и борбени риби. Предпочетохме плетените влакна защото дъното на реката е много каменисто и има много закачки, плетеното влакно е доста по-здраво и шанса да спасим късането е много по-голям. Имахме на разположение и по-тънка основна линия 0,08 и шок лидер 0,10 .Куките които използвахме при риболова бяха „Sensas Feeling 3311” . При тези условия на риболова бяха достатъчни кошнички с тегло от от 60 - 80 грама. За разстояние до 50 метра ползвахме стандартни кошници, а за над 50 м. метра тип далекобойни с долно утежнение.
Започваме риболова !
След като се настанихме по риболовните места на известно разстояние един от друг е време да започнем с изграждането на хранителните петна.Разстоянията на които решихме да ловим бяха 40, 55 и 68 м. Коритото на реката започва от 40 тия метър, на 55 метра сме в средата на коритото , а на 60 метра е ръба на коритото. Изследването на дъното е задължително , тези които искат да ловят риби го правят , а хората които го пренебрегват в повечето случаи повече си почиват от колкото да ловят. За целта кошничката се хвърля на 10 тина метра над избраната дистанция за риболов, използва се празна кошничка за по-добро усещане , като същевременно в празната кошничка може се закачат разни малки парченца от дъното които да ни дадат допълнителна информация. При необходими 80 грама за да се задържи кошницата на дъното , половина 40 гр. са подходящи за едно хубаво изследване на дъното и мястото на хранителното петно.
В крайна сметка сме проучили дъното и сме готви да започнем с изграждането на хранителното петно. Обикновено започваме с десетина кошници с малко добавена жива стръв, в началото на риболова трябва да сме предпазливи и да следим как ще реагират рибите.Има дни в които рибите не реагират добре на много храна и жива стръв , и да стигнем до извода ,че понякога по-пестеливото подаване на храна е по-добро. След първите подадени 10 кошници, сме готови за риболова и монтираме повода с куката. Тъй като се търсят големите „Платики” и „Мрени” на кука 10 – ка слагаме седем червея.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Така се прави!
Още с първото хвърляне с кука и стръв , не след дълго ни кълве на почти всички , въдиците заемат формата на полукръг, дадено е едно много добро начало!
[You must be registered and logged in to see this image.]
След като разбрахме, че рибата вече е на хранителното петно и реагира добре на захранката увеличаваме количеството на червеите и кастрите във храната. Започваме да ловим риба след риба , понякога рибите са толкова големи ,че се налага да станем от удобните си места за да можем да контролираме по-добре мощните пориви на тези бойци. Понякога борбените Мрени са заменени от Платики и Червеноперки, но общо взето тяхното присъствие днес е малко. Рибите реагират много добре на храната и стръвта , най-вероятно ще сме много доволни в края на риболова. В допълнение към големите Мрени около 3 кг , и Платики около 2 кг. Имаме и добри Червеноперки с тегло от около 1 кг., при тези риби наистина можем да говорим за трофейни размери / големи риби/ . Дори имаше и няколко Шарана които тестваха до краен предел възможностите на фидер въдиците.
Резултата от 4 часовия риболов.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Този ден показа , че с перфектната подготовка, хубаво време и добрата активност на рибата може да доведе до един не забравим риболов, риболов за които да си спомняме и след 25 години. Днес беше един от такъв ден.
Източник на информацията champions-team.de
За мен е в тази статия е интересен монтажа с ластик и изследването на дъното с половината от необходимата тежест...
Такива риби ,че нямаме е ясно на всички
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Бачо Илия Пет 20 Юли 2012 - 17:15
Платики на фидер в Ирландия
[You must be registered and logged in to see this image.]
Напоследък гостуващите риболовци за удоволствие казаха, че има добър улов на реките и езерата , като някои дори казаха, че Ирландия е почти „като преди”. Говори се за направо трофейни екземпляри, включително платика над 5кг, лин над 4кг, бабушка над 1кг. Някои от местата, откъдето се съобщава за такъв улов, от дълго време не са виждали риболовци, но рибата си е още там, разсейвайки мита, че “всичката риба е умряла или изловена!”
Резултатите от фестивала също бяха много добри и за по-голямата част беше необходимо голямо тегло, за да се спечели. Още на първия ден на фестивала Gowna Саймън Старт (Simon Start) улови 60 големи скимера с общо тегло от 59кг, като теглото на улова на некласиралите се беше между 10 и 20кг. Classic, King of Clubs и All Ireland също дадоха своя принос с резултатите от добър улов.
Трябва ли предварително да се подхранва със стръв? Не е задължително. И е възможно просто да се отиде на брега и да се извади голям улов? Ами, да!
За да докажем това, аз и моят приятел за фестивали Лий Саймъндс ( Lee Symonds) решихме да отидем някъде, където отдавна не сме ловили и да направим заедно един хубав излет, който да отразим подробно.
Избрахме брега на река Теса от системата на Gowna , тъй като това беше място, на което никой от нас не беше ловил през последните 2-3 години. Някои от вас може да са ходили и ловили там, но там се лови рядко – предимно по фестивали.
Има репутацията, че дава добър улов, но след като една вечер, като седяхме в Shamrock Inn в Killeshandra, чухме някакви посетители да се оплакват колко зле е станало това място, решихме че това е още една добра причина да отидем там.
Нека също да кажа, че отидохме на риболов когато времето не беше добро и водата се беше покачила! Не, не че имам намерение да се оправдавам, а да подчертая факта, че можете да ловите и при лошо време.
Решихме и двамата да ловим на фидер – като се имат предвид вятъра и дъжда, това щеше да ни улесни живота – повечето хора, които идват на риболов в Ирландия, също предпочитат този метод.[You must be registered and logged in to see this image.]
Лий монтира 12ft Team Daiwa фидер пръчка с връх 40г и макара Preston Innovations PXR 4000, заредена с шнур, докато аз избрах доверената ми фидер пръчка 13ft 5hakespeare Super team с връх 28г и макара Daiwa, заредена с предпочитаното от мен 6lb влакно Power Steel. Това влакно е фантастично за фидер, тъй като действа като шнур, но лови като моно и не плува като някои шнурове – за мен е просто най-доброто.
И двамата започнахме с 90 см повод Power Silk и куки 10 –ки, вързани към него, а ако беше нужно, щяхме да променим дължината, според това какво искаше рибата. Странно е, но някои хора не вярват като им кажеш, че използваш куки с размер10, но ние го правим. Причината за това е проста – 90% от ирландските риби никога не са виждали кука, нито са закачани на такава, така че не е нужно да ловим на малка кука. Освен това на размер 10 можете да закачите доста стръв и имате множество опции да ги смесвате на „коктейли”. Това не може да стане с малките куки, тъй като на извивката няма достатъчно място.
[You must be registered and logged in to see this image.]Лично аз предпочитам да използвам или кука Colmic Nuclear BS957, или BS5000, които са доста здрави, или пък Kamasan B590, докато Лий предпочита куки Tubertini Series 2
И двамата избираме големи фидери, които могат да носят доста стръв, за да се поддържа интереса на рибата.
Ясно е, че има случаи, в които трябва да се лови на малка кука – макар и да не са много – тогава, ако трябва, бихме слезли на 12 или 14.
Тъй като без захранка не се ползвахме с никакво предимство, и двамата избрахме големи фидери, които могат да носят доста стръв, за да се поддържа интереса на рибата, ако имаше такива, разбира се! Първоначалните ни монтажи бяха основно от типа патерностер – нищо особено, но естествено вие бихте могли да използвате монтаж, който смятате за най-добър. Нещо, което често виждам тук, е че посетителите често използват неправилни фидери и неправилни фидер-пръчки. Повечето пъти виждам, че хората използват или къси, 10ft пръчки, с които не може да се замята на разстояние, или дебели шаранджийски, които въобще не могат да покажат кълването, дори и да кълве. Един добър, среден фидер 12ft с набор от върхове от ?oz до 3oz ще покрие всички евентуални случаи.
Топ съветите на Ян и Лий
01 Винаги подбирайте подходящи за случая прът, макара и монтаж.
02 Погрижете се да имате от правилните фидери, които да покрият всички случаи.
03 Вземете си доста и разнообразни видове стръв; не се скъпете, защото това ще ви струва и риба.
04 Не се плашете да използвате големи куки; рибите имат големи усти и могат да се справят с голяма стръв.
05. Ако можете да подхраните със стръв, това ще помогне, но не се притеснявайте, ако не можете – големите фидери ще свалят доста стръв долу.
06 Ако можете, свържете се с някой местен водач и искайте информация.
07 И накрая, не вярвайте на това, което разправят – все още има риба!
Малките, леки фидери няма да ви свършат работа, независимо от обстоятелствата. Виждам доста рибари да използват фидери, които могат да носят само 20 грама олово. Те не само не побират достатъчно стръв, но и когато се сблъскате със силно подводно течение, което е повече от вероятно, те не могат да се задържат на дъното. Добрият размер фидер носи около 30 г олово, като начало. Добрите фидери са тези с тегло към дъното, а не отстрани. Те са по-лесни за замятане под права линия, замятат се на по-далече и по-лесно „пробиват” вятъра, който често духа насреща, но изборът си е ваш. Освен това, в дълбоките ирландски води се опитайте да използвате фидери, които нямат отвори , тъй като това ще им помогне да се върнат обратно на повърхността и над възможни коренища и препятствия в участъка.
Но, да се върнем на днешния ден. Взели сме от стандартните видове стръв – бели червеи, кастери, червеи и царевица. Това ни дава доста възможности за избор на стръв и за комбинации, които да предложим на рибата. Нашата дънна захранка за излета беше 50/50 микс от Van den Eynde Gold Pro Bream смесена с Black Lake. Това е хубава смес, която работи за платика, скимери и бабушка.
В това ще влязат и доста кастери, рязана царевица, както и шепа кълцани червеи, като всичко се подава малко по малко. Не знам защо, но като се сложи повечко рязан червей, рибата може да се оттегли и кълването рязко да намалее. Това може да се случи дори и с пасаж от платика … може би някой учен може да даде обяснение?
Лий заметна пръв на около 25 оборота (на макарата). Аз заметнах малко по-далеч – на около 35 оборота , но на същата дълбочина, като Лий около 10м . Това, че ловяхме на различни линии, ни даваше двоен шанс – ако единият ловеше, а другият не, щяхме да сменим на по-добрата линия.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Започнахме с три червени ларви на куката и след около 5 минути при мен клъвна за първи път, което доведе до малка бабушка. На следващото замятане тя бе последвана от хибрид от около 150г. Лий също започна да вади, но след около 20 минути подсече в нещо, което мислеше, че е коренище…. докато то не започна да мърда! Върхът на пръта му се огъна и се оказа, че е една ядосана платика, която след няколко минути вече беше в кепа. Беше хубава – около 2кг и ни даде надежда за още.
След като пропусна следващото кълване, Лий смени стръвта на куката с коктейл от червей + червена ларва и почти веднага щом стигна до дъното, върхът отново се огъна силно и нова платика пое пътя към брега. Като видях, реших че е време също да сменя стръвта на печелившата комбинация от червей и ларва. След няколко минути върхът се огъна почти до долу и даже нямаше нужда от подсечка. С малко повдигане на пръта установих, че това е моята първа платика за деня.
Времето не беше добро с нас и продължи да се променя от вятър на дъжд и обратно. Освен това от време на време трябваше да се борим със свирепо подводно течение, което изникваше все по-често, отляво надясно. Онези леки фидери, за които споменах в началото, щяха да се подмятат по течението като ваглер по река и нямаше да ви даде шанс да клъвне нито веднъж!
Нямаше как да поддържаме интереса на рибата само към една единствена стръв, както обикновено се случва, така че трябваше да сменяме стръвта, за да объркаме рибата. След като се оттеглиха от ларвата и червея, смяната на кастери би могло да ни извади риба. Но тогава трябваше да сменяме на царевица, а дори и само на червей. Хващахме по две риби, но поне ловяхме нещо, а и платика при това!
Това също показва колко е важно да носите стръв за смяна, защото ако имате само бели червеи, например, а рибата престане да кълве на тях, няма накъде да ходите.
Скоро знаехме, че всеки от нас щеше да се радва на забележителен улов и сега гледахме времето малко да просветне, за да може фотографът да направи снимките. Ловяхме от 3 часа при това непредсказуемо време, но за наше учудване, се показа слънце и ние извадихме живарниците и направихме снимки на рибата.
Имахме хубава, макар и скъсена от времето, сесия на река Теса, но беше достатъчна да покаже, че все още може да се появите на някое място за риболов в Ирландия и да се радвате на добър улов, без никаква подготовка, но с подходяща стръв и такъми.
Така че, ако мислите за пътешествие до Ирландия, за удоволствие, или за някой фестивал, има още доста риба, която чака да я уловите!
п.п. материала е от сайта "На плувка и дъно"
[You must be registered and logged in to see this image.]
Напоследък гостуващите риболовци за удоволствие казаха, че има добър улов на реките и езерата , като някои дори казаха, че Ирландия е почти „като преди”. Говори се за направо трофейни екземпляри, включително платика над 5кг, лин над 4кг, бабушка над 1кг. Някои от местата, откъдето се съобщава за такъв улов, от дълго време не са виждали риболовци, но рибата си е още там, разсейвайки мита, че “всичката риба е умряла или изловена!”
Резултатите от фестивала също бяха много добри и за по-голямата част беше необходимо голямо тегло, за да се спечели. Още на първия ден на фестивала Gowna Саймън Старт (Simon Start) улови 60 големи скимера с общо тегло от 59кг, като теглото на улова на некласиралите се беше между 10 и 20кг. Classic, King of Clubs и All Ireland също дадоха своя принос с резултатите от добър улов.
Трябва ли предварително да се подхранва със стръв? Не е задължително. И е възможно просто да се отиде на брега и да се извади голям улов? Ами, да!
За да докажем това, аз и моят приятел за фестивали Лий Саймъндс ( Lee Symonds) решихме да отидем някъде, където отдавна не сме ловили и да направим заедно един хубав излет, който да отразим подробно.
Избрахме брега на река Теса от системата на Gowna , тъй като това беше място, на което никой от нас не беше ловил през последните 2-3 години. Някои от вас може да са ходили и ловили там, но там се лови рядко – предимно по фестивали.
Има репутацията, че дава добър улов, но след като една вечер, като седяхме в Shamrock Inn в Killeshandra, чухме някакви посетители да се оплакват колко зле е станало това място, решихме че това е още една добра причина да отидем там.
Нека също да кажа, че отидохме на риболов когато времето не беше добро и водата се беше покачила! Не, не че имам намерение да се оправдавам, а да подчертая факта, че можете да ловите и при лошо време.
Решихме и двамата да ловим на фидер – като се имат предвид вятъра и дъжда, това щеше да ни улесни живота – повечето хора, които идват на риболов в Ирландия, също предпочитат този метод.[You must be registered and logged in to see this image.]
Лий монтира 12ft Team Daiwa фидер пръчка с връх 40г и макара Preston Innovations PXR 4000, заредена с шнур, докато аз избрах доверената ми фидер пръчка 13ft 5hakespeare Super team с връх 28г и макара Daiwa, заредена с предпочитаното от мен 6lb влакно Power Steel. Това влакно е фантастично за фидер, тъй като действа като шнур, но лови като моно и не плува като някои шнурове – за мен е просто най-доброто.
И двамата започнахме с 90 см повод Power Silk и куки 10 –ки, вързани към него, а ако беше нужно, щяхме да променим дължината, според това какво искаше рибата. Странно е, но някои хора не вярват като им кажеш, че използваш куки с размер10, но ние го правим. Причината за това е проста – 90% от ирландските риби никога не са виждали кука, нито са закачани на такава, така че не е нужно да ловим на малка кука. Освен това на размер 10 можете да закачите доста стръв и имате множество опции да ги смесвате на „коктейли”. Това не може да стане с малките куки, тъй като на извивката няма достатъчно място.
[You must be registered and logged in to see this image.]Лично аз предпочитам да използвам или кука Colmic Nuclear BS957, или BS5000, които са доста здрави, или пък Kamasan B590, докато Лий предпочита куки Tubertini Series 2
И двамата избираме големи фидери, които могат да носят доста стръв, за да се поддържа интереса на рибата.
Ясно е, че има случаи, в които трябва да се лови на малка кука – макар и да не са много – тогава, ако трябва, бихме слезли на 12 или 14.
Тъй като без захранка не се ползвахме с никакво предимство, и двамата избрахме големи фидери, които могат да носят доста стръв, за да се поддържа интереса на рибата, ако имаше такива, разбира се! Първоначалните ни монтажи бяха основно от типа патерностер – нищо особено, но естествено вие бихте могли да използвате монтаж, който смятате за най-добър. Нещо, което често виждам тук, е че посетителите често използват неправилни фидери и неправилни фидер-пръчки. Повечето пъти виждам, че хората използват или къси, 10ft пръчки, с които не може да се замята на разстояние, или дебели шаранджийски, които въобще не могат да покажат кълването, дори и да кълве. Един добър, среден фидер 12ft с набор от върхове от ?oz до 3oz ще покрие всички евентуални случаи.
Топ съветите на Ян и Лий
01 Винаги подбирайте подходящи за случая прът, макара и монтаж.
02 Погрижете се да имате от правилните фидери, които да покрият всички случаи.
03 Вземете си доста и разнообразни видове стръв; не се скъпете, защото това ще ви струва и риба.
04 Не се плашете да използвате големи куки; рибите имат големи усти и могат да се справят с голяма стръв.
05. Ако можете да подхраните със стръв, това ще помогне, но не се притеснявайте, ако не можете – големите фидери ще свалят доста стръв долу.
06 Ако можете, свържете се с някой местен водач и искайте информация.
07 И накрая, не вярвайте на това, което разправят – все още има риба!
Малките, леки фидери няма да ви свършат работа, независимо от обстоятелствата. Виждам доста рибари да използват фидери, които могат да носят само 20 грама олово. Те не само не побират достатъчно стръв, но и когато се сблъскате със силно подводно течение, което е повече от вероятно, те не могат да се задържат на дъното. Добрият размер фидер носи около 30 г олово, като начало. Добрите фидери са тези с тегло към дъното, а не отстрани. Те са по-лесни за замятане под права линия, замятат се на по-далече и по-лесно „пробиват” вятъра, който често духа насреща, но изборът си е ваш. Освен това, в дълбоките ирландски води се опитайте да използвате фидери, които нямат отвори , тъй като това ще им помогне да се върнат обратно на повърхността и над възможни коренища и препятствия в участъка.
Но, да се върнем на днешния ден. Взели сме от стандартните видове стръв – бели червеи, кастери, червеи и царевица. Това ни дава доста възможности за избор на стръв и за комбинации, които да предложим на рибата. Нашата дънна захранка за излета беше 50/50 микс от Van den Eynde Gold Pro Bream смесена с Black Lake. Това е хубава смес, която работи за платика, скимери и бабушка.
В това ще влязат и доста кастери, рязана царевица, както и шепа кълцани червеи, като всичко се подава малко по малко. Не знам защо, но като се сложи повечко рязан червей, рибата може да се оттегли и кълването рязко да намалее. Това може да се случи дори и с пасаж от платика … може би някой учен може да даде обяснение?
Лий заметна пръв на около 25 оборота (на макарата). Аз заметнах малко по-далеч – на около 35 оборота , но на същата дълбочина, като Лий около 10м . Това, че ловяхме на различни линии, ни даваше двоен шанс – ако единият ловеше, а другият не, щяхме да сменим на по-добрата линия.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Започнахме с три червени ларви на куката и след около 5 минути при мен клъвна за първи път, което доведе до малка бабушка. На следващото замятане тя бе последвана от хибрид от около 150г. Лий също започна да вади, но след около 20 минути подсече в нещо, което мислеше, че е коренище…. докато то не започна да мърда! Върхът на пръта му се огъна и се оказа, че е една ядосана платика, която след няколко минути вече беше в кепа. Беше хубава – около 2кг и ни даде надежда за още.
След като пропусна следващото кълване, Лий смени стръвта на куката с коктейл от червей + червена ларва и почти веднага щом стигна до дъното, върхът отново се огъна силно и нова платика пое пътя към брега. Като видях, реших че е време също да сменя стръвта на печелившата комбинация от червей и ларва. След няколко минути върхът се огъна почти до долу и даже нямаше нужда от подсечка. С малко повдигане на пръта установих, че това е моята първа платика за деня.
Времето не беше добро с нас и продължи да се променя от вятър на дъжд и обратно. Освен това от време на време трябваше да се борим със свирепо подводно течение, което изникваше все по-често, отляво надясно. Онези леки фидери, за които споменах в началото, щяха да се подмятат по течението като ваглер по река и нямаше да ви даде шанс да клъвне нито веднъж!
Нямаше как да поддържаме интереса на рибата само към една единствена стръв, както обикновено се случва, така че трябваше да сменяме стръвта, за да объркаме рибата. След като се оттеглиха от ларвата и червея, смяната на кастери би могло да ни извади риба. Но тогава трябваше да сменяме на царевица, а дори и само на червей. Хващахме по две риби, но поне ловяхме нещо, а и платика при това!
Това също показва колко е важно да носите стръв за смяна, защото ако имате само бели червеи, например, а рибата престане да кълве на тях, няма накъде да ходите.
Скоро знаехме, че всеки от нас щеше да се радва на забележителен улов и сега гледахме времето малко да просветне, за да може фотографът да направи снимките. Ловяхме от 3 часа при това непредсказуемо време, но за наше учудване, се показа слънце и ние извадихме живарниците и направихме снимки на рибата.
Имахме хубава, макар и скъсена от времето, сесия на река Теса, но беше достатъчна да покаже, че все още може да се появите на някое място за риболов в Ирландия и да се радвате на добър улов, без никаква подготовка, но с подходяща стръв и такъми.
Така че, ако мислите за пътешествие до Ирландия, за удоволствие, или за някой фестивал, има още доста риба, която чака да я уловите!
п.п. материала е от сайта "На плувка и дъно"
Бачо Илия- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 2740
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Вто 10 Сеп 2013 - 9:05
duffy333 написа:Подводные секреты. Часть 1. Ловля "на Метод"
В первой части эксклюзивной серии от английских рыболовных журналов "Match Fishing" и "Total Carp" авторы хотели бы начать с возможно наиболее популярной тактики всех времен – ловли на Метод . Насладитесь и просвещайтесь ...
[You must be registered and logged in to see this image.]
В течение нескольких лет рыболовы-карпятники имели преимущество - благодаря ряду DVD и журнальных публикаций им удалось увидеть то, что происходит под водой. Это, без сомнений, открыло для них абсолютно новый мир знаний. У любителей фидера такого «подарка» никогда не было... до этого момента!
Для этого редакцией английского журнала "Match Fishing" был приглашен опытный дайвер и подводный фотограф Роб Хьюз (Rob Hughes). Это человек, который не понаслышке знает о том, что скрывается под водной гладью во время рыбалки. Он ведущий специалист в Великобритании, когда дело доходит до изучения рыбалки непосредственно глазами рыбы, и журнал подписал с ним контракт на новую эксклюзивную серию статей, которые взорвут ваш мозг. И начинаем мы с Метода…
Профиль: Роб Хьюз (Rob Hughes).
Многие из англичан могут знать Роба, как "парня из телевизора", который представляет на спутниковом канале Sky Sports такие рыболовные соревнования как Чемпионат Англии, Fish '0' Mania и турниры на коммерческих водоемах. Что вы можете не знать, так это то что Роб является бывшим Чемпион мира в карп-фишинге, писателем и квалифицированным дайвером/подводным фотографом. Он стал известным в кругах карпятников как «The Human Carp» (Человек-Карп), так как на водоемах его можно увидеть в воде чуть ли не чаще, чем на берегу.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Команда участвовавшая в подготовке материалов на водоеме.
Все тестирования и съемки для статьи проводились на водоеме Greenhill Lake рыболовно-коммерческого комплекса Bishops Bowl что в Ворвикшире. Точка была выбрана на дистанции 45 ярдов (примерно 41 метр) метров и глубине 7 футов (примерно 2 метра). Почему выбран именно этот водоем и это место? Причины очень просты: чтобы получить четкие снимки, нам необходимо было найти водоем с очень чистой водой и хорошей видимостью на той глубине, которая чаще всего встречается на такого рода рыбалках. Одним словом, оказаться в условиях максимально приближенным к реальным. Весь выбор прикормок/оснасток и их тесты проводились в ситуациях насколько это было возможно приближенным к реальным.
Многие рыболовно-коммерческие комплексы не могут предложить необходимую нам прозрачность воды, и, что не менее важно, когда рыба кормится на дне подымается то или иное количество мути, которое ухудшает видимость для камеры. В нашем случае дно в точке рыбалки было твердым и лишь с легким слоем ила. Погода была с переменной облачностью и скоростью бокового ветра 4м/с (с порывами до 8м/с).
План состоял в том, чтобы провести ряд тестов, в том числе: на точность, на то как кормушка ложится на дно, какая разница получится на дне при использовании пеллетса и "сыпухи", а также посмотреть на то, что происходит под водой с оснасткой и используемыми насадками. Каждый тест был выполнен не менее трех раз – так мы могли получить какое-то «среднее арифметическое», а не судить по результату какого-то одного заброса, который нам больше понравился. Поэтому и наши выводы по каждому тесту были довольно последовательны и логичны. К счастью, в ходе тестирования не было никаких «аномалий», так что выводы делать было не трудно. В ходе экспериментов для большей наглядности некоторые из прикормок были окрашены, чтобы их стало легче обнаружить и сфотографировать. Однако, кроме этого, были использованы точно такие же прикормки и насадки, которые мы обычно используем на рыбалке.
Тест #1:
Первое, что мы хотели бы знать, это каким образом флет падает в толще воды, как он выглядит на дне, ложится ли он все время на дно правильно и через какое время метод «начнет работать» - то есть когда гранулы пеллетса начнут отделяться от флета?
Ответ: кормушка, после удара основной о клипсу, приводнилась с хорошим "хлопком" и упала на дно озера. Существует разница между звуком с которым падает кормушка с разными видами прикормки – с пеллетсом и "сыпухой". Это происходит из-за их разной плотности. А рыба на коммерческих водоемах, как известно, быстро привыкает к звуку и приходит на него в нужную точку водоема. Гранулы пеллетса не отрывались от кормушки ни при ударе о воду, ни в процессе падения в толще воды.
Через 30 секунд или около того приманка стала разрушаться и опадать с флета, и стали видны крючок с наживкой. Пеллетс начал опадать с кормушки и это было немного похоже на то как сходит поток лавы. Однако часть гранул осталась на флете и полностью закрывала его.
При первом забросе флет попал на камень, который был на дне. Это означало, что кормушка не лежала совершенно горизонтально. Как следствие, насадочный бойл скатился с кучки прикормки и упал в сторону, став слегка замаскирован от посторонних глаз. Тем не менее, при остальных забросах флет ложился на дно отлично, и крючок с насадкой каждый раз оставался на кормушке.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Флет лег на дно так как это "написано в учебнике".
Вывод: как показал этот тест, ловить «под клипсу» и бросать до нее - это очень важно. При такой технике удар основной о клипсу происходит при вертикально поднятом удилище. Флет останавливается в полете и начинает падать. В воду он входит практически вертикально. А значит с минимальным сопротивлением. Важно учитывать эти нюансы, потому что растяжении лески, используемой в качестве основной, будет оказывать влияние на вашу точность.
Тест #2:
Что происходит с приманкой, когда вы выматываете кормушку?
Ответ: кормушка просто вылетает из кучки пеллетса, примерно так же как трюкачи выдергивают скатерть с полностью накрытого к ужину стола. Если гранулы и разлетаются, то совсем в небольшом количестве и, что удивительно, совсем недалеко. В общей сложности они занимают площадь около 4 дюймов в ширину и от шести до восьми дюймов в длину (10см на 15-20см). Однако в процессе выматывания флет поднял небольшое облачко мути – это был ил на дне.
[You must be registered and logged in to see this image.]
На выматывании кормушка подымает ил и разбрасывает прикормку...
[You must be registered and logged in to see this image.]
... в то время как пеллетс из-за своего большего веса образует "долгоиграющую" кучку еды.
Вывод: тест показал, что все мы должны более тщательно подходить к скорости, с которой выматывается кормушку. Поднятые облака ила могут спугнуть рыбу на точке. Вот почему так важно чтобы флет с новой прикормкой вернулся на точку как можно быстрее.
Тест #3:
Есть ли значительная разница в презентации при использовании поводков различного диаметра?
Ответ: в процессе теста в течении дня были использованы различные поводки - от 0,15мм до 0,22мм (стандартные диаметры, применяемых с этим стилем рыбалки). В общей сложности мы забросили более 30 раз. Поведение поводка наблюдалось в каждом тесте при каждом забросе - заметных различий в презентации замечено не было. Использование более толстой лески не только не влияло на то как крючок с наживкой «сидит» в прикормке на флете, но и не заставляло этот же крючок «выпригивать» из прикормки в процессе ее разрушения.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Толщина поводка не оказала никакого влияния на поведение крючка с насадкой.
Вывод: достаточно давно бытует мнение, что при использовании на Методе толстой лески на поводках, по итогу крючок с насадкой оказывается в стороне от прикормки. Однако это оказалось неверно. Мы использовали леску и 0,15мм, и 0,22 мм, чтобы обеспечить крайности, но ни один из вариантов не дал заметного преимущества с точки зрения презентации насадки. Но не стоит забывать, что на рыбалке бывают ситуации, когда при одинаковой презентации именно толщина поводочной лески играет решающее влияние на то сколько у вас будет поклевок.
Тест #4:
Насколько в действительности мы точны на забросе?
Условия были сложные, с приличным боковым ветром, который могу повлиять точности. Ловили под клипсу, как это бывает и на любой рыбалке.
Ответ: 7 забросов были сделаны с использованием одной и той же кормушки и прикормки, и они легли в довольно плотную группу. Один "левый" заброс был списан на порыв ветра. Но даже с учетом этого, получилась достаточно высокая кучность - все в пределах участка 2 фута 3 дюйма в длину на 18 дюймов в ширину (примерно 65см на 45см). Имейте в виду, что это на расстоянии в 41 метров, значительной глубине воды и сильном боковом ветре. Для этих условий результат можно считать хорошим и после 7 забросов кормовой стол получился достаточно неплохим.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Результат после семи забросов - все приземлилось на очень компактной площади.
Вывод: как и все рыболовы мы гордимся точностью с которой мы забрасываем свои оснастки. Но на водоемах, когда ты ловишь только по ориентиру на противоположном берегу, очень тяжело сказать насколько ты в действительности точно бросаем. А на это влияют очень много переменных факторов, включая разные веса кормов, которыми мы кормим.
Тест #5:
Есть ли существенна разница в том, когда мы используем различные типы прикормок? Как прикормочная смесь из пеллетса и прикормки выглядит и работает на дне?
Ответ: в этом тесте мы сделали 3 заброса. И на всех забросах почти весь прикормочный микс отрывался от флета при его попадании в воду. Только небольшое количество прикормки оставалось на флете к тому времени пока он добирался до дна. Что интересно, из-за того что на кормушке практически не было никакой прикормки, чтобы держать крючок с насадкой на месте, на двух из трех забросов поводок запутался вокруг верхней части флета. Также кормушка начинала двигаться по дну, когда мы пытались натянуть основную - взвести вершинку было трудно, так как не было достаточно веса, чтобы удерживать флет на месте. Совсем символическое количество прикормки осталось на кормушке в верхней части (рядом с хвостовиком), но остальная площадь флета была пустой.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Практически вся смесь из пеллетса и сыпухи слетала на падении!
Вывод: мы использовали прикормочную смесь из 2 частей пеллетса 2мм, 1 части смеси для приготовления пасты Sonubaits 1:1 paste powder и 2 части воды – эту методную смесь придумал и использует Энди Финдлей (Andy Findlay) или как его еще называют Method master. Данная смесь каждый раз при ударе о поверхность слетала с флета, оставляя голую кормушку и крючок с насадкой.
Тест #6:
Есть ли какие-то особые условия и причины при которых происходит запутывание поводка о кормушку или основную?
Ответ: на всех забросах, как в этом конкретном тесте, так и во всех остальных, флет идеально ложился на дно. И не важно, как прикормка лепилась на него - вручную или с помощью топтушки. Запутывания происходили только тогда, когда прикормка слетала с кормушки при ударе о воду. Интересно, что когда флеты попадали в воду, то они погружались в толще воды по изящной дуге из-за натянутой основной. Если флет становился пустым при входе в воду, то весь его путь вниз был сплошным колебательным движением. Но все равно кормушка ложилась на дно правильно.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Если прикормка слетает на падении, то снасть с легкостью запутывается.
Вывод: вы должны спросить себя, сколько раз вы выматывая снасть находили, что поводок запутался вокруг флета? Существует вероятность того, что запутывание происходит на выматывании. Но в наших тестах в тех случаях, когда флет достигал дна в целости и сохранности, оснастка никогда в итоге не имела перехлестов! Рассмотрим этот момент тщательнее в будущем - перехлест может означать, что никакая прикормка так и не достигла дна в нужном месте.
Тест #7:
Есть ли большая разница при использовании «просто» пеллетса 2мм и такого же пеллетса, но с добавкой какого-нибудь стика (например, Stiki Pellet от Sonubaits)?
Ответ: пеллетс, обработанный стиком, держался на флете немного дольше, чем такой же «необработанный» пеллетс - в общей сложности в среднем проходило на 1 минуту 15 секунд больше до того пока из-под гранул показывался крючок с насадкой. Кроме того, пеллетс со стиком отваливался от флета кусками , а не «потоком лавы», как «необработанный» пеллетс. Это было на всех трех тестовых забросах. Однако после того как стик полностью растворялся в воде, у обоих вариантов пеллетса на дне водоема презентации были идентичны. Ни одна гранула не оторвалась от флета ни при ударе о воду, ни при падении в ее толще.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Обычный прикормочный пеллетс в диаметре 2мм (подкрашен в расный цвет) ...
... и такой же пеллетс 2мм, но с добавлением стика Stiki Pellet.
Вывод: выбор пеллетса – это критически важное решение для успешной методной ловли! На наших картинках в красный цвет закрашены гранулы пеллетса Dynamite Baits 2mm XLs – он прекрасно подошел для наших условий и требований. Однако другие виды пеллетса не настолько липкие – поэтому их лучше использовать со стиками.
Тест #8:
Мы всегда говорили, что нельзя сдвигать флет после его падения на дно, так как это сделать, то прикормка будет не на флете и вокруг него и нужная нам презентация будет разрушена. Так ли это?
Ответ: тест показал, что если подтянуть флет непосредственно после касания дна (не позже, чем в первые 30 секунд), то прикормка не успевает еще упасть с кормушки – и презентация крючка с насадкой на горке/пятне прикормки не пострадает. Аккуратное натягивание основной также не сдвинет флет с места. Но как только вы переусердствуете кормушка придет в движение и спокойно может проползти по дну и 10 сантиметров.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Запомните, что когда вы натягиваете основную, то тянете и кормушку, а она в свою очередь оставляет след.
Вывод: лучший способ, чтобы ваша леска утонула это погрузить вершинку удилища после заброса в воду. При ловле «на метод» вы никогда не должны двигаться вашу кормушку после того как она коснется дна – только тогда вы сможете достичь эффекта от этого способа ловли. Ловля «на метод» является настолько эффективной, потому что ваш крючок с насадкой находится в центре кучки корма. Однако, вы можете видеть на картинке, что при условии описанном выше флет «переехал» на новое место на дне без реального ущерба для презентации.
Тест #9:
Есть ли разница в презентации флета с прикормочным пеллетсом и методной прикормкой?
Ответ: обе презентации были очень хороши, и обе прикормки остались на флете. Гранулы пеллетса рассыпались по дну немного шире, чем прикормка после распада шара, но в любом случае обе презентации выглядели более или менее одинаково. Но только тогда, когда кормушка оставалась на месте.
Однако было конкретное различие между двумя презентациями после того как флеты были сдвинуты с места. Если при сдвиге кормушки с пеллетсом гранулы создавали эдакую дорожку по ходу движения флета, то при подтягивании кормушки с прикормкой, та подымалась облаком над поверхностью дна, а затем опадала на достаточно большой площади. Благодаря тому что мы подкрасили и пеллетс, и прикормку в красный цвет, нам удалось хорошо увидеть область распространения каждой из прикормок, которая получается, если подтянуть флет к себе – у пеллетса это компактный след, а у методной прикормки это большая площадь, покрытая мелкими ароматными частичками, которые привлекают рыбу, но не могут ее насытить.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Кормушка с пеллетсом...
[You must be registered and logged in to see this image.]
... и альтернатива в виде кормушки с методной прикормкой.
Вывод: надеемся, что этот тест объяснил лучше многих слов почему для формировании кормового пятна лучше использовать пеллетс, а не методную прикормку.
Тест #10:
Подергивание кормушки перед выматыванием считается хорошим тактическим ходом. Но влияет ли такой прием влияет на разброс прикормки по дну? И насколько отличается презентация точки при выматывании с подергиванием и при простом обычном выматывании?
Ответ: подергивание флета прямо после того, как он опустится на дно, не имело никакого влияния для презентации. Прикормка не успевает еще достаточно набрать воды и размягчиться, чтобы это могло изменить ситуацию. Но после того, как это произойдет, при небольшом подергивании, в отличие от полного выматывания оснастки, прикормка отделяется от кормушки небольшими комками. После нескольких забросов с последующим подергиванием на дне остается много отдельных комочков корма, которые постепенно рассыпаются и это приводит к тому, что достаточно большая область на дне становится интересной для рыбы с точки зрения запаха, но содержит очень мало пищи.
Вывод: на этом раньше многие не концентрировал внимание, но аккуратные подергивания вершинкой фидера для легких потяжек флета дает таки преимущество. Что самое интересное, эти же подергивания сразу же после заброса абсолютно бесполезны. Но мы все равно рекомендуем не сдвигать флет с того места, где он достиг дна.
Тест #11:
Если дополнительно обжать прикормку на флете после извлечения из топтушки, будет ли это влиять на работу прикормки? И насколько это будет отличаться от работы прикормки на флете, который был просто из топтушки и не обжимался?
Ответ: да, разница есть. И существенная. «Обжатая» слишком сильно прикормка казалось вообще не хочет начинать работать и опадать с кормушки. Может показаться, что такой эффект должен заставить рыбу атаковать прикормочный шар значительно агрессивнее, чтобы добраться до насадки на крючке. На самом деле прикормочная смесь была настолько плотной, что наш подводный оператор смог поднять флет со дна, поболтать им в воде и бросить обратно на дно – прикормка осталась на кормушке. Только после того как он снова взял флет и просто начал крутить им в воде как мини-пращой, часть прикормки отвалилась. Однако в центральной части флета она была настолько плотной, что рыбе нужно было бы выдать какую-то кирку или лопату, чтобы выковырять прикормку оттуда. Что интересно, на выматывании прикормка размывалась и падала с кормушки.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Да, вы можете сжать прикормку через чур сильно!
Вывод: этот тест подтвердил важность этого нюанса. Прикормка была Dynamite Baits Swim Stim Natural.
Тест #12:
Если дополнительно обжать прикормочный пеллетс на флете после извлечения из топтушки, будет ли это влиять на его работу? И насколько это будет отличаться от работы пеллетса на флете, который был просто из топтушки и не обжимался?
Ответ: конечно! Когда пеллетс не обжимался после того как его извлекли из топтушки, то каждый раз при попадании кормушки в воду гранулы просто слетали с нее! Флет ударялся о воду и просто россыпь гранул пеллетса разлеталась в стороны и сопровождала падение кормушки в толще воды. Это давало хорошее распространение пеллетса на пятне диаметром около 1,5 футов (45см). Эта площадь будет немного меньше, если на точке мельче, и немного больше, если на точке глубже. Так что это не должно «убить» ваши шансы на поклевку. Однако это означает, что рыба будет крутиться около кормушки, вместо того чтобы сразу взять насадку с горки прикормки. Это было очевидно, что после того как гранулы пеллетса оторвались от кормушки при ударе об воду, ожидать компактного кормового пятна не стоит.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Душ из гранул пеллетса и пустая кормушка.
Вывод: очень важный момент, который должны запомнить читатели – для прикормочного пеллетса не существует понятия «сжал слишком сильно»!
Выводы от Роба Хьюза
Как дайвер я на протяжении многих лет испытал большое количество различных карповых оснасток на предмет их презентации на дне водоемов. Но это был первый раз, когда я смог посмотреть на подводный мир фидерной рыбалки и это было действительно интересно. Я не рыболов-спортсмен в классическом понимании и никогда им не был, если не считать того времени, когда я был подростком. Так что я смотрел на все эти тесты без каких-либо предвзятых идей о том, что мы должны или не должны делать. Скажу больше, у меня до начала тестов даже не было общего представления, что будет происходить на дне.
Я работаю только с фактами, которые увидел перед собой и основываясь на этом сделал свои выводы. Так что вся эта серия должна оказаться настоящим откровением. Однако, я из тех рыболовов, который понимают все сложности рыбалки и увязывает тот факт, что небольшие различия в том, как мы ловим могут оказать самое непосредственное и сильное влияние на то каким будет результат – успешным или нет. Также это было интересно для меня, как для рыболова-карпятника, из-за того что в фидере есть тактики, которые можно успешно использовать и в карп-фишинге. Точно так же и наоборот.
За эту одну тестовую сессию я узнал много абсолютно новых для себя фактов. Так, например, стало абсолютно ясно, что точность заброса у фидеристов намного выше, чем у карпятников. Также было действительно интересно посмотреть, как небольшие изменения в тактике могут дать очень разные презентации и это было очень очевидно в тестах с дополнительным сжатием прикормки после того как она была вынута из топтушки. Слишком сильно сожмите методную прикормку и она не будет отделяться от кормушки до тех пор пока флет не будет вымотан. Зато слишком слабо сожмите гранулы пеллетса, и они будут слетать с кормушки, когда та от ударится об воду.
Тесты, которые мы проводили, были отнюдь не исчерпывающими, но они были честными и точными. И основываясь на них мы можем сделать некоторые довольно точные выводы. Одна из главных вещей, которые я взял из этих тестов это то что выматывание кормушки может иметь большое влияние на приманку, которая находится на дне. И возможно, самое главное, что до этих тестов вряд ли кто мог все это представить в мельчайших подробностях.
На данном тестовом водоеме, как и на многих с похожим слегка илистым дном, быстро выматываемая кормушка не только подымает клубы ила со дна, но и разбрасывает прикормку в стороны. В большинстве водоемов вода будет не настолько прозрачной, но эффект производимый кормушкой будет точно таким же. И если в мутной и цветущей воде облако ила особо не сыграет роли, то реакция прикормки на выматывание кормушки будет точно такой же.
Если у вас нет поклевок или признаков того, что рыба крутится на точке (плавные прогибы вершинки или короткие тычки), то, скорее всего, либо прикормки уже нет на флете, либо рыбы просто нет на точке. В последнем случае стоит задуматься о том, как выглядит ваша кормовая точка на дне. И как выматывание кормушки влияет на презентацию прикормки на дне. Большинство рыболовов при ловле «на метод» стараются сделать кормовое пятно как можно компактнее. И добиваются больших успехов благодаря точности своего заброса. Однако вся эта тяжелая и кропотливая работа может быть напрочь перечеркнута, если не думать об «эффекте выматывания».
Всегда стоит думать о том, чего мы хотим добиться, строя свой кормовой стол. Заслуживающей внимания может быть следующая тактика: использовать прикормочный пеллетс всего в одном из пяти забросов – в остальных четырех использовать методную прикормку. Однако, при таком раскладе пеллетс не нужно обжимать после топтушки – он должен слетать с флета после его удара об воду. В таком случае каждый раз при выматывании флета, предварительно забитого методной прикормкой, будет подниматься облако мелких кормовых частиц. Затем они будут оседать на достаточно большой площади, давая привлекательный запах, но не имея практически никакой пищевой ценности. Кормом будут служить только редкие гранулы пеллетса, которые упали на дно после удара флета о поверхность воды. Теперь на каждом забросе флет с прикормкой будет самым крупным и желанным куском корма на фоне бедного кормового стола.
Наконец, добавление цвета и запаха прикормке может сделать ее более привлекательной для рыбы. В карп-фишинге используется очень много различных жидких добавок чтобы придать большей привлекательности кормовой точке – в фидерной рыбалке я этого не увидел. Преимущество жидкостей в том, что они дают прекрасный пищевой сигнал, но не имеют никакой пищевой ценности для рыбы. А это делает район кормового стола еще более привлекательным. Способ поиска пищи у рыбы в первую очередь зависит от того насколько прозрачна вода: в прозрачной воде рыба больше полагается больше на зрение, чем на обоняние, а в мутной и цветущей наоборот. Поэтому в таких условиях стоит добавлять больше ароматики в прикормку, чтобы повысить ее привлекательность. Что касается цвета прикормки, то чаще всего используемые пеллетсы в воде приобретают светло-коричневый цвет, который часто сливается с цветом дна. Возможно в конкурентной ситуации (соревнования, например) стоит его окрашивать, чтобы придать точке большей визуальной привлекательности.
Это все теория, а практика на конкретном водоеме покажет, что из того, что вы делаете, действительно работает. Но сам факт того, что мы теперь имеем возможность быть под водой и видеть именно то, что непосредственно происходит, очень помогает в понимании происходящего на дне.
10 главных выводов:
Фидеристы точны в забросе – конечно же, в зависимости от способностей.
Флеты почти всегда ложатся на дно в правильном положении.
При использовании топтушки насадка с крючком в целом остается на кучке прикормки.
Не сжимайте методную прикормку через чур сильно.
Дополнительно обжимайте прикормочный пеллетс на флете, если хотите, чтобы он достиг дна вместе с кормушкой.
Если вы не уплотняете прикормку после топтушки, то, скорее всего, она слетит с флета на падении в толще воды и осядет на дно на достаточно большой площади.
Прикормки коричневых цветов в большинстве случаев на дне сливаются по цвету с илом.
Подумайте о том как вы выматываете в зависимости от того какую прикормку вы используете.
Подергивание флета с методной прикормкой не дает корму разлететься тучей при выматывании кормушки.
Перехлесты и запутывания оснастки возникают только тогда, когда прикормка на падении в толще воды слетает с флета.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Алекс Бонз (Alex Bones - редактор журнала "Match Fishing") был тем самым рыболовом на берегу в то время когда Роб Хьюз (Rob Hughes) выполнял всю работу под водой.
Отредактировано duffy333 (Вчера 20:40:20)
Подпись автора
Лучше плохой день на рыбалке, чем хороший на работе...
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Admin Пон 16 Сеп 2013 - 19:52
Интересен филм ще бъде !duffy333 написа:Далеко не все ловят на фидер с методными кормушками. Но все ловят на фидер с обычными кормушками! Поэтому следующий материал как раз о ловле с кормушками-"сетками" и кормушками-"стаканами". Надеюсь, что узнаете много нового и интересного
[You must be registered and logged in to see this image.]
Реки были, к сожалению, «не в духе» (высокая и мутная вода), так что нам пришлось «погрузиться»в глубины фидерной ловли с кормушками-«сетками» и кормушками-«стаканами». И это оказалось чревато серьезными последствиями. Вы просто не можете позволить себе это пропустить…
[You must be registered and logged in to see this image.]
Во-первых, мы (редакция журнала Match Fishing и команда, работающая над серией Underwaner Secrets) хотели бы сказать огромное спасибо всем за отзывы, которые мы получили за последние пару месяцев, прошедших с начала этой серии. Она явно вызвала очень большой интерес и стала одной из основных тем для разговоров на берегу. У нас было несколько интересных разговоров по этому поводу. И это значит, что наша аудитория обсуждает наши «открытия» - с некоторыми люди согласны, а других они ставят под сомнение. Это именно то, что мы надеялись достичь своими материалами - серьезных , дающих пищу для размышлений обсуждений , а также применение правильной тактики , чтобы помочь вам поймать больше рыбы.
Можем сказать только одно, что мы имеем дело с фактами, а не с какими-то гипотезами. Наши фотографии показывают, что В ДЕЙСТВИТЕЛЬНОСТИ происходит в тот день, в тех условиях , в которых мы ловили , и как это отличалось от того, что мы думали о том, что происходит. И тем лучше если это переворачивает с ног на голову то, во что мы верили до этого.
Этот месяц ничем не отличается и мы имеем следующее:
- несколько полезных подтверждений того, во что мы и так верили раньше;
- несколько фактов открывающих нам глаза на то, как работают некоторые элементы оснастки;
- несколько открытий, которые ИЗМЕНЯТ то, как вы ловите рыбу…
Изначально мы намеревались выйти на реку, но там вода оказалась слишком мутной из-за дождей. И это означало, что два наших места, где есть течение, не подходили для того что мы хотели сделать! Таким образом, мы отправились в потрясающий коммерческий рыболовный комплекс Linear Fisheries, что в Оксфордшире, и выбрали там водоем Brasenose Two. Это большой водоем с твердым галечным дном считается в основном карповым, и мы были сильно впечатлены тем, что он смог нам предложить.
А предложил он нам чистую воду и различные глубины – это позволило нам провести тесты. Наши опыты с методными кормушками, которые мы провели и выложили в первой части этой серии, вызвали много вопросов о кормушках-«сетках» и кормушках-«стаканах». Поэтому мы все эти вопросы собрали, систематизировали и теперь разберем их «под микроскопом».
Во всех тестах мы делали заброс по меньшей мере дважды, а иногда и значительно больше - так что какой-то случайный результат исключается.
Для любителей статистики…
Во всех тестах использовались:
Прикормка: Ringer’s Bag-Up Original.
Основная: леска Daiwa Sensor 6lb (коричневая).
Оснастка: ин-лайн, но со скруткой длиной 8 дюймов (20см)
Тест №1
Тест оснастки
Первое, что мы хотели бы узнать, каким образом кормушка ложится на дно относительно наживки и как при этом ведет себя поводок – он вытягивается прямо или ложится в кучку прикормки?
В тесте использовались:
Кормушка: маленькая «сетка» Drennan Cage
Поводок: длиной 3 фута (90см) из лески 0.14мм
Наживка: два красных опарыша
Крючок: №18 Kamasan B560
Дистанция заброса: 40 ярдов (36.5 метров)
Глубина: 5 футов (1.5 метра)
Мр. Хьюз рассуждает и делает выводы:
Первое, что я заметил, и это было той особенностью, которая повторялась почти все время с начала и до самого конца тестов со всеми типами кормушек, то, что был изрядный "зазор" по дистанции между тем, где кормушка ударяется о поверхность воды и где она оказался по итогу на дне. С точки зрения тактики прикармливания это оказывает существенное влияние на создание кормовой точки. Но это также сильно помогает поводку упасть на дно, вытянувшись в струнку.
Все забросы были с ударом основной об клипсу. С удилищами имеющими «мягкую» верхнюю часть бланка, кормушка при падении в воду как бы «отпрыгивала» назад, а затем уже относительно медленно опускалась на дно. При этом она тонула под каким-то углом из-за натянутой основной. Какая-то часть прикормки вылетала при ударе о воду и на падении, но об этом позже.
Первая наживка, которую мы тестировали, была из 2 красных опарышей на поводке длиной 3 фута (примерно 90см). Поводок, вытянувшись на всю длину, падал более менее прямо вслед за кормушкой. После падения кормушки на дно крючок с наживкой опускался достаточно медленно из-за того что опарыш все таки достаточно легкий. Кроме того, на этом этапе падения опарыши извиваясь вращали и перекручивали поводок.
Если брать отдельно взятый заброс, то наживка кажется изолированной от кормушки с прикормкой и находится «в километрах» от нее. Но в процессе создания кормовой точки (больше забросов и больше прикормки) это уже не является проблемой. Поводок ложился на дно более менее прижатым к нему, а тонкая леска была малозаметна. Скрутка (сделанная на конце основной) немного подымается над дном и это можно решить добавлением крошечной дробинки, но на самом деле это не является проблемой, так как крючок с наживкой находится достаточно далеко.
Я также проверил, как ведет себя основная – она была натянута, как это обычно и бывает при ловле фидером. Она сразу же подымалась от дна и шла к удилищу. Но при этом основная была настолько тонкой, что на самом деле была не так уж и заметна. Вы можете увидеть на картинке, как лежит кормушка и как от нее отходит основная – рыба может задевать ее, если будет подходить к кормушке со стороны берега.
Из интереса мы повторили этот же тест, но на этот раз с поводком длиной 5 футов (150см) и с двумя опарышами на крючке. Результат был идентичным - поводок ложился в стороне от кормушки, вытянувшись во всю длину.
[You must be registered and logged in to see this image.]
При забросе с ударом о клипсу поводок ложится на дно вытянувшись в струнку ...
[You must be registered and logged in to see this image.]
... и это верно ка для поводка длиной 3 фута, так и длиной 5 футов.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Насадка из двух опарышей вращается на падении.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Вот как основная выглядит под водой.
Match Fishing считает что:
Это было настоящее «разрушение легенды» и один из ключевых моментов, который мы хотели посмотреть на этой сессии. Как рыболовов мы были не уверены в том, как ложится поводок на дно – ложится в кучку прикормки или вытягивается в прямую линию. Как видите, бросать «до клипсы» является обязательным.
Тест №2
Что будет, если на забросе удара о клипсу не будет.
Следующее, что мы хотели бы узнать, это то если есть разница в презентации, если вы не добросили до клипсы.
В тесте использовались:
Кормушка: маленькая «сетка» Drennan Cage
Поводок: длиной 5 футов (150см) из лески 0.14мм
Наживка: червь
Дистанция заброса: 40 ярдов (36.5 метров)
Глубина: 5 футов (1.5 метра)
Мр. Хьюз рассуждает и делает выводы:
Я делал этот тест сотни раз, когда готовил материалы для любителей карп-фишинга и результат всегда один - поводок обматывается вокруг основной при входе оснастки в воду и, как следствие, запутывается.
Использование длинных поводков означало, что приманка не входит в воду рядом с кормушкой. Но все равно они были достаточно близко. На самом деле все это заканчивалось тем, что на дне насадка оказывалась примерно в футе (30см) от кормушки. И она была со стороны берега, а не со стороны открытой воды, как это происходит, когда бросаешь «до клипсы» и поводок с крючком вытягиваются в струнку.
Мы также изменили наживку на червя и сразу же получили несколько неожиданных фактов. Для начала червь передвигается по дну намного больше, чем опарыш. Но и тонет значительно быстрее. Он был также намного более заметным на дне, отчасти из-за своего его размер, а частично в результате того что двигался. Он пытался зарыться в ил, но его хвост поднимался над дном и создавал волны вокруг, таким образом подавая сигнал рыбе, что он тут. Еще дело в том, что нижняя часть червя была светлой и была хорошо заметной в такой позе.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Обратите внимание как близко к кормушке оказалась наживка (верхняя часть картинки).
[You must be registered and logged in to see this image.]
Червь в качестве наживки падает в толще воды на удивление быстро.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Червь одновременно и активен, и хорошо виден на дне.
Match Fishing считает что:
Вы можете использовать эту информацию в своих целях, но обдумайте все хорошенько. Если вы все еще хотите добиться медленного падения наживки (при использовании длинного поводка), но также желаете, чтобы крючок лег близко к кормушке, то такой заброс конечно пригодиться. Примите во внимание то, что все таки возможно запутывание поводка, а на выматывании его может размотать обратно и вы даже знать об этом ничего не будете.
Тест №3
Как кормушки отдают прикормку
Есть много различных типов кормушек. Но как они отдают прикормку и в чем разница между ними?
Мы взяли четыре различных кормушки и пропустили через наши тесты. Каждая была заброшена по крайней мере 3 раза, так что мы смогли подробно рассмотреть каждый образец . Мы смотрели на то, как они погружаются, как ложатся на дно и как отдают прикормку на дно озера.
Маленькая кормушка-«сетка»
Модель для тестирования: Drennan Cage
На каждом забросе у этой модели кормушки при ударе о воду терялось очень небольшое количество прикормки. На дно она ложилась на 3 фута (90см) ближе к берегу относительно той точки, где она входила в воду. Прикормка начинала выходить из торцов кормушки сразу же, но выходила не вся вплоть до момента выматывания.
На третьем забросе, после того как кормушка пролежала на дне в течение трех минут, на выматывании кормушка подняла со дна целые клубы кормовых частичек. Как только частички улеглись стала видна четкая дорожка из оставшейся прикормки длиной примерно 6 дюймов (15см).
[You must be registered and logged in to see this image.]
Обратите внимание как кормушка на дне освобождается от корма. Большая его часть все еще остается в сетке...
[You must be registered and logged in to see this image.]
... и выходит только тогда, когда кормушку начинают выматывать.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Вот все что осталось на дне после того как клубы мути осели.
Пластмассовая кормушка-«стакан»
Модель для тестирования: Matrix Open End 30гр
Эта модель кормушки, как и все остальные, «вернулась» назад примерно на 3 фута (90см) до того как лечь должным образом на дно. Она медленнее отдавала прикормку, чем «сетка» и при ударе о воду не потеряла практически ничего из прикормки. Цвет пластика очень хорошо маскировал ее, а полностью освобождалась от корма она только на выматывании.
Интересно, что эта кормушка при выматывании подымала больше мути, чем «сетка». А когда частички оседали, то оставшийся на точке корм распределялся в виде круглого пятна, а не в виде дорожки.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Во всех тестах медленее всего прикормка выходила из кормушек-"стаканов".
[You must be registered and logged in to see this image.]
Тут видно, что кормушка-"стакан" теряет на падении значительно меньше корма, чем кормушка-"сетка".
Кормушка-«сетка» частично обмотанная изолентой
Модель для тестирования: большая Drennan Cage обмотанная изолентой (частично)
Этот вариант является чем-то средним между первыми двумя моделями. Он теряет небольшое количество прикормки при ударе о воду, хорошо ложится на дно, и тоже изрядное количество прикормки остается в кормушке вплоть до момента выматывания. При выматывании этот вариант кормушки поднял изрядное облако, в котором было достаточно много прикормочных частиц. Эти частицы осели на дно в случайном порядке в точке прикармливания.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Нет ничего лучше для тех случаев, когда вы хотите закормиться используя много рубленного червя.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Мелкая прикормка создает привлекательное облако при выматывании кормушки.
Кормушка-«пуля»
Модель для тестирования: Kevin Leach 30гр
Каждый раз эта кормушка «втыкалась носом» в дно. И это значило, что совсем мало корма выходит из нее вплоть до момента выматывания. Когда же это происходило, то на дне происходил буквально взрыв – бОльшая часть мелких и легких кормовых частиц образовывала облако и затем терялась где-то в толще воды, прикормки легче исчез в толще воды, в то время как частички покрупнее и потяжелее, такие как опарыш, кастер и кукуруза, оставались на дне.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Кормушка-"пуля" расположена как-то неуклюже (задняя часть поднята) на дне из-за расположения груза.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Действительно как-то не много прикормки!
Match Fishing считает что:
Поведение каждой из моделей кормушек как при ударе о воду, падении в ее толще и на дне было очень интересным. То как каждая из отдает прикормку имеет решающее значение и, безусловно, это то, что может объяснить некоторые непонятки, которые возникают в процессе ловли фидером.
Тест №4
Топим леску резким подергиванием
Подергивание лески является широко используемым способом, чтобы помочь основной быстрее погрузиться. И мы хотели знать, как это отражается на кормушке - если это действие заставляет кормушку двигаться, то насколько именно. И как после этого на дне выглядит прикормка.
Использовалась кормушка-«сетка». Как можно увидеть на картинках при касании дна в кормушке все еще достаточно корма. Как только Алекс резко дернул основную, практически вся прикормка вылетела из кормушки, а кормушка отлетела примерно на 3 фута (90см) назад, оставляя крючок с наживкой из двух опарышей более или менее в границах прикормленной области. Прикормки взорвалась облаком и ее большая часть ушла в толщу воды, а не на дно. По итогу на дне остались только большие частицы, слегка припорошенные прикормочной «пылью».
[You must be registered and logged in to see this image.]
Кормушка прекрасно легла на дно ...
[You must be registered and logged in to see this image.]
... но резкое подергивание вершинкой удилища (как кое-кто делает, чтобы основная побыстрее утонула) перместил кормушку на 3 фута (90см) ...
[You must be registered and logged in to see this image.]
... и разбросал прикормку вокруг!
Match Fishing считает что:
В зависимости от эффекта, который вы пытаетесь создать можете использовать резкое подергивание в своих интересах. Однако делая это, держите в уме, сколько прикормки разлетается. Положительным эффектом такого технического приема является то что поводок выпрямляется в струнку. Но прямого поводка можно добиться и просто бросая «до клипсы».
Тест №5
Строим кормовую точку используя кормушку-«сетку» или кормушку-«стакан»?
Для каждого теста мы использовали индивидуальную оснастку, а также новую прикормочную точку - наш план был забросить по 15 кормушек с прикормкой на каждую точку и затем посмотреть на что же стала похожа точка. Как только кормушка достигала дна основная резко дергалась и немедленно выматывалась, практически вырывая кормушку со дна озера.
В тесте использовались:
Кормушка: Matrix Open End 30гр и большая Drennan Cage
Дистанция заброса: 37 ярдов (почти 34 метра)
Глубина: 4,5 фута (1.37 метра)
Прикормка: Ringer’s groundbait с добавлением кукурузы, резанного червя, кастера и пинки
Мр. Хьюз рассуждает и делает выводы:
Алекс без тени сомнения, один из самых точных на забросе рыболовов, которого я когда-либо видел. Он показал это в тестах с методными кормушками и с обычными было то же самое.
В первую очередь мы посмотрели кормушки-«стаканы», которые на самом деле тонут довольно медленно, так что я имел возможность увидеть как они ударяются о поверхность воды, как тонут , как ложатся на дно и как ведут себя на выматывании. Тем не менее, на каждом из первых 6 забросов эти кормушки достигали дна полными и срывались с дна также полными. Я поплыл назад по направлению выматывания кормушки, пока не нашел точку, где кормушка отдала все таки прикормку – эта точка была в 14 футах (примерно 4.2м) от точки, где кормушка коснулась дна. Удивительно было то, что кормушка-«стакан» всегда отдавала свою прикормку каждый раз в одном и том же самом месте – в 14 футах (примерно 4.2м) от того места, где сначала достигла дна – это просто сногсшибательно!
Я спросил Алекс сделать перезаброс и повторить весь процесс. Но на этот раз я ушел ближе по дистанции – туда, где кормушка до того отдала корм. Конечно же, следующая кормушка отдала свое содержимое прямо передо мной в средних слоях воды. По итогу на дне оказалось пол десятка небольших кусочков прикормки и большое облако частиц в толще воды. Ясное дело, что это было совсем не то, что он хотел достичь - ведь он собирается забрасывать свою наживку в точку, которая, как он считает, была «предварительно прикормлена», а не на более близкую дистанцию.
Закорм с кормушкой-«стаканом» может объяснить ваши «пролеты» на рыбалке.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Удивительно, но при закармливании кормушкой-"стаканом" прикормка вылетала из этой кормушки аж в 14 футах (4.2м) от того места, где сама кормушка приводнилась после удара о клипсу!
Закорм кормушкой-«сеткой»
В попытке добиться того, что мы хотели показать, Алекс переключился на большую кормушку-«сетку». Было интересно смотреть, как в этот раз строится кормовая точка, так как эта модель кормушки была сетчатой и теряла изрядное количество прикормки, как при ударе о воду, так и во время падения в ее толще. Эта кормушка также тонула возвращаясь назад примерно на 3 фута (90см). Прикармливаемая область была не такой компактной, как мы ожидали. Это из-за того, что кормушка теряла прикормку на всем пути от точки, где она ударилась о воду, до точки, где она достигла дна наконец.
После того как было сделано 15 забросов и облако из частичек прикормки улеглось, я аккуратно подплыл к закормленной точке, чтобы проверить финальный результат. Все забросы были точно в одну и ту же точку и кормушки ложились на дно кучно – примерно на площади 2 кв.фута (примерно 0.2кв.м). Вот это в самом деле компактно закормлено!
Однако, поскольку кормушки изначально попадали в воду дальше, чем они фактически оказывались на дне, дальний край кормового пятна был в основном припорошен осевшими частичками прикормки, а вот передний край был из кусочков прикормки, так как тут кормушка уже полностью отдавала корм.
В целом, пятно было около 2 футов в ширину и от 5 до 6 футов в длину (60см на 150-180см), с более тяжелыми и крупными частицами корма в ближней части и с более легкими в дальней.
Match Fishing считает что:
Вот ответ на вопрос, который всегда был неясен, отдала кормушка прикормку или нет! Это позволит вам точно и уверенно строить кормовую точку. Но только убедитесь, что вы используете кормушку-«сетку». Использование кормушки-«стакана» с большой долей вероятности может объяснить почему на рыбалках с ними возникают проблемы - вы ловить рыбу там где нет корма !
[You must be registered and logged in to see this image.]
Это слегка припорошенная прикормкой дальняя зона кормового пятна.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Ближняя часть кормового пятна после 15 забросов кормушки с кормом. Достаточно одного леща чтобы он разобрался с этим в мгновение ока!
Подпись автора
Лучше плохой день на рыбалке, чем хороший на работе...
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
64 лучших «осенних» совета для рыбалки
by Admin Нед 13 Окт 2013 - 8:01
Советы английские, но не лишены интереса и для наших рыболовов.
Прощай-прощай лето. Здравствуй последние месяцы года. Но с советами от журнала TCF (Total Coarse Fishing, декабрь 2012, Англия) вы сможете ловить по холодной воде так же результативно.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Щука.
1. Заставить двигаться
До тех пор пока температура действительно окончательно упадет, щука лучше всего реагирует на движущиеся приманки, создающие колебательные движения. Очень успешная, но редко применяемая тактика это использование оснастки с двумя тройниками и мертвой рыбки, которая насажена на них таким образом, что колеблется при движении в воде.
2. По ароматному следу
Попробуйте усилить привлекательность своей наживки с помощью различных масел. Их можно либо влить в брюшную полость наживки, либо просто в рот. В воде вокруг приманки масло будет создавать ароматное облако, которое может быть привлекательным для хищника.
3. Собери "шашлык"
Вместо того чтобы использовать целую рыбку для наживки, порежьте ее на кусочки, а потом снова соберите вместе в подобие шашлыка. Это может показаться поначалу странным, но смысл в том, что нарезанная кусками рыбка начинает отдавать соки в воду и это служит дополнительным аттрактантом для щуки.
4. Руки прочь
Если есть возможность снять щуку с крючка в воде, то делайте это. Чем меньше будет контакта между рыбой и вашими руками, тем лучше это для здоровья рыбы.
5. Подбор цвета
Прозрачность воды оказывает огромное влияние на выбор цвета приманки. Как правило, чем более мутная вода, тем более красочные и менее естественное цвета используются. Чем прозрачнее вода, тем лучше использовать цвета приманок близкие к естественным.
6. Быстрая замена
Есть выходы на приманку, но нет ударов? Видимо рыба заинтересовалась приманкой, но недостаточно, чтобы взять ее. Замена на такую же приманку, но в другом цвете, и проводка через тоже место с большой вероятностью даст результативный выход щуки.
7. Останови и получи удар!
Внезапная остановка в проводке - это эффективнейший прием! Во время проводки останавливайтесь в случайном порядке. Как долго будет пауза - зависит только от вас. Но когда вы возобновите проводку будьте готовы к внезапному и особенно сильному удару хищника.
8. Замотай ее
Если вы сами заготавливаете рыбку для приманки, то не забудьте обернуть пищевой пленкой каждую рыбешку перед тем как помещать ее в морозилку. Когда придет время брать наживку для приманки, вы поймете, что так намного удобнее, чем отрывать куски рыбы от ледяного комка и экономнее, чем вообще брать его весь.
9. Острота превыше всего
Точилка для крючков это важнейшая инвестиция для охотника за хищной рыбой. А учитывая то что у щуки ротовая полость очень жесткая, максимально острые крючки дают преимущество в схватке с серьезным хищником.
10. Подыми приманку
В случае если водоросли еще полностью не опустились на дно, сделай приманку более заметной для хищника – подыми ее.
11. Думай наперед
Предварительное приваживание щуки на точку займет определенное время. Но уверенность в том, что рыба будет ждать вас, стоит того. Несколько мелко порезанных рыбешек забрасываемых на точку раз в несколько дней достаточно быстро приучат щуку держаться в этом месте в ожидании очередной порции халявы.
Стоячая вода
12. В поисках особенностей дна
Осенью, после того как подводная растительность отомрет, наступает прекрасное время на для того чтобы потратить несколько часов на исследование дна с грузиком в поисках его особенностей. Летом такое часто трудно сделать.
13. Лови по температуре
Если осенью подул теплый ветер, лови пока он дует – даже небольшое потепление заставляет рыбу «включиться» и начать питаться.
14. Амортизатор
Когда осенью рыба уходит на глубину, охотникам за трофейными экземплярами приходится искать ее на расстоянии. В случае ловли видов с нежными губами таких как плотва и лещ, попробуйте добавить вставку из фидер-гамма между основной и оснасткой – он должен срабатывать как амортизатор при подсечке и препятствовать сходу рыбы на ней.
15. Наблюдайте за водой
Чтобы получить представление о том, где есть рыба, стоит встать пораньше и посмотреть на воду, где гуляет рыба. Это показывает на то что там рыбка собирается в стаи и вероятность пребывания хищника рядом велика.
Окунь
16. Живец рулит и разруливает
Вряд ли есть вариант получше для поимки крупного окуня, чем ловля на живца – но удостоверьтесь, что вы ловите в рамках правил конкретного водоема. Если же ловите на живца, то он должен быть выловлен в том же водоеме, где предполагаете ловить окуня.
17. Ставка на красное
В глазу у окуня содержится особое химическое соединение – порфиропсин. Благодаря этому веществу окунь реагирует на красный цвет лучше всех остальных пресноводных рыб. Используйте это знание при подборе приманок для него.
18. Стоит попробовать
Ловля в стиле дроп-шот может дать прекрасные результаты по окуню. Лучше всего в такой способ ловить с лодки либо там где рядом с берегом большой перепад глубин. Ловля происходит вдоль поверхности свала и нужно найти ту глубину, на которой стоит окунь. Иногда только такие движения приманки могут спровоцировать активную реакцию хищника.
19. Дешевая добыча
Большой окунь загоняет стаи малька в стиснутые условия – так у него значительно больше шансов поймать как можно больше мелочи. Посмотрите скачет ли где-нибудь по поверхности малек ? Будьте уверены – окунь рядом.
20. Коммерческие водоемы
Коммерческие водоемы это прекрасное место для ловли крупного осеннего окуня. Тем временем как карп перестает питаться и замирает, шансы поймать окуня многократно возрастают. Живца для окуня пробуйте ловить на опарыш. Кроме того до этого в предполагаемой зоне ловли окуня разбросайте куски нарезанных креветки, червя или живца.
21. Уровень освещения
Окунь очень чувствителен к освещению. Поэтому трофейные экземпляры лучше всего ловятся на утренней и вечерней зорьках.
Голавль
22. В укрытии
В условиях, когда вода на реке очистилась, вы найдете голавля стоящего где-нибудь в укрытии. Смотрите под нависающими над водой ветвями, поваленными деревьями и ковром из нанесенного мусора.
23. И немножко маргарина
Когда делаете из сыра свою осеннюю пасту для ловли голавля, добавьте в нее немного маргарина. С ним она будет более податливая, будет лучше лепиться и меньше слетать с крючка.
24. Мешайте
Сырная паста – это смесь из сыра и крошек хлева или печенья. Для голавля это лакомство перед которым он не может устоять. Но не бойтесь экспериментировать со своим рецептом. Сделайте несколько разных вариантов пасты с разными ароматами и добавками и пробуйте их в течении рыбалки – так вы увидите что работает лучше, а что хуже.
25. Подвижное соединение
При ловле донной снастью попробуйте присоединить отвод с грузиком к основной через большой матчевый стопор (как на картинке). Это даст возможность перемещать груз относительно основной и быстро менять свойства оснастки, что в свою очередь увеличит количество поклевок.
26. Спрячь его
Голавль пробует губами наживку перед тем как взять ее в рот. Поэтому при ловле на пасту или хлеб стоит полностью прятать крючок, чтобы рыба не почувствовала металл. Ну может быть оставляя только чуть-чуть кончик.
27. По маленькой
Большая наживка – это не значит поимка большого голавля. За последние годы опарыш смог одурачить многих трофейных голавлей. Попробуйте использовать оснастку ин-лайн с кормушкой для опарыша, коротким поводком и парочкой опарышей на крючке. Если голавль чувствует конкуренцию, он начинает выбивать личинок прямо из кормушки. А короткий поводок с насадкой как раз будет находиться в «кормовой зоне». Оснастка ин-лайн имеет эффект самоподсечки, что даст поймать хитрого голавля.
28. На излучине
Лучшая точка при поиске голавля осенью это там где течение за поворотом реки замедляется и смытый течением корм начинает тонуть. Также в этом месте должен быть перепад глубин – с глубины рыба выходит на корм. Ведите себя тихо, становитесь выше по течению и аккуратно пускайте наживку вниз в эту зону. И ждите когда подсечь.
29. Мясоеды
Крупный голавль любит немного мяса. Попробуйте его половить на небольшие кусочки из мяса для стейка, а прикармливать небольшими шариками фарша. Или наживите на большой крюк кусочек такой жирной рыбы как скумбрия – вы будете удивлены результатами.
Судак
30. Мал золотник да дорог
Маленькие приманки при ловле судака проявляют себя значительно лучше, чем большие. Попробуйте использовать одиночные кусочки рыбы на крючках №№2-6.
31. Чувствительные создания
Судак очень чувствителен к сопротивлению наживки. Поэтому при его ловле донной снастью используйте максимально легкие свингера и направляйте удилище вершинкой в точку ловли.
32. Лентяи
Когда вода в реках подымается и течение усиливается, судака не стоит искать на стремнине – он предпочитает стоять и ждать свою жертву в более спокойной воде. Поэтому хорошими местами, которые нужно проверить, являются тихие плесы рядом с водоворотами и места ниже перекатов и завалов.
33. Добавьте аромата
На донной снасти вместо обычного грузила попробуйте использовать закрытую кормушку. Положите в нее кусочек губки, пропитанную маслом с аттрактантами – масло начнет сочиться из кормушки и создавать ароматный шлейф в бегущей воде, который может привести рыбу к наживке.
34. Лучшие для ловли судака этой осенью водоемы со стоячей водой
Оно нам надо? Но пусть будет.
• Сeltic Lakes Resort Frisby, Leicestershire
• Bury Hill Fisheries, Dorking, Surrey
• South Lagoon Coarse Fishery, Wyboston, Cambridgeshire
• Roswell Pits, Ely, Cambridgeshire
• Coombe Pool, Coventry, West Midlands
Каналы
35. Движение судов
Осенью движение судов по каналам уменьшается. Поэтому обычно поднятый со дна ил оседает, вода очищается и становится прозрачнее. Из-за этого рыба уходит на большую глубину – на центр канала. Ищите ее там.
36. Уменьшайтесь
Может быть ситуация, что в это время года к каналам будет трудно подобрать ключик. В холодное время года уменьшайте и облегчайте свои снасти, чтобы получить на столько много поклевок насколько это вообще возможно. Меньшего размера крючки, тоньше лески, более чувствительные поплавки, меньшее количество корма – это основные составляющие успешной рыбалки.
37. Высекай правильно
Хлебные высечки могут стать «горячей» насадкой осенью на канале. Но для того чтобы их было удобно делать, высекайте на твердой плоской поверхности. Например, на куске старой разделочной доски.
Карп на коммерческих водоемах
38. Отсыпайтесь.
Не нужно в спешке лететь на водоем к рассвету. Как правило, когда температура низкая самое лучшее время для ловли карпа наступает во второй половине дня и вечером, в последний час дневного света – именно в это время больше всего шансов на улов.
39. Контролируйте частоту закорма.
Это летом вы можете бухать корма на точку сколько угодно. Но осенью стоит задуматься про более рациональное кормление. Принцип «меньше, но чаще» подходит значительно больше и позволяет лучше контролировать свою точку. При ловле штекером кормить именно чашкой, чтобы рыба подходила к одной и той же точке.
40. Побросайте вокруг
Когда вода действительно остынет, карпики на коммерческих водоемах сбиваются в стаи и становятся малоподвижными. Поэтому стоит побросать вокруг оснастку с грузиком и одиночной насадкой. Возможно вы получите что-то напоминающее поклевку, но не дающее возможности засечь рыбу. Скорее всего это карп задевает основную. Стоит побросать в том же направлении делая дистанцию все меньше и меньше пока не найдете ту дистанцию на которой стоит рыба.
41. Острое и горячее
Чтобы получить еще несколько поклевок стоит попробовать следующее: обжарьте немножечко ветчины с добавлением острого красного перца – жарка поможет аромату и остроте специи впитаться в мякоть, что сделает эту приманку очень привлекательной для карпа.
42. «Под мухой»
В холодной воде корма на основе рыбной муки, например пеллетс, менее эффективны – гранулы распадаются значительно дольше, а масла распространяются хуже. Но вы можете улучшить ситуацию с пеллетсом – просто добавьте в него немного водки! Алкоголь выступит в качестве «носителя» для масел. А так как он распространяется в холодной воде значительно лучше, то и пищевая привлекательность пеллетса в итоге возрастет.
Усач
43. Побольше запаха
Когда осенью из-за дождей вода в реках подымается и становится мутной, вам нужна такая приманка, которую усач найдет в условиях плохой видимости. Поэтому нарежьте ветчину кубиками, засыпьте в зип-пакет, дипоните ароматизатором, закройте и на ночь в холодильник – охлаждение поможет впитаться запаху в ветчину.
44. На струе
Во время паводка обращайте внимание на пятна более спокойного течения. Это могут быть прекрасные места для поимки 1-2 усачей – рыба постоянно курсирует между «быстрой» и «медленной» водой в поисках пищи.
45. На опарыша
Когда вода спадает и становится холодной и чистой, попробуйте ловить на опарыша. Усач становится очень осторожным. Поэтому тактика с использованием небольшого количества прикормки из таких мелких частиц, как опарыш может быть убийственно эффективной – она не насторожит и не перекормит рыбу.
46. Будьте мобильным
Это очевидно, что когда температура упала сидеть все время на одном месте глупо. В такое время берите с собой минимум снастей и снаряжения – это позволит вам легче передвигаться, обследовать больше территории водоема и поймать больше рыбы.
47. Прижмитесь ко дну
Когда на реке паводок, то массу мусора несет по течению. А это может сыграть злую шутку с вашей основной и с индикацией поклевок. Это конечно не идеальный вариант, но попробуйте использовать бэклид для того чтобы опустить основную на дно. Это поможет избежать мусора как на поверхности, так и в толще воды.
Реки
48. Помощь интернета
Следите за уровнем рек и разливов на сайтах местных гидрометеослужб. Это сбережет массу нервов и времени при выборе места для рыбалки.
49. Используйте специальные спреи
Если вы ловите поплавком в проводку, попробуйте использовать специальные спреи, улучшающие плавучесть основной – так вам легче будет контролировать снасть.
50. И гравий пойдет в дело
Если вы вдруг решите кормится на реке измельченным хлебом, то с подачей его на точку могут возникнуть проблемы – его будет просто сдувать течением. Поэтому попробуйте добавить мелкий гравий для аквариума в ваш хлебную смесь. Это добавит смеси веса и поможет прижать частички хлеба к дну и задержаться там.
51. На корточках
Вместе с понижением температуры вода становится все более и более прозрачной. А это значит, что вы должны быть очень осторожны и не отбрасывать свою тень на воду, чтобы не спугнуть рыбу. Поэтому либо маскируйтесь, либо идите подальше от уреза воды пока не найдете нужное вам место для ловли. А дальше уже медленно и на корточках, делая только самые необходимые для ловли движения.
52. Правильная подошва
Во влажную или морозную погоду берег реки может оказаться местом, где полно ловушек. Убедитесь в том, что ваша обувь не скользит – это значительно уменьшит риск упасть со всеми вытекающими. Не стоит рисковать.
53. Выманите ее
Если вы все время теряете рыбу в корягах, попытайтесь кормиться немного выше по течению. Кормитесь меньшим количеством, но с большей частотой – это создаст конкуренцию за корм среди рыб и заставит их двигаться в направлении поступления корма, а значит покинуть коряги.
Комфорт
54. Правильная инвестиция
Это возможно звучит очевидным, но купите себе лучший термос из тех который можете себе позволить по деньгам. Да, на рынке полно термосов по вполне сходной цене, но большинство из них недолго держат тепло. А нет ничего хуже, чем в конце рыбалки налить себе в кружку едва теплого чаю.
55. Деликатные устройства
Замерзшими пальцами особо не повяжешь тонкие лески и деликатные крючки. Отличный аксессуар в арсенале любого «осеннего» рыболова это карманная грелка. «Химические» модели таких грелок запускаются от простого встряхивания и будут греть ваши пальцы на протяжении нескольких часов, позволяя получить максимальную отдачу от рыбалки.
56. Сохраняйте тепло
Когда в холодную пору года вы находитесь на берегу, ваша одежда подобранная по принципу слоев поможет сохранить тепло более эффективно. Для основного слоя предпочтительнее футболка с длинными рукавами (лучше термобелье), средний слой из флиса, а верхний это штаны и куртка из материалов как у костюмов сноубордистов. Кроме того ваша «слоистая» одежда позволит вам избежать ситуации, когда «либо так, либо так»: если вам стало жарко, вы можете спокойно снять один из слоев одежды без опаски замерзнуть после этого.
57. Пусть тело дышит
Когда на улице не очень холодно стоит использовать «дышащую» одежду. Таким образом, когда вы вспотеете по пути к месту лова, то влага сможет уйти, а не останется на коже, остынет и сделает вас замерзшим.
58. Держите его в чистоте
Думайте наперед и убедитесь в том, что салон вашего автомобиля надежно защищен от грязи, воды и всего того, что бывает на рыболовном инвентаре и вас самих после целого дня рыбалки. Простой кусок полиэтилена или одеяло в багажнике и над задними сиденьями поможет сэкономить вам часы потраченные на чистку салона позднее.
Плотва
59. Замедлите кормление
Когда вода остынет, плотва, как и у вся остальная рыба, становиться все более вялой, так как ее метаболизм замедляется. Поэтому когда ловите ее фидером постарайтесь, чтобы корм медленнее выходил из кормушки. При ловле с кормушками для опарыша обмотайте их изоляционной лентой, оставив только отверстия в торце кормушки. Так вы замедлите выползание личинок из кормушки и сможете дольше поддерживать интерес к точке у рыбы.
60. Добавьте специй
Опарыш является убийственно эффективной наживкой осенью по плотве. Но вы можете сделать его еще эффективнее. Ароматизируйте личинки, добавив чайную ложку куркумы – это будет тем возбудителем аппетита, который так любит плотва.
61. Вареная и острая
Зерна конопли – это классическая плотвиная насадка. Но чтобы сделать ее еще более привлекательной во время варки добавьте пару перчиков чили – это будет сумасшедшая зимняя насадка.
62. Большая вода
Если вы собрались ловить крупную плотву, то не стоит ее искать в каких-то зарослях, а стоит смотреть в сторону большой воды – крупные экземпляры кормятся значительно увереннее на открытой воде. А в зарослях остается более осторожная и мелкая рыба.
63. На хлебушек
Используйте для прикормки дешевые сорта хлеба, а для насадки на крючок более дорогие сорта. Более дешевые сорта хлева имеют более грубую текстуру и менее липкие, что идеально подходит для рассеивания в воде. Более дорогие сорта из-за своей структуры лучше лепятся на крючок и дольше на нем остаются.
64. Думай как щука
Как известно пресноводные хищники держат под контролем популяцию плотвы. И в первую очередь их пищей становятся мелкие экземпляры. Тем временем более крупные получают больше пищи и возможности для роста. Так что если в ваших краях есть хорошие «щучьи» водоемы, то это хороший вариант для ловли крупной плотвы.
Прощай-прощай лето. Здравствуй последние месяцы года. Но с советами от журнала TCF (Total Coarse Fishing, декабрь 2012, Англия) вы сможете ловить по холодной воде так же результативно.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Щука.
1. Заставить двигаться
До тех пор пока температура действительно окончательно упадет, щука лучше всего реагирует на движущиеся приманки, создающие колебательные движения. Очень успешная, но редко применяемая тактика это использование оснастки с двумя тройниками и мертвой рыбки, которая насажена на них таким образом, что колеблется при движении в воде.
2. По ароматному следу
Попробуйте усилить привлекательность своей наживки с помощью различных масел. Их можно либо влить в брюшную полость наживки, либо просто в рот. В воде вокруг приманки масло будет создавать ароматное облако, которое может быть привлекательным для хищника.
3. Собери "шашлык"
Вместо того чтобы использовать целую рыбку для наживки, порежьте ее на кусочки, а потом снова соберите вместе в подобие шашлыка. Это может показаться поначалу странным, но смысл в том, что нарезанная кусками рыбка начинает отдавать соки в воду и это служит дополнительным аттрактантом для щуки.
4. Руки прочь
Если есть возможность снять щуку с крючка в воде, то делайте это. Чем меньше будет контакта между рыбой и вашими руками, тем лучше это для здоровья рыбы.
5. Подбор цвета
Прозрачность воды оказывает огромное влияние на выбор цвета приманки. Как правило, чем более мутная вода, тем более красочные и менее естественное цвета используются. Чем прозрачнее вода, тем лучше использовать цвета приманок близкие к естественным.
6. Быстрая замена
Есть выходы на приманку, но нет ударов? Видимо рыба заинтересовалась приманкой, но недостаточно, чтобы взять ее. Замена на такую же приманку, но в другом цвете, и проводка через тоже место с большой вероятностью даст результативный выход щуки.
7. Останови и получи удар!
Внезапная остановка в проводке - это эффективнейший прием! Во время проводки останавливайтесь в случайном порядке. Как долго будет пауза - зависит только от вас. Но когда вы возобновите проводку будьте готовы к внезапному и особенно сильному удару хищника.
8. Замотай ее
Если вы сами заготавливаете рыбку для приманки, то не забудьте обернуть пищевой пленкой каждую рыбешку перед тем как помещать ее в морозилку. Когда придет время брать наживку для приманки, вы поймете, что так намного удобнее, чем отрывать куски рыбы от ледяного комка и экономнее, чем вообще брать его весь.
9. Острота превыше всего
Точилка для крючков это важнейшая инвестиция для охотника за хищной рыбой. А учитывая то что у щуки ротовая полость очень жесткая, максимально острые крючки дают преимущество в схватке с серьезным хищником.
10. Подыми приманку
В случае если водоросли еще полностью не опустились на дно, сделай приманку более заметной для хищника – подыми ее.
11. Думай наперед
Предварительное приваживание щуки на точку займет определенное время. Но уверенность в том, что рыба будет ждать вас, стоит того. Несколько мелко порезанных рыбешек забрасываемых на точку раз в несколько дней достаточно быстро приучат щуку держаться в этом месте в ожидании очередной порции халявы.
Стоячая вода
12. В поисках особенностей дна
Осенью, после того как подводная растительность отомрет, наступает прекрасное время на для того чтобы потратить несколько часов на исследование дна с грузиком в поисках его особенностей. Летом такое часто трудно сделать.
13. Лови по температуре
Если осенью подул теплый ветер, лови пока он дует – даже небольшое потепление заставляет рыбу «включиться» и начать питаться.
14. Амортизатор
Когда осенью рыба уходит на глубину, охотникам за трофейными экземплярами приходится искать ее на расстоянии. В случае ловли видов с нежными губами таких как плотва и лещ, попробуйте добавить вставку из фидер-гамма между основной и оснасткой – он должен срабатывать как амортизатор при подсечке и препятствовать сходу рыбы на ней.
15. Наблюдайте за водой
Чтобы получить представление о том, где есть рыба, стоит встать пораньше и посмотреть на воду, где гуляет рыба. Это показывает на то что там рыбка собирается в стаи и вероятность пребывания хищника рядом велика.
Окунь
16. Живец рулит и разруливает
Вряд ли есть вариант получше для поимки крупного окуня, чем ловля на живца – но удостоверьтесь, что вы ловите в рамках правил конкретного водоема. Если же ловите на живца, то он должен быть выловлен в том же водоеме, где предполагаете ловить окуня.
17. Ставка на красное
В глазу у окуня содержится особое химическое соединение – порфиропсин. Благодаря этому веществу окунь реагирует на красный цвет лучше всех остальных пресноводных рыб. Используйте это знание при подборе приманок для него.
18. Стоит попробовать
Ловля в стиле дроп-шот может дать прекрасные результаты по окуню. Лучше всего в такой способ ловить с лодки либо там где рядом с берегом большой перепад глубин. Ловля происходит вдоль поверхности свала и нужно найти ту глубину, на которой стоит окунь. Иногда только такие движения приманки могут спровоцировать активную реакцию хищника.
19. Дешевая добыча
Большой окунь загоняет стаи малька в стиснутые условия – так у него значительно больше шансов поймать как можно больше мелочи. Посмотрите скачет ли где-нибудь по поверхности малек ? Будьте уверены – окунь рядом.
20. Коммерческие водоемы
Коммерческие водоемы это прекрасное место для ловли крупного осеннего окуня. Тем временем как карп перестает питаться и замирает, шансы поймать окуня многократно возрастают. Живца для окуня пробуйте ловить на опарыш. Кроме того до этого в предполагаемой зоне ловли окуня разбросайте куски нарезанных креветки, червя или живца.
21. Уровень освещения
Окунь очень чувствителен к освещению. Поэтому трофейные экземпляры лучше всего ловятся на утренней и вечерней зорьках.
Голавль
22. В укрытии
В условиях, когда вода на реке очистилась, вы найдете голавля стоящего где-нибудь в укрытии. Смотрите под нависающими над водой ветвями, поваленными деревьями и ковром из нанесенного мусора.
23. И немножко маргарина
Когда делаете из сыра свою осеннюю пасту для ловли голавля, добавьте в нее немного маргарина. С ним она будет более податливая, будет лучше лепиться и меньше слетать с крючка.
24. Мешайте
Сырная паста – это смесь из сыра и крошек хлева или печенья. Для голавля это лакомство перед которым он не может устоять. Но не бойтесь экспериментировать со своим рецептом. Сделайте несколько разных вариантов пасты с разными ароматами и добавками и пробуйте их в течении рыбалки – так вы увидите что работает лучше, а что хуже.
25. Подвижное соединение
При ловле донной снастью попробуйте присоединить отвод с грузиком к основной через большой матчевый стопор (как на картинке). Это даст возможность перемещать груз относительно основной и быстро менять свойства оснастки, что в свою очередь увеличит количество поклевок.
26. Спрячь его
Голавль пробует губами наживку перед тем как взять ее в рот. Поэтому при ловле на пасту или хлеб стоит полностью прятать крючок, чтобы рыба не почувствовала металл. Ну может быть оставляя только чуть-чуть кончик.
27. По маленькой
Большая наживка – это не значит поимка большого голавля. За последние годы опарыш смог одурачить многих трофейных голавлей. Попробуйте использовать оснастку ин-лайн с кормушкой для опарыша, коротким поводком и парочкой опарышей на крючке. Если голавль чувствует конкуренцию, он начинает выбивать личинок прямо из кормушки. А короткий поводок с насадкой как раз будет находиться в «кормовой зоне». Оснастка ин-лайн имеет эффект самоподсечки, что даст поймать хитрого голавля.
28. На излучине
Лучшая точка при поиске голавля осенью это там где течение за поворотом реки замедляется и смытый течением корм начинает тонуть. Также в этом месте должен быть перепад глубин – с глубины рыба выходит на корм. Ведите себя тихо, становитесь выше по течению и аккуратно пускайте наживку вниз в эту зону. И ждите когда подсечь.
29. Мясоеды
Крупный голавль любит немного мяса. Попробуйте его половить на небольшие кусочки из мяса для стейка, а прикармливать небольшими шариками фарша. Или наживите на большой крюк кусочек такой жирной рыбы как скумбрия – вы будете удивлены результатами.
Судак
30. Мал золотник да дорог
Маленькие приманки при ловле судака проявляют себя значительно лучше, чем большие. Попробуйте использовать одиночные кусочки рыбы на крючках №№2-6.
31. Чувствительные создания
Судак очень чувствителен к сопротивлению наживки. Поэтому при его ловле донной снастью используйте максимально легкие свингера и направляйте удилище вершинкой в точку ловли.
32. Лентяи
Когда вода в реках подымается и течение усиливается, судака не стоит искать на стремнине – он предпочитает стоять и ждать свою жертву в более спокойной воде. Поэтому хорошими местами, которые нужно проверить, являются тихие плесы рядом с водоворотами и места ниже перекатов и завалов.
33. Добавьте аромата
На донной снасти вместо обычного грузила попробуйте использовать закрытую кормушку. Положите в нее кусочек губки, пропитанную маслом с аттрактантами – масло начнет сочиться из кормушки и создавать ароматный шлейф в бегущей воде, который может привести рыбу к наживке.
34. Лучшие для ловли судака этой осенью водоемы со стоячей водой
Оно нам надо? Но пусть будет.
• Сeltic Lakes Resort Frisby, Leicestershire
• Bury Hill Fisheries, Dorking, Surrey
• South Lagoon Coarse Fishery, Wyboston, Cambridgeshire
• Roswell Pits, Ely, Cambridgeshire
• Coombe Pool, Coventry, West Midlands
Каналы
35. Движение судов
Осенью движение судов по каналам уменьшается. Поэтому обычно поднятый со дна ил оседает, вода очищается и становится прозрачнее. Из-за этого рыба уходит на большую глубину – на центр канала. Ищите ее там.
36. Уменьшайтесь
Может быть ситуация, что в это время года к каналам будет трудно подобрать ключик. В холодное время года уменьшайте и облегчайте свои снасти, чтобы получить на столько много поклевок насколько это вообще возможно. Меньшего размера крючки, тоньше лески, более чувствительные поплавки, меньшее количество корма – это основные составляющие успешной рыбалки.
37. Высекай правильно
Хлебные высечки могут стать «горячей» насадкой осенью на канале. Но для того чтобы их было удобно делать, высекайте на твердой плоской поверхности. Например, на куске старой разделочной доски.
Карп на коммерческих водоемах
38. Отсыпайтесь.
Не нужно в спешке лететь на водоем к рассвету. Как правило, когда температура низкая самое лучшее время для ловли карпа наступает во второй половине дня и вечером, в последний час дневного света – именно в это время больше всего шансов на улов.
39. Контролируйте частоту закорма.
Это летом вы можете бухать корма на точку сколько угодно. Но осенью стоит задуматься про более рациональное кормление. Принцип «меньше, но чаще» подходит значительно больше и позволяет лучше контролировать свою точку. При ловле штекером кормить именно чашкой, чтобы рыба подходила к одной и той же точке.
40. Побросайте вокруг
Когда вода действительно остынет, карпики на коммерческих водоемах сбиваются в стаи и становятся малоподвижными. Поэтому стоит побросать вокруг оснастку с грузиком и одиночной насадкой. Возможно вы получите что-то напоминающее поклевку, но не дающее возможности засечь рыбу. Скорее всего это карп задевает основную. Стоит побросать в том же направлении делая дистанцию все меньше и меньше пока не найдете ту дистанцию на которой стоит рыба.
41. Острое и горячее
Чтобы получить еще несколько поклевок стоит попробовать следующее: обжарьте немножечко ветчины с добавлением острого красного перца – жарка поможет аромату и остроте специи впитаться в мякоть, что сделает эту приманку очень привлекательной для карпа.
42. «Под мухой»
В холодной воде корма на основе рыбной муки, например пеллетс, менее эффективны – гранулы распадаются значительно дольше, а масла распространяются хуже. Но вы можете улучшить ситуацию с пеллетсом – просто добавьте в него немного водки! Алкоголь выступит в качестве «носителя» для масел. А так как он распространяется в холодной воде значительно лучше, то и пищевая привлекательность пеллетса в итоге возрастет.
Усач
43. Побольше запаха
Когда осенью из-за дождей вода в реках подымается и становится мутной, вам нужна такая приманка, которую усач найдет в условиях плохой видимости. Поэтому нарежьте ветчину кубиками, засыпьте в зип-пакет, дипоните ароматизатором, закройте и на ночь в холодильник – охлаждение поможет впитаться запаху в ветчину.
44. На струе
Во время паводка обращайте внимание на пятна более спокойного течения. Это могут быть прекрасные места для поимки 1-2 усачей – рыба постоянно курсирует между «быстрой» и «медленной» водой в поисках пищи.
45. На опарыша
Когда вода спадает и становится холодной и чистой, попробуйте ловить на опарыша. Усач становится очень осторожным. Поэтому тактика с использованием небольшого количества прикормки из таких мелких частиц, как опарыш может быть убийственно эффективной – она не насторожит и не перекормит рыбу.
46. Будьте мобильным
Это очевидно, что когда температура упала сидеть все время на одном месте глупо. В такое время берите с собой минимум снастей и снаряжения – это позволит вам легче передвигаться, обследовать больше территории водоема и поймать больше рыбы.
47. Прижмитесь ко дну
Когда на реке паводок, то массу мусора несет по течению. А это может сыграть злую шутку с вашей основной и с индикацией поклевок. Это конечно не идеальный вариант, но попробуйте использовать бэклид для того чтобы опустить основную на дно. Это поможет избежать мусора как на поверхности, так и в толще воды.
Реки
48. Помощь интернета
Следите за уровнем рек и разливов на сайтах местных гидрометеослужб. Это сбережет массу нервов и времени при выборе места для рыбалки.
49. Используйте специальные спреи
Если вы ловите поплавком в проводку, попробуйте использовать специальные спреи, улучшающие плавучесть основной – так вам легче будет контролировать снасть.
50. И гравий пойдет в дело
Если вы вдруг решите кормится на реке измельченным хлебом, то с подачей его на точку могут возникнуть проблемы – его будет просто сдувать течением. Поэтому попробуйте добавить мелкий гравий для аквариума в ваш хлебную смесь. Это добавит смеси веса и поможет прижать частички хлеба к дну и задержаться там.
51. На корточках
Вместе с понижением температуры вода становится все более и более прозрачной. А это значит, что вы должны быть очень осторожны и не отбрасывать свою тень на воду, чтобы не спугнуть рыбу. Поэтому либо маскируйтесь, либо идите подальше от уреза воды пока не найдете нужное вам место для ловли. А дальше уже медленно и на корточках, делая только самые необходимые для ловли движения.
52. Правильная подошва
Во влажную или морозную погоду берег реки может оказаться местом, где полно ловушек. Убедитесь в том, что ваша обувь не скользит – это значительно уменьшит риск упасть со всеми вытекающими. Не стоит рисковать.
53. Выманите ее
Если вы все время теряете рыбу в корягах, попытайтесь кормиться немного выше по течению. Кормитесь меньшим количеством, но с большей частотой – это создаст конкуренцию за корм среди рыб и заставит их двигаться в направлении поступления корма, а значит покинуть коряги.
Комфорт
54. Правильная инвестиция
Это возможно звучит очевидным, но купите себе лучший термос из тех который можете себе позволить по деньгам. Да, на рынке полно термосов по вполне сходной цене, но большинство из них недолго держат тепло. А нет ничего хуже, чем в конце рыбалки налить себе в кружку едва теплого чаю.
55. Деликатные устройства
Замерзшими пальцами особо не повяжешь тонкие лески и деликатные крючки. Отличный аксессуар в арсенале любого «осеннего» рыболова это карманная грелка. «Химические» модели таких грелок запускаются от простого встряхивания и будут греть ваши пальцы на протяжении нескольких часов, позволяя получить максимальную отдачу от рыбалки.
56. Сохраняйте тепло
Когда в холодную пору года вы находитесь на берегу, ваша одежда подобранная по принципу слоев поможет сохранить тепло более эффективно. Для основного слоя предпочтительнее футболка с длинными рукавами (лучше термобелье), средний слой из флиса, а верхний это штаны и куртка из материалов как у костюмов сноубордистов. Кроме того ваша «слоистая» одежда позволит вам избежать ситуации, когда «либо так, либо так»: если вам стало жарко, вы можете спокойно снять один из слоев одежды без опаски замерзнуть после этого.
57. Пусть тело дышит
Когда на улице не очень холодно стоит использовать «дышащую» одежду. Таким образом, когда вы вспотеете по пути к месту лова, то влага сможет уйти, а не останется на коже, остынет и сделает вас замерзшим.
58. Держите его в чистоте
Думайте наперед и убедитесь в том, что салон вашего автомобиля надежно защищен от грязи, воды и всего того, что бывает на рыболовном инвентаре и вас самих после целого дня рыбалки. Простой кусок полиэтилена или одеяло в багажнике и над задними сиденьями поможет сэкономить вам часы потраченные на чистку салона позднее.
Плотва
59. Замедлите кормление
Когда вода остынет, плотва, как и у вся остальная рыба, становиться все более вялой, так как ее метаболизм замедляется. Поэтому когда ловите ее фидером постарайтесь, чтобы корм медленнее выходил из кормушки. При ловле с кормушками для опарыша обмотайте их изоляционной лентой, оставив только отверстия в торце кормушки. Так вы замедлите выползание личинок из кормушки и сможете дольше поддерживать интерес к точке у рыбы.
60. Добавьте специй
Опарыш является убийственно эффективной наживкой осенью по плотве. Но вы можете сделать его еще эффективнее. Ароматизируйте личинки, добавив чайную ложку куркумы – это будет тем возбудителем аппетита, который так любит плотва.
61. Вареная и острая
Зерна конопли – это классическая плотвиная насадка. Но чтобы сделать ее еще более привлекательной во время варки добавьте пару перчиков чили – это будет сумасшедшая зимняя насадка.
62. Большая вода
Если вы собрались ловить крупную плотву, то не стоит ее искать в каких-то зарослях, а стоит смотреть в сторону большой воды – крупные экземпляры кормятся значительно увереннее на открытой воде. А в зарослях остается более осторожная и мелкая рыба.
63. На хлебушек
Используйте для прикормки дешевые сорта хлеба, а для насадки на крючок более дорогие сорта. Более дешевые сорта хлева имеют более грубую текстуру и менее липкие, что идеально подходит для рассеивания в воде. Более дорогие сорта из-за своей структуры лучше лепятся на крючок и дольше на нем остаются.
64. Думай как щука
Как известно пресноводные хищники держат под контролем популяцию плотвы. И в первую очередь их пищей становятся мелкие экземпляры. Тем временем более крупные получают больше пищи и возможности для роста. Так что если в ваших краях есть хорошие «щучьи» водоемы, то это хороший вариант для ловли крупной плотвы.
Admin- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7792
-
Re: Статии за риболов с фидер
by Outsider Чет 24 Окт 2019 - 18:45
Руснаците проведоха квалификационен турнир за Световното - 6 (ШЕСТ!) манша от по три часа (по два на ден) , и тук има един отчет от Пузанов:
(забележете : победа или класиране на стълбицата на Националното първенство на Русия или на Купата на Русия НЕ ДАВАТ билет за Световното! Дават ти само право да участваш в квалификационния турнир...)
[You must be registered and logged in to see this link.]
Репортажът който ми изби зъбките обаче беше този:
[You must be registered and logged in to see this link.]
(забележете : победа или класиране на стълбицата на Националното първенство на Русия или на Купата на Русия НЕ ДАВАТ билет за Световното! Дават ти само право да участваш в квалификационния турнир...)
[You must be registered and logged in to see this link.]
Репортажът който ми изби зъбките обаче беше този:
[You must be registered and logged in to see this link.]
Сергей Пузанов написа:Мой рубеж в 75м я так и не смог побить, в отличии от коллеги Андрея, который уже сидя бросал 75м и стоя 81м с весом кормушки 180г.
_________________
"Все мы являемся заложниками тех условий , в которых мы ловим."
А. Стрaшный
2018:
2019:
..........
2021:
2022
2023
Outsider- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 7021
Re: Статии за риболов с фидер
by djidjo Чет 24 Окт 2019 - 21:07
Ей тука има още малко разсъждение по въпроса.
djidjo- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 1303
Re: Статии за риболов с фидер
by Dass Пет 25 Окт 2019 - 22:16
Много му се кефя на тоя пич!Outsider написа:Руснаците проведоха квалификационен турнир за Световното - 6 (ШЕСТ!) манша от по три часа (по два на ден) , и тук има един отчет от Пузанов
Нищо не казваш за това...Пузанов написа:На всех катушках 4-х жильные шнуры компании Flagman F-braided диаметром 0.06мм.
_________________
Всяко място и време "си сака фидеро"! [You must be registered and logged in to see this image.]
gog14 написа:Koгато разбера че съм тъп се сещам, че цял живот няма да ми мине.
Сергей Попов написа:Есть таки слова которые для женщин страшнее чем слово "измена"... это убийцы женских нервов: MAP! Preston! Gardolino! [You must be registered and logged in to see this image.]
Outsider написа:Гъма, аванса, умението на риболовеца, поводът и куката са важни, но НЕ премахват значението на бланка на фидера.
Dass- Are you ready for fishing? Really?
- Брой мнения : 5017
-
Re: Статии за риболов с фидер
by S_BANKOV Чет 31 Окт 2019 - 9:00
Аз да ти кажа ли, реже много реже и трудно зараства
S_BANKOV- 🐟 🐟 🐟 🐟 🐟
- Брой мнения : 1089
Страница 1 от 2 • 1, 2
Similar topics» Статии за фидер техники и тактики
» Клипове за риболов с "Фидер"
» Клипове за риболов с "Фидер"
» Риболов на Каракуди
» Филми за риболов с фидер
» Клипове за риболов с "Фидер"
» Клипове за риболов с "Фидер"
» Риболов на Каракуди
» Филми за риболов с фидер
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Клипове за риболов с "Фидер"
» Видове хранилки и тяхното предназначение
» Стол/платформа/ за риболов с фидер - 2
» Върхове за риболов с фидер
» Макари за хеви и екстра-хеви фидер.
» Wychwood Extricator 5000FD