Куки и техните особености

cucko написа:
Значи Z показва посоката на острието и то определя наклона на чертата,така че вгледай се на едните куки наклона излиза над ухото дори стеблото да е дълго тази кука е с право острие насочващо се открито което моментално забиване в устата но винаги има недостатък възможно е рибата да усети това острие да я подразни за джуките (куката А) и да я изплюе вместо да я поеме навътре!Лично аз се стремя да не ползвам такава кука!Най-доброто съотношение е да се получи като кука С острието му да съвпада с ухото или шлауха, така че освен посоката се гледа и ширината между т.острие до т. ухо което дава предимства колко навътре би могла да навлезе куката преди да започне леко поддаване на острието и обръщане на куката за дозабиване от основната тежест!
Същата роля играе и баланса и посоката когато куката навлиза и излиза от устата на шарана,ето защо използвам халкичка със цел да влезе правилно куката и свободно обръщане на куката!Просто се вгледайте пипнете я и си обяснете как се самозасича или приплъзва!
Това са основните важни фактори за които трябва да обърнем внимание при построяване на даден монтаж/големина и стръв!Има още много тънкости като дължина на косъма вид на плетеняка и много други!:rolleyes:

Ето например Фокс серия 3 няма нужда от шлаух защото острието е насочено на една равнина с ухото и има достатъчно ширина между тях!(виж кука С)
Фокс серия 2 пък е с по-широко Х а острието е насочено малко извън/над ухото поради по-късото стебло,затъова има нужда от леко удължаване с помоща на шлаух!(кука В)И двете работят отлично с халкичка и при вадене няма поражения! sm_alkashi.gif

Кука
Деликатна тема, в смисъл, че всеки има своите предпочитания към определени модели, изхождайки от определени съображения, които обаче не винаги се оправдават. „Правилната” кука трябва да се забива(зацепва) добре и да не допуска откачания. Доброто забиване зависи не само от остротата на жилото, зависи и от формата на куката, като при това не трябва да се забравя, че всичко трябва да е съгласувано с отделните елементи на монтажа като цяло. От друга страна, откачанията могат да имат многочислени причини, които не са свързани непосредствено с куката. По нататък ние подробно ще разгледаме „идеалното” действие на монтажа, тук аз само излагам собствените си представи за куките.

Какъвто и тип куки да използвам, аз винаги проверявам остротата на жилото и правя това всеки път преди всяко замятане. Ако в това отношение възникнат макар и най-малки съмнения, непременно сменям куката. На мен ми харесват по-дългите жила, по простата причина че те проникват по-дълбоко.

Аз придавам голямо значение на дължината на цевта и на ъгъла на проникване на жилото. Не харесвам прекалено дългите цеви, поради това че създават лост, който от една страна улеснява отварянето на куката след зацепването, а от друга страна разширяват отверстието от пробождането на устните на шарана и увеличават вероятността от откачане. Освен това, колкото е по-дълга цевта на куката, толкова е по-малък ъгъла на проникване, а от там и проникването е по-повърхностно.

Ъгълът на проникване е критичен момент, макар и да не е единствения фактор, който оптимизира задържането на куката в устната тъкан на шарана. На схемата са показани 4 различни типа куки. Всички те са с еднакви размери.

Снимка 7

Кука A се отнася към типа „специални шаранджийски с кръгла извивка” («round bend» special carp). Нейният зев (X) е относително тесен, дълбочината (Y) не голяма, а ъгъла на проникване (Z)- много голям. Такава кука има склонността лесно да разкъсва устната тъкан на шарана и по този начин способства за откачаниятa.

Кука B има жило от типа „нокът” (claw-point). Нейният зев е не много широк, но дълбочината е по-голяма, а цевта къса и ъгъла на проникване е не голям. Тази кука добре се зацепва за долната устна на шарана, но за да проникне правилно и дълбоко е необходима добра подсечка; при нейно отсъствие шарана лесно се откача! Такава кука, при правилна подсечка, винаги обезпечава възможността от силово вадене на рибата; жилото и е проникнало дълбоко и надеждно, риска от откачания е минимален. Късата цев и общата и форма я правят достатъчно здрава и неподатлива на отваряне, и в частност: много подходяща за риболов с плаващи протеинови топчета с монтаж «D-rig». При използването на обикновени, дънни протеинови топчета, процента на реализация на кълването е по-малък, но не забравяйте, че безрезултатното засичане винаги е по-добрия вариант, пред откачането при ваденето на шарана, който няма да се върне пак при стръвта, а е възможно да инициира бягството и на събратята си от петното.

Кука C по свойства е почти аналогична на кука B, с изключение на това, че ъгъла на проникване теоретически е равен на нула, макар и това да се компенсира от малко по-дългата цев. На практика, тази кука „убожда” аналогично на предишната, но нейното проникване е по-повърхностно, което увеличава вероятността от откачане. Формата и не способства за достатъчно здравина и се отваря твърде лесно.

Кука D за мен е за предпочитане от всяка една гледна точка, при това: както за дънни, така и за плаващи примамки. Нейния зев е малко по-широк от на другите модели; достатъчно е дълбока; има дълго и леко наклонено към цевта, жило; нейния ъгъл на проникване е идеален (нито прекалено голям, нито прекалено малък), а формата й ми обезпечава нужните механически качества: тя лесно се преобръща в устата на шарана, лесно и дълбоко прониква в устните тъкани и е достатъчно устойчива на деформации и отваряне!

Лично аз бих избрал кука D в 90% от риболовните ситуации с които се сблъсквам и кука B за няколко „много горещи места”, където е необходимо буквално и истински да се вадят рибите силово за да не се спасят с бягство в близки и опасни укрития. Куките от тези два типа днес се предлагат на пазара под различни наименования от доста фирми. Понякога те са произведени от един и същи производител и се различават само по опаковка и търговска марка.
Въпреки различните и разминаващи се мнения, аз не избирам размера на куката според големината на примамката, а правя това по-скоро, в зависимост от конкретната риболовна ситуация. Размер „2-ри” го смятам за многоцелеви - той е подходящ за повечето от риболовните ситуации. В определени места, където е необходимо да се стегне аванса до край, аз по скоро бих избрал кука 1-ви номер. От друга страна, на някои водоеми, в който незабележимостта на монтажите играе съществена роля на резултативността на кълването, аз „слизам„ до номер 4 и даже до номер 6, съчетавайки тези номера куки с малки и „облекчени” примамки. Става дума основно за водоеми, в които водата е много прозрачна, а шараните са подлагани на силен риболовен пресинг в течение на дълъг период от време.

Анализирайки своя многогодишен риболовен опит, аз си давам сметка, че за три десетилетия съм тествал десетки типове различни куки от номер 8 до номер 1/0. От какво е било обусловено това? Ами много просто: в течение на годините моето снаряжение се променяше, променяха се и условията ми на риболов, променяха се и моите познания и опит в областта на монтажите. През 80-те аз ловях в относително чисти водоеми с параболични пръти с тест 2,5 Lb; използвах тежести 70 гр. и куки с номера 6 или 8. Днес моите пръти са с тест 3,5 Lb с голям запас от здравина, моите куки са големи и здрави, моята „стандартна” тежест е 140 гр., а в някои случаи стигам и до 280гр.! Днес аз ловя в някои значително „по-рискови” водоеми и целенасочено търся много едри или много силни (речни) риби. Затова и през последните 10 години се занимавах много с оптимизацията на монтажите си, което ме наведе до определени предпочитания към определени типове куки. Целта на оптимизацията на монтажите не е само да се снижи количеството на откачилите се риби, а е преди всичко да се повиши количеството на кълванетата, до колкото следва и да се признае, че шараните непрекъснато си „играят” с нашата стръв (без ние въобще да подозираме) и по една или по друга причина не се самозасичат! Именно в това аз съм насочил своите усилия в опитите да стигна до прогрес и смятам че последните няколко години успехите ми в тази област могат да се нарекат „впечатляващи” - навсякъде ловя явно по-големи шарани от преди!

Бачо Илия написа:При риболова на едри риби, най-вече толстолоби, личните ми предпочитания(за разлика от тези на Леон Хугендик) са към куки от тип В и по конкретно OWNER, модел C-4, номера 2, 4 и 6, в зависимост от очакваната големина на рибите; устните на толстолоба нямат нищо общо с тези на шарана, а зверските тегели предполагат ползването на дебела и много здрава кука.

п.п. толстолоба не е предмет на шаранджийския риболов- монтажите в 90% от случаите са фидерни а останалите 10% са "на плувка" Отделно в 50% от случайте, с хранилки "метод" фидер се ловят шарани и в частност с плетени поводи и монтаж на стръвта "на косъм"

fiverov написа:намерих 6-7 пакетчета ... обаче нещо не бях очарован

butnik написа:[You must be registered and logged in to see this image.]
.

LMMitrev написа:

fiverov написа:намерих 6-7 пакетчета ... обаче нещо не бях очарован

Дай 1/2 пакетчета да ти купя едни от любимите ми са

Outsider написа:Едни от най-добрите куки за шаран на щека , които съм ползвал - Фокс Мач:

aspius написа:Колеги, търся куки като тези но с контра, със същата форма, може и с ухо, не е проблем.

[You must be registered and logged in to see this link.]