Къмпинг оборудване

Всички ходим на риболов за по няколко дни и не е лошо да се понапише кои каква палатка,спални чували,легла осветление.маси и др...използва и кое е добро и кое не.Мисля,че ще ни е от полза темата.Поздрави

Идеята е добра,даже може да се подплати със снимки.Сега започва сезона на палатките,масите и дългите риболовни дни

Преди да се тръгне сред природата, е хубаво да се знаят някои неща. Например за първа долекарска помощ.

[You must be registered and logged in to see this link.]

Ето и едно приспособление за вадене на кърлежи

[You must be registered and logged in to see this link.]

Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер.
(Сборна дебилиада от случки)


Идеята подобно на всички гениални идеи се роди спонтанно. На маса в ранните часове на деня след погълването на подходящи
количества подкрепителни напитки. Като всички титанични мисли и тази беше проста- защо все пак да не се опитат на практика
уменията придобити с прочитането на маса книжнина от раздел „Наръчници за оцеляване”. Това щеше да е и подходящият повод да
се изпита натрупаната по килерите екипировка , да се види пускат или не пускат палатките и прочие. Теста щеше да бъде
тридневно (с две нощувки) лагеруване на палатка в „дивото” .
Речено сторено- след няколко седмично изчакване (на принципа „чест е да обещаеш глупост е да изпълниш”) най накрая четата се
събра в почти пълен състав и пое .... на лагер.
Още при товаренето по колите стана ясно, че всеки е имал индивидуален подход при комплектуването на багажа си. Раниците
варираха от 30 л.ученически, до 120 л. британски „Бергени”. Минималистите декларираха че „за две нощи и на к... да ги въртят
ще изкарат”, максималистите пък от своя страна заявяваха, че то там не се знае и трябва да се носят „достатъчно” вещи.
Различен беше подхода и по отношение на храната и напитките – от традиционното „русенско и ляп” до високо технологични
американски продоволствени пакети.
По всеобщо решение лагеруването започна с лек поход... (дето се вика лек лек –колко да е лек), от 15 км по маршрут определен
и начертан на картал По време на похода се изясниха няколко неща:
Картата (мамичката и) е плоска и ако човек не гледа „изо линиите ” в един момент бива леко неприятно изненадан , от почти
вертикалния баир по който съгласно предварителния план трябва да профучи с 5 км/час.
„Дребните” храсти (да се чете почти непроходим храсталак) не са отбелязани на топографска карта с мащаб 1:50 000 .
Презрамките на ученическите раници не са предназначени за тежки натоварвания.
Маратонките не са обувки за планината, обувките базирани на маратонка също- това че на подметките ти пише Адидас и моделът
се казва GSG9 изобщо не значи, че те ходят с тези обувки извън града.
Ако бергена ти е като на САС , той не върви заедно с САС аджията който го носи. Т.е. налага се всичките тези 120 л./23 кг.
да си ги мъкнеш сам.

Крайният резултат беше че първоначалният „лек” преход от три часа продължи пет. Пет изпълнени с мрънкане, стонове, псувни и
проклетисване часа. При достигане до крайната точка някак стана ясно че който и да я е избирал явно никога не е бил там.
Полянката която се предполагаше да е закътана и прекрасна се оказа всъщност приятно мочурище спането в, което можеше да
стане само с неопрени. След кратка дискусия (със средна сила на звука 115 децибела), в която се обсъдиха майката на избралия
поляната , майката на водата , майката на самата поляна и майката на всичкото това начинание, се стигна до решението групата,
да се раздели на три екипа,които да потърсят ново по- подходящо место. Разбира се и тук не мина без леки изненади...
А... може би се досещате – разделянето лесно – събирането трудно.
Естествено че имаше радиостанции... три. Проблема беше че те се намираха в един и същи екип. Пък и какво щяха да помогнат?
Когато указанието за това „къде се намирате” е от типа „Ми тука на една поляна”- пишещият тези редове е чувал и по добри
оказания за местоположение от типа на „Между два хълма на една поляна до един път”).
Е накрая както се казва „Събрахме се”.
Тук дойде финият момент – оказа се че само една от палатките е опъвана някога. С другите започна суетене и разучаване
напомнящо на сцена от документалния филм „Учени от НАСА сглобяват ракета”. След като се опънаха (костващо още 40 минути и
трима прегракнали) палатките се почна и устройването на целия лагер. На първо место беше помислено за външният периметър –
след не повече от 40 минути около лагера вече лежеше плътна мрежа от растяжки , примки корди и телове достатъчна да спре
напредването на орда от талибани.
Последва традиционната част- цър пър барбекюто . При неговото разпалване се изясниха две неща- че е много по лесно с
магнезиевото огниво да си запалиш палатката отколкото лагерния огън и второ- газовата запалка с камъче е да си палиш
цигарите- при опит да запалиш леко влажни разпалки гърми. Както и да е след известни усилия огъня пламна.... Дойде време за
веселбата. Натрупаната храна изобщо не изглеждаше като за три дни.... по скоро като за три седмици. Появиха се и полезните
за тялото и духа напитки. Първоначалното тихо дъвчене придружено със сумтене премина в оживен разговор, който с напредването на вечерта вече можеше успешно да бъде чут и в съседното село.
Охранителната система изградена около периметъра се оказа успешна. За вечерта това беше проверено общо четири пъти – около
30% от всички отдалечавания на член от екипа с цел задоволяване на естествените нужди. Най- фамозно се оказа изпълнението на
главният баш пиротехнико командосо-сапьор , който в 4(четири) часа през нощта вдигна целия лагер на крака успявайки да
задейства общо три от собствените си капани почти едновременно- първия губейки равновесие в клекнала поза а другите два
докато изпълнява „брауново движение на електроните” с полу смъкнати гащи. На същият веднага му беше дадена титлата „Бомбата”.
(Край на първа част).


Втора част (Дъждът)
Една древна китайска поговорка гласи „Ако като легнеш е сухо, това не означава , че като станеш няма да вали”. И както
обикновено става в живота – заваля. Това автоматически доведе до четири извода:
-Палатка за ХХ лева от „Метро” е предназначена само за ясно и слънчево време.
- Използването на колчета за палатка размер”Клечка за зъби” далеч не означава че палатката ви е добре закрепена.
- За разлика от филмите огъня е склонен да гасне при дъжд.
-Ако си направиш палатката на склон и завали може да се събудиш и в подножието.
Сутринта мина в пълно тържество на „Максималистите”. Докато минималистите (които обясняваха в началото се мотивираха с
летния сезон за липсата на мембранни и изобщо по- сериозни връхни дрехи) зъзнеха, максималистите нахлузиха горатексовете,
преобуха си чорапите със сухи, извадиха газовите котлони и почнаха да варят кафе. Е с кафе намазаха и минималистите (както и
с някоя друга суха дрешка от НЗ то на хората с големи раници).
Тука се прояви един особен проблем- след преход и спане на открито ( без джакузи, парна баня и масаж) по- големият процент
от участниците чувстваха нещо което на бюрото в офиса го няма. Сетихте ли се – натрупването на млечна киселина в мускулите
известно още като мускулна треска. Беше взето решение „Да се поместим малко в гората” , като малкото според разбиранията на
различните участници в дискусията варираше между 100 м. и 5 км. Лагера беше събран относително тихо и с физиономии които
повечето хора пазят за погребенията на близки роднини.
Прехода до новото място за лагер мина под девиза „Вода гази жаден ходи”. Бинго!!! Бутилираната вода беше свършила. (Част от
тарикат – максималистите с Кемълбак системи се бяха изхитрили да си ги напълнят предишната вечер и тихо смучеха от
мундщуците). Останалите си спомняха почти през сълзи, как са си мили потните вратове със скъпоценната течност и се оглеждаха
за поток или ручей. Когато такъв се появи се оказа, че „бистрата ручейна водица” никак не е бистра след дъжда . „Лоу Бъджет
сървайварите” извадиха от прословутите филтриращи сламки- напълниха манерките и засмукаха. Погледанаха тъпо. Засмукаха пак.
Запсуваха. Оказа се че тази сламка или не работи или тия дето смучат от нея го докарват поне до 12 атмосфери компресия. С
други думи за засмукването на 100 милилитра вода се изразходваха 200 в пот плюс поне 200 калории за усилия и псувни. Накрая
проблема беше прагматично решен с марли и обеззаразяващи хапчета (да са живи и здрави максималистите).
Най- накрая беше намерена подходящата поляна – беше решено да се спретне втора разходка вече без багаж , като една група ще
пази лагера. Патрула приключи относително успешно, като се изключи едно малко приключение свързано с наклон,
маратонкоподобни обувки и влажна трева и лекият стрес от факта, че в гората живеят и животни (в Южния парк глигани няма).
При завръщането се оказа, че един от останалите да пазят лагера е забравил че репелентите не се нанасят еднократно при,
което лицето му приличаше на торта с фъстъци, а на тесните цепки, които ползваше за мироглед можеше да завиди всеки китаец.
На втората вечер се размина без две неща- охранителна система на лагера (дори върлите командоси отказваха мотивирайки се с
евентуалната възможност правейки едно да направят две, настъпвайки собствения си капан) и шумните разговори. Всички мълчаха
и гледаха умно. Максималистите в горатексите си – минималистите във всички налични дрехи плюс найлонови торби от Билла.

Част Трета
Историята на една агония.
Втората вечер мина тегаво. Лябът с русенско нямаше същия романтичен вкус, още повече че беше до такава степен напоен с вода,
че успешно засищаше и глада и жаждата. Максималистите макар и една идея по-добре физически и духовно също вече не им беше
толкова весело. Лагера утихна рано... Но за малко. Участниците бързо се убедиха, че спането в гората не е за нервни хора.
Странна работа – хора свикнали на шума на автобуси и трамваи нощем се будеха често често (за това имаше вина и липсата на
напитки) от „тихата” гора. Таралеж в храстите предизвика обща тревога, като се зароди нова фобия - „глиганофобията”. Подобно
на Обелиск на всички им се привиждаха и причуваха глигани – но докато при галския герой те обикновено са позиционирани на
тава и са придружени с подходяща гарнитура, на нашите приключенци те им се явяваха в съня с размер на трабантче, кървави
глиги и демонично – човекоядски поглед. За капак на всичко призори врявата издавана от подлите и не спазващи нормите (никакъв
шум от 22.00 до 6.00) птици изкара половината от палатките. Другите подремнаха още час докато слънчевите лъчи не превърнаха
вътрешността на палатките в сауна с около 99% влажност. Стигна се до въпроса за кафето... Въпрос ли... По скоро до проблема
с кафето. Докато предишната сутрин всички бяха пили от запасите на максималистите, за тази сутрин се предполагаше, че има
цяла кутия нескафе. Всички си я спомняха – голяма метална кутия. При проведеното разпитване беше проследен пътя на кутията
от рафта в Билла, през касата („Знам бе нали аз я плащах”) до колите... проблемът беше, че там Тошко беше казал на Гошко да
я вземе, но понеже раницата на Гошко била от малките той казал на Иванчо, който път решил, че са му казали да я занесе на
Петърчо, който упорито отричаше някой някъде в последните 48 часа да му е давал такава кутия. След като бяха изровени всички
раници (последното беше сторено от двамата най-върли кафеджии с погледи вещаещи саморазправа) и се стигна до логичния но
печален извод „ще да е останало в колата”. Всички пиха по една студена напитка (но не фрапе) и започнаха да оправят багажа
за тръгване. От група бодри кипри ентусиасти участниците се бяха превърнали в шайка мокри, измърляни, кални и изпохапани от
комарите битници. Последвалият обратен път беше картинка, пред която сцената с робите от Набуко (операта - не газопровода) е
изпълнена с жизнерадостен ентусиазъм. За този тип предвижване правилният термин е „влачи се като черво”. На походката на
част от групата можеше да завиди всеки моряк - попретрили се още предишните дни те се опитваха да ходят, без да срещат
изстрадалите зони една с друга (респективно с плата на гащите). Когато най накрая се стигна до колите, някак лицата отново
светнаха. Кафе, Макдоналдс, тоалетна със седалка (о свещен порцелан) събудиха духа на всички до толкова, че дружно се
врекоха исконното „Друг път като този път – никой път”.

Четвърта част: Разбора:

Както често пъти се казва в армията: "По- добре мъртъв в боя отколкото жив на разбора".
Разбора премина в подходяща атмосфера- т.е. нивото на алкохолни пари и цигарен дим беше толкова високо, че всеки истински терорист би видял добра перспектива за създаване на химическо оръжие.
Горчивият спомен, си отиваше постепенно (заедно с пришките на краката и претриванията) и на всичко вече се гледаше от една далечна перспектива от ти типа "Ти помниш ли в 1978-ма/ в казармата/ на фронта."
Всъщност разбора премина в три фази (стандартни алкохолни):
-Един говори а другите слушат.
-Разговора протича по групи "по интереси".
-Всички говорят никой никого не слуша.

След серия от покашляния (с децибелите на авиационна бомба), опити за въдворяване на тишина (не успешни) и за десерт ползване на гласови струни достойни за оперен певец+ няколко предмета (вкл. пепелник) хвърлени по най-разпалените, се направиха някой генерални изводи:
1. Тайната на ходенето е в самото ходене. Комплекта свръх екипировка в килера/гаража е просто произволна сума пари хвърлена да отседява там. И за разлика от виното не става по - добра и лесна за употреба през годините. Номера е в редовното и ползване- поне веднъж на месец.
2. Големите раници са хубаво нещо ако са в колата. Дори максималистите признаха, че са имали "известни проблеми" (под известни може да се цитира едно мнение "Чувствах се като катър") с огромните Бергени. Минималистите пък от своя страна се кълняха, колко бързо ще си купят нови раници. Не Гъзозер (Булдозер) и не с далекоизточен произход.
3. Шуба тип БА (независимо от годината на производство) се приближава по свойства до мембанните дрехи , точно толкова колкото чадъра до парашута. Точно толкова се доближават и свойствата на пуловера "Мейд ин баба" с един по сериозен флийс или полар.
4. Памучните чорапи са за в града (както стана ясно в последствие, заедно с памучните боксерки и фланелки), По тази тема сектата на "синтетиците" постигна почти пълна победа над сектата на " памучниците" след анализ , кой кога и как се е претрил и как се е чувствал мокър.
5. Палатките от Метро/Билла са нещо като виртуалния секс - много приличат ама са си чисто .....ръкоделие. Също така е желателно една палатка да бъде разпъвана преди да разчиташ на нея. Единственото нещо което не се пробва преди първа употреба са кондомите (тях ги тестват във фабриката - ако не е добър теста след това името ти от "Пич" става "Тате").
6. Обувките са МНОГО важни. Тези от втора ръка "кубинки" от женския пазар, както и всички евтини "туристически " (явно за китайците туризъм е разходка в парка) могат да бъдат изключени от списъка на "годните" по условие.
7. Човешката глупост е безгранична. За това трябва да се ограничава. По възможност с планиране

[You must be registered and logged in to see this link.]
Как да си направим примус от кутийки за бира./понеже не е мое произведение, не го пуснах в темата "направи си сам"/
[You must be registered and logged in to see this link.]

Това го могаи аз.

Колега,Минчо,комплименти за разказа !!!!

Браво МИНЧО !!!

Минчо, тая твойта група трябва да я разходя един път само(с две нощувки без палатки и с 35 кила багаж) до Душанци и...повече няма да повторят!

Ти само тръгни с тях, ще станеш пишман, че си се навил.

Привет,
Предстои ми закупуването на палатка...
За сега съм се насочил към "Внаго" ....
Модела е ето този

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this link.]

Някой с по-добро предложение?

Другия ми въпрос е какви спални чували ползвате, изобщо ползвате ли ?

И последно с какъв дюшек сте ? Интекс или някакъв друг ?

Благодаря предварително!

Коки, другият път, като идваш към К-к се отбий в английския магазин. Постоянно има разни промоции. От там зи взех подобна на тази която си показал за 100-тина лв., струваща близо 200. Теди я знае - помагаше ми при разпъването и малко му пострада пръста.

Ми Коки по добро от този апартамент едва ли ще ти е нужно. Ванго или Големан другото е компромис.
Спален чувал до -2* повече няма смисъл освен ако не си решил да спиш върху леда.
Моя чувал е куче марка "Актив" купен на промоция от Метро но ми върши идеална работа. На Искъра си спах като новородено при -2.

BARONA написа: английския магазин.

Къде е този магазин , столове, маси и други подобни има ли ?

Ако не ви е проблем , минете да видите какво има налично , че желязото се кове докато е топло


п.п. Мисля да взимам жената и детето с мен по язовирите...

Кредитната карта е пълна, трябва да я изпразним

Калин Стоянов написа:

BARONA написа: английския магазин.

Къде е този магазин , столове, маси и други подобни има ли ?

И мен ме интересува този магазин. Чувал съм за много качествени неща на цени народни.

Ще разгледам и ще пиша.

Коки, приготви си едни 1000 лв. Минимума.

marian shimano написа:Коки, приготви си едни 1000 лв. Минимума.

Платка 300 лв.

Дюшеци 100 лв.

Спални чували 130 лв.

Маса 50 лв.

Столчета 60 лв.

Мисля ,че това е достатъчно първоначално...

После ще добавяме

Коки и всеки на отделен дюшек,щото иначе рискуваш като се обърнеш през нощта детето да изхвръкне от палатката.

North Face Aleutian 2S Температурен диапазон на комфорт между 7 и 2 градуса, екстрем -12, тежи 1000 гр., като размер е три пъти по-компактен от този на Треспас.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Не забравяй шалтета!

Последните излети ползвам нещо такова

[You must be registered and logged in to see this image.]

Устройва ме идеално, а за дюшек не искам да чуя или поне за тези на Интекс Миналата година на Широка поляна се спука и ми се наложи да го припомпвам един път преди лягане и 2 пъти преди ставане Преди да го поставя в палатката я премитах и подлагах от долу одеяла и подобни но...

nasko83 написа: Последните излети ползвам нещо такова

[You must be registered and logged in to see this image.]

Устройва ме идеално, а за дюшек не искам да чуя или поне за тези на Интекс Миналата година на Широка поляна се спука и ми се наложи да го припомпвам един път преди лягане и 2 пъти преди ставане Преди да го поставя в палатката я премитах и подлагах от долу одеяла и подобни но...

Откъде си го взел и колко пари е? Възглавницата надува ли се? Колко е дебел?

На един приятел е не е мое, всичко се надува и става дебело може би около 7, 8 см. Това, което съм качил мярнах в един сайт за около 40 паунда

Значи пак е някакъв вид дюшек, аз си мислех, че е по-дебела постелка

ro4eto написа:Значи пак е някакъв вид дюшек, аз си мислех, че е по-дебела постелка

По скоро е постелка, навива се на руло и може да се надува. Като имам малко повече време ще се поразровя из нета, защото търся да си закупя същатата. Трябва да погледна на онази дали няма някакъв етикет или нещо подобно, защото и аз не знам как точно се водят.

Насе, до Диемата има един магазин за немски стоки, бях виждал две ама не знам на какви цени.

Dermy написа:Насе, до Диемата има един магазин за немски стоки, бях виждал две ама не знам на какви цени.

Това в София ли е ?

Да. След обяда мога да мина да проверя.

Dermy написа:Да. След обяда мога да мина да проверя.

Саше, ако ти е по път и не ти е проблем, ще съм ти благодарен

Ако не се надува, ще е удобно ли за спане или си трябва надуване.